Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
| Българските туроператори и екотуризмът
В България има повече от 1000 туроператорски и 500 турагентски фирми. Типичната туристическа агенция е малка структура – от 1, 2 до 15 служители. Изключение правят не повече от десетина големи фирми – Балкантурист, Албена АД и др. Незначителен е броят на туристическите оператори, които работят с български туристи в България. Повечето разчитат на посрещането на чуждестранни туристи или изпращането на български туристи в чужбина, или на комбинация от тези две. Паралелно с това, съществува и тенденцията за специализиране според различните видове туристически продукти.1 Решението на една туристическа агенция да предложи на пазара дадена туристическа дестинация зависи от следните критерии: Доходност; Природни забележителности и гледки; Настаняване с всички битови удобства и места за отдих и развлечения; Разнообразие от заведения за хранене, които са на ниво и културни обекти; Професионално (добро) обслужване; Пътища в добро състояние. Българските туристически фирми предлагат пакети предимно във вече утвърдени курорти. Има много малко разнообразие или необосновани отклонения от тези конвенционални пакети. Резервациите на хотел, продажбата на билети и обиколките с водач са рядкост в техния списък с услуги от повече от 20 години. Предлаганите продукти са обикновено традиционните: слънчеви бани, плуване в морето, посещения на църкви и манастири и известни културни паметници, дегустация на кулинарни деликатеси, каране на ски. Изключително трудно е чужд контрагент да бъде убеден да предлага на клиентите си нещо ново. За това са необходими доста средства, за да бъде постигнато. Служителите в туристическите агенции не преминават обучение по специализирани туристически продукти. В най-добрия случай, туристическите фирми проявяват интерес по-скоро към пасивния маркетинг на екотуристически продукти, отколкото към активното им разработване, поради необходимостта от доста средства за създаване на продукта. Няма официална статистика, която да регистрира тези, които целенасочено се занимават с предлагане на екотуристически пакети. През последните три-четири години с процеса на постепенно консолидиране на специализирания туристически пазар, е възможно да се обобщят наблюдения върху развитието и дейността на групи български туроператори. И в този случай картината не се основава на стриктна статистическа информация, каквато за момента не се събира и обобщава, но все пак има обективен характер, доколкото се основава на информация, предоставена предимно от самите агенции или от обобщения на национални и регионални туристически борси и изложения. Българските туроператори, които в по-малка или по-голяма степен представляват пазарния сегмент на екотуризма, като цяло могат да се разделят на няколко групи: Най-многобройна е групата на фирмите, продаващи само настаняване (нощувка или полупансион). Техните клиенти може да практикуват екотуризъм, но често се рекламира само мястото за настаняване или района, а не пакет или продукт. Втората група са агенциите, продаващи планински продукти в стил “екскурзионно летуване” и “зелени училища”. Сред тях могат да се посочат “Пиринтурист 2000”, бюро “Радецки”, “Орбита”. Те се практикуват сред природата и имат познавателен елемент. Техни клиенти са ученици, студенти, хора със средни и ниски доходи, които са свикнали да пътуват организирано. Третата група са фирмите, предлагащи цялостен продукт на екотуризъм. Това са “Пандион”, “Неофрон”, “Зиг-заг холидейс”, “Люб-травел”, “Одисея-ИН”, “Лъки турс”, “Вегена”, “Експлорър 2000” и още няколко компании. Те предлагат или строго специализирани продукти (наблюдение на птици, ботанически турове, културни програми) или програми от смесен тип, в които има елементи на екотуризъм. Клиентелата на тези фирми е предимно чуждестранна – страните от ЕС, САЩ, Израел, Япония, Скандинавските страни. Българските туристи предпочитат по-ограничени услуга – предимно настаняване. Тази последна група екотуристически оператори в България прави опити да се възползва от две международно признати и търсени предимства на страната: ниските цени и разнообразието от природни и културни дадености. Въпреки това не може да се каже, че бизнесът процъфтява. По-конкретно, тези фирми страдат от малки или направо несъществуващи рекламни бюджети, като при това не получават никакво помощ от държавата за реклама. Няма практика на стимулиране на развитието на частния екотуризъм на националния и вътрешния пазар. Вследствие от това оборотът е малък, а възвращаемостта – минимална. В допълнение, услугите и инфраструктурата в селските райони често са недостатъчни, зле поддържани или и двете. Местните доставчици на екотуристически услуги са неопитни и несвикнали да уважават времето и разписанието на посетителите. Ето защо фирмите, заети в екотуризма, са принудени да инвестират в материална база, услуги и обучение на персонала, за да се развият и разширят своята пазарна ниша. А след такива инвестиции печалбата остава незначителна. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|