Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
- Навигация на страницата:
- 2.3 Международни конвенции и договори
| Закон за устройство на територията (2001 г.)
Законът регламентира предназначенията на поземлените имоти в различните територии: урбанизирани, земеделски, горски, защитени (за природозащита и за опазване на културното наследство), нарушени – за възстановяване и рекултивация. Той определя системата от устройствени планове, като инструменти за териториално управление с цел опазване и развитие на териториите. Регламентират се режими за териториално-устройствена защита: територии с особена териториално-устройствена защита (според Закона за защитените територии и Закона за паметниците на културата и музеите), територии с режим на превантивна устройствена защита и културноисторически територии, подчинени на специфични правила и норми. Закон за регионалното развитие (1999 г.) Народното събрание на Република България прие през март 1999 г. Закон за регионалното развитие (ДВ, бр. 26 от 1999 г.), който регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и сроковете за разработване, както и ресурсното му осигуряване. В изпълнение на закона правителството определи критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват и прие Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие. Законът дава правната основа за децентрализацията в управлението на местно ниво и създава предпоставки за икономическо развитие на общините на основата на идентифицираните от тях приоритети. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (1991 г.) Законът третира правата на собствениците върху земеделски земи, под и върху които се намират неделими от тях археологически обекти и ПК, както и задълженията на собственици и ползватели на такива земи, свързани с опазването на ПК. Законът не предвижда развитие на туризъм и екотуризъм, нито опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи. Няма разпоредби за създаването на Национална екологична мрежа, нито за опазване и използване на ландшафта. 2.3 Международни конвенции и договориБългария е страна по 26 международни конвенции и двустранни споразумения. Единадесет от тях оказват влияние върху развитието на екотуризма в България. Седем от конвенциите са пряко свързани с опазването на природата - Международна конвенция за защита на растенията, в сила за България от 1933 г., Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в транс-граничен контекст, в сила от 1977 г., Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, ратифицирана от Република България на 29 февруари 1996 г., Рамсарската конвенция 1975 г., Бернската конвенция 1991 г., Бонската конвенция 1999 г., Вашингтонската конвенция 1991 г. Международните споразумения, подписани от България, засягат опазването на околната среда като цяло, опазването на растителните и животински видове и оценката на въздействието върху околната среда. Две от международните споразумения, ратифицирани от България, са пряко свързани с опазването на различните видове културноисторическо наследство – Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа (СЕ, Гранада, 1985), Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (СЕ, Ла Валета, 1992). Конвенциите включват като обект на защита “местностите” – комбинирани произведения на човека и природата, представляващи забележителен исторически, археологически, художествен, научен, социален и технически интерес. Те въвеждат понятието “интегрирана консервация”, осъществяваща координацията между опазването на културното наследство, археологическите проучвания и политиката в областта на културата, околната среда и териториалното планиране. В тази област съществуват и международни препоръчителни документи, имащи отношение към НЕТС, като: Международните харти на ИКОМОС за Културен туризъм (Мексико, 1999) и за Исторически градини (Флоренция, 1981), както и редица препоръчителни документи на СЕ за устойчив културен туризъм. Документът от Нара за автентичността (1994) дефинира ключовото изискване за съхраняване на автентичността на културното наследство. През 1972 г. България подписва Европейската конвенция за пейзажа (все още не ратифицирана), която има пряко отношение към екотуризма и културния туризъм. Тя регламентира задълженията на държавите и местните власти за опазване, управление и устройство на ландшафти от различен тип, ролята на гражданското участие и международното сътрудничество в тази област. Важно е, че на тази основа българските ландшафти могат да се разглеждат като интегрална част от европейския пейзаж, включително да бъдат номинирани за европейски статут (Наградата на СЕ за пейзаж). Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство (Париж, 1972), ратифицирана от България, дефинира понятията “Културно наследство” и “Природно наследство” и задълженията на държавите за опазване на най-ценните обекти от двете категории, притежаващи “вътрешно присъща извънредна универсална стойност”. Международните договори и конвенции не предвиждат безусловното и явно изключване на икономическите дейности в защитените територии, националните паркове и други природни обекти, музеите и паметниците на културата. Това означава, че няма международни правни регулации, които биха могли да се противопоставят на националното законодателство, даващо възможност за ефективно съчетаване на опазването на биологичното разнообразие и на културно – историческото наследство с икономическия растеж. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|