Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
| Закон за биологичното разнообразие (2002 г.)
Обект на този закон е опазването и ползването на биоразнообразието, запазването на естествени местообитания, на видове, екосистеми и процесите в тях, на генетични ресурси, както и специфични въпроси, отнасящи се до формите на опазване и търговията със застрашени видове. Законът не третира пряко екотуризма, но регламентира управлението на Националната екологична мрежа, отделни обекти от която могат да бъдат включени в екотуристическите дестинации. Закон за защитените територии (1998 г.) Законът за защитените територии регламентира категориите защитени територии, тяхното предназначение, режими, управление, охрана, финансиране. Основното предназначение на системата от защитени територии е опазването на природата и биологичното разнообразие, на екосистемите и протичащите в тях естествени процеси, на популациите и местообитанията на видове, обекти на неживата природа и пейзажи. В плановете за управление на защитените територии, които се разработват съгласно изискванията на закона, се отделя особено място на развитието на устойчиви форми на поминък на населението във и около защитените територии, и развитието на щадящи природата дейности. Този основен подход цели създаването на условия за икономически просперитет на населението, основан на близостта до защитените територии и запазената природа. Стимулира се развитието на всякакви алтернативни форми на туризъм, чрез създаване на условия за посетителите – маршрути, туристическа и информационна инфраструктура, обезопасяване, популяризиране на обектите, както и на условия за развитие на дребната и средната частна инициатива за предлагане на туристически и свързаните с тях други специализирани услуги. Липсват конкретни механизми за уреждане на взаимоотношенията между администрацията на защитените територии, доставчиците на екотуристически услуги и потенциалните инвеститори в екотуристическа инфраструктура в защитените територии. Закон за горите (1997 г.) Законът за горите регламентира управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България. Сред основните функции на горите са средообразуващите, защитните и рекреационните, въз основа на които се планират дейностите в устройствените документи, определящи начина на тяхното стопанисване. Като основен принцип за осъществяване на многофункционалното ползване на горите е принципът на устойчивостта. Ползванията не трябва да водят до увреждане на популациите и местообитанията и до изтощаване на ресурсите. В защитените и рекреационните гори не се допускат дейности, които водят до рязко изменение в екологичната среда. Горите и земите от горския фонд са основа за развитие на туристически дейности и алтернативни форми на туризма, в частност на екотуризъм. Закон за паметниците на културата и музеите (1969 г.) Законът и неговите подзаконови актове определят правния режим за опазване на движимите и недвижимите ПК и уреждат: изучаването, издирването, регистрирането, опазването и популяризирането на ПК; видовете ПК и уредбите на защитените територии – резервати; отговорностите и задълженията на централните институти, местните органи и собствениците на ПК. Законът не третира културния туризъм, но регламентира изискванията за използването и стопанисването на ПК. За ПК с режим на резерват се издават специални наредби, които регламентират правилата за тяхното координирано проучване, опазване и стопанисване. Голяма част от тези наредби са значително остарели. Законът предвижда изцяло централизирано управление на културноисторическите обекти, като не позволява на местните власти да партнират в опазването и управлението на културното наследство. В момента е внесен в Парламента нов законопроект за ПК. Закон за закрила и развитие на културата (1999 г.) Законът е рамков и определя основните принципи и приоритети на националната политика, културните организации и органите за закрила на културата. Според Закона се създават Национален и общински фондове “Култура”, които акумулират средства от различни източници, разходвани за подпомагане на българската култура, включително за опазване и популяризиране на културноисторическото наследство. Законът не разглежда паметниците на културата като туристически обекти и не предвижда събиране на такси. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|