Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
- Навигация на страницата:
- 2.2 Законова рамка
- Закон за опазване на околната среда (2002 г.)
| Национален план за регионално развитие 2000-2006 г.
Националният план за регионално развитие е основен инструмент за формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика на регионално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. Необходимостта от такава политика се обуславя от това, че регионалните различия пораждат социални, политически и икономически проблеми, че националната икономика е силно зависима от своите регионални съставки и че само пазарните сили не могат да осигурят балансирано регионално развитие. От друга страна, той е отговор на изискванията, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз в областта на регионалната политика и социално-икономическото сближаване и с възможностите за използване на предприсъединителните инструменти на Европейския съюз. Националният план за регионално развитие е тясно свързан с Националния план за икономическо развитие, изготвян в рамките на Специалната подготвителна програма за структурните фондове на Европейския съюз в България. Тази връзка е регламентирана и в Закона за регионалното развитие. Те се съгласуват по отношение на целите, стратегията и приоритетите, заложени в тях. За предложенията, включени в Националния план за икономическо развитие (по-специално в неговия раздел, посветен на балансираното и устойчиво регионално развитие), които са част от предвидените действия в Националния план за регионално развитие, е възможно да се търси финансиране от предприсъединителните инструменти на ЕС. Националният план за регионално развитие и разделът за регионално развитие на Националния план за икономическо развитие са съвместими по отношение на предвижданите мерки, но се различават по техния обхват, в т. ч. териториален. Децентрализацията на управлението означава разпределяне на отговорностите и задълженията за резултатите от управлението на местно ниво – там, където протичат реалните икономически и социални процеси. Реформата в местното самоуправление има за цел да осигури условия за прехода към децентрализирано управление. Тя включва реално повишаване на гражданското участие и демократизиране на процесите на вземане на решения. Децентрализацията на финансирането е механизъм за осигуряване на независимостта и самостоятелността на управлението на общините. 2.2 Законова рамкаКато цяло, съществуващата законодателна рамка на страната осигурява политически условия за развитие на екотуризма. Съществуват няколко закона, имащи отношение към развитието на екотуризма. Закон за туризма (2002 г.) Законът урежда организацията и управлението на туризма в България. Целта му е да: Осигури условия за развитие на туризма като значим отрасъл с приоритетно значение; Въведе единни критерии за извършване на туристически дейности; Осигури защита на потребителите на туристическия продукт; Определи правата и задълженията на лицата, имащи отношение към туризма; Регламентира контрола върху туристическите дейности. Законът регулира туризма като съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, форуми и други дейности, насочени към създаване, предлагане, реализиране и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт. Като туристически обекти в закона са посочени и националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии, музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите, както и културните институти по Закона за закрила и развитие на културата. Екотуризмът и културният туризъм са включени като разновидности на туризма. В закона са определени начините, по които държавата осъществява политиката си в сферата на туризма, органите за управление на туризма на различните нива, възможностите за финансово подпомагане на туризма, условията и процедурите за осъществяване на туристически дейности. Законът не третира пряко развитието на екотуризма или на малките и микро-предприятията. Закон за опазване на околната среда (2002 г.) Законът за опазване на околната среда е рамков закон и урежда правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по отношение опазването на околната среда; събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда; контрола върху околната среда; оценката на въздействието на определени обекти и дейности върху околната среда. Законът не третира пряко екотуризма, но третира еко-етикетите и сертифицирането. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|