Централна лаборатория по обща екология софия, 2001
Изтегляне 1.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧАСТ 2. ОЦЕНКА И ЦЕЛИ 2.1. Оценка
- 2.1.2. Биологично разнообразие.
- 2.1.7. Възможности за подобрения
- 2.1.8. Естетични, културни и религиозни ценности.
- 2.1.9. Социална и икономическа стойност
- 2.1.10. Образование и осведоменост на обществото.
- 2.1.12. Научни изследвания
1.25. Органи за управлениеОт обявяването му през 1948 г. досега резерватът “Сребърна” е бил стопанисван от няколко различни по характер и компетентност ведомства:
От 1993 г. досега резерватът се стопанисва от Министерството на околната среда и водите, което е назначило управител на резервата и 2 души за неговата охрана. През 1995 г. е построена нова модерна сграда, в която се помещава Управлението на резервата, което е подчинено на РИОСВ - Русе. Техните адреси са следните:
ЧАСТ 2. ОЦЕНКА И ЦЕЛИ2.1. Оценка2.1.1. Местоположение в екологичния комплекс:Сребърна е важна съставна част от екологичен комплекс, към който принадлежат (Прил. 1,Карта 1):
От всички посочени обекти само Сребърна и Гарванското блато имат природозащитен статут. Последните две групи от влажни зони са разположени на територията на Република Румъния. 2.1.2. Биологично разнообразие.Резерватът “Сребърна” притежава значително разнообразие на видове, съобщества и екосистеми. Според Michev et al. (1998) видовото разнообразие на Сребърна се състои от 1116 рода с 2748 таксона (видове, подвидове, вариетета и форми). Те принадлежат към 47 класове, 24 дивизии и фили: Cyanophyta - 231 Prochlorophyta - 1 Glaucophyta - 1 Euglenophyta - 154 Pyrrophyta - 17 Chrysophyta - 140 Cryptophyta - 19 Chlorophyta - 555 Rhodophyta - 1 Basidiomycota - 9 Ustomycota - 1 Deuteromycota - 6 Lichenophyta - 15 Bryophyta - 1 Polypodiophyta - 4 Magnoliophyta - 275 Sporozoa - 14 Myxozoa - 1 Platyhelminthes - 117 Nemathelminthes - 125 Acanthocephala - 6 Mollusca - 48 Pisces - 23 Amphibia - 12 Reptilia - 15 Aves - 221 Mammalia 41
Разнообразието на съобщества в резервата и неговите околности e определено по проекта Корине (Corine Biotope Project). Според него в Сребърна съществуват 13 типа местообитания (описани в част 1.16.1). Самият резерват е част от близо 150-те “сайта” със съществено значение за опазване на биологичното разнообразие в България. Съгласно Рамсарската класификация разнообразието на екосистеми в резервата “Сребърна” се определя от следните категории влажни зони в него и буферната му зона: M Постоянни реки (коритото на р. Дунав между десния бряг и остров Девня) O Постоянни сладководни езера (езерното огледало на Сребърна). R Сезонни блата и водоеми (изкопните ями между дигата Ветрен - Силистра и левия бряг на р. Дунав). Xf Сладководни водоеми с преобладание на дървета; сезонно заливани гори (цялата територия на остров Девня и част от брега между дигата Ветрен – Силистра и десния бряг на р. Дунав). Zk Подземни карстови и пещерни хидроложки системи (изворът “Канаричката” в южната част на Сребърна). Разнообразието на биогеографски провинции (по Udvardy, 1975) се определя от наличието на три биогеографски провинции, а именно: Средноевропейски гори Понтийски степи Планински територии 2.1.3. Естественост: Сребърна се отличава с добра естественост, която би била по - голяма без изкуствените насаждения по Кара борун, Поляната и Коджа баир от салкъм, чер бор, гледичия, хибридна топола, както и без голямата дига в северната част. Двата тръстикови масива в северната и южна част на езерото са едни от най-големите в България. 2.1.4. Рядкост:Резерватът “Сребърна”притежава следните черти, които повишават значително стойностите на този показател:
2.1.5. Крехкост:Резерватът “Сребърна” се отличава с относителна голяма крехкост поради няколко причини:
2.1.6. Типичност:Резерватът “Сребърна” е типична влажна зона за долното течение на р. Дунав, с типични представители на растителния и животински свят. Някои видове птици като пчелояд, земеродно рибарче, синя гарга, папуняк са характерни за льосовите стени в Добруджа. Остров Девня има типични за Долния Дунав растителност, плитчини и пясъчни коси. 2.1.7. Възможности за подобренияСъществуват определени възможности за подобряване на състоянието на резервата чрез:
2.1.8. Естетични, културни и религиозни ценности.Резерватът има голяма естетическа стойност като непозната, екзотична и необичайна природна среда. Плаващите тръстикови острови, каналите в тръстиковите масиви, островите от водни лилии и големите концентрации на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици са малко познати на широката публика и предизвикват голям интерес в нея. Изобилието на природни ресурси-риба, патици, гъски, тръстика, папур и др. са привлекли вниманието на хората още в древността. Останки от древно селище са разкрити в местността “Опашката”. В близост до резервата е разположено село Татарица, понастоящем квартал на с. Айдемир. Жителите му са руснаци - така наречените липованци или староверци, основали село Татарица преди около 200 г. Доскоро те не са се смесвали с българското население, поради което са запали редица особености в облеклото, бита и трудовата активност. Мъжете са били професионални рибари, а жените са отглеждали лозя. Животът и обичаите на населението на това село представлява определен интерес за познавателния туризъм. Населението в трите села около резервата изповядва източно - православна християнска религия. И в трите села има запазени църкви. Малка част от населението на околните села са членове на адвентистката църква. В етнографско отношение селата около резервата са запазили до голяма степен своите традиционни облекла, обичаи и празници. Съществен интерес за познавателния туризъм представляват кукерските празници, лазаруването и др.
Промишленост има само в с. Айдемир, но тя не оказва влияние върху резервата. Неотдавна обаче има сигнали за замърсяване на въздуха в района на резервата. Предполага се, че то идва от металургичния комбинат при гр. Каларащ, Румъния. Един от основните проблеми на селищата около резервата е безработицата. Така напр. над 180 семейства в с. Айдемир са на социална издръжка, а очакванията са, че безработицата (заедно със скритата) да обхване над 20% от населението. Повишената безработица предизвиква увеличение на бракониерството на риба, елени, сърни, диви свине, зайци и др. Трите села макар и много общо имат и някои съществени различия както в социалния си статус, така и в икономиката си. Туризмът понастоящем е слабо развит. Въпреки липсата на елементарни улеснения годишно Сребърна се посещава от около 15 000 туристи. 35% от тях са ученици, които идват на екскурзия в началото и края на учебната година. Те прекарват тук около 1 час главно в разглеждане на експозицията. 50% от всички туристи са чужденци. По-голямата част са летовници от българското Черноморие. Сребърна е последната спирка от еднодневната им екскурзия до р. Дунав. Лов упражняват около 50 души от Сребърна и Ветрен. През зимата идват и ловци от други селища за лов на диви гъски, които нощуват в резервата. Спортният риболов е занимание за много жители на околните селища. Често посещавано място за спортен риболов е брегът на р. Дунав, част от който попада в границите на резервата.
Въпреки постигнатото в областта на природозащитното и екологично образование и възпитание (вж. 1.27) може да се посочат следните пречки и ограничаващи фактори:
Програми и проекти за подобряване на природозащитното възпитание и образование са включени в част 3. Оценката за осведомеността на обществеността за проблемите на резервата “Сребърна” общо взето е добра. В пресата, по радиото и телевизията сравнително често се появяват информационни материали, филми, репортажи, но въпреки това има още много да се желае в тази насока. 2.1.11. Почивно делоВ околностите на резервата “Сребърна” понастоящем има два рекреационни обекта:
През летния сезон резерватът привлича няколко категории туристи:
2.1.12. Научни изследвания:Резерватът предлага големи възможности за провеждането на научни изследвания, което се дължи на изключителното биологично разнообразие на видове, екосистеми и биогеографски провинции. Понастоящем в него се изпълняват няколко научни програми. С обогатяването на експерименталната и изследователска апаратура, Екологичната станция на ЦЛОЕ при БАН, ще повиши още повече тези възможности. Резерватът може да бъде използван и като международна експериментална база за проучване на типични влажни зони от Долния Дунав, които са подложени на силна антропогенна преса. Към изследователската работа в Сребърна винаги е проявяван голям интерес. Редовното обогатяване на базите данни, анализите, мониторингът на застрашени видове и местообитания биха могли да станат постоянни задачи. Те може да бъдат осъществявани с активната помощ на Управлението на резервата и на другите институции, натоварени с изпълнението на Плана за управление. Една от основните задачи на Управлението на резервата е организирането на унифицирана система за събиране и съхраняване на данни. За целта би могъл да се използва опита на програмата MedWet. Както се вижда, научните проучвания в резервата”Сребърна” са сравнително добре застъпени. В това отношение той заема челно място сред останалите защитени територии в България. Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни” Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая” Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив Planove za upravlenie -> Екология и околна среда Planove za upravlenie -> План за управление Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|