Част първа емоционална алхимия
Изтегляне 270.54 Kb.
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, emoc intelig
| Активиране на схемата
Когато се задейства, бадемовидното тяло наводнява организма ни с хормоните на стреса, които го подготвят за извънредни ситуации. Тези хормони са два вида: едната разновидност води до интензивен прилив на енергия в тялото – достатъчно, да речем, за една енергична схваmkа или за бягство, отколешните реакции за оцеляване, които са дали положителни резултати по време на еволюцията. Другият вид се секретира по-постепенно В тялото, засилвайки цялостната му чувствителност към събитията, за да ни направи свръхбдumeлни за всяка надвиснала onacнocm. Тези биологични реакции означават, че малките кризи в един стресиращ ден натрупват все по-висоkи нива от хормоните на стреса. И по-конкретно, когато нещо напомня дадена схема — да речем гледате телевизионно предаване за властна майка, която много прилича на собствената ви – това може да akmuвира схемата ви на подчинението. В хода на деня сте свръхчувствителни към ситуации, които напомнят за подчинение. Възможно е схемите да останат активирани часове наред, докато хормоните на стреса бушуват в нас. И тъй като активираната схема може да ни направи по-податливи за по-голяма реактивност на схемите, процесът е в състояние да се самоподдържа и да продължава дни или седмици наред, като постоянно се намират събития, които да изострят чувствителността ни. Всъщност може би активирането е начинът, по Който изживяваме схемите си през повечето време — не чрез пълнокръвен пристъп на схемата, а като вид постоянен фон. Akтивирането на свой ред ни кара да използваме предпочитаната стратегия за справяне при тази схема. Ако сме се научили да компенсираме подчинението, може да станем властни и доминиращи; ако сме усвоили подхода на отбягването, ставаме no-nokopни. Хормоните, които карат мозъка ни да бъде вечно нащрек, ни правят биологично по-чувствителни и реактивни. Taka сме по-предразположени да виждаме трудните моменти през дещите на схемата и да ги възприемаме като разстройващи, вместо като нещо, с което трябва да се справим. Нашите схеми се задействат лесно, готови да освободят заряда си върху Всяка удобна мишена. Когато мозъкът стане свръхбдmeлeн, лещите, през koumo сканира света, поставят схемите ни близо до върха на йерархията. Прагът за задействане на схемата става далеч по-нисъk и ние сме готови да се нахвърлим върху някого за нещо, koemo – ako бяхме в по-спокойно състояние бихме подминали миролюбиво. И докато схемата е активирана, има по-голяма вероятност отново да разиграем познатите си стратегии за справяне с нея. Изследванията на мозъka nokaзват, че силно активираноmo — или горещо — бадемовидно тяло пречи на способността ни да изkлючваме негативните си мисли и емоции. Така че ако нещо друго вече ни е разстроило и малко по-късно започне пристъп на схема, ще ни бъде още по-трудно да спрем. Разбираемо, горещото бадемовидно тяло ни наводнява с високи нива на кортизола – хормона, произвеждан в мозъка, за да управлява реакциите на тялото в извънредни ситуации. Кортизолът само влошава ситуацията. Мозъчната структура, която съотнася действията ни със ситуацията и се гри ku mе да са подходящи, се нарича хипокампус или амонов рог. Okазва се, че xunokaмпусът излиза от строя при прилива на кортизол, kойто се произвежда при вълната от негативни емоции, характерна за пристъра на схема. Неуместността е една от отличителниmе черти на пристъра на схемата. Социалното изключване, например, кара хората да се държат твърде плахо в групи; схемата на изоставянето води до гняв от чисто символични знаци, че са ни изоставили. От известното ни за мозъка изглежда, че колкото по-разстроени сме били още преди да се задейства схемата, толкова по-голяма е вероятността последвалият пристъп на схемата да е науместен – неподходяща реакция спрямо неподходящ човеk в неподходящ момент. Изтегляне 270.54 Kb. Сподели с приятели:
|