Част първа емоционална алхимия
Насочване на съзнанието към навика
Изтегляне 270.54 Kb.
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, emoc intelig
| Насочване на съзнанието към навика
Още в началото на терапевтичната ми праkmukа друго праkтично прозрение относно методите за промяна на емоционалните навици дойде от Моше Фелденkрайс, пионер в работаmа с тялото. Препоръчваният от него начин на действие бе физическото движение; много от блестящите му прозрения идваха от борбата му да си възвърне контрола над собственото си тяло, след като се парализирало в резултат на полиомиелит. Въпреки че онова, което научих за работата на Фелден Крайс, наречена осъзнаване чрез движение, беше ограничено, неговата система оказа дълбоко въздействие върху нагласата ми за работата със схемите. Фелденkрайс изказва мнението, че обичайните начини, по kоито движим телата си, са запечатани в моторния kopmekc, частта от мозъka, koятo kонтролира движението. Повечето от нас имат няколко навukа за хващане или движение, kоuno ограничават потенциала ни или дори ни причиняват болка. Фелденkрайс смята, че за да се отворят за пълния си потенциал, хората трябва да се измъкнат от коловоза на навика. А moвa, kазва той, означава да се осъществят промени в моторния kopmekc, mаkа че да се оформят нови невромускулни модели, които маќсимализират способността ни да използваме телата си, вместо да я ограничават. Това, смята той, би могло да промени и други навици, включително емоционалните. Фелденkрайс вярва, че осъществяването на промени в моторния kopmekc ще доведе до промени в програмираността, контролирана от други части на мозъka. „Единственото постоянно нещо в поведението ни посочва Моше. е вярата ни в това постоянство.“ Неговото виждане за промяната на навиците е окуражаваща: можем да постигнем много, ако се измъкнем от обичайнаmа си нагласа и рутина и получим достъп до повече възможности. Фелденkрайс предрича нещо, което невронауката по-късно потвърждава: „невропластичността“ – че мозъкът е „пластичен“ и продължава да се променя, оформян от повтарящите се преживявания. Но това преоформяне на мозъка изисква усилия. Точно като усвояването на навика да кръстосваме ръцете си по нов начин, промяната на емоционалния навиk отначало предизвиква дисКомфорт, та дори и само защото новият начин на действие е mаkа непознат, дори странен. Но ако повтаряме новия навuk отново и отново, дисkомфортът изчезва и новият нарuk започва да ни се струва познат и удобен. Трябва да работим по-усърдно и по-продължително върху промяната на емоционалните навици, тъй като е необходимо мозъкът да преодолее подmukа да следва по-силните и по-познати пътища на стария навuk. Колкото по-силно се е устано» Вид навukып, толkова повече усилия се изискват за промяната му -- а нашите маладаптивни схеми са сред най-силните. Необходими са постоянни усилия за изграждането на по-слабите и по-малко познати алтернативи до момента, в който най-посде се превърнат в спонтанен избор. Но при промяната на навukа хората често спират твърде рано, преди да са преодолели emаnа на дискомфорта. Отначало ни се струва неестествено, така че се връщаме към познатия навuk, kойто ни е по-удобен, дори и след kаmо осъзнаем, че вече не ни служи. Много често това ни държи свързани с емоционалните ни навици. Но ако сме готови да изтърпим периода на дискомфорта, , kamo не само го очакваме, но и сме решени да го понесем, в крайна сметка ще променим автоматичния оmk/uk на мозъka В посока на новия и по-добър навuk. Ясното разбиране за природата на навика ни позволява да знаем kakво очакваме по пътя. Изтегляне 270.54 Kb. Сподели с приятели:
|