Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
- Навигация на страницата:
- 3.3 Профил на частния бизнес
| Пирински туристически форум е създаден през 1997 г. като сдружение между 11 общини и Национален парк “Пирин”. Форумът се ръководи от Борд на директорите и Управителен съвет. Мисията му е да подпомага развитието на устойчив туризъм в района на Пирин.
Туристическа асоциация “Стара планина” е създадена през 1996 г. и към момента има над 200 членове – собственици на хотели, фамилни хотели, къщи, заведения за хранене и увеселителни заведения. Асоциацията се управлява от шестчленен Управителен съвет. Бургаска асоциация за екологичен и селски туризъм е създадена през 1995 г. Тя има 36 индивидуални и 19 корпоративни членове (4 държавни институции, 6 фирми и 9 граждански сдружения). Асоциацията си сътрудничи с много общини и кметства. Варненска туристическа камара е създадена през 1991 г. Понастоящем има 139 члена. Управлява се от Председател и десетчленен Управителен съвет. Сдружение за екотуризъм “Централен Балкан – Калофер” е създадено през 2002 г. Има 34 членове, сред които представители на местни екотуристически фирми, местните власти и Национален парк “Централен Балкан”. Сдружението се управлява от деветчленен Управителен съвет. Сдружение за екотуризъм “Рила” е създадено през 2002 г. в района на гр. Самоков и има 40 членове. Сдружението се управлява от седемчленен Управителен съвет, оглавяван от Изпълнителен директор. Регионална туристическа асоциация “Родопи” е създадена през 2003 г. В нея участват 65 членове. Асоциацията се управлява от 13-членен Управителен съвет и от седемчленен Контролен съвет. Съществуват още няколко сдружения на регионален принцип, които имат цели, свързани по-скоро с масовия туризъм, отколкото с екотуризма. Местни туристически сдружения са създадени от местни предприемачи, които са обединени около конкретна атракция на природата, историческото наследство или културен паметник като тези в Могилица, Триград, Болярово и др. В повечето случаи, освен предприемачите те включват и представители на местните власти, музеи, училища, НПО, ако има такива. Обикновено, тяхната роля е да привличат финансиране за разрешаването на местни инфраструктурни проблеми или да разработват идеи и проекти за местно развитие на туризма. В много случаи, те се наричат местни туристически съвети, тъй като са създадени след приемането на предишния Закон за туризма, който предвижда създаването им. Създаването на регионални и местни туристически съвети (НПО) в България беше заложено в Закона за туризма от 1998 г., като сред техните функции бяха предвидени инвентаризацията на туристическите ресурси и поддържането на туристически бази данни; информационното обезпечаване на туризма, включително създаването на Туристически информационни центрове; популяризирането на съответните райони в България и чужбина; организирането на специализирани обучения и проучвания на търсенето и предлагането на територията; експертна помощ при стратегическото планиране на местното/регионално развитие и др. Те са доброволни местни инициативи между държавния сектор на местно ниво и местните предприемачи. Съществуват 51 регионални и местни Съвети по туризъм. Някои от тях функционират активно, други след създаването си остават само на хартия. Български туристически съюз. Една от най-големите неправителствени организации на национално ниво, занимаващи се с вътрешен туризъм, е Българският туристически съюз. Той наброява повече от 6,000 индивидуални члена и 162 местни дружества в цялата страна. БТС и неговите местни звена управляват значителна част от някогашната държавна система за пешеходен и планински туризъм, като отговарят за поддръжката и експлоатацията на повечето планински хижи, туристически пътеки, както и международните туристически маршрути, които пресичат страната. Те управляват също така и разнообразна система от места за нощувки и туристически услуги извън планините и системата от защитени територии. Голяма част от материалната база е стара, в лошо състояние и се нуждае от инвестиции за ремонт и усъвършенстване. Природозащитни НПО Съществуват множество природозащитни неправителствени организации, възникнали през последните 10-15 години. Тези обединения на гражданското общество, поставящи си за цел опазването на околната среда, са ангажирани с редица основни елементи от Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и изпълняват роля както на застъпник, така и на обществен коректив при осъществяване на политиката на опазване на биоразнообразието и при изпълнение на програми на национално и местно равнище. Някои от тези групи се ангажират все по-тясно в разработване и изпълнение на проекти за опазване на биоразнообразието и защитените територии. Някои участват активно в управление на неголеми защитени територии, в резултат от което насочват вниманието си в развитие на туризма и екотуризма като средство за постигане на консервационни цели в рамките на, и извън, защитените територии. Най-важните измежду тези национални организации, които имат и местни клонове, включват: Българското сдружение за защита на птиците, “Природен фонд”, “Зелени балкани”, “Балкани” и пр. По-малки организации с преобладаващо местно и регионално значение са: Le Balkan, “Родопи”, Клуб “Приятели на морето” – Варна, Инициативната група за устойчиво развитие – Силистра, “Приятели на Природен парк ‘Врачански Балкан’”, Родопската младежка организация и т.н. Основните дейности на тези организации, свързани с екотуризма, са: Кампании за обучение на местни предприемачи и професионалисти в сферата на туристическите услуги; Инвентаризация на туристическите ресурси и услуги; Издаване на образователни и/или рекламни материали; Поддръжка и експлоатация на посетителски центрове. Някои от тези природозащитни НПО са се развили до степен, при която частната инициатива в екотуризма се е отделила от ролята и функцията на организацията. В резултат от това са възникнали редица малки частни предприятия, предлагащи екотуристически програми, услуги и посетителски маршрути. В голямата си част тяхната клиентела се състои от чужденци. Добри примери в това отношение са фирмите “Неофрон” и “Експлоарер 2000”. За много от тези природозащитни НПО развитието на личната бизнес инициатива и планиране не са част от техния опит или от мандата на съществуването им. Ето защо, те са принудени да прибягват до услуги и ноу-хау от частния сектор за изграждане на жизнеспособни туристически предприятия и дейности по устойчивото развитие, включително и по екотуризма. Един преглед на териториалното разпределение на дейностите, извършвани от тези природозащитни НПО, показва, че в страната са налице множество инициативи в сферата на екотуризма. В голямата си част усилията са насочени към изграждане на информационни и посетителски центрове, имащи отношение към опазването на природата и предоставянето на информация на посетителите. Много от тези центрове първоначално са изградени с финансова помощ от чуждестранни проекти, като засега нито един не е минал на пълна самоиздръжка. Преобладаващият брой от природозащитните организации в сферата на екотуризма притежават или наемат офис и са се сдобили с нужното оборудване, но малко от тях разполагат с достатъчен персонал, а почти нито една не е в състояние за изплаща заплати. Ето защо, тези организации разчитат на активна мрежа от доброволци, в голямата си част гимназиални ученици или студенти, които често се организират на кампаниен принцип. Системата за комуникации между НПО в сферата на екотуризма е все още млада и слабо развита. Липсва национална мрежа от посетителски информационни центрове, няма практика на споделяне на ресурси и опит. Налице, обаче, са все по-настойчиви опити от страна на НПО, занимаващи се с управление на защитени територии и опазване на околната среда, за създаване на партньорства в изпълнение на планове за управление на защитени територии. В мрежата от три национални и 10 природни парка все по-често започват да се разработват съвместни програми за туризъм с участието на туристически организации и предприятия от местните общности около въпросните защитени територии. Важна роля за развитието на екотуризма у нас могат да играят Националното сдружение на общините в България, регионалните сдружения на общини и организации, имащи авторитета и ролята на партньори на правителството в областта на местното и регионално развитие и управление, както и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Други организации, които да допринесат за развитието на екотуризма са Националното сдружение за устойчиво развитие “Добри алтернативи” и Асоциацията “Национална мрежа за бизнес развитие”. Повечето от тези организации работят активно в областта на демократизацията и децентрализацията на местното управление. В много от случаите те получават финансиране от международни донорски програми за подпомагане на процеса на демократизация и децентрализация на управлението. Засега екотуризмът не присъства като приоритет в тяхната дейност, но доколкото главната цел на съществуването им е да подпомагат усилията на местните власти за социално-икономическо развитие на местно и регионално ниво, в бъдеще те могат да играят съществена роля. Общинските власти тепърва ще осъзнават и усвояват своята водеща роля за развитието на екотуризма. Трябва да се подчертае и ролята на НПО в областта на културното наследство и културния туризъм, като например Българския национален комитет на ИКОМОС, Съюза на архитектите в България, Българския национален комитет на ИКОМ и др. Например Българският национален комитет на ИКОМОС осъществява успешни опити за пилотно приложение на Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС: след като осигури международна помощ за опазване на Тракийската гробница край с. Свещари, с помощта на мрежа от партньори я отвори за публика, като относително завършен туристически обект; създаде първите карти на националната и регионалната мрежи на културни маршрути – основа за интегриране на еко- и културен туризъм; координира Европейските дни на наследството в България, които през 2003 г. ще се проведат на тема “Културни пейзажи” и др. Необходимо е да се отбележи ролята, която ще играят в бъдеще националните и регионалните сдружения и асоциации на занаятчиите. 3.3 Профил на частния бизнесДо момента не съществува цялостен анализ на състоянието на частния бизнес, специализиран в областта на екотуризма. Причините за това са, че този подотрасъл никога не е бил консолидиран по начин, че да може да се събира и анализира информацията за него, нито пък някоя от продуктовите организации е започвала инициатива за подобни анализи. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|