Централна лаборатория по обща екология софия, 2001


Идеални (дългосрочни) цели



страница12/18
Дата21.08.2016
Размер1.95 Mb.
#6972
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18

2.2. Идеални (дългосрочни) цели


Идеалните (дългосрочни) цели отразяват стремежа да се възстанови напълно естественото състояние на резервата при положение, че не съществуват законови, политически, финансови и природни пречки за тяхното реализиране. Те се състоят в:

  • Пълно възстановяване на естествените екосистеми и биологично разнообразие.

  • Устойчиво управление на екосистеми, местообитания и видове.

  • Възстановяване на естествения воден режим

  • Превръщането на резервата в значително по-голям трансграничен екологичен комплекс с устойчиви саморегулиращи се и самовъзставяващи се функции.

2.3. Фактори, които влияят върху идеалните цели (пречки и ограничения):

2.3.1. Естествени вътрешни фактори:


  • Ускорени процеси на сукцесия, причинили лесно навлизане на наземни хищници и на бракониери, в резултат на което се обезпокояват гнездовите колонии.

2.3.2. Вътрешни фактори, причинени от човека:


  • Бракониерство в значителни размери, включително с мрежи за промишлен риболов, с електричество и други технически методи.

2.3.3. Естествени външни фактори:


  • Продължителен засушлив период, поради който дунавски води са навлизали само еднократно от 1988 г. насам;

  • Проникване по течението на р. Дунав на чужди (предимно американски) видове растения и животни като аморфата, сребристата върба, айлантът, ондатрата, слънчевата рибка и др. (вж. и 1.22);

  • Функцията на езерото Сребърна като естествена клопка (краен приемник) на биогени и замърсяващи вещества от Дунава и водосбора.

2.3.4. Външни фактори, причинени от човека:


  • Нарушаване на естествения воден режим на р. Дунав с построяването на мащабни язовири по бреговете на Югославия

  • Нарушаване на естествения воден режим на езерото Сребърна вследствие построяването през 1948 г. на дигата Ветрен-Силистра

  • Изкореняване на лозята по западния бряг над с. Сребърна през 1986 г. и превръщането им в ниви със интензивни ерозионни процеси.

  • Замърсяване на р. Дунав с нефтопроудкти, тежки метали и други вредни вещества

2.3.5. Фактори, които са свързани със законодателството или традициите


  • Традиционно използване на природните ресурси на езерото като тръстика, папур, риба, водоплаващ дивеч и др. от местното население в селата Ветрен, Сребърна и Татарица.

2.3.6. Налични ресурси


Ограничени финансови средства от МОСВ за прилагане на ПУ. От международни организации са получени средства и дарения за изграждането на канала през 1994 г., за построяването на специална сграда за администрацията на резервата, за изграждането на мониторингова система, за нова лодка и др.

2.3.7. Резюме на факторите, които влияят върху постигането на идеалните цели


Повечето от описаните по-горе негативни фактори имат необратим характер. Не е възможно например да се възвърне изцяло предишния естествен воден режим на р. Дунав, а оттам и на резервата “Сребърна”. Дори това да стане, ерозионният базис на р. Дунав непрекъснато се сваля, което прави все по-трудно навлизането на дунавски води в резервата.

Основният фактор, който би попречил на постигането на идеалните, дългосрочни цели е недостига на достатъчно финансови средства за извършването на редица консервационни дейности в резервата. Държавата използва средства от бюджета и отНационалния фонд за ОС. Необходимо е по ефектимво да се използват инциативи на НПО, и средства от международни организации и програми.



Вторият по значимост фактор е съпротивата, безразличието и липсата на инициатива от страна на преобладаващата част местното население. Все още не се оценяват и използват правилно големите възможности, които предлага резерватът за значително подобряване на материалното му състояние с развитието на туризма.

2.4. Определяне на реалните цели

2.4.1. Въвеждане и поддържане на определен воден режим


Той следва да е максимално близък до предишния естествен режим и е оптимален за екосистемите на резервата. Допълнителна цел e възстановяване на водния обем в езерното огледало и Бабушкото блато до този отпреди 1948 г. чрез изгребване (изпомпване, изсмукване) на определен седиментен слой от езерното дъно.

2.4.2. Задържане на сукцесията и намаляване равнището на еутрофикацията в резервата с оглед поддържането на оптимални условия за съществуващите екосистеми и глобално застрашени видове.

2.4.3. Намаляване на втока от замърсяващи вещества и ерозирали почви в резервата.

2.4.4. Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в резервата с две подцели:


  • Опазване и възстановяване на глобално застрашените видове.

  • Опазване и възстановяване на видовете от Червената книга на България и на местни видове дървета и храсти.

2.4.5. Приобщаване на местното население към разработване, обсъждане и изпълнение на Плана за управление на резервата.

2.4.6. Екологично образование и приобщаване на обществото към опазване на природата, опазване на биоразнообразието и проблемите на защитените територии.

2.4.7. Натрупване на специализирани научни познания за резервата и влажните зони.

2.4.8. Усъвършенстване на административното управление на резервата.


Основните стратегии за постигане на реалните цели и оттам на устойчивост на екосистемите в резервата Сребърна са:

  • Периодично (през 30-50 г.) изпомпване (изгребване, изсмукване) на натрупаните седименти вместо косене на тръстиката или нейното изгаряне, които доказано имат негативно влияние върху екосистемите и биологичното разнообразие

  • Отвеждане на част от първичната продукция в р. Дунав; усвояване на друга част чрез растителноядни видове риби като толстолоб и др.

  • Въвличане на местното население в активно управление и стопанисване на резервата; създаване на икономическа заинтересованост от опазването му.

  • Провеждане на мониторинг на най-важните компоненти на екосистемите в резервата.

Основните стратегии за увеличаване на познавателния, селския и екотуризъм са:

  • Създаване на съвременна квартирна база в Сребърна и Ветрен чрез използване къщи на хора, които имат интереси в това отношение.

  • Създаване на възможности за посещение на части от резервата с лодки по определен маршрут.

  • Определяне и маркиране на екологични маршрути и пътеки около резервата с различно времетраене (един час, половин ден, цял ден и т. н.).

  • Организиране на екскурзии с коне, магарета, добруджански каручки до брега на р. Дунав и около резервата.

  • Провеждане на рекламни кампании.

Основните стратегии за подобряване на природозащитното възпитание и образование са:

  • Превръщането на Природонаучния музей в модерен Информационен (посетителски) център и по-рационално използване на неговите помещения, както и на салона на читалището.

  • Привличане на неправителствените организации.

Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie
Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона
Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”
Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив
Planove za upravlenie -> Екология и околна среда
Planove za upravlenie -> План за управление
Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница