Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
- Навигация на страницата:
- 3.4 Инвеститорски организации
| Международните туроператори и екотуризмът в България
Международните туроператори работят в България изключително с местни партньори. Единици са фирмите, които сами пакетират и предлагат туристически или екотуристически продукт. Чуждестранните туроператори могат да се разделят на две групи – компании, практикуващи основно масов туризъм, които включват елементи на еко-туризъм в пакетите си или го предлагат като опция, и компании, които продават предимно специализирани продукти, в това число и екотуризъм. Сред първите могат да се посочат ТУИ и Некерман – сключващи повечето договори по черноморското крайбрежие, докато списъкът на вторите е значително по-дълъг: Trekking y aventura (Испания), UCPA, Terres d’Aventure, Allibert, La Ballaguere (Франция), Walking Softly Adventures, Ramblers holidays, Exodus, Explore (Великобритания и САЩ), Studiosus reisen, Wikinger (Германия), SNP (Холандия). От 2002 г. се усеща силно присъствие на израелски фирми, които работят и по двата начина – директно и с помощта на български партньори. Местни доставчици на екотуристически продукти Частните инициативи в туризма и екотуризма са сред най-бързо развиващия се сектор на българската икономика през последните десет години. Услуги и квартири, пригодни за туристическо ползване, могат да се намерят и в най-затънтените села, далеч от основните туристически дестинации и маршрути. Обикновено те са собственост на местни хора, които са работили преди това в туризма, или на жители на по-големи градове, които са купили или построили свои собствени къщи/вили в тези села. В голямата си част къщите са построени с лични средства и се използват за лични нужди, като по две-три стаи в къща са преоборудвани и в тях се настаняват туристи. Доходите от нощувките се инвестират в разширяване, ремонт или по-нататъшно преоборудване на местата за настаняване. Подобно е и положението с местата за хранене. В типичния случай, местните доставчици на екотуристически услуги са малки предприятия с минимален уставен капитал и ресурси. Това обикновено са семейни предприятия, в които работят основно членове на семейството. Най-често водеща роля играе един член на семейството, понеже разполага с повече време (при хотелчета и малки ресторанти) или има специални умения (при традиционните занаяти, екскурзоводските и други услуги). Все по-често напоследък тези малки туристически бази в селските райони правят усилия за разнообразяване на предлагания продукт, като предлагат специализирани програми за пешеходни преходи, пикници, конна езда, художествени занаяти, природни наблюдения, велосипедизъм. В по-редки случаи собствениците са ползвали заеми от частни лица или кредити от банки. Преобладава мнението, че това е по-неизгодният вариант и местните предприемачи трябва да се стремят да започнат бизнес със собствени сили и средства. Не съществува регионален или национален регистър на подобни заведения, като значителен процент от тях изобщо не са регистрирани. Те не са обединени в национално сдружение и не получават почти никаква подкрепа на регионално или местно ниво за своето укрепване и развитие. Все по-нарастващ брой от тези обекти, обаче, по собствена инициатива се обединяват в местни или регионални туристически и екотуристически сдружения, за да извличат по-голяма полза от съвместни дейности като маркетинг, продажби, резервации и туристически пакети. Съществуващото законодателство не позволява на местни сдружения или малки фирми с местно значение да предлагат екотуристически “пакети”. Напротив, местните екотуристически сдружения и малките местни фирми са принудени да използват маркетинговите и пласментни услуги на туристически фирми и туроператори от големите градове. В допълнение, новият Закон за туризма (октомври 2000 г.) изисква стриктно категоризиране на частни квартири, семейни хотели и всякакви други места за настаняване, както и тяхната надлежна регистрация. При липса на регистрация, на глоба подлежи не само собственикът на нерегистрирания обект, но и туроператорът, който го ползва. Маркетингът на техния продукт или услуга обикновено се извършва с еднолични рекламни начинания, като често информацията се предава от уста на уста. В страната са налице множество местни бази данни/описи на туристически продукти и услуги, създадени чрез донорски проекти и програми. Те включват бази данни за регионални туристически услуги, места за настаняване и туристически обекти за районите на Велико Търново и Смолян, Пиринския район, за Националните паркове, северната част на Стара планина, Странджа и Южното Черноморие и др. Правени са и различни форми на инвентаризация в по-малък мащаб, повечето осъществени от местни неправителствени организации. Информацията се съхранява в най-различни формати и на различни носители. Много често тази информация заляга в основата на публикувани каталози. Някои се разпространяват безплатно на търговски панаири или се продават, докато други се предоставят от местните общини за подпомагане развитието и популяризиране на местния туризъм. Дирекциите на националните и природни паркове също участват в проектирането и разработването на екотуристически услуги в рамките на и извън техните територии. Те все по-често разработват програми, които поставят акцента на четири основни аспекта на развитие на екотуризма: търговски контакти с мести общности за предоставяне на стоки и услуги вътре в парковете; образователни кампании за ограничаване негативното въздействие от нерегламентирани или неправилно управлявани туристически дейности; рязко усъвършенстване на парковата туристическа инфраструктура, включително места за пикници и къмпинги, зони за специални дейности, нови пътеки и заслони; установяване възможности за партньорства между частния и обществения сектор, които да свързват предлаганите екотуристически продукти и услуги с обекти и възможности вътре в парковете. Последното включва разработване на специализирани пътеки и маршрути до обекти, представляващи особен интерес. В допълнение към това, парковите дирекции се ангажират все по-тясно в разработване на интерпретативни програми и в обучаване на парков персонал за интерпретатори и екскурзоводи. 3.4 Инвеститорски организацииИнвестиционните процеси в сферата на екотуризма са все още слаби. Всъщност почти не съществуват примери за кредитиране от търговските банки на екотуристически проекти. Финансирането на екотуризма е изправено пред няколко предизвикателства. Обикновено, средният размер на един екотуристически проект е твърде малък, за да предизвика сериозен интерес от страна на банките. Често приходите от такива проекти са нетрайни или сезонни, което може да затрудни своевременното погасяване на заема. И накрая, в много случаи, предприемачите, които кандидатстват за финансиране на екотуристически проекти, нямат дългогодишни отчети за успешен бизнес, а това е едно от условията на банките. При все това има банки, които са настроени положително по отношение на заемите за екотуризма на ниво селища/общности (Хебросбанк; Българско-Американска кредитна банка, Обединена българска банка, Насърчителна банка и Първа инвестиционна банка). От гледна точка на банките, екотуристическите проекти на практика са проекти за кредитиране на малки и средни предприятия и затова трябва да изпълнят стандартния набор от критерии за одобрение. Така много банки предлагат съдействие при частни инвестиционни проекти от страна на заможни българи от средната и висшата класи, които се завръщат в родните си села за стартиране на туристически бизнес. Други инвестиционни проекти включват преустрояването на приватизирани хотели и бивши държавни сгради за нуждите на обекти, предполагащи усъвършенствани практики и технологии за управление на околната среда. Много банки съветват повечето селски, общински и местни проекти да опитат самофинансиране в течение на няколко години, и след като регистрират първите си управленски успехи, да се обърнат към банка за отпускане на кредит. С нарастването на дела на екотуристическия отрасъл в България и с увеличаващата се стабилност в банковия сектор, съпътстван с увеличаване на броя на регионалните и местни клонове на банките, усилията за създаване на благоприятстваща среда за развитие на екотуризма правят търговското кредитиране все по-достъпно. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|