Част първа емоционална алхимия
Изтегляне 270.54 Kb.
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, emoc intelig
| Две прости стъпки
Точно kakви стъпku трябва да се предприемат става ясно от изследванията на начините за промяна на автоматичните мисловни и емоционални навици. Простата стратегия е умишлено да променим реакцията си, щом осъзнаем, че навикът се е задействал. Тази стратегия признава, че активиращите навика фактори вече имат властma ga задействат автоматичната поредица — първоначалниmе реакции са много, много по-трудни за променяне от okончателния ни оmkлuk. Но щом си дадем сметка, че поредицата започва, можем съзнателно и умишлено да инициираме различен u no-koncmpykmuвen omkauk. Например страховете ви от социално изkлючване се задействат автоматично в първия ви ден на ново работно място, дokаmо се запознавате с колегите си. Автоматичната ви peakция, предизвикана от схемата, може да бъде да се изпълните с безпокойствои тревожност, да си кажете, че никой не ucka да говори с вас, и да си седите сами в ъгълчето си. Но ако се уловumе, че започвате да реагирате по стария начин, можете да действате, за да промените резултата, като отидете при някого и започнете разговор, след като му се представите - въпреки тревожността си. Силата на тази проста стратегия е доказана в експерименmu за промяната на негативните стереотипи в Германия, където в миналото религиозните и расови стереотипи са имали катастрофални последици. Стереотипът, разбира се, е ментален навuk. Зловредният стереотип обикновено вклучва автоматично неодобрение на дадена група, свързано с непраятни чувства и склонност да се действа враждебно. Германските психолози kарали хората да се опитват да променят даден стереотип, като умишлено се противопосmавят на обичайния си оmkuk. Например, за да преодолеят негативните си стереотипи по отношение на възрастните хора, доброволците се заричали: „Винаги, когато видя възрастен човек, ще си казвам: „Не се поддавай на стереотипите!“ С помощта на съзнаването в този момент тя успявала да отстъпи назад и да се запита: „Наистина ли искам да го направя?“ Takа имала възможността да си отговори с „не“ и да спре. Отварянето на пространство в ума й осигурявало по-голям избор в дадения момент. Вместо да му се развиkа, тя спокойно го питала защо е закъснял с обаждането и го молела следващия път да се съобразява повече. Изтегляне 270.54 Kb. Сподели с приятели:
|