Приложение № 12 към чл. 344, ал. 2

Приложение № 12

към чл. 344, ал. 2

Препоръчва се използването на преградни светлини с висока интензивност за светлинно индикиране на препятствие, чиято конструкция е с височина над 150 m над равнището на земната повърхност. Когато се използват преградни светлини със средна интензивност, се изисква и маркировка.

Използват се само нощно време.

Използват се само нощно време.

Препоръчва се използването на преградни светлини с висока интензивност за светлинно индикиране на препятствие, чиято конструкция е с височина над 150 m над равнището на земната повърхност. Когато се използват преградни светлини със средна интензивност, се изисква и маркировка.

Препоръчва се използването на преградни светлини с висока интензивност за светлинно индикиране на препятствие, чиято конструкция е с височина над 150 m над равнището на земната повърхност. Когато се използват преградни светлини със средна интензивност, се изисква и маркировка.

1. Поддържане на изкуствените настилки през летния период

1.1. Поддържането на изкуствените летищни настилки в летния период включва:

а) проверка на състоянието на повърхността на настилката и прилежащите към нея грунтови участъци, включително и укрепените крайни участъци за безопасност. Всички изменения и дефекти се нанасят върху плана на повредите;

б) проверка на равнинността на изкуствените настилки и определяне на недопустимите отклонения от нормативните изисквания;

в) почистване на повърхността на изкуствените настилки и местата около крайните участъци на ПИК от прах, пръст, камъчета и други подвижни предмети, които биха могли да попаднат в двигателите на въздухоплавателните средства;

г) ремонтиране на малки дефекти като нарушена повърхност, отчупени ръбове, язви и дупки по настилката, запълване на фуги и пукнатини по настилката с асфалтова паста и други повреди, които могат да застрашат безопасността на експлоатацията;

д) частично или изцяло обновяване на маркировката на настилката и маркировъчните знаци;

е) осигуряване на изправността и пропускателната способност на отводнителната система.

1.2. Не се допуска експлоатацията на всички типове изкуствени летищни настилки при наличието на:

а) разхвърляни предмети и парчета от разрушена настилка по повърхността на настилките;

б) оголени пръти от арматурни мрежи;

в) денивелация между две съседни плочи или при пукнатини, по-големи от 25 mm, по ПИК и от 30 mm по ПР;

г) надвишаване на пълнителя на фугите над повърхността на настилката, по-голямо от 30 mm;

д) дупки, отчупени парчета по допирните фуги и повърхностни пукнатини, незапълнени с херметизираща смес;

е) слой вода върху повърхността на ПИК с дебелина, по-голяма от 10 mm.

1.3. Почистването на настилките от прах, земни отпадъци, камъчета, отломки от разрушени настилки и други може да се извърши с четкови, ветрови, вакуумни и други почистващи машини.

1.4. Постоянните маркировъчни знаци периодически се почистват от прах и замърсявания и се обновяват частично или цялостно, особено в участъците на приземяването, където полепването на гумени остатъци от колелата на самолетите често ги заличават.

1.5. Участъците от настилките, замърсени с нефтени продукти, се почистват незабавно.

2. Поддържане и ремонт на грунтовите участъци на летателното поле

2.1. Грунтовите участъци от летателното поле се поддържат в зависимост от предназначението им: странични ивици за безопасност от страна на ПИК, ПР площадки и др.; грунтови писти, които временно или постоянно могат да се използват за излитане и кацане на определени типове самолети; грунтови писти, които се използват при изключителни обстоятелства, когато дадено въздухоплавателно средство не е в състояние нормално и безопасно да се приземи на постоянните писти с изкуствена настилка.

2.2. Поддържането на осигурителни грунтови ивици включва:

- оценка на равнинността с оглед да не се образуват хлътнали участъци, в които се задържа вода;

- редовно окосяване и бързо събиране и отстраняване на окосената растителност, за да се предотврати евентуалното им засмукване от двигателите на въздухоплавателните средства;

- ежегодно оглеждане и отстраняване на евентуални дребни камъчета, хартии, клончета от храсти, бурени и др., намиращи се по повърхността;

- периодично презасяване на известни оголени повърхности с тревни смески;

- отстраняване на къртичини или евентуално хлътнали места и неравности.

2.3. Поддържането и ремонтът на грунтови писти включва:

- оценка на годността на пистата за експлоатация;

- обезпечаване на равнниност, плътност и издръжливост на земната повърхност;

- обезпечаване на водоотвеждане на повърхностни води;

- почистване на евентуални подвижни предмети;

- провеждане на мероприятия по обезпрашаване;

- обновяване на маркировъчните знаци;

- провеждане на комплексни агротехнически мероприятия.

2.4. Експлоатационното състояние на грунтовите ПИК се характеризира с показателите издръжливост на грунта и равнинност на повърхността:

а) издръжливостта (якостта) на грунта зависи от неговата влажност, степен на уплътнение, типа на грунта и неговия гранулометрически състав;

б) под понятието показател на якост се разбира способността на грунта да издържа натоварването на колелата на въздухоплавателното средство, без да се образуват коловози, позволяващи нормално излитане, кацане и рулиране на самолетите.

2.5. Времето за извършване на контрол за якостта на грунта е дадено в таблица 13-1
Таблица 13-1

Годишен период	Време за контрол
Пролет, при настъпване на среднодневна температура +100С.	Ежедневно – до получаване на устойчива издръжливост.
Лятно време, при устойчива среднодневна температура повече от +100С	При сухи периоди – 1 път седмично. Непрекъснато след падане на дъжд с количество повече от 5 mm / m2. При продължителен дъжд – ежедневно.
Есенно-зимен период, при среднодневна температура, по-малка от +100С.	При сух период – един път седмично. Непосредствено след дъжд с коли-чество над 3 mm/ m2 и ежедневно до изсъхване или замръзване на грунта на дълбочина, по-голяма от 10 cm.

2.6. Оценката на годността на грунтовото летателно поле за експлоатация от даден тип самолет се извършва чрез сравняване на изискванията с фактическата характеристика на летателното поле, равнинност, показател за проходимост (коловози), които зависят от якостта и плътността на почвата.

2.7. Под проходимост на въздухоплавателните средства по грунта се разбира неговата способност да се движи на собствена тяга, при определена якост на грунта, да набере скорост, достатъчна за излитане при осигуряване на необходимата устойчивост в началния период на разбега.

2.8. Проходимостта на грунта се характеризира със следните показатели:

- минимална якост на грунта (σ_min), при която самолетът може да спре на място, да рулира, да извърши разбег и пробег с образуване на коловози с максимално допустима дълбочина (Н_max);

- експлоатационна якост (σ_expl), равна или по-голяма от σ_min, при която се образуват коловози с експлоатационна дълбочина (Н_expl), необходима за запазване на тревната покривка.

2.9. Полети на въздухоплавателни средства се извършват на грунтови писти с тревна покривка при минимална якост на грунта само когато H_expl е по-малко или равно на H_max.

2.10. Стойностите на показателите якост на грунта и дълбочина на коловозите за някои типове въздухоплавателни средства, имащи възможност да експлоатират земни ПИК, са показани в табл. 13-2:

Таблица 13-2

Тип ВС и неговата излетна маса (t)		Показатели за якост и дълбочина на коловози
		кРа (кg/cm2)		Hmax, cm	кРа (кg/cm2)		Hexpl, cm
Ан-2	5,25	245,2	(2,5)	7,8	294,3	(3,0)	6.0
AW-139	6.40	490.5	(5,0)	3,4	490,5	(5,0)	3,4

2.11. Показателите за якост на грунта на ПИК за вертолети и работната площ на грунтови писти са не по-малки от 293,3 kPa (3 kg/cm²) за всички типове.

2.12. Годността на работната площ на грунтови ПИК и ПР се оценяват по допустимото отклонение от средноаритметичното значение на якостта на грунта на дълбочина 10 и 30 сm. Отклоненията са в границите:

- за стартови участъци на ПИК – 10 %;

- за средни участъци на ПИК – 20 %;

- за пътеки за рулиране – 15 %.

2.13. Уплътняването се извършва при оптимална влажност, при която се достига максимална относителна плътност.

Величините на относителната плътност се приемат в зависимост от местоположението на участъка и категорията на почвата. За стартови участъци и МС, където се изпробват двигателите при песъчливи почви то е 0,95, а при глинести почви – 1,0. За средни участъци на ПИК – съответно 0,9 и 0,95, за крайни полоси за безопасност – 0,80 и 0,85.

2.14. Показателят за якостта и плътността на почвата се определя по лабораторен път в земно-механични лаборатории, като пробите се вземат:

- за стартови участъци през 50 m;

- за средни участъци през всеки 200 m.

Отделните места, на които показателят е по-малък от необходимия, допълнително се оглеждат и се вземат мерки за подобряване на тяхното състояние.

2.15. Тревната покривка представлява връхният слой от почвата, състоящ се от многогодишни тревни смески с гъсто преплетени корени, които повишават съпротивителната способност при натоварване и движение на въздухоплавателните средства. Тя допринася за по-бързото изсъхване при валежи, намалява прахообразуването и предпазва повърхността от бързото й издухване от газовите струи на двигателите.

2.16. Тревната покривка отговаря на следните изисквания:

– добра гъстота и плътност на корените на дълбочина 12 - 18 сm под повърхността;

– добра устойчивост на изкореняване;

– височина не по-голяма от 30 сm и не по-малка от 8 сm при окосяване.

17. 
    Качеството на тревната покривка се определя от количеството стебла на тревата на единица площ съгласно изискванията на таблица 13-3:
    

Таблица 13-3

2.18. Обслужването на тревното покритие се състои от:

- брануване на тревата и изравняване на малки неравности;

- окосяване на тревата;

- при нужда в сухи периоди – поливане с вода;

- борба с гризачи;

- периодично наторяване.

2.19. Брануването се извършва рано напролет чрез две минавания с лека зъбчата брана или брани "зигзаг". Едновременно с брануването се подравняват къртичини и се запълват дупки на лалугери и други гризачи.

2.20. Валирането се извършва след брануване рано напролет и след усилени валежи с цел да се отстранят буци, коловози и други деформации. Същото се осъществява при влажност на почвата 2 – 3 % над оптималното чрез широкобандажни валяци с тегло за песъчливи почви до 5 t, а за глинести - до 10 t.

2.21. При изгубването на тревното покритие в участъци, където са разлети масла и бензин, може да се наложи отстраняване на горния – 20 – 30 сm – почвен пласт и заменянето му с годен или с чимове.

2.22. За доброто и качествено изграждане и за поддържането на земни летателни писти се осъществява тесен контакт и се търсят консултация и съдействие с местните земно-механични лаборатории.

2.23. При интензивна експлоатация на земни летателни писти за доброто опазване на тревната покривка, на около 2 седмици да се сменя местоположението на изпълнителния старт.

2.24. Поддържането на грунтови летища и площадки без тревна покривка включва:

- запълване и подравняване на коловозите;

- планировка и уплътняване на повърхността;

- мероприятия против прахообразуване.

2.25. Подравняване на коловози с дълбочина, по-малка от Н_max и Н_exp, се извършва веднага след приключване на полетите на ВС. Коловози с дълбочина до 6 сm се отстраняват чрез валиране с 3 – 5-тонни валяци при влажност на почвата, близка до оптималната. Коловози и дупки с дълбочина до 15 сm се запълват с хумусна почва, като повърхността предварително се набраздява на дълбочина до 5 сm, а при дълбочина над 15 сm първо се насипва минерална, а след това хумусна почва. Когато дебелината на насипите е до 20 сm, се валира на един пласт, а при по-голяма дебелина – в два пласта.

Не се разрешава запълването на коловози с пясък, баластра, сгурия и други материали с качества, различни от тези на масовата почва.

2.26. На земни летателни полета без тревна покривка с песъчливи, баластрени и прахови почви систематично се извършват планировъчни работи придружени с овлажняване и валиране с гладки валяци.

2.27. Не се допуска наличие на несвързани каменни материали и силно запрашаване.

За обезпрашаването най-подходящо е периодичното овлажняване на повърхността чрез напръскване с вода от автоцистерни.

3. Поддържане на дренажни отводнителни системи

3.1. Поддържането на дренажните отводнителни системи има за цел да осигури постоянна изправност на всички елементи на системата с оглед нормалното отвеждане на повърхностните и недопустимо високите подпочвени води. При повреда може да се получи размекване, пропадане, заблатяване и др., които да доведат до преждевременно разрушаване на изкуствените настилки.

3.2. Събирателните шахти на системата винаги са затворени, като се отварят временно само за проверка или за почистване. Не се разрешава без специален проект да се извършват земни работи в близост до отводнителните системи, както и да се изграждат каквито и да било съоръжения по тяхното трасе.

3.3. Оглед и проверка на системата се извършва есенно време при подготовката на есенно-зимната експлоатация (1,0-1,5 месеца преди началото на замръзването), напролет след окончателното стопяване на снега и лятно време след силни интензивни валежи.

3.4. Евентуално затлачени шахти и тръби, които не провеждат нормално дъждовните води, се почистват. Особено внимание се отделя на дъждоприемните шахти, покритите канали и заустванията в откритите водоеми.

3.5. Проверка на изправността на тръбите се извършва чрез изпускане в шахтите на обилно количество вода чрез автоцистерна или чрез огледала и фенери.

3.6. Евентуално затлачени тръби се почистват незабавно по методите за почистване на градските канални мрежи. При необходимост от машинно почистване се търси съдействие на градските комунално-битови служби, които обикновено притежават специална механизация.

3.7. Постоянната изправност и нормално действащата отводнителна система са гаранция за доброто състояние на летателното поле и условие за непрекъсната и безопасна експлоатация на всяко летище.

4. Oценка на техническото състояние на летищните настилки

Оценката на фактическото състояние на повърхността на летищните настилки се извършва въз основа на резултатите от визуалното оглеждане и измерване на допустимите величини на деформациите, настъпили върху тях.

Визуална оценка на състоянието на настилките

Всички повреди, забелязани на повърхността на настилките, се нанасят в плана за повредите с обозначаване на техния вид и размери, както примерно е показано на фиг. 13-1, 13-2 и табл. 13-5, 13-6.

Техническото състояние на настилката според вида на размерите на дефектите се оценява чрез сравнение с допустимите величини на повредите, отразени в табл. 13-4.

Таблица 13-6