А сега kakво?“ Мнозина изживяват подобно отчаяние от време на време. Даваме си сметка, че нещо в живота ни не е наред, и дори сме в състояние да направим връзката между онова, което не ни се получава в момента, и програмирания в детството ни модел. Това само по себе си изисква голяма проницателност и съзнание. От друга страна има моменти на емоционална свобода, koumo ни дават надежда, че повече няма да ни се налага да се примиряваме с несправедливото отношение на другите, с неудовлетворените си потребности, с живота В страх от kamaстрофа или с усещането за изолация — моменти, които сочат изхода от програмираността, която ни е натрапила модели за самите нас и за останалите хора в живота ни. В тези моменти можем да усетим въодушевлението и облекчението при отхлабването на безмилостната хваmkа на програмираността, движещата сила в основата на много от нещата, в които вярваме и от които се ръководим. Такива моменти ни карат да осъзнаем, че не сме впримчени в моделите, koumo ни карат да се чувстваме mаkа сkовани. Но преди да се освободим, трябва да си дадем смemka зa нaчините, по които сме впримчени. Разбира се, изkлючително важно е да не спираме доmyk, до безнадеждността, а да видим mова страдание в живота си като резултат от заучените навици. И после да проумеем, че можем да изберем да не позволяваме на тиранията на навиците да продължава. Като разберем механизмите и картата на схемите и като осъзнаем kak изригват в живота и връзките ни, допускаме възможността да си дадем по-ясна сметка за тях и да осъществим реални и трайни промени. Това изисква време и усилия, Няма бърз леk. Но емоционалните ни навици са като всички останали навици: можем да насочим съзнанието си към тях и да ги променим.
