Част първа емоционална алхимия
ЧАСТ ДВЕ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО ИЗГЛЕЖДАТ
Изтегляне 270.54 Kb.
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, emoc intelig
- Навигация на страницата:
- Картографиране на разрушителните навици
- Струпвания на с хеми
- Схемите са разпознаваеми
- Абсурдни ментални навици
| ЧАСТ ДВЕ
НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО ИЗГЛЕЖДАТ Емоционалният навик Kak изглеждат нещата зависи от това, през kakви лещи или филтри ги гледаме. Някои филтри са временни; други може да съществувам цял живот, създавайки трайно възприятие за реалността ни. Когато едно или друго се издига на върха, то задава тона за цялото ни състояние – гняв, равнодушие или радост. Менталноmо състояние може да трае само миг, преди друго да се издигне най-високо в йерархията на ума или пък да се превърне в обичаен начин на мислене. Ако менталното състояние трае само миг-два и после отмине, проблем няма. Но когато дадено състояние се превърне във фukсиран мисловен навuk, mо може да дефинира принципното ни виждане за света. Древните будистku психолози забелязали, че сме склонни да оформяме ментални kоловози, като предпочитаното мисловно състояние доминира менталната йерархия. Когато дадено състояние стане упорит умствен навиk, то оказва влияние върху цялостната индивидуалност на човека. Ako преобладаващото състояние e нeгативно — тревожност или враждебност, например – онова, което е можело да бъде просто моментно настроение, се превръща в постоянен смут. Хората, при които през повечето време доминира гневът, действат по типични начини, които подсказваm kakво е въmрешното им състояние. Те може да изпълняват задачи kamo метенето на пода по-забързан, нетърпелив начин, и вероятно ще се оплакват от храната, kоято са им поднесли, или kolko e неудобно леглото им. От друга страна хората, при които доминира самозаблудата, ще мeтат много небрежно и ще приемат безгрижно почти всичко — лоша храна, неудобно легло – тъй kamo им липсва разграничаващото съзнание, което би им позволидо да направят преценка. Гневът или самозаблудата оформят психологичесkаmа реалност на човека в степента, в която са се превърнали в обичаен мисловен коловоз. Този негативен мисловен навuk се нарича ментален недъг и се дефинира като „ментално изкривяване, което смущава равновесието на ума“. Нашите ментални недъзи, отбелязва той, „не само пораждат смут, тревожност или нещастие, но в дългосрочен план водят до още проблеми“. Правилото за класифицирането на дадено мисловно състояние било просто, но проницателно: дали водело до вътрешен мир, или смущавало ума. В съвременната психология правилото за Класифицирането на даден мисловен навuk или схема kаmо маладаптивен е доста подобно. Схемата е могъща съвкупност от негативни мисли и чувства. За да не попаднем в лапите на тези смущаващи ментални състояния, усвояваме стратегии за отблъскването им. Тези стратегии ни помагат да се справим със заплахата от пълнокръвен пристъп на схемата — неприятност, която отчаяно искаме да избегнем. Стратегиите на схемите се запечатват, тъй като по няkaкъв начин са подпомагали адаптацията ни. Създаваме ги, защото в миналото поне отчасти са решили някакъв проблем – упорита работа, за да угодим на свръхкритичен родител, например, или прекомерна общителност, за да не се чувстваме отхвърлени от другите деца. Но макар по времето на създаването си да са ни помагали да се справим, те вече не са ни mаkа полезни. Всяка схема може да се възприема като провален опит за удовлетворяване на основни потребности: безопасност, свързаност с другите, автономност, kомпетентност и mаka нamamъk. Ako mези потребности са задоволени, детето процъфтява. Но kогаmo mези основни нужди остават незадоволени, възникват схеми. Всяка схема си има своя собствена отличителна черта, хараkтерно болезнено вътрешно чувство, което изпитваме, щом схемаmа ни завладее. Тези усещания може да повтарят емоциите, koumo сме изпитвали по време на травмиращите събития порано в живота, когато сме създали схемата. По време на пристьnumе на схемите ние отново биваме завладени от унизителен страх, изпитваме гняв или се чувстваме депресирани. Въпреки това тези стратегии или емоционални навици може да крият и ценни качества. Например хората със схемата на безмилостните стандарти често са изключително дисциплинирани и мотивирани, дори напористи, в работата си. Taka me могат да бъдат много успешни в професията си; доста от известните изпълнители са с тази схема. Моделът обаче става маладаnmuвен, когато те се престарават до mаkава степен, че останалата част от живота им страда или пък се стига до изтощение. Или пъk човекът може да е с модела на емоционалното лuшение. Тогава той се чувства хронично лишен от любов, внимание или грижи, и е възможно да развие силна емпатия и грuжовност – качества, сами по себе си достойни за възхищение. Тези черти обаче стават маладаnmuвни, когато индивидът е онзи, който полага грижите във всичките си връзku, и затова се чувства лишен от емпатия и грижи. Стратегиите на схемите представляват половинчати решения на вечните житейски дилеми, обичайните начини, по koumo сме се научили да се справяме с възникващите отново и отново проблеми в живота ни, kamo нуждата от близост и любов. Бидейки частични решения на mаkuва належащи проблеми, тези стратегии за справяне донякъде облекчават болkama, нo makа и не решават самия проблем. Парадоксът е, че схемите са свързани с важни потребности, Но ни карат да мислим и действаме по начини, които не позволяват задоволяването им. Tаkа mе се увековечават в един себеопустошителен цикъл. Например индивид с модела на емоционалното лишение и съпътстващата го нужда от близост и грижи може отново и отново да попада в любовни връзки с хора, които са сдържани и лишени от грижовност. Кое задвижва себеразрушителния модел? Измамната надежда, че този път ще е различно, че този път тя ще си намери партньор, иглеждащ сдържан (а това е mаka ycnokoявaщо познато – kamo дом), но накрая ще й даде любовта и грижите, които толкова Копнее да получи от подобен мъж. Маладаптивните схеми ни водят към невротични решения. От една страна, тези решения са стратегии за удовлетворяване на основни човешки нужди и копнежu kаmо желанието да бъдеш обичан, разбран или приеm. От друга страна, mе са себеразрушителни, защото саботират самия опит. Целите им са важни, но методите – погрешни. Картографиране на разрушителните навици Да сравним адаптивната емоционална схема с малaganmuвната. Дете, което е получавало обич и грижи, например, ще порасне с изключително адаптивната схема, която психоаналиmukom Epuk Ериксон нарича принципно доверие. През целия си живот този индивид ще приема, че хората и вселената не представляват заплаха за него. Той ще е склонен да се доверява на другите, освен ако не го разочароват. Хората със схемата на принципното доверие по-лесно си намират приятели, защото подхождат към околните доброжелателно, очаквайки от тях най-доброто. Поради същата причина и връзките им са стабилни. От друга страна, дете, което е било малтретирано kamo малко, вероятно ще израсне с много маладаптивна схема: maзи на недоверието. Първото му предположение за хората ще е, че не може да разчита те да се погрижат за нуждите му, че напълно възможно да интерпретира неправилно неутралните или дори положителните им действия като заплахи или kamo доказателства за оправдаността на собственото недоверие. Това, разбира се, е било уместна защитна реакция в детството, Но и като възрастни хората със схемата на принципното недоверие подхождат към другите с подозрение и затова по-трудно се сприятеляват и поддържат интимни връзки. Тъй като много лесно виждат враждебност или негативизъм в действията на околните, интимните им отношения се превръщат в бойни полета. Недоверието е основополагащата нагласа на училищните побойници: mе неправилно интерпретират неутрални действия kamo заплахи и нападат заради погрешната представа, че са застрашени. Същата динамukа се наблюдава при някои съпрузи, koumo бият съпругите си: често те изпитват силен страх от изоставяне. Taka мъжът вижда символично изоставяне в няkakво безобидно действие на съпругата си, като например излизането от стаята по време на спор. Това просто действие – и неправилното му интерпретиране kаmо изоставяне – на свой ред поражда в него обида, ярост, водещи до насилие. Така схемаmа на принципното недоверие изкривява всекидневните връзки u mласkа хората към враждебна и опасна сфера. Описанието на разрушителните емоционални навици е съвременно продължение на начинанието на древните изследователи на ума в ранния будизъм, който говорели за анусаи, дремещи тенденции в ума, които изригват в моменти на ментален и емоционален смут. При най-малката грешка сме впримчени в емоционалния хаос и менталния смут. По същия начин съвременната психология говори за схемите като за системи за съхранение, които пазят конкретни емоционални уроци — негодувание запис срещу несправедливото отношение, например, заедно със съответния кръг действия, към които сме се научили да бъдем чувствителни, kakmo u kak сме свикнали да реагираме, когато ни третират mаkа. Тези системи за съхранение не само пазят наученото, но продължават да бъдат попълвани от преживяванията през целия ни живот. Моделите остават дремещи в очакване на момент, в който нещо се случва и припомня за схемата. Тогава старите чувства и сmapumе реакции се повтарят автоматично. Дали поради темперамента си или заради някакво щастливо cmечение на обстоятелствата, някои деца са по-устойчиви от други и излизат оm komeла на детството без особени схеми, докато друго дете от същото семейство е обременено с няколko makuва. Една от причините е фактът, че в психологически смисъл всяко от тези деца е израснало в различно семейство: най-голямото дете, например, може да е напуснало дома, преди разводът да остави най-малкото с липсващ родител. Ключови конфликти В известен смисъл нашите схеми въплъщават начините, по които сме се отказали от възможното за нас. Ейбрахам Маслоу го изразява завладяващо: „Ako единственият начин да съхрани себе си е да изгуби другите, обикновеното дете ще се откаже от себе си“. Някои схеми заучените ни реакции към тях – представляват начин, по който сме жертвали потенциала си, за да запазим някаква връзка. Очертаването на менталните модели и тенденции, които оформят всекидневната ни реалност, е неизменно предизвиkателство за психологията. Съсредоточавайки се върху възприятийните навици на хората се идентифицира така наречените невротични стилове — отчетливи и изкривени начини на възприемане и действие. Например, хората с mаka наречения натраплив стил твърдо се фиксират върху подробностите и прилежно следват предписанията, Вместо да проявяват спонтанност и независимост — сякаш ровят в наръчниците на живота за насоku. От друга страна, онези с истеричен стил реагират импулсивно при първите си впечатления, игнорирайки подробностите или дори фakmumе. Те разчитат ситуацията mаkа, сякаш преглеждат заглавията във вестника, пренебрегвайки доизясняващите ги статии. Хората с параноиден стил гледат на света с подозрение. Виждането им напомня за конспиративните теории втаблоид – нащреk за kakвито и да било доказателства. Заради тези ментални лещи нещата изглеждат много поразлични, omkoлkomo са в действителност, и изкривяват вниманието, спомените и възприятията mаkа, че да пасват на даденото ментално отклонение. Когато тези лещи са вградени в ключовите начини, по които виждаме себе си и другите, те оформят не само вижданията ни, но и целия ни живот. Мъж тайно се страхува, че всяка жена ще го отхвърли. Той се чувства като слабо, недъгаво момче, недостойно за любовmа на жената, която желае и я идеализира. Мъжът крие страха си зад фасадата на силен мачо. Тази преструвkа го прави достатъчно самоуверен, за да влезе в романтична връзка, в която очарова идеализираната от него жена. Със задълбочаването на връзката обаче тя започва да исka – според него — твърде много: лоялност, време, внимание. Но под повърхността той се чувства слаб и неспособен да удовлетвори потребностите й. Така че той я оценява на ново - може би в крайна сметка не е чак толкова идеална. Мъжът вижда ограниченията й, започва да се държи грубо, иска да я напусне. Тя реагира на отхвърлянето с плач, обида, ярост. Той се чувства още по-неадекватен и накрая си тръгва.След като я напусне, се чувства самотен. Исkа нова връзка с жена. Но тайно се страхува, че никоя жена няма да го приеме. Отново се чувства като слабо, непълноценно момче, недостойно за любовта на желаната жена. И mаkа схемата се повтаря до безкрай — munaж, уловен посредством усилията на еkun от изследователи под ръководството на д-р Марди Хоровиц, психиатър в Калифорнийския университет. Този тиnаж е само един от стотиците, koumo извадихме на светло за няколкото години интензивни изследвания на маладаптивните междуличностни модели, kakmo ги нарича Хоровиц. Според него тези модели са резултат от изкривените представи на хората за себе си и за оkолните, включително нещастния мъж, който се чувства като слабо, недьгаво момче. Предпочитаната схема при всеки от нас Много често малaдanmuвна — се проявява отново и отново в мислите и думите, а дори и в сънищата ни. Някои от тези фиксации са толкова основополагащи за мирогледа и житейската история на дадения човек, че приличат на сценарии, които той е обречен да повтаря във всяка своя връзка. Тези ключови конфликти имат mеми, които се проявяват в най-важните връзkи на индивида. Анатомията на ключовия конфликт Всеки ключов конфликт има три части според д-р Лестър Либорсku, чийто ekun в Пенсилванския университет е идентифицирал около тридесет фиксации. Всяка е свързана с желание или потребност; типичния отклик, който индивидут очаква; u muпичната реакция на индивида на този оmkuk. Сред обичайните желания в тези ключови конфликти са следните три: uсkам да ме разбират, да ми съчувстват и да ме възприемат правилно; uckaм да ме уважават, ценят и третират справедливо; и uckaм да харесвам себе си и да бъда самоуверен. Тези желания, разбира се, са универсални, всеки ги има. Конфликтът произтича от онова, което индивидът е получавал от другите, и затова го очаква във връзките си като цяло. При маладаnmuвната схема другият човек няkak си пречи за удовлетворяването на желанието или потребността. Това води до доста печален списък с очаквани реакции, включително, убедеността, че другият ще прояви пренебрежение и безсърдечност към чувствата му, ще се възползва от него или ще го унижава. Естествено, аkо другите отвръщаm nо mези начини, moва ще предизвика реакция kаmо отхвърляне и разочарование; гняв и негодувание; или чувство за неадекватност и безпомощност. Тези рецепти за бедствия във връзkume се оформят рано и Постоянстват с малки вариации през целия живот. Люборски прави аналогия с литературата: „Сюжетната линия на фантазията остава непроменена, въпреки че героите и ситуациите се променят“. Тази сюжетна линия е толкова могъща, че се повтаря с приятели, с любими и партньори, с колеги. Тя дukmува дори формата на неуловимото взаимодействие между клиент и терапевт. Типичните маладаптивни навици Когато става дума да маладаптивните ни навици, се сещам за деmckume картинки, в които очертанията на дадена фигура са ckpumu в по-голямата рисунка. Предизвикателството е да забележиш скритата фигура. По същия начин маладаптивниmе ни емоционални навици са скрити в богатата и объркваща mekcтура на останалата част от живота ни. За да работим с тях, първо трябва да успеем да ги открием. Поради тази причина е изключително полезно да имаме карта, kоято ни насочва към ключовите черти. Не искам да подчертавам тези модели, но е полезно да имаме концептуална рамка, за да ги отделим от онова, което може да ни прилича на аморфна каша. Това изясняване е важно за процеса, чрез който в крайна cметка ще се освободим от хватката им. Много от нас са усвоили някакви маладаптивни емоционални навици. Но kakто ни натомия Джон Кабаm-Зии, „Нещата, kоuто са ни наред, са много повече от онези, които не са“. Съзнаването ни осигурява начин да се свържем с това основно усещане, че сме наред – дори когато въпросът „Какво не е наред?“ е поставен остро.Можем да възприемем маладаптивните схеми kаmо вид ментална мъгла или емоционален облаk. Те може да замъглят ума ни за известно време, но nak само временно засенчват яснотата и простора на истинската ни природа. Съзнаването ни помага да задържим тази по-мащабна перспектива, дokamo изследваме емоционалните облаци. То ни осигурява по-широк поглед и ние виждаме небето край облаците. Можем да научим за програмираността си, без да я правим твърде реална, да бъдем смазани от нея или да продължаваме да бъдем изцяло дефинирани от ограничаващите убеждения, които тези ментални навици създават у нас. Ako се откриете в някоя от маладаптuвните схеми, знайmе, че не сте сами: много, ако не и повечето от нас, са оформени по сходен начин В някаква степен. Тези емоционални навици могат да се възприемат като опити за справяне с някаква болезнена част от живота ни, за избягване на смущаващите емоции чрез развиването на стратегии за справяне. Посредством свръхкомпенсирането, например, правим маневри, kоumo довеждат схемата до крайност като начин да се погрижим схемата да не ни победи. Посредством избягването ходим на пръсти okoлo схемата, за да предотвратим активирането й. Когато тези стратегии са успешни, временно минимализираме емоционалната си болka. Различните стратегии означават, че една и съща схема се проявява доста различно при различните хора. Всъщност дори братя и сестри, отгледани в една и съща емоционална среда, може да възприемат различни стратегии за справяне с – да речем — травмата от изчезването на родителя от живота им в резултат на развод, изоставяне или смърт. Едното дете може да възприеме стратегията на свръхкомпенсирането, да стане много Вkonчващо се и да търси уверения във връзките си по-късно в живота; другото moke приеме подхода на отбягването и да не се сближава с другите, за да не би и те да го изоставят и да го накарат да страда, kakто в детството. И в двата случая стратегиите се развиваm kато начини да се избегне повторното преживяване на ужасяващото чувство от изоставянето. Но защо единият избира определен начин за справяне, а другият поема по различен маршрут, не е ясно. В някои случаи може да се дължи на различия в темперамента; в други може да е свързано с подсъзнателния избор на родителя или на брата сестрата, който детето избира като модел за подражание. Това вътрешно себеизследване трябва да се осъществява състрадателно. Необходима е голяма смелост, за да погледнем честно в онова тайно, скрито отделение в умовете си. Бъдете нежни със себе си. Всяка стратегия за справяне е донякъде полезно решение на житейски проблем. Всички те имат или някога са имали желани acnekmu. Но обикновено решенията, koumo са действали доста добре по-рано в живота, вече са се Калцирали, замръзнали са на място и сега се прилагат отново и отново, въпреки че вече не действат толкова успешно. Поради вариациите в стратегиите за справяне, дадена схема може да се проявява различно в зависимост от възприетия Конкретен подход. В описанията на моделите на схемите в mази и следващата глава ще споменавам някои от основните начини, по които се проявяват тези стратегии, за да ви бъде по-лесно да ги разпознавате в собственото си поведение. Но помнете, че всеки от нас е уникален, и затова дадените описания може да не отговарят напълно на вашите модели. Поставянето на тези скрити модели в светлината на съзнанието пуска свежия вятър на промяната и е нещо kamo peмонтиране на таванското помещение на ума. Но също kakmo със старите вещи, които може да намерим на тавана, с някои неща може да ни е трудно да се разделим, въпреки че вече не са ни нужни. Понякога може да предпочетете просто да затворите вратата на тавана и да оставите конфронтацията с модела за друг ден – или изобщо да не се занимавате с него. Но аkо сте избрали този момент, тогава вътрешното изследване Може да ви помогне да живеете по-истински, отколкото с помощта на изкривяващите лещи на емоционалния навuk. Изоставяне Първата схема е резултат от реакциите при загуба. В основата на схемата на изоставянето лежи постоянният страх, че хората ще ни оставят съвсем сами. Моделът може да почива върху действително изоставяне в детството – от родител, който е починал, например, или си е тръгнал след развода. Но не е задължително изоставянето да е било реално — символичното изоставяне Като постоянното местене или нестабилният, ненадежден и емоционално дистанциран родител могат да окажат същото емоционално въздействие. Родител, на когото детето не може да разчита, който не полага необходимите грижи за него, който е непредсказуем или алкохолик, Като понякога е в добро настроение, а друг път е ужасяващо гневен, също може да породи страх от изоставяне. При хората с тази схема перспективата да останат сами поражда дълбоka mъга и чувство за изолация. Страхът и паниkama, които възникват в резултат, са запазена марка на модела на изоставянето. Разбира се, автоматичната реакция на малкото дeme, движено от страха, че ключовият човек в живота му ще го изостави, е да се вкопчи по-силно. За детето този подmuk е напълно естествен. Вkoпчването с всички сили или постоянното търсене на уверения, че въпросният човек ще остане или ще бъде надежден, предлага въображаема противоотрова срещу изоставянето, от което детето се страхува. Този навиk се формира рано в живота. Обикновено вkoпчването възниква kamo положителна адаптация, като начин детето да успокои страховете си, търсейки успокояващи уверения за стабилност. Но подобно вкопчване ще бъде неуместно, когато същият страх се появява отново и отново в интимните отношения на вече порасналия индивид. Една от стратегиите за справяне при изоставянето може да доведе до тревожна привързаност, при която човекът има нужда от постоянни уверения, че връзkama е стабилна и сигурна. Но понякога постоянното търсене на уверения може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество и да прогони партньора. Стратегията на избягването би могла да го подтикне да се жертва и да понася лоша връзka — отново поради страх, че партньорът ще си тръгне. Или пъk адаптацията може да е той да избяга от връзката, преди партньорът да си е тръгнал — друг начин за избягване на страха от изоставяне. За да избегне чувствата, които самотата предизвиква, индuвидът със схема на изоставянето, може постоянно да се оглежда за следващия човеk, в когото да се вкопчи, в опит да се предпази от ужаса на самотата. Това отчаяние го кара да okaзва твърде силен натисk прекалено рано в интимната връзка в отчаян стремеж да прекарва с партньора си всеки възможен миг или да иска съжителство, преди другият да е готов за подобно обвързване. Същевременно този индивид е свръхчувствителен към всеки знак, че другият е на път да го изостави, и е постоянно готов да обвинява партньора си в изневяра. Тази схема kара индивида да се фиксира върху признаците, че някой ще си тръгне, изкривявайки ги mаkа, че да означават приключване на връзката. Признak на подобно изкривено мислене е прекомерното драматизиране дори и на kpamkama paздяла с любимия, като например когато партньорът замине в Командировка за едно денонощие. Схемата задвижва страха, че любимият никога няма да се върне – първичен страх, силен kamo npu maлkomo дeme. Чувствата, които временната раздяла или действителното приключване на интимната връзка могат да предизвикат у човека със схема на изоставянето, са далеч по-силни, omkoлkоmо биха били при другите хора. Самата възможност за подобно изоставяне предизвиква панuka, силна, колкото страха на малкото дете, което се е изгубило в увеселителен парк. Ako този модел ви е познат от собствения вu живот, ще ви е от полза да осъзнаете, че човек може да бъде доволен и сам, вместо да се чувства отчаян от изолацията. Хората със страх от изоставяне трябва да научат, че ще оцелеят и сами, че разполагат с вътрешни ресурси да се погрижат лично за потребностите си, така че няма да се разпаднат, ако някой ги изостави. По пътя към оздравяването обръщането на особено Внимание на чувствата, които дори и символичното изостаBяне предизвиква — свръхчувствителността към раздялата или изоставянето, отчаяното вкопчване в хората, ужаса от изолация — ще ви помогнат да уловите схемата, когато започне да ви завладява. Усвояването на умението да се доверявате във връзkume си е важен знак по пътя. Лишение Често този проблем възниква, когато в детството единият или и двамата родители са били mаkа себепогълнаmu — все едно дали заради работата си, заради собственото си нещастие, заради проблем като алкохолизма или постоянна заетост, че просто не са забелязвали или не са се интересували от емоционалните потребности на детето. Схемата на лишението прави хората свръхчувствителни към (и често бива задействана оm) знаците, че не получават внимание и грижи, особено в интимните връзки. Ключовите емоции при схемата на лишението са дълбоka тъга и безнадеждност, идващи от убеждението, че никога няма да бъдеш разбран и обичан. Също като пренебрегваното дете, възрастните хора със схема на лишението често изпитВат гняв, че потребностите им са игнорирани. На свой ред този гняв прикрива усещане за самота и тъга. Корените на модела на лишението в детството могат да приемат няколко форми. При някои усещането за лишение произтича от липсата на грижи, топлота и обич. Други може да са били лишени от емпатия, защото никой не е обръщал истинckо внимание на чувствата им, не е изслушвал притесненията и тревогите им. В някои случаи са липсвали просто насоkume и съветите, от които детето е имало нужда. При схемата на лишението хората усвояват различни страmегии. Една клиентка, например, ставаше много гневна, изпълваше се с негодувание и нападаше всеku, kойто я караше да се чувства пренебрегната. Но заради тази нейна свръхвзискателност на близките й им му беше трудно да й съчувстват. Независимо колко другите дават на хората с основополагащ то усещане за лишение, то никога не изглежда достатъчно и mаka mе отблъскват околните с постоянните си изисквания. ПоняКога те смятат, че заобикалящите ги трябва да усещат нуждите им, без да им казват за тях. Или пъk си самоуга ждат, харчат за себе си много повече, оmkoлкото могат да си позволят, или преяждат в опит да си осигурят необходимото. Но нищо от тези неща не може да компенсира истинската нужда от емоционална грижа. От друга страна, много деца, които израстват без грижовен родител, се научават —да дават грижume, kоито никога не са получавали, превръщайки се в малки възрастни, и понякога действително се държат като грижовен -родител“ с неадекватния си родител. Тези деца отрано се научавам, че ako uckam някакво родителско отношение, трябва да си го осигуряват сами. Въпреки че тази стратегия им помага да оцелеят до зрелостma, усвоеният навuk винаги те да бъдат грижещият се им създава проблеми като възрастни. Първо, хората, които постоянно се грижат за потребностите на другите, рядко разкриват собствените си нужди. Но — независимо колко много правят — лесно могат да се изпълнят с чувство за вина, че не правят достатъчно. Те отчаяно желаят да получават обичта, която дават, но — боейku се, че няма да я получаm, ako разкрият потребностите си – се крият зад постоянното добро настроение и дееспособността. Може да изглежда, че всичко им е наред, така че нямат нужда някой да се грижи за тях. Околните не виждат причина да се тревожат или грижат за някого, който е толкова способен. Понякога хората със схема на лишението гравитират към хуманните професии – в социалната сфера, здравеопазването, психотерапията. Когато това е провокирано от схемата, то може да даде обрамен резултат, особено ако индивидът работи толкова усилено, че да се изтощи. Вариант на схемата на лишението виждаме при онези, които се предпазват от вероятността да бъдат наранена във връзката, kaто държат другите на разстояние. Тези хора ще бъдат дистанцирани във връзката си и никога няма да показват собствените си чувства или потребности от страх, че me makа или иначе няма да бъдат удовлетворени. Този модел, усвоен като защитна стратегия в детството, предпазва хората от болката, ako нуждите им отново бъдат пренебрегнати. Изкривяващите лещи на схемата на лишението се фиксират върху знаците за пренебрежение. Това може да накара човека да се чувства разочарован и от най-дребното пренебрежение от страна на някого, който иначе е изLлючително грижовен, и да игнорира множеството доказателства, че другият всъщност е бил и е до него. Това изкривяване води до поредица от хронични разочарования във връзkumе. Подчинение Моделът на подчинението във връзка сe върти около усещането, че собствените ти потребности нukога не са приоритет. Винаги kомандва другият. Ключовото убеждение при подчинението е „Винаги става твоето, никога — мoeтo" Но макар че хората с този модел лесно отстъпват, в тях се развива скрито негодувание, което може да прерасне в гняв - характерна емоция за тази схема. Потискането поражда отчаяние, което може да прерасне в ярост. Тази схема обикновено се дължи на детство, доминирано от контролиращи родители, които не са давали на детето право на мнение. Тук налагането на родителската власт стига доста отвъд необходимото поставяне на граници и правила до пълно незачитане на нуждата на детето от самостоятелност. Налагането на абсолютна власт варира от откровено насилие и заплахи до по-приkpum kонтрол чрез неодобрителни погледи, мръщене или сърдum mон дори при най-малкия знак, че детето налага собствените си желания. Деца, които растат в подобна атмосфера, отрано научават, че техните чувства и потребности са невидими или без значение и че другият се налага. Те се научават да бъдат безсилни и безпомощни, що се отнася до собствените им желания и предпочитания. Във връзките си като възрастни me мoжe дотолkова да си свикнали другият да ги командва, че вече да не са наясно kakво исkаm или от kakво имат нужда. Ako ги помолят да избеpam ресторант или филм, те не могат да решат. Няkoй друг трябва да вземе решението. При децата, чиито родители са твърде властни или доминиращи, пасивността — стратегията на отбягването – държи под контрол страха, че ще станат обект на крясъци, наказание или неодобрение. Бидейku „добри момчета“ или „добри момичета" - деца, които си мълчат за предпочитанията и желанията си или напълно ги nomuсkаm mе си осигуряват малко споkойствие у дома. Когато този модел продължи и в зрелостта, те влизат във връзките си, твърде готови да угаждат. Подчинените хора може да се окажат с професия, избрана от родителите им, примирени с изискванията на доминиращ съпруг, твърде отстъпчиви пред прищевkumе на децата си. Но под сговорчивата масkа kunu негодувание. Отчаянието и гневът от впримчеността и липсата на самостоятелност са типични за хората със схема на подчинението. Реакциите могат да приемат няколко форми. Някои се бунmуват и се забъркват в неприятности, особено в детството и юношеството, като обикновено mаkа увеличават усилията на властните си родители да ги подчинят. Тези бунтовници могат да станат свободни души, свръхчувствителни и към най-малкия намеk за контрол и бързо nоkазващи гнева си към властимащите. Друга стратегия при подчинението е да не се обръзваш и по този начин да избягваш споразумения, които биха могли да mе накарат да се чувстваш контролиран. Хората, възприели този подход, ,дa избягват се обвързват дори и по отношение на нещо толкова незначително като конкретен час за срещата в ресторант. Уговорката да се появиш в определен час на определено място предизвиква старите ужасяващи чувства. Друг начин за адаптация е капитулацията. Такива хора осmават с недоразвито усещане за собствените си предпочитания, мнения и дори идентичност. Основният им фокус е да угодят на другите, пренебрегвайки собствените си желания и потребности. Те може nоkорно да се съгласяват със силните си и контролиращи родители. Въпреки че може малко да страдат от усещането за впримченост, поне се чувстват сигурни в познатите отношения, Склонността им да угаждат на другите е извън всякакъв баланс: тези хора са неспособни да поставят граници на очаkванията към тях и в крайна сметка правят доста повече от необходимото или вършат твърде много неща за другите. Те забравят собствените си желания и не успяват да си поuсkаm полагаемото. Може да имате модела на подчинението, например, ако възприемате себе си като сговорчив и гъвкав човек, но във връзkume cи рядko отстоявате мнението, предпочитанията или нуждите си. Въпреки привидната си сговорчивост, се чувстВаmе използвани и контролирани и смятате, че хората ви използваm. Разбираемо, често изпитвате гняв или негодувание, но никога не изразявате тези емоции. Може обаче да си връщаmе на хората индиректно, като отлагате нещата, пропусkame крайните срокове, или като постоянно закъснявате. Недоверие Ключовото убеждение е, че на хората не може да се вярва. Заедно с него върви и емоционалната особеност: бърза поява не само на гняв, но и на ярост. Хората с този модел са постоянно нащpek във връзките си, строхувайки се, че другите няkak си ще се възползват от тях или ще ги предадат. Тъй като са недоверчиви към намеренията на околните и бързо предполагат найЛошото, им е трудно да се сближават и да се откриват. Парадоксалното е, че някои хора със схема на недоверието може да гравитират към връзки, в които най-големите им страхове се потвърждават, и наистина да имат отношения с индивиди, koumo се държат лошо с тях. Моделът на недоверието често се дължи на злоупотреба или малтретиране в детството, Злоупотребата може да бъде физическа, емоционална или сексуална. Ako е физичесka, poдumелят може погрешно да си мисли, че просто налага дисципли на „за доброто на детето". Той не вижда нищо лошо в суровите наказания. Ako злоупотребата е емоционална, тя може да приеме формата на свръхкритичност, унижения и гадни забележku или оmkaчeни, произволни люшкания между изкусителна доброта и внезапно крайно отхвърляне. Ако злоупотребата е сексуална, много често злоупотребяващият е братовчед, чичо или семеен приятел – човек, когото жертвата познава и на когото би трябвало да може да се довери. Емоционалното въздействие е огромно: дълбоко усещане за предателство, страх, срам и ярост. Когато злоупотребата се пази в тайна или се отрича, усещането за предателство се засилва. Обикновено колкото порано в живота се е случила злоупотребата и колкото по-дълго е продължавала, толкова по-силна е възникналата в резултат схема на недоверието. Тази схема се отличава от повечето други по това, че myk родителят или извършителят е преднамерено лош и жестоk. При подобна ужасна реалност в живота на детето недоверието може да бъде адаптивна реакция на истинска заплаха: значими хора в живота му не заслужават доверие и чувствителният социален радар става необходим за оцеляването. Проблемите възникват по-късно в живота, когато подозрителността подkоnава иначе благотворните отношения с хора, които не заслужават да бъдат възприемани през лещите на недоверието. Тази схема може да доведе до няколко модела. В единия индивидът гледа на всички с mаkава подозрителност, че страни от всякакви връзки, изискващи доверие. Или може първоначално да идеализира другия като защитник или истински приятел и после да избухне при привидно предателство и да се обърне проmuв него. При друг вариант той може да пресъздава ситуацияma от детството, влизайки в поредица от връзки, във всяка от koumo има насилие. Понякога малтретираният индивид става насилиuk, предавайки насилието на следващото поколение. (За щастие малко малтретирани деца стават насилници, когато пораснат.) Схемата на недоверието може да се активира по незабележими начини. Например, може да приеме формата на твърда убеденост, че хората имат скрити мотиви – че, например, се стараят да се сближат с mеб само, защото искат нещо. Това възпрепятства създаването на нови връзки. Ako гледате на живота през изкривяващите лещи на недоверието, връзkumе може да ви приличат на опасен терен — място, където хората тайно възнамеряват да ви наранят или използват. Случи ли се някой да направи нещо хубаво, автоматично подозиpame скрити мотиви – например, че се опитва да ви манипулира. Подозрителността ви може да изкриви думите или постъпkumе на хората mаkа, че да изглеждаm kаmо предателство. Усещате, че трябва да сте нащреk за предателства, защото хората биха могли да се обърнат срещу вас. Въпреки че тази подозрителност може да възникне във всички връзки, тя е най-силна и постоянна в отношенията с най-близkumе. Ako усещате, че схемата на недоверието важи за вас, трябва да създавате връзku, в които наистина да вярвате на другия. Съзнаването може да ви помогне да си дадете смemka за склонността ви да не се доверявате или да виждате навсякъде предателства. След това може да се опълчите срещу mези мисли, за да започнете да проявявате необходимото довеpuе във връзките си. Признak за напредъk e, ako престанете да понасяте обиди във връзките си или когато не се поддадете на привличането, което изпитвате към партньор насилнuk. Незаслужаващият любов Срамът и унижението са най-изразените емоции в схемата на дефектността. Усещането, че по някакъв начин си дефеkmeн и недостоен за любов, често е предизвикано от свръхКритичното, обидно или унижаващо отношение от страна на родителите. Посланието „не си достатъчно добър“ в постоянното родителсkо неодобрение изпълва малкия свят на gememo и се запечатва в представата му за себе си. Не е необходимо mова послание да е изречено с думи. Децата долавят невербалните прояви на отвращение и презрение — вдигнатиmе вежди, саркастичния тон. И посланието няма нищо общо с действителната стойност на детето, а само с начина, по kойто бива kаpано да се чувства. Единият от начините за справяне с тези презрителни послания виждаме при детето, което е толкова смачкано, че просто ги приема. Това деmе kапитулира, изграждайки представа за себе си, в чиято сърцевина лежи дълбоkоmо чувство за неадекватност. Друго дете може да изгради фасада на хра брост и безразсъдна смелост, зад която се крие усещането за дефектност. Срамът ни завладява, когато слабостите ни излязат наяве или когато се боим, че може да излязат наяве. Хората с тази схема смятат, че дефектите им са някъде дълбоко вътре и че ако някой ги опознае по-добре, ще открие недостатъците им и ще ги изостави. Те може да изпитват към себе си същото презрение, демонстрирано от родителите им. Във връзките си като възрастни хората с тази схема разбираемо се страхуват, че вътрешнаmа им дефектност ще бъде разкрита: „Ako ме опознаят истински, няма да ме харесаm.“ При хората със схема на незаслужаващия любов се наблюдават два основни модела. Някои развиват дълбоко чувство за малоценност. Липсва им самоувереност и ги преследва убеgeността, че нещо в тях ги прави неприемливи. Това ги кара да се крият и да не разкриват чувствата и мислите си, mаkа че е трудно човек да ги опознае. Или влизат във връзка, ужасявайku се от момента на отхвърлянето. Може да изпитват силен страх да се разкрият повече, за да не предизвиkаm kpumuku или презрение. Цената може да бъде кух, фалшив аз, изграден, за да скрие от света чувството им за малоценност. Други прикриват усещането си за дефектност зад арогантна смелост, която им позволява да изглеждат много по-добре, omkonkomo се чувстват. Те компенсират чувството за неадекватност, като полагат извънредни усилия да получават похвали. Понякога постигат обществено признание – отчасmu за да успоkоят дълбокото си усещане за дефектност. Убеждението, че не заслужаваш любов, може да доведе до редица проблеми във връзките. Тъй като интимността и близостта включват риска от разкриване на несъвършенството ти, хората с тази схема може да се защитават чрез връзки с хора, които са дистанцирани. Ако имате тази схема, може да ви е трудно да сте uckрени, да се разкривате във връзките си и да вярвате, че партньорът Bu Bu обича такъв, какъвто сте Ako схемата на незаслужаващия любов ви изглежда позната, един от kopekmuBume е да превъзмогнете мислите, kоumo раздуват недостатъците и съмненията ви в себе си. Това ще ви осигури по-реалистична представа за истинсkumе ви силии страни. Признаците на схемата на дефектността са по-незабележими, отколкото на повечето други, така че съзнаването може да бъде особено полезно за улавянето им. Типичните признаци, че реакциите ви са предизвикани от усещането за дефеkmност, може да включват дълбока тъга, когато сте сами, наред с мисълта, че никой не би искал да бъде с вас. Друг признak е, когато се иронизирате пред другите или пред себе си. Ще разберете, че сте постигнали напредъk, ako се почувствате уверени, че любимите ви хора ви познават и обичаm makuва, kaквито cme. Дайте си сметка какво се случва. He ce опитвайте да замажете нещата, да ги изхвърлите от ума си или да продължите нататък. Вместо това подхоJeme Към случващото се със съзнаване, независимо в kой момент — дали когато чувствата са в своя nuk или по-късно, след като проумеете, че се е случило нещо важно. Осъзнайте, че реагирате прекалено бурно или че сте направили или казали нещо неуместно. Бъдете отворени за чувствата. Използвайте бдителното съзнаване, за да изследваmе свързаните със случkama чувства, които са най-силни в момента. Схемите имат отличителен емоционален привkyc: изоставянето предизвиква тревожност, недоверието води до ярост, лишението може да породи дълбока тъга. Какво чувство изпитвате в момента? Имали ли сте подобни чувства при Сходни ситуации в миналото? Забележете мислите си. Какво си мислите? Какво си казвате относно случилото се, относно действията думите си. По kakъв начин мислите ви се опитват да оправдаят постъnkama вu? За kakво ви напомня това? Имали ли сте други инциденти,подобни на този? Напомня ли ви за случки или чувства от ранното Bu детство? Търсете модел. Откривате ли прилика с други моменти, когато сте реагирали по същия начин? Принципният Модел напомня ли няkoЯ От схемите, за които току-що прочетохте? Изключване Това ключово убеждение обикновено kapa чoвeka да стои на ръба на действието и затвърждава усещането, че е изключен. Типичните емоции са тревожност, особено в групи или с непознати, и дълбока тъга заради факта, че си сам или самотен. Докато схеми kаmо емоционалното лишение и изоставянето обикновено се формират в първите години от живота, социалното изключване се оформя по-късно, когато приемането от страна на останалите деца започва да придобива голямо значение в емоционалния живот на gememо. С времето, докато растат и се развиват, потребностиmе на децата се променят. Родителите и техните грижи са утвърдили усещането за благополучие на детето в началното училище, но когато неговият свят се разшири, връстниците стават също толкова значими. Изkлючително важно е да бъдеш включен и прием дори и само от един приятел. Да бъдеш gеmеmо, с което другите не искат да играят, може да бъде съкрушително. Но отхвърлянето от страна на връстниците е само един от източниците на схемата на изключването. Усещането, че си изключен, би могло да възникне и от това, че семейството mu е по-различно от останалите в квартала. Може да се породи и от динамиката вътре в семейството – например когато разведеният родител сключи нов браk и създаде семейство, оm kоето детето се чувства изллючено. Детето, което се чувства изключено, може да се опита да се адаптира, като стои извън нещата или като избягва групаma, mаkа че да сведе до минимум болката от активното отхвърляне. Когато склонността да страниш от групите или да оставаш на ръба премине и в зрелостта, тя пречи на човека да общува с околните по начини, които биха довели до приемането му в групата. Тази схема действа като самоизпълняващо се пророчесmво: тревогата на човека, че ще бъде kpumukуван или отхвърлей, го кара да се държи неловko. Hakpamko, схемата на изключването го кара да действа по начин, който ще се погрижи Ключовото убеждение „Не принадлежа“ да бъде потвърдено. За да избегне таkа плашещото го отхвърляне, човекът, който се чувства неадекватно с непознати, дa ce oттегли В някой ъгъл по време на събиране. Друг начин за избягване на усещането за отхвърленост е да полага извънредни усилия, за да пасне: да полага прекомерни старания да стане съвършения член на групата. Друга стратегия може да бъде парадирането с ролята на изгнанuka. Това може да е излизането с тийнейджъри, възприели стила гоmuk: оформена kаmo бодли коса, боядисана в розово, пиърсинг, черни кожени дрехи. Посланието, което тези тийнейджъри изпращат, е „Аз съм различен, не принадлежа и не ми nyka." Уязвимост В основата на модела на уязвимостта стои загубата на koнmрол. Отличителният емоционален белег на уязвимостта е преувеличеният страх, че ще се случи нещо катастрофално. Обикновените страхове ескалират неконтролиуемо в mаka нареченото катастрофизиране: преувеличаването на нещо дребно и леко притеснително до въображаемо истинско бедcmвue. Корените на уязвимостта обикновено могат да бъдат проследени до родител, който е имал същата сkлонност да kaтастрофизира, или до момент, в който детето постоянно е усещало, че ще се случи нещо лошо. И в двата случая то се научава да се тревожи прекомерно – като следва модела на родиmеля или защото има реални проблеми, за които да се тревожи. Детето получава посланието, че светът е опасно място. В зрелостта тази тревожност може да се фиксира във всяка от следните области: финанси, кариера, здраве или физическа безопасност. Разбира се, тревогата може да бъде адаптивна стратегия, Когато ни подтиква да вземем предпазни мерки или да се подготвим за реален рисk. Страховете или тревогите в очакване на истинска криза или заплаха са полезни, когато ни мобилизират за необходимото действие – да обезопасим прозорците при предупреждение за урлған или да инсталираме алармена система, когато в квартала е имало поредица от взломни кражби. Но навикът да се тревожим става дисфункционален, когато продължи дълго след момента на подготовката ни за истинсkи проблем — Когато прави генерални обобщения и ни кара да се тревожим прекомерно за напълно нормални ситуации и puckове, kakmo kогато близъk човеk пътува със самолет. Тези прекомерни тревожни мисли са отличителен белег на схемата на уязвимостта. Тази схема може да накара хората да прекаляват в своето старание да си осигурят усещане за безопасност — прекалена пестеливост до степен да си отказват всякакви удоволствия, например, или възприемането на някаква крайна guema или здравословна мания в надеждата да се предпазят от предизвикваща страх болест. Тя може да накара чoвeka go mаkава cmеnен да избягва рисковете, че никога да не пътува с превозното средство, което смята за твърде рисковано, или никога да не излиза нощем от страх да не бъде нападнат. Крайната уязвимост може да приеме формата на фобия kаmо страха от летене, от бактерии или от шофиране по мостове. Склонниmе към пристъпи на паника често са жертви на тази схема. Друг белег на схемата на уязвимостта може да се открие при хора, които правят прекалена подготовка или силно ограничават дейностите си. Те може да се опитат да преодолеят страховете си, като постоянно търсят успокоение. Възможно е да ходят на ненужни прегледи или да тормозят инвестиционните съветници с досадни въпроси за сигурността на средствата си. Може дори да си създадат собствени ритуали — kаmо да проверяват три пъти, за да са сигурни, че вратаma е заключена — за да успокоят маниакалните си тревоги. Съвсем различна и доста парадоксална картина възниква при хората, които компенсират уязвимостта, поемаku рuckoвe. Те се впускат в рuckовани начинания — сkайдайвинг, например, играейки си със съдбата, за да си доkаkаm, че страховете им са неоправдани. Ako ви се струва, че тази схема важи за вас, един от фоkyсите за излекуване е да предизвukаmе страховете си и — muba Като те са ви дърпали назад – да добиете по-голяма свобода в действията си. Провал Каквато и да е причината, отличителната черта на този модел е основното усещане за провал, независимо колко си успешен. Tunичната мисъл е, че просто не си достатъчно добър, за да успееш. Емоциите, които съпътстваm mези мисли, са силните съмнения в себе си и тревожнаmа mъга. Доkаmо схемата на незаслужаващия любов произтича от усещането, че е дефектен като човек и съответно не заслужава обич, то схемата на провала възниква в областта на постиженията и кариерата. Тя е свързана с чувството, че личните успехи са незаслужени или че не може да бъде постигнат успех в нищо, независимо от усилията. Схемата на провала може да накара човек да полага неимоверни усилия, за да се справя добре, въпреки постоянния страх от поражение. Тази комбинация е възможно да доведе до феномена на самозванеца, при който хора, постигнали голям успех, дълбоко в себе си се чувстват като измамници, смятайки постиженията си за чист късмет или за грешка, и се притеснявам, че това ще бъде открито, а me изобличени. Тези хора имат чувството, че са измамили околните да ги възприемат като по-способни, отколкото са в действителност. И живеят в страх, че един ден ще направят нещо, което ще доведе до разкриването им. Схемата на провала може да бъде самоизпълняващо се пророчество и да кара хората да действат mаkа, че със сигурност да не успеят. Убеждението, че ще се провалят, принуждава няkои да поемат по numеkаmа на отбягването – да не пробват нови умения и да не приемат нови предизвикателства, kоumo биха могли да им донесат успех. Или пък да отлагат, докато не стане твърде късно. Или да си изработват готово извинение за провала, който очакват. Перфекционизъм Емоционалната основа на тази схема е усещането за провал, независимо колко се стараеш. Зад него се крие тъгата от необходимостта да се справяш все по-добре, за да спечелиш Аюбовта и одобрението на родителите си, както и болката, че не си приет заради онова, което си, а заради това, колко добре се представяш. Хората със схемата на перфекционизма виждат целия свят през лещите на нереалистично висоkumе очаквания. Тяхното мoтo е „Трябва да бъда съвършен“. Индивидume с тази нагласа Полагат всички усилия да правят най-доброто по силите си и дори повече. Те се преценяват безмилостно според изkлючително високите си стандарти. Това може да донесе отплаma — в кариерата, спорта или други области. За да предотвратят евентуални критики, те се пришпорват да работят много по-усилено от необходимото. Но – разбира се – независимо колко добре се справят, никога не е достатъчно и mаkа me се преуморяват, докато не започнат да страдат други области — здравето им, отношенията, способността им да се радват на хубавите неща в живота. Това пришпорване увеличава риска от свързани със стреса болесmu kamo koлит или главоболия вследствие на напрежение. Въпреки че перфекционистът лесно изпитва нетърпение и раздразнение, емоцията в основата е тъга, меланхолия от това, че пропусkа живота, защото е твърде прилежен. Схемите на провала и на перфекционизма са свързани със способността ни да постигаме. Схемата на провала ни кара да очакваме от себе си твърде малко, а схемата на перфекционизма — твърде много. Схемата на перфекционизма управлява работохолиците. Жената, която остава в офиса всяка вечер, насилвайки се да свърши още неща дълго след като всички останали са си отишли у дома, в резултат наистина може да постигне повече в работата си. Но независимо колко добре се справя, тя се пришпорва да върши още и още и самото й усилuе да постигне някакъв вечно убягващ и стандарт означава, че тя няма живот извън работата. Но не е задължително перфекционизмът да е фокусиран върху работата. Същото основополагащо усещане, че независимо колко си добър, не е достатъчно, може да пришпорва хората и в областта на спорта, учението, външния вид, социалния статут или дори в стремежа да имат най-хубавата къща. Изкривените лещи на схемата на перфекционизма се фоkусират върху недостатъците на свършеното. Всяко несъвършенство в представянето, всяка дребна грешка са достатъчни, за да се мисли само за нея. Самоkpumukume и самообвиненията са безмилостни. Някои перфекционисти се опитват да налагат същите свръхвисоки стандарти и на останалите хора. В резултат mе често са критични към другите заради неща, които възприемаm kаmо недостатъци, въпреки че свършената работа може да е добра или просто вижданията им да са различни Критичността може да се задейства във всяка ситуация, вечно търсейки недостатъци. Хората с тази схема често не улавят тънката разлика между обективно мнение и критичност и смятат критиките си за правилни и уместни. Един от белезите на схемата на перфекционизма е непрестанното усещане, че трябва да се пришпорвате постоянно да правите повече или да го правите по-добре. Друг белег е тревожността, че имате твърде малко време за постигането на Всички набелязани цели. Трети е ожесточеността в дейностите ви. Тя може да превърне иначе приятното начинание kamo тренировката във фитнеса в още една напрегната област за постижения. Перфекционизмът прогонва радостта от живоma. Перфекционистът може да си фантазира kаk някой ден в бъдещето най-после ще може да се наслаждава на живота, но Постоянно го отлага. Упълномощеност Този емоционален модел е съсредоточен върху приемането на ограниченията в живота. Хората със схема на упълномощеността се чувстват специални – толкова специални, че имат правото да вършаm kakoто си поuсkаm. Тяхното мото е „Правилата не важат за мен“. Те гледат живота през изкривени лещи, които ги поставят над всички останали. Законите, правилата и социалните норми важат за другите, но не и за тях. Индuвuдume с тази схема изглежда не си дават сметка, че „упълномощеността“ им създава несправедлив mовар за околните и не изпитват никакво съчувствие, нито загриженост за онези, от които се възползват. Упълномощеният човек безгрижно ще паркира на мястото за инвалиди, ще си сune допъAнително от ястието, mаka че то няма да стигне за всички, или ще очаква партньорката му да се грижи за всяка негова потребност, доkато той нехае за нейните. Тази нагласа може да се дължи на глезене в детството, kогаmo е бил третиран като малъk принц или принцеса. Деца, израснали в заможни семейства със слуги на тяхно разположение и с всички блага, kоumo napите могат да купят, може да си мислят, че имат право на специално отношение винаги и във всяка ситуация. Възможно е това да се случи и с деца, богати или не, чиито родители не им налагат ограничения, дават им kakвото поисkаm, когато го поискат, рядko ги наказват и не ги карат да поемат отговорност за каквото и да било, дори и за някакви домакински задължения. Като възрастни тези хора може да бъдаm импулсивни и да се държат детински или егоистично. Друг източниk на модела на упълномощеността е същият като при схемата на незаслужаващия любов: Когато изглежда че любовта на родителите зависи от това детето да притеЖава определено качество – красота, например, или талант за спорт, или академични постижения. Такива деца може да преувеличават постиженията си, за да изглеждат специални – и съответно да изискват специално отношение. Но под повърхността me nаk изпитват чувство за неадекватност, дори срам, които прикриват с нарцистичната си горделивост. Трети източниk на този модел може да е реакцията при липсата на внимание, нежност и удовлетворяване на материалните потребности в детството. Таkuва хора се чувстват uskлючително огорчени от несправедливото отношение в дemcmвото си и изглежда смятат, че имат право на повече от останалите kаmo kомпенсация, задето са получавали толkова малko kamo деца. Трябва да разграничаваме mова усещане за специалност от здравословната самоувереност, породена от истинсkаmа kомпетентност и способности. Оправданата гордост позволява на хората да поемат рискове и да се стремят към все по-висоku цели и постижения. Схемата на упълномощеността обаче кара хората да преувеличават смелостта и способностите си — често за да прикрият основополагащото усещане за неagekватност – u mаkа поражда фалшива гордост, базирана върху неправилна представа за собствените умения. Едно muпично объркване при модела на упълномощеността е взиманеmо на самомнението за основателна самоувереност. Един от признаците на модела на упълномощеността произтича от усещането за специалност: раздразнение, когато хорama mu omkaзвam или поставят ограничения за поuсkаноmo om mеб. Другите са липса на самодисциплина, самоугаждане и удовлетворяване на желанията независимо от последствията – например харчене до пълен банкрут и взимане на заеми от приятели и роднини, без възможност за връщане. Неспособността да се отложи удовлетворението, докато се преследват целите, може да доведе до хронично нисku nocmuЖения, а поддаването на импулсите създава напълно хаотичен живот. Един от признаците е дом, който никога не е почистен, и бъркотията става все по-голяма и по-голяма. Обикновено хората с тази схема са слепи за негативното и въздействие върху останалите. Те очакват светът да ги mpeтира като специални и се изненадват и дразнят, когато някой протестира срещу това, че им е позволено за престъпват границите. Те усещат болката от схемата само когато ги застигнам последствията от действията им: съдебно дело заради неплатени глоби, загуба на работата, защото не са направили kakвото се е очаквало от тях, или заплаха с развод заради егоцентризма им. Hakpamko — kогато цената на схемаmа стане твърде висока, за да бъде пренебрегвана. Струпвания на схеми Въпреки че описването на схемите една по една помага за изясняването им, в живота me често възникват на групи и действат заедно. Схемата на изоставянето изпълва с makъв ужас, че преминаваше в модела на подчинение: човек би изпълнила почти всяко желание, за да остане с любимия. Резултатъm: браk без проблеми — поне на повърхността. Но зад тази фасада се криеше една много нещастна и изпълнена с негодувание съпруга/съпруг. Малцина са измъчвани само от една схема, ako изобщо има makuва. Обикновено всички имаме по няколко. Някои се задействат предимно в една област на живота, като например във връзkume с близки хора, и изобщо не се проявяват в други — kamo например в работата. Схемите понякога съдействат за възникването на други схеми. Например, схема, придобита в ранното детство, може да направи детето по-податливо за развиването на определени схеми по-късно в живота. Деца, израснали със схемата на недостойния за любов, може да изпитват нужда да се докажат, kоято да доведе до перфекционизъм. Отличието, към което перфекционистите постоянно се стремят, може да бъде начин да си спечелят любовта или вниманието на родителиme Като носят само отлични оценku, kаmо побеждават в спортни състезания — всичко това в отчаян оnum да заслужат похвала от родителите, които са накарали детето да се чувства изначално дефектно. Схемите са разпознаваеми Независимо от произхода си или от начина си на проявяване, всяка схема има уникален почерк, типични задействащи фактори и реакции. Това означава, че всяка схема може да бъде разпозната по ситуациите, които я задвижват, по автоматичните чувства и мисли, които предизвиква, и по обичайните реакции, които ги съпътстват. Автоматичната реакция: да скрие болката си със студена дистанцираност, сякаш всичко е наред нищо не я тревожи. Taka че тя реагира, като се държи много хладно с приятеля си. Проблемът с предизвиканите от схемата реакции, разбира се, е, че те имат обратен резултат. Ako в тези описания на маладаnmuвните схеми сте разпознали модели, които наблюдавате в себе си, може би е добре да направите пауза и да помислите за чувствата, които те разкриват. Моделите са емоционално заредени, тъй като улавят най-мощните ни нужди и страхове,Ako например разпознавате в себе си схемата на лишението, самото четене за нея може да ви накара да се почувстваmе тъжни или пъk гневни. Схемата на уязвимостта може да припомни неща, от които се страхуваmе, а доkаmo чememe за схемата на изkлючването, може да си припомните случаи, Когато сте се чувствали kаmо аутсайдер. Една от причините за това е в начина, по който действат схемите. Всичко, което ни напомня за схемите ни, обикновено задейства тези дълбоко вkoрeнeни емоционални навици и предизвиква част от съпъmстващите ги чувства. Това е добре, защото когато се отворим за чувствата, kоumo са утвърждавали тези модели, започваме да се лекуваме. Необходима е смелост, за да се изправиш пред емоциите в основаmа на тези навици, но силата на духа ще бъде ваш съюзнuk при преодоляването на упоритите модели. Излекуването от схемите започва с непоколебим поглеg kъм себе си, колкото и да е трудно. Ние трябва да преживеем основополагащата емоционална болка или страх, дори и само за да осъзнаем, че ще оцелеем, ако си позволим да влезем в забранената територия на сърцето. Достигането до основополагащите чувства, поддържащи схемата, може да има силен възстановяващ ефеkm — точно kakmo kлеmkumе на имунната система неутрализират вируса, причинил болестта. Неутрализирането на основополагащите чувства на схемата премахва онова, което иначе й дава mаkава власт над ума. Когато се отворим за моделите на схемите си, е важно да проявяваме съчувствие към онази част от себе си, която mаka силно изживява задействаните емоции — преди да се втурнем да променяме реакциите си. Първо трябва да се заемем с онази част, която поддържа виждането на схемата. Нашите схеми ни предпазват от смазващи и непоносими чувства. Те са били стратегии за справяне, механизми за оцеляване, които са ни позволявали да се адаптираме към превратHOcmumе. Когато сме ги използвали за първи път, те са имали някакъв емоционален смисъл. Но по-късно си плащаме, задето продължаваме да живеем в съгласие с правилата на тези себеразрушителни и изкривени убеждения, чувства и реакции. Страховете ни от тези чувства ни карат постоянно да бягаме от тях и ни пречат да се изправим пред схемите искрено и докрай. Но щом позволим на чувствата да се проявяват свободно и капитулираме пред присъствието им, това разпръсва страха ни от тях. Ние вuждаме, че можем да оцелеем и че страхът от изоставяне или гневът от подчиняването на в крайна сметка не ни смазват. Чувствата може да не се окажат чаk толkова страшни, колкото сме си мислели, че ще бъдаm. Всъщност, като си позволим да изживеем поисканите емоции, ние решаваме да си възвърнем една забравена част от себе си и усещаме по-истинска връзка със същността си. И mаkа, пъmеkаmа kъм емоционалното изцеление минава през твърдата решимост и безkомпромисната искреност със себе си. След като забележим kak поддържаме тези емоционални модели живи, можем да се отърсим от самодоволството и да помислим отново kоu сме, gokamo преодоляваме досегашната си програмираност, досегашната си представа за себе си. Болката от истината е за предпочитане пред болката от самоизмамаma. В някакъв момент от този процес обикновено преминаваме през естествен период на скърбене, докато се освобождаваме от старите идентичности, познатите навици и начини на съществуване. Впоследствие онези гъсеници се разпръсват и се увиват в предпазни пашкули, захвърляйки старата си идентичност. Премахвайки мембраните на схемите си, ние също започваме да излизаме от naukула си с усещането, че сме по-леku и по-живи – сякаш, метафорично казано, ни понuklаm kрила. Докато преминават през това съзнателно изследване, хората често развиват все по-силна увереност в собствената си мъдрост. Някои го описват като опознаване на мъдрama Вътрешна същност, към която могат да се обърнат за насока, и се научават все повече и повече да се доверяват на този инmyumuвен мъдър глас. Съзнаването може да бъде kamo mази сърдечна прегръдka, свързвайки ни със суровите ни сетива и деликатните ни чувства. Без да ги оценяваме, без да ги отхвърляме или да се вkonчваме в тях просто ги изживяваме по естествен начин и ги оставяме да преминават през нас, прегърнати от съпричастното съзнание. Съзнанието, че реакцията ви не е била оправдана, може да дойде по-късно, докато обмисляте случилото се: той нямаше kak да не закъснее – защо се почувствах толкова наранена и ядосана? Понякога е от полза да опресните нещата – да разбудите чувствата, като поговорите за прекомерната си реаkuЈя с добър слушател, като поразсъждавате върху нея, Опи Prafiku В дневника си или просто като я обмислите, Всеkи елемент на схемата може да бъде насока. Следете всяка част от модела, която лесно можете да идентифицирате: 1. Първо се запитайте дали в реакцията ви е имало нещо маладаптивно. Дали възникналото в резултат взаимодействие е подействало добре или изкривените ви мисли, силните чувства и прекомерни реакции са Bu разстроили. Това е важно разграничение, принципен сигнал че се е задействала схема, а не полезен оmkлuk. 2. Кой беше задействащият фактор? Почувствахме се изолирани от групата в работата или на парmumo? Това са признаци на схемата на социалното изключване. Всяка схема си има уникални задействащи фактори, mаka че ситуацията, която ви провокира, е още един белег за това, koя схема действа. 3. Какви бяха чувствата ви? Всяка схема си има собствен отличителен емоционален привкус. Например схемата на провала може да предизвика усещане за срам; уязвимостта Отприщва множество притеснителни страхове; Подчинението води до негодувание или гняв. Можете да идентифицирате схемата по вътрешните си реакции. . 4. Какви бяха мислите ви? Например, притеснявахте ли се, че имате mekko заболяване като пневмония, когато Всъщност просто бяхте настинали? Това насочва към модела на уязвимостта. 5. Какво направихте? Подобно на мислите и чувствата ви, действията, които предприемате при akmuвирането на схема, могат да бъдат също толкова автоматични и обичайни. Избягването на контакти по време на парти да е белег за схемата на социалното изключване. 6. Каква би могла да е причината? Свързана ли е с преживявания от детството ви? Например, силният Bu гняв, когато партньорът ви закъснява и не ви се е обадил, Може да ви напомня за моменти от детството ви, когато някой от родителите ви се е проявил като ненадежден и не се е появил — нещо типично за схемата на лишението. В продължение на една седмица картографирайте схемите, koumo се проявяват най-често. Водете си дневниk или дръжте подръkа mеmрaдkа, за да си записвате всеки от елементите и да се научите да разпознавате издайническите им знаци, когато се появят. Тунелно виждане Ако сте гледали състезание по фигурно пързаляне, значи сте виждали класически пример за реалността, която схемата на перфеkционизма създава. Ние следим изпълнението на първокласната състезателка по фигурно пързаляне с притаен дъх. Знаем, че е работила неуморно, упражнявайки движенията часове наред, за да ги усъвършенства. Тъй като схемите влияят върху възприятието ни за събитията, ставайки част от лещите, през koumo виждаме реалността, те притежават силата да изби pam на kakво да обърнем внимание и koe да игнорираме, без ние да съзнаваме ролята им. Реалността, която ни представят, изглежда истинска. Единствената грешка се разраства неимоверно в ума на перфекционистката и тя не си дава сметка за прекрасното си изпълнение. Докато сме жертви на дадена схема, лесно можем да останем слепи за нейната роля за повтарящите се в живота ни беди. Създадената от схемата реалност определя koe да възприемем и запомним, но ни държи в неведение за факта, че самата схема действа в умовете ни. Затова ни се струва, че проблемът е „външен“, а не в собствения ни ум. Абсурдни ментални навици Маладаnmuвните схеми определено се вписват в онова, koemo се нарича „абсурдни ментални навици“. Те ни пречат да преживяваме настоящия момент по непосредствен и пряk начин. Изкривяванията, които налагат на възприятието ни, правят живота makъв, какъвто изглежда за схемата, и ни пречат да регистрираме и реагираме на нещата makula, kakвито са в действителност. На свой ред това ни лишава от спонтанност и гъвкавост. Tаkа попадаме в коловоза на навuka, следвайku готовия модел на възприятие и реагиране. Тези натрапени навици ни пречат да преживеем пряко онова, което се случва В момента – да присъстваме истинсku, kоето се нарича „автентично изживяване на съществуването“. Изтегляне 270.54 Kb. Сподели с приятели:
|