Част първа основни характеристики на летищата глава първа общи положения и данни за летище


Раздел I Писти за излитане и кацане



страница2/28
Дата04.03.2017
Размер5.82 Mb.
#16213
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28
Раздел I

Писти за излитане и кацане

Брой и направление на ПИК

Чл. 33. При проектиране на летищата броят и направлението на ПИК се избират, така че коефициентът на използване на летището да бъде не по-малко от 95 на сто за тези самолети, за които е предназначено.
Избор на максимална допустима странична съставляваща на вятъра

Чл. 34. При прилагане на чл. 33, страничната съставляваща на вятъра e хедбходимо да не превишава:

1. 37 km/h (20 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е 1500 m или повече, с изключение на случаите, когато поради наблюдавана от време на време ниска ефективност на спирането на ПИК вследствие недостатъчно високия коефициент на надлъжно сцепление, допустимата скорост на страничната съставляваща на вятъра да не превишава 24 km/h (13 възела);

2. 24 km/h (13 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е 1200 m или повече, но не достига 1500 m;

3. 19 km/h (10 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е по-малка от 1200 m.


Данни за определяне на коефициента на използване на ПИК

Чл. 35. (1) При избора на данни за определяне на коефициента на използване на ПИК се използват статистически данни за разпределението на вятъра за максимално възможен по продължителност период, но не по-малък от 5 години.

(2) Използваните данни е необходимо да бъдат получени в резултат на не по-малко от 8 измервания на ден, провеждани през равни интервали от време.

(3) Пистите на едно летище, където е възможно, така се разполагат и ориентират, че направленията им за излитане и кацане да имат минимално шумово влияние върху райони, определени за жилищни нужди и други чувствителни райони на шум близо до летището, за да се избегнат бъдещи проблеми с шума.

Разположение на праговете на ПИК

Чл. 36. (1) Прагът на ПИК се разполага в края на изкуствената настилка на ПИК, освен в случаите, когато изборът на друго разположение се оправдава от съображения от експлоатационен характер съгласно Приложение № 6.

(2) В случаи, когато е необходимо да се промени обикновеното местоположение на прага на ПИК независимо, дали тази промяна е временна или постоянна, се вземат под внимание различните фактори, които могат да имат значение за разполагането на прага.

(3) В случаи, когато това изместване се налага поради негодността на ПИК за експлоатация, между негодната за експлоатация площ и изместения праг се предвижда разчистен и подравнен участък с дължина 60 m.

(4) Предвижда се допълнителна дистанция, за да бъдат изпълнени изискванията за крайните участъци за безопасност (RESA).



Фактическа дължина на ПИК.

Главна ПИК

Чл. 37. (1) С изключение на случая по чл. 39, фактическата дължина, която следва да се предвиди при проектиране на главната ПИК, е необходимо да бъде достатъчна да удовлетвори експлоатационните изисквания на самолетите, за които е предназначена, и не може да е по-малка от най-голямата дължина, определена с отчитане на поправките за местните условия към техническите характеристики за излитане и кацане на съответните самолети.

(2) Изискванията по ал. 1 не означават задължително осигуряване на експлоатация на критичния самолет с максималната му маса.

(3) При определяне на дължината, която следва да се предвиди за ПИК, както и при преценка от необходимостта от използване на ПИК за излитане и кацане в двете направления се отчитат изискванията, свързани с излитането и кацането.

(4) Към местните условия, които се отчитат, се отнасят надморската височина, температурата, надлъжният наклон на ПИК, влажността и характеристиката на настилката на ПИК.


Спомагателна ПИК

Чл. 38 (1) Дължината на спомагателна ПИК се определя по начина, по който се определя и дължината на основната ПИК.

(2) Дължината на спомагателна ПИК следва да бъде достатъчна за тези самолети, за които е предназначена, като спомагателна на друга или други ПИК, така че коефициентът за използване да е най-малко 95 на сто.


ПИК свързани с КУС или участъците свободни от препятствия

Чл. 39. (1) В случаите, когато към ПИК се свързва крайният участък за спиране или участъка, свободен от препятствия и фактическата дължина на ПИК е по-къса от дадените в чл. 37 и чл. 38, може да се счита за приемлива, ако всяко предвидено свързване на ПИК с крайния участък за спиране и участъка, свободен от препятствия, допуска възможност за спазване на експлоатационните изисквания за излитане и кацане на самолетите, за които е предназначена ПИК.

(2) Инструктивен материал относно използването на крайните участъци за спиране и участъците, свободни от препятствия, е даден в Приложение № 7.


Широчина на ПИК

Чл. 40. (1) Широчината на ПИК е не по-малка от:

1. за летище с посочен кодов номер 1а:

а) 18 m – за посочена кодова буква А или В;

б) 23 m – за посочена кодова буква С;

2. за летище с посочен кодов номер 2а:

а) 23 m - за посочена кодова буква А или В;

б) 30 m - за посочена кодова буква С;

3. за летището с посочен кодов номер 3:

а) 30 m - за посочена кодова буква А, В или С;

б) 45 m - за посочена кодова буква D;

4. за летището с посочен кодов номер 4:

а) 45 m - за посочена кодова буква C, D или E;

б) 60 m - за посочена кодова буква F.

(2) Широчината на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, е не по-малка от 30 m, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) Комбинациите на кодовите числа и букви за които са определени различните широчини, са разработени на базата на типови характеристики на самолети.
Минимални разстояния между две паралелни ПИК

Чл. 41. (1) Когато необорудвани успоредни ПИК са предназначени за едновременно използване, минималното разстояние между осевите им линии е необходимо да бъде:

1. 210 m – когато по-големият кодов номер е 3 или 4;

2. 150 m – когато по-големият кодов номер е 2, и

3. 120 m – когато по-големият кодов номер е 1.

(2) В случаите, когато успоредните оборудвани ПИК са предназначени за едновременно използване в условията, дадени в том I на Процедури за аеронавигационни услуги – операции (PANS - OPS Doc 8168), минималното разстояние между осите им е необходимо да бъде:

1. 1035 m – за независими успоредни подходи при кацане;

2. 915 m – за зависими успоредни подходи при кацане;

3. 760 m – за независими успоредни излитания;

4. 760 m – за разделни успоредни операции.

(3) Изискванията на ал. 2 не се прилагат:

1. при осъществяване на разделни успоредни операции, като определеното минимално разстояние:

а) може да се намалява с 30 m на всеки 150 m изместване на прага на ПИК при кацане в направление на пристигащите самолети до минималното разстояние 300 m;

б) необходимо е да се увеличава с 30 m на всеки 150 m изместване на прага на ПИК при кацане в направление, противоположно на пристигащите ВС;

2. при осъществяване на независими успоредни подходи за кацане, като могат да се използват съчетания на минималните разстояния и съответните условия, които не са посочени в Инструкция № 4444 от 14.06.2007г. за управление на въздушното движение, издадена от министъра на транспорта (обн. ДВ, бр. 58 от 2007 г.), ако е установено, че използването на такива съчетания няма да има отрицателни други последствия за безопасността на полетите на ВС.


Наклони на ПИК. Надлъжни наклони

Чл. 42. (1) Надлъжният наклон на ПИК, определен като отношение на разликата между максималната и минималната кота по протежение на осевата линия на ПИК към дължината на ПИК, не може да превишава:

1. едно на сто – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. две на сто – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Надлъжният наклон на която и да е част от ПИК не може да превишава:

1. 1,25 на сто за ПИК, когато е посочен кодов номер 4, като при това надлъжният наклон на първата и последната четвърт от дължината на ПИК не може да превишава 0,8 на сто;

2. 1,5 на сто, когато е посочен кодов номер 3, като при това за първата и последна четвърт от дължината на ПИК категория II или III, оборудвана за точен подход за кацане, надлъжният наклон не може да превишава 0,8 на сто;

3. 2 на сто, когато е посочен кодов номер 1 или 2.
Изменения на надлъжните наклони

(3) Когато измененията на наклона са неизбежни, разликата между два последователни наклона не може да превишава:

1. 1,5 на сто за ПИК, когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 2 на сто за ПИК, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(4) Преходът от един наклон към друг е необходимо да се осъществява по крива повърхност с показатели на изменението не по-големи от:

1. 0,1 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 30 000 m), когато е посочен кодов номер 4;

2. 0,2 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 15 000 m), когато е посочен кодов номер 3;

3. 0,4 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 7500 m), когато е посочен кодов номер 1 или 2.


Разстояние за видимост

Чл. 43. (1) Когато измененията на наклона са неизбежни, те е необходимо да осигуряват пълна видимост от всяка точка:

1. разположена на височина 3 m над ПИК, до всяка друга точка, намираща се на височина 3 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена една от кодовите букви C, D, Е или F;

2. разположена на височина 2 m над ПИК, до всички други точки, намиращи се на височина 2 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена кодова буква B;

3. разположена на височина 1,5 m над ПИК, до всички други точки, намиращи се на височина 1,5 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена кодова буква А.

(2) Осигурява се пълна видимост по цялата дължина на ПИК, когато отсъства паралелна ПР, съответстваща на дължината на ПИК.

(3) Когато на летището има пресичащи се писти, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” определя допълнителни критерии за пълна видимост в зоната на пресичане на ПИК с оглед осигуряване безопасността на полетите.



Разстояния между изменения на надлъжните наклони

Чл. 44. Не се допуска разстоянието между точките на пресичане на две последователни смени на наклоните да бъде по-малко от по-голямата величина, както следва:

1. сумата на абсолютните числови значения, съответстващи на измененията на наклона, умножена със следните стойности:

а) 30 000 m, когато е посочен кодов номер 4;

б) 15 000 m, когато е посочен кодов номер 3;

в) 5 000 m, когато е посочен кодов номер 1 или 2;

2. 45 m.
Разстояния между изменения на надлъжните наклони



Чл. 45. (1) За осигуряване на максимално бързо оттичане на повърхностните води, повърхността на ПИК е необходимо да има двустранен напречен профил, освен ако едностранен напречен профил с низходящ наклон по направление на преобладаващия вятър по време на дъжд осигурява бързо оттичане на водата.

(2) Напречният наклон в оптималния случай е:

1. 1,5 на сто – когато е посочена една кодова буква C, D, Е или F;

2. 2 на сто – когато е посочена кодова буква А или В.

(3) Напречният наклон не може да превишава съответно 1,5 или 2 на сто, както и не може да е по-малък от 1 на сто с изключение на местата на пресичане на ПИК или ПР, където е необходимо да има по-големи площни наклони.

(4) На повърхност, имаща двустранен профил, се осигурява симетричен напречен наклон от двете страни на осевата линия.

(5) Напречният наклон е необходимо да не се променя по цялата дължина на ПИК, освен при пресичания с друга ПИК или ПР, за да се осигури плавен преход с отчитане необходимостта от съответното оттичане.
Носимоспособност на ПИК Настилки на ПИК.

Чл. 46. Пистата за излитане и кацане се изгражда така, че да издържа натоварването, възникващо при движението на самолетите, за които е предназначена.

Чл. 47. (1) При изграждане на настилката на ПИК не се допускат отклонения от нормите, които биха довели до влошаване на характеристиките при излитането или кацането на самолетите.

(2) Не се допускат неравности по повърхността на ПИК, които могат неблагоприятно да се отразят на излитането или кацането на самолетите, предизвиквайки прекомерно "козлене" (подскачане), изменение на ъгъла на тангажа, вибрации и други явления, затрудняващи управлението на самолета.



Чл. 48. (1) При изграждане на ПИК с изкуствена настилка следва повърхността и в мокро състояние да осигурява добри характеристики на сцеплението, като обикновенно това изисква специална технология на обработка на повърхността.

(2) За потвърждаване на достигнатите разчетни значения на характеристиките на сцеплението се провежда измерване на характеристиките на сцеплението на нова ПИК или на ПИК с нова настилка, използвайки устройство за непрекъснато измерване на сцеплението, имащо намокрящо приспособление.

(3) Минималната дебелина на новата повърхност не може да бъде по-малка от 1,0 mm., като това изисква специална технология на обработка на повърхността.

(4) Когато повърхността е набраздена или награпена, браздите и грапавините следва да бъдат перпендикулярни на осевата линията на ПИК или успоредни на не-перпендикулярните напречни съединения.


Раздел II

Странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)

Чл. 49. (1) За ПИК с посочена кодова буква D или E и широчина на ПИК по-малка от 60 m се предвиждат странични ивици за безопасност (СИБ) на ПИК.

(2) За ПИК с посочена кодова буква F се предвиждат странични ивици за безопасност (СИБ) на ПИК.


Широчина на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)

Чл. 50. Страничните ивици за безопасност на ПИК се разполагат симетрично от двете страни на ПИК така, че общата широчина на ПИК и нейните странични ивици за безопасност да бъде не по-малко от:

1. 60 m, когато е посочена кодова буква D или Е;

2. 75 m, когато е посочена кодова буква F.
Наклони на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)

Чл. 51. Повърхността на СИБ, прилежаща към ПИК, се разполага на едно равнище с повърхността на ПИК, като нейният напречен наклон не се допуска да превишава 2,5 на сто.
Носимоспособност на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)

Чл. 52. Страничната ивица за безопасност на ПИК се изгражда или подготвя по начин, че да може при излизане на самолет извън границите на ПИК да издържи натоварването, създавано от самолета, без да предизвика в него конструктивни повреди, или да издържа натоварването от наземните транспортни средства, които могат да се придвижват по СИБ.

Раздел III

Летателни писти

Чл. 53. (1) Летателната писта (ЛП) включва ПИК и прилежащите към нея КУС.

(2) Дължината на летателната писта включва участъците, разположени до прага и след края на ПИК или КУС с дължина не по-малка от:

1. 60 m – когато е посочен кодов номер 2, 3 или 4;

2. 60 m – когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е оборудвана;

3. 30 m – когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е необорудвана.
Дължина на летателните писти

Чл. 54. (1) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 150 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 75 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 150 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 75 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) Летателната писта, включваща необорудвана ПИК, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m или цялата дължина – когато е посочен кодов номер 1.


Чужди обекти на летателните писти

Чл. 55. (1) Обект, който се намира на ЛП и може да представлява заплаха за безопасността на самолетите, се разглежда като препятствие и по възможност се отстранява.

(2) По време на използването на ПИК за кацане или излитане не се допуска наличие на неподвижни обекти върху ЛП освен визуалните средства, необходими за целите на аеронавигацията и удовлетворяващи изискванията за чупливост по тази наредба:

1. в границите на 77,5 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, когато са посочени кодов номер 4 и кодова буква F;

2. в границите на 60 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, когато е посочен кодов номер 3 или 4;

3. в границите на 45 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) По време на използването на ПИК за кацане или излитане, в тази част на ЛП не се допуска наличие на подвижни обекти.


Подравнени участъци на летателните писти

Чл. 56. (1) При случаи на инцидентно напускане на ПИК от самолетите за които ПИК е предназначена, върху част от ЛП на оборудвана ПИК се правят подравнени участъци, за които се прави вертикална планировка, по осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите най-малко на:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) При случаи на инцидентно напускане на ПИК от самолетите за които ПИК е предназначена, върху част от ЛП на необорудвана ПИК се правят подравнени участъци /за които се прави вертикална планировка/, по осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите най-малко на:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m – когато е посочен кодов номер 1.

(3) Повърхността на тази част от ЛП, която е прилежаща към ПИК, СИБ или КУС, се разполага на едно равнище с повърхността на ПИК, СИБ или КУС.

(4) Частта от летателната писта, която се разполага най-малко в границите на 30 m от прага на ПИК, се обработва така, че да се предотврати ерозията от удара от струята на двигателите и да се предпазят кацащите самолети от опасността от оголено чело на ПИК.

Наклони на летателните писти. Надлъжни наклони

Чл. 57. Надлъжният наклон на подравнената част от ЛП не може да превишава:

1. 1,5 на сто – когато е посочен кодов номер 4;

2. 1,75 на сто – когато е посочен кодов номер 3;

3. 2 на сто – когато е посочен кодов номер 1 или 2.


Промени в надлъжните наклони

Чл. 58. Измененията на наклоните на подравнената част от ЛП се осигуряват по възможност най-плавни, като се избягват резки преходи или големи обратни наклони.
Напречни наклони

Чл. 59. Напречните наклони на подравнената част от ЛП следва да предотвратяват задържане на вода на повърхността и да не превишават:

1. 2,5 на сто – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 3 на сто – когато е посочен кодов номер 1 или 2;

3. 5 на сто – когато за подобряване на отводняването наклонът в границите на първите 3 m след края на ПИК, СИБ или КУС е необходимо да е отрицателен при изменение в направлението от ПИК.

(2) Напречните наклони на която и да е част от ЛП извън границите на подравнения участък не могат да превишават възходящ наклон 5 на сто, измерен в посока откъм ПИК.
Носимоспособност на летателните писти

Чл. 60. (1) Част от ЛП на оборудвана ПИК се подготвя или конструира така, че при излизане на самолет извън ПИК за тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности при движение на ВС. Тази част се намира от осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Част от ЛП, включваща необорудвана ПИК, се подготвя или конструира така, че при излизане на самолет извън ПИК за тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността при движението на ВС, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности. Тази част се намира от осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m – когато е посочен кодов номер 1.


Раздел IV

Крайни участъци за безопасност на ПИК (КУБ)

Чл. 61. Във всеки край на ПИК се предвижда краен участък за безопасност на ПИК (КУБ):

1. когато е посочен кодов номер 3 или 4 ;

2. когато е посочен кодов номер 1 или 2 и ПИК е оборудвана.
Размери на КУБ

Чл. 62. (1) Крайният участък за безопасност на ПИК се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от 90 m.

(2) Там, където е възможно, крайният участък за безопасност на ПИК (RESA) се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от:

1. 240 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 120 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) Широчината на крайния участък за безопасност на ПИК превишава широчината на свързаната с нея ПИК най-малко два пъти.

(4) Широчината на КУБ, е необходимо там където е възможно, да е с широчината на подравнения участък на летателната писта.


Чужди обекти на КУБ

Чл. 63. Всеки обект, намиращ се в крайния участък за безопасност на ПИК и който може да представлява заплаха за безопасността на самолетите, се разглежда като препятствие и по възможност се отстранява.
Разчистване и подравняване на КУБ

Чл. 64. Крайният участък за безопасност на ПИК, представлява разчистен и подравнен участък, подготвен за самолети, за които е разчетена ПИК, в случаите на приземяване или излитане, преди или след прага на ПИК (undershooting or overrunning).
Надлъжни и напречни наклони на КУБ

Чл. 65. (1) Наклоните на КУБ се обработват така, че нито една част от КУБ да не прониква в повърхнините на подхода за кацане или за набиране на височина при излитане.

(2) Надлъжните наклони на КУБ не може да превишават низходящия наклон от 5 на сто.

(3) Измененията на надлъжните наклони, доколкото е възможно, са плавни, като се избягват резки преходи или значителни обратни наклони.

(4) Напречните наклони на КУБ не може да превишават възходящ или низходящ наклон от 5 на сто. Преходите между различните наклони по възможност са максимално плавни.


Носимоспособност на КУБ

Чл. 66. (1) Крайният участък за безопасност на ПИК се обработва така, че да се намали рискът от повреждане на самолета в случаите на приземяване или излитане, преди или след прага на ПИК (undershooting or overrunning) и да съдейства за намаляване на скоростта на движение на самолета, както и да позволява придвижването на аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства.

(2) Летищният оператор изготвя формална оценка на риска и прилагане на смекчаващи мерки, където е необходимо за да е сигурно, че околността на ПИК е безопасна в случаите на приземяване или излитане, преди или след прага на ПИК /undershooting or overrunning/.


Раздел V

Участъци, свободни от препятствия

Местонахождение, дължина и широчина на участъците свободни от препятствия

Чл. 67. (1) Участъкът, свободен от препятствия, започва в края на разполагаемата дължина на разбега.

(2) Дължината на участъка, свободен от препятствия, не превишава половината от разполагаемата дължина на разбега.

(3) Участъкът, свободен от препятствия в широчина, се простира най-малко на 75 m от двете страни по продължението на осевата линия на ПИК.
Надлъжни и напречни наклони на участъците свободни от препятствия

Чл. 68. (1) Повърхността на участъка, свободен от препятствия, не се допуска да излиза над равнина с възходящ наклон 1,25 на сто, като долната граница на тази равнина е хоризонтална линия, която:

1. е перпендикулярна на вертикалната равнина, съдържаща осевата линия на пистата;

2. минава през точка, лежаща на централната линия на пистата в края на разполагаемия пробег на излитане.

(2) При наличието на напречни или надлъжни наклони на ПИК, странична ивица за безопасност или ЛП долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия, посочен в ал. 1, може да се намира по-ниско от съответната надморска височина (кота) на ПИК, страничната ивица за безопасност или ЛП.

(3) В случаите по ал. 2, само когато могат да представляват заплаха за самолетите:

1. тези повърхности се подравняват за привеждане в съответствие с долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия;

2. теренът или обекти, които са над равнината на участъка, свободен от препятствия след края на ЛП, но под равнището на ЛП, се отстраняват.

(4) Когато наклонът на повърхността на участъка, свободен от препятствия, е възходящ, се избягват резките промени в наклона.

(5) В границите на 22,5 m или половината на широчината на ПИК от всяка страна по продължението на осевата линия, наклоните съответстват на характеристиките на наклоните на ПИК, към която е свързан даденият участък, свободен от препятствия.

Чужди обекти на участъците свободни от препятствия

Чл. 69. Всеки обект, разположен в участъка, свободен от препятствия, който може да представлява заплаха за безопасността на самолетите във въздуха, се разглежда като препятствие и се отстранява.


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница