Част първа емоционална алхимия
Изтегляне 270.54 Kb.
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, emoc intelig
| До последен дъх
За мнозина една от загадkumе при работата със схемите са приливите и отливите, които kaто че ли правят напредъка нестабилен. Имаме малки успехи и после изумителни поражения. Навиците се съпротивляват на промяната и сякаш се борят да ни задържат в хваmkаmа си. От гледна точка на мозъчната функция съществува интригуващ паралел между емоционалните навици и зависимостите. Всички зависимости, kakто са установили изследователите, създават един и същ дисбаланс в мозъчната верига на удоволствието. Тези вериги отделят химикал, наречен допамин и Колкото повече е допаминып, толкова по-голямо удоволствие изпитваме, Всяка водеща до пристрастяване субстанция съдържа молекули, които имитират допамина в мозъка. При естественото състояние на мозъка в допаминовите вериги има само малku kоличества от химикала. Но водещите до пристрастяване субстанции, все едно дали никотин или хероин, наводняват мозъка с огромни количества, стотици или хиляди пъти по-големи от естествените. Ekcmазът, който хората изпumBam, се дължи на това наводняването с допамин. Но след отминаването на екстаза мозъкът изпада в заблужgение: mой си мисли, че сега в него има много по-големи количества допамин — дисбаланс. За да се върне в състоянието на равновесие, мозъкът драстично намалява броя на рецепториmе за допамина, частите от мозъчните клетки, които реагиpam на химикала. На свой ред това означава, че сега мозъкът има твърде малko дonaмин и губи способността си да изпитва удоволствие. Резултатъm: дискомфортът и стресът на човек, който преживява абстиненция – и отново изпитва отчаяния поgmuk да си набави субстанцията. Но ако пристрастеният успее да изтърпи тази фаза и да устои на поgmuka, в крайна сметка мозъкът ще нормализира нивата на допаминовите рецептори и индuвидът отново ще се почувства добре. Така е и с емоционалните навици. Всяка схема си има своя основополагаща нервна верига, укрепена чрез безброй повторения на модела в хода на живота ни. При всяко задействане изпада в паника и се вкопчва, чувство и реакция. Например, когато на човек с модела на и оставянето му се стори, че някой се отдръпва от него, моб на схемата, повтаряме познатата последователност – мисъл, Но щом започнем да променяме този модел, лошаваме схема ma от обичайната последователност. Ако вместо да се пании Кьоса, човекът съумее да запази самообладание и споki бicrnfue, напомняйки си, че това е схемата на изоставянето, то не му се налага да вярва на паникьосаните мисли за загуба и изоставя не, нито е длъжен да действа, подmukван от страха. Схемата ще се съпротивлява на тази промяна, опитвайки се да поддържа познатите модели. Ние го усещаме като разбунтуване на схемата в оnum да упражнява въздействието си чрез типичните за нея мисли и чувства, но с още по-голяма настойчивост — точно kakmo koгато допаминовите вериги изпращат отчаяните си послания и трескавите мисли откъде да си набавим нарkomuka u konko приятно ще ни бъде, в опит да ни накарат да го направим отново. И mаkа, когато се отказваме от навиците на схемата, дълбоkume страхове и другите бурни мисли, които схемата обикновено държи под контрол, се надигат в последен оnum да ни контролират. Когато обаче хваmkаmа на схемата отслабне, а ние упражняваме силата на волята си, като не й се поддаваме, тя става no-mресkава. Ние преминаваме през почти неизбежен период на силни приливи на познатите стари чувства. Но ако продължим да държим фронта и да не се предаваме, вълните ще стихнат, точно kakmo мозъкът се завръща към естественото си равновесие, когато се откажем от зависимостта си. Щом станем по-умели в разкъсването на веригата, познатиmе чувства вече не ни принуждават да разиграваме старата поредица. При появата им действията ни могат да бъдат по-адаптивни. В ума може да възникнат характерните за схемата мисли, може би просто като шепот в сравнение с предишния рев, но ние вече не сме длъжни да им се подчиняваме, Изтегляне 270.54 Kb. Сподели с приятели:
|