Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология

2. „Subsistit in” (LG 8,2)

Първият параграф на № 8 разглежда проблема за вътрешното единство на Църквата, проблема за човешкото и божественото измерение на Църквата и за нейното отношение с Христос. Ооще в началото се твърди, че Църквата, каквато я е пожелал Христос, трябва да проявява и «апостолски» черти (Църквата, поверена на пастирската грижа на Петър и на другите апостоли). За тази Църква, която е и историческа общност, се казва: «съществува в» (sussiste nella) Католическата Църква, ръководена от наследника на Петър ... В предходния текст се чете: «e» (est) - („единствената Църква е ... Римската”), но тук това е заменено със „subsistit in”. И до днес се дискутира как да се интерпретира преходът от първата към втората форма. Ясно е, разбира се, че става дума за много важна промяна, но от много време спорят два прочита: минималистичен, според който „subsistit in” отговаря на „est”: пълна идентичност на Римската Църква с единствената истинска Църква; и друг, максималистки, според който Римската Църква е сред многото, в които се реализира Христовата Църква. Фактически намерението е било това – да се разбере по-добре фразата, която прави да се признае съществуването на известни елементи църковност и извън Римската Църква.

Тази идея ще бъде отново издигната в Декрета за икуменизма („Unitatis Redintegratio 3-4) с уговорката, че в отношенията между „интегритета – пълнота” (в Римската Църква присъстват всички елементи, пожелати от Христа) и „степените на участие или частичност” (другите Църкви, лишени от някои елементи) няма, следователно, опозиция между „да” и „не” ...
Но може би трябва да се разгледа по-сериозно предлога „in”, тоест – историческата перспектива, на която се позовава, казвайки, че Църквата „има”, „е в” (е вътре); появява се нуждата да се разграничат две неща – „съдържанието” (съществената „res”) и „съдържащото” (изразната историко–културна форма); само първото е абсолютно непроменимо и единствено, второто обаче може да се променя и изменя: нещо повече, съдържащото може да се изхаби, да стане непрозрачно и така да скрие или поне да затъмни реалността на Църквата; тук е възможността да се сблъскат различни фракции членове и да се родят други Църкви ...
Във всеки случай, оставайки в логиката на отношението между Църквата в пълнота и Църквите с определени липси, както и в светлината на различни текстове на Събора („Lumen Gentium 15; цялата „Unitatis Redintegratio”), трябва да се каже, че задълбочаването във въпроса налага преодоляването на поне три ограничения:

1) прекалено «количесвената» оптика, която разглежда църковността като сума от части, и води до конфронтация между Църквите в термини за процентността на ортодоксията; 2) интересът, насочен най-вече към обективното присъствие на капиталните ценности и по-малко към факта, че са реално валоризирани в живота на субектите; 3) централността на Църквата повече, отколкото на Христос.

Лекарство за тези дефекти Съборът се опитва да даде още с «Lumen Gentium” 15.

Наред с това бихме могли да се опитаме да интерпретираме езика на Събора, виждайки в „subsistit in” едно двойно значение:

2.1. „Subsistit in” в текущия език

Текущ език: В обикновения латински език изразът е еквивалентен на „adest in”, което означава „присъствие в дадена реалност”; или „invenitur”, „намира се”, реалност, която се намира в един субект, способен да разбере съдържанието й. Ако това е значението, трябва да заключим, че Църквата на Исус Христос се намира в Католическата Църква чрез вярата. Това води до там да се приеме Католическата Църква за църковна общност, в която е възможно да се види Църквата, исторически установена от Христа. Това положение остава открито: елементи на църковност, на същата Христова Църква, биха могли да се открият и в другите разделени Църкви. С други думи, Съборът не поставя отношението между Христовата Църква и Католическата Църква по начин да изключи другите (чак до „Mystici Corporis”); но оставя отворена възможността за включване: чрез отношенията, които отделените Църкви имат с Католическата, те се включват в основното отношение между Христовата Църква и Католическата Църква.

2.2. „Subsistit in” във философския език

Философски език: Конгрегацията за доктрината на вярата се спира на философското значение [ср. A.A.S. 77 (1985)]. Според тази интерпретация Съборът е използвал “subsistit in”, за да каже, че съществува само един начин на съществуване на истинската Църква, докато извън нея съществуват само „elementa ecclesiae”, които се стремят и водят към Католическата Църква. Тук „subsistit” индикира метафизичния акт, чрез който една реалност съществува в себе си и за себе си (substantia) в своето съвършенство, а не в друго (свойственост). Съществуването, което е най-перфектният начин на екзистенцията, е начин на съществуване на Католическата Църква, с тази последица, че извън нея не би могло да има други истински църковни общности.
От съборните актове, обаче, се вижда, че намерението на Отците е да засегнат принадлежността към Църквата, а не конситутивните й, екзистенциални измерения: философският смисъл се крие в изключването. Съборът, заменяйки „еst” със „subsistit in”, желае да подчертае присъствието на църковни елементи у отделените Църкви, използвайки „subsistit in” съгласно значението на обикновения език (ср. „Unitatis Redintegratio” 15).

Приемайки и двете значения, бихме могли да кажем, че съзнанието за идентификация в този свят между Христовата Църква и Католическата Църква, не трябва да изключва признанието на църковността на другите отделени Църкви, степента на чиято връзка с Католическата Църква зависи от разликите по отношение средствата на спасението.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: