Част първа основни характеристики на летищата глава първа общи положения и данни за летище

(2) Хидропланът е въздухоплавателно средство, което може да излита и каца на вода.

(3) Летателните площадки на водна повърхност се експлоатират само по правилата за визуални полети – VFR.

(4) Доковете за хидроплани са различни в зависимост от тяхната конструкция – пясъчен бряг, дървена стоянка (дъсчена скара върху брега), шамандура за акостиране, понтон и кей.

(5) По-развитите бази, които поддържат флотилия от самолети, разполагат с докове на бреговата линия, рампи и сгради за офиси, хангари, ремонтни бази и места за отдих.

(6) Летателните площадки на водна повърхност, предназначени за хидроплани по отношение на повърхностите за ограничаване на препятствията се приравняват с изискваниятя към летища с кодови обозначения съгласно чл. 2 и Таблица 1 от тази наредба.

(2) Прогнозата по ал. 1 помага за определяне на приблизителните размери и на условията за опериране на базата за хидроплани.

(3) Размерите на водната зона за експлоатация се определят на база работните характеристики на хидропланите, които ще използват водния басейн, наличието на естествени или изкуствени препятствия, водните потоци и дънната активност, като се отчитат и метеорологичните условия - мъгла и вятър.

(4) При избора на място е необходимо да се избере място с достатъчна дължина, ширина и дълбочина, както и подход за излитане и кацане свободен от препятствия за меродавния тип хидроплани, който ще се приема.

(5) Оперативната експлоатация на хидропланите следва задължително да се координира с другите ползватели и заинтересовани страни на водния басейн, включително собственици на лодки, яхти, уинд и кайт сърфове и др., като се вземат предвид риболовът, туристическите кораби, преобладаващите вълни и течения.
Подход за кацане и повърхност за набиране на височина.

Чл. 694. (1) Всички повърхности, ограничаващи препятствията с цел осигуряване на чисти въздушни подходи на водния коридор (летателната писта), е необходимо да отговарят на изискванията на Глава трета „Ограничаване и отстраняване на препятствия” на тази наредба.

(2) Подходите за кацане и набиране на височина следва задължително да са извън установените коридори за корабоплаване и гребане.

(3) Надводният подход е за предпочитане пред подхода и набирането на височина над населени места, гори, плажове и крайбрежни съоръжения.

(4) При наличие на препятствия, опасни за въздухолаването, те се обозначават съгласно Дял шести “Визуални средства за обозначаване на препятствия“ по тази наредба.

(3) Задължително се избягват следните отрицателни въздействия:

1. въздушни течения със скорост над 12 km/h (3,3 m/s);

2. места, където въздушната турбуленция е причинена от остър завой на реката, сливането на две течения или места, където преобладават буйни течения, и речни прагове.

(2) Когато колебанията в нивото на водата надхвърлят 2 m, е възможно да възникне необходимостта от специална конструкция, която да приема на док въздухоплавателното средство, например по-дълъг кей или специално подемно съоръжение.

(2) Задължително се избягват зоните, в които има много отпадъци или отпадъци, които са хвърлени отдавна.

(3) Дървесината е препятствие за въздухоплавателното средство и за съоръженията на дока, построени особенно на реката.

(4) Плаващите със скоростта на морско или речно течение дървета имат значителен въртящ момент и разрушителен потенциал при сблъсък с неподвижен обект.

(2) Препоръчителни са открито пристанище, малък залив или други защитени зони, които обикновено могат да се разширят, като включат докови съоръжения и брегови места за паркиране.

(2) Когато морски коридор е маркиран, той се разполага в права линия, предоставяйки максимално ветрово покритие.

(2) Остатъците от растителност са опасни за самолетните поплавъци и корпуси, тъй като стърчат на повърхността или са полупотопени.

(3) Предметите, които се показват от дъното и представляват водна опасност, следва да се отстранят.

(4) При невъзможност за отстланямане на предметитте, обектите следва ясно да се маркират, за да предупреждават пилотите за присъствието си.

(2) Следва да се избягват водните пътища, които се използват от ята от птици.

(2) Широчината по ал. 1 позволява да се прави обратен завой във всеки край на ПИК.

(3) Препоръчва се дълбочина от 1.8 m, но за експлоатация минималната дълбочина е 1 m.

(4) Дължината на летателната писта е необходимо да се увеличи със 7 % на всеки 300 m над морското равнище, за да се компенсира промяната на плътността на въздуха.

(2) Пътеката следва да предоставя пряк достъп до крайбрежните съоръжения и при възможност да е ориентирана така, че подходът към стоянката или поплавъкът да бъде по посока на преобладаващия вятър или течение, с минимално допустимо отстояние 15 m между страничния край на ПР и най-близкото препятствие.

(2) Колкото по-силен е вятърът, толкова по-голяма е площта за завиване.

(3) Задължително се осигурява минимално отстояние за безопасност 15 m между страничния край на зоната за обратен завой и най-близкото препятствие.

Зони за закотвяне.

Чл. 706. Зоните за закотвяне се разполагат така, че да предоставят максимална защита от силни ветрове и високи вълни, както и да предоставят възможност за неограничено маневриране на въздухоплавателното средство, когато наближава шамадурата за акустиране на хидроплана.
Чл. 707. Зоната за закотвяне задължително се намира в обхвата на видимостта от плаващия док.

Чл. 708. Големината на зоната за закотвяне се определя от броя и размера на въздухоплавателното средство, което тя ще приема.

Чл. 709. Зоните за закотвяне се разполагат така, че да дават възможност въздухоплавателното средство да завива по посока на вятъра.

Чл. 710. Необходимото пространство се определя от размаха на крилата и дължината на ВС, дължината на привързващото въже, и най-ниското ниво на водата в зоната на закотвяне.

Чл. 711. (1) Разстоянието между местата за закотвяне на няколко ВС е не по-малко от двойната дължина на най-дългата линия за закотвяне плюс 38 m.

(2) За по-големи въздухоплавателни средства, включително летящи лодки и амфибии, се добавят допълнително 30 m към това разстояние.

Фигура 66. Зона за излитане и кацане на хидроплани и организация на местостоянки за хидроплани

(2) Мрежовото заграждение представлява серия от трупи, свързани в краищата си и закотвени.

(3) Функцията на мрежовото заграждение е да отклонява отпадъците далеч от самолетните поплавъци, както и да създава зона от спокойни води по долното течение.

Глава тридесет и седма

СЪОРЪЖЕНИЯ ПО БРЕГОВАТА ЛИНИЯ
Чл. 713. Съоръженията по бреговата линия изпълняват две главни функции:

1. дават възможност за обслужване, товаро-разтоварителни дейности и закотвяне, без да се изтегля въздухоплавателното средство от водата, и

2. предлагат съоръжения за изтегляне на хидропланите от водата с цел измиване с прясна вода и поддръжка.

Чл. 714. (1) Съоръженията по бреговата линия са различни в зависимост от потребностите.

(2) Съоръженията по ал. 1 могат да са обикновени дървени рампи, кейове или докове, както и усъвършенствани рампи и релсов път, влизащ във водата.

(2) Стари автомобилни гуми се прикрепят от външната страна на поплавъците, за да се предотврати нанасянето на щети върху поплавъците на въздухоплавателното средство.

(3) Препоръчват се планки, които да закотвят или да закрепват въздухоплавателното средство, докато то е на рампата.

Фигура 67. Теренна рампа

(2) Обикновената рампа се състои от дървена платформа с приблизителни размери 5 х 6 m, поставена върху наклонен бряг, като половината от дължината й е във водата, което позволява на малък самолет с поплавъци да рулира до и извън водата.

(2) Неподвижните рампи обикновено имат тежести отдолу или носът им е закрепен към неподвижни опорни точки във водата, а от другата страна са прикрепени към брегова конструкция, като например укрепваща стена.

(3) Шарнирните рампи могат да се издигат и слизат заедно с нивото на водата посредством шарнир, намиращ се в частта към брега, докато носовата част е обградена с шамандури на предварително определена дълбочина.

(4) Неподвижните рампи са по-разпространени, но цената им е относително по-висока в плитки зони или където колебанията в равнището на водата надхвърлят 2,5 m.

(5) Често се използват подпори или кейове, с цел да поддържат горните подпорни греди на неподвижните рампи.
Наклон.

Чл. 721. (1) Наклонът на рампата не може да надхвърля 6:1, като за предпочитане е горната част (над водата) да е 10:1.

(2) Рампите, предназначени да обслужват амфибии с триколесно шаси, не може да са с наклон над 8:1, тъй като при по-голям наклон корпусът на някои амфибии може да дере рампата при навлизането на съда във водата.

(2) Дълбочина от 1 m е подходяща за всички амфибии, с изключение на тежките видове.

(3) Дълбочина от 45 cm е подходяща за малките леки хидроплани.

(4) Дълбочината винаги следва да се определя въз основа на датата на най-ниско равнище на водата във водния басеин в съответната местност.

(2) Минималната ширина за рампа, която се използва за обслужване на малки самолети с двойка поплавъци или амфибии, когато водата и вятърът са относително спокойни, е 4,5 m.

(3) В частност всички леки въздухоплавателни съдове с морско базиране селдва да са лесноуправляеми, а пилотите на малките хидроплани да са в състояние да извършват безопасен подход към рампата при неблагоприятни условия, ако се добавят 1,5 m към тази минимална ширина.

Дъсчено покритие.

Чл. 724. (1) Върху дървената скара на рампата се полага дъсчено покритие.

(2) Дъските се поставят диагонално или с дългата страна по посоката на движение, нагоре с обработената страна, като разстоянието между всяка дъска е 1,3 cm.

(3) Когато са поставени в правите ъгли по посоката на движение краищата на всяка дъска не следва да се показват повече от 2,5 cm, за да може корпусът на самолета да се плъзга лесно, а хората да се разхождат по рампата.

(4) Всички скрепителни елементи (болтове, пирони и клинове), използвани за закрепването на дъсченото покритие, се скриват с оглед да се избегне увреждане на поплавъците или на гумите.

(2) Доковете следва да са разположени по такъв начин, че въздухоплавателното средство да е достъпно от двете страни.

(3) При лошо време въздухоплавателно средство се завързва от тази страна на дока, която е към брега, за да се използва докът като вълнолом.
Безопасни отстояния

Чл. 726. (1) Минималното разстояние между осовата линия на пътеката за рулиране и близката страна на кея, плаващите платформи, рампите или водния релсов път, е 18 m.

(2) Въздухоплавателните средства с морско базиране могат безопасно да рулират покрай препятствията на разстояние половината от разпереността на крилете плюс 5 m.

(3) За места където има силни течения и ветрове, това разстояние се увеличава.

(4) Свободната от препятствия повърхност на дока с ширина 6,5 m дава възможност за преминаване на крилете над дока и позволява на голяма част от хидропланите или малките амфибии да се движат успоредно с дока или кея.

(5) Когато въздухоплавателното средство се управлява със собствена тяга във, извън или между местата на закотвяне, препоръчителното минимано отстояние между границите на тези места е 10 m.

(6) Когато въздухоплавателното средство се управлява ръчно отстоянието между центровете на местата за стоянка или закотвяне не може да бъде под 18 m.

(2) Плаващите докове отклоняват вълните и работят задоволително в зони, където колебанията в равнището на водата са в границите от пренебрежими до значителни.

(3) Плаващите докове се посочват като „плаващи платформи”.
Чл. 728. (1) Малък док, с размери 3 на 4,5 m, проектиран да издържа товар до 1134 kg, може да обслужва един самолет.

(2) По-широки докове, предназначени за закотвянето на две или повече въздухоплавателни средства, се проектират така, че да издържат тежки товари до 2268 kg.

(3) Тесните докове, с широчина 2 m се използват там, където има дълъг плаващ док, успореден на бреговата линия.

(4) Препоръчително е доковете да се изграждат от наличните местни материали.

(2) Дължината на местостоянка за ВС на док или закотвено по протежението на плаващ док е равна на дължината на въздухоплавателното средство плюс 6 m безопасно отстояние, отпред и отзад.

(3) Докът задължително е достатъчно широк, за да могат хидропланите да пристават от всяка страна с минимум 3 m безопасно отстояние между краищата на крилете.
Материали и начини на изграждане на плаващите докове.

Чл. 730. (1) За поддържането на надводното положение на плаващите докове се използват разнообразни материали, например трупи, талашит, полиестерни ленти, оптични влакна и стоманени контейнери.

(2) Полиестерните ленти са удачен материал за поддържане надводното положение на плаващите докове, като се постави преграда с размер 1.5 mm от черни полиетиленови торби между допирните повърхности на обработения талашит и плаващите материали.

(3) Характеристиките за натоварване на полиестера или стиропора са приблизително 800 килограма на кубичен метър материал, като обичайният размер на лентата е 25 на 50 cm на 3 m., а конкретните характеристики на различните материали могат да се получат от производителите.

(4) Препоръчва се плаващите планки да са облечени в галванизирана телена мрежа, за да се предотврати нанасянето на поражения от водни животни и морски чайки.

(5) Полиестерът се поврежда, когато е изложен на петролни продукти, разлив на горива и т. н.

(6) Стоманените варели използвани за плаващи части са с обем 200 литра.

(7) Варелите се поставят симетрично около периметъра на плаващия док, за да се гарантира стабилност.

(8) Варелите се закрепват за плаващия док с метални ремъци, чиято дължина е необходимо да е достатъчна, за да излязат извън варела и основните обрамчаващи елементи на дока.

(9) Стоманените варели имат кратък срок на живот в солени води.

(10) Пилотът е необходимо да знае за корозиращото действие на галваничната реакция, предизвикано от несходни метали.

(11) Закрепването на въздухоплавателното средство за стоманени или метални варели, с верига или метален кабел, ще породи галванична реакция, която ще доведе до корозия на алуминиевите поплавъци.

(12) Спасителен тип док се изгражда от широки и дълги дъски.

(2) Гредата се закрепва с дълги болтове за пресичащите се части на дока или дъските.

(3) За закрепване на гредата са необходими планки, с размери около 1,5 m всяка, покрай гредата или страните на плаващия док.
Комбиниран плаващ док/ рампа.

Чл. 732. (1) Доковете с монтирани рампи на всеки край представляват подходяща конструкция, която да приема амфибийни въздухоплавателни средства.

(2) Дълъг, прав док с рампи от двете страни е подходящ за закотвяне или завързване на леки едномоторни хидроплани.

(3) Наклонът на рампата не следва да надхвърля 8:1.

(4) Въздухоплавателното средство рулира по рампата, спира и се завързва за рампата.

(5) Видовете рампи по този член обикновено се изграждат под прав ъгъл към основния док.

(6) Плаващ док с размери 44 на 12 m, с 3 m широки плаващи платформи и 4,5 m рампи от двете страни може да се използва за приемане на хидроплани, като при необходимост могат да се добавят докове или плаващи платформи.

(2) Дължината на моста зависи от максималните колебания на равнището на водата.

(3) Мостът не може да е по-къс от 4,5 m, като нормалният размер е от 12 до 15 m.

(4) Ширината е най-малко 1,5 m.

(5) Плаващите платформи с ширина 1,5 m или по-тесни имат надлъжни конзоли, на разстояние 2,5 до 3 m една от друга, за да се предотвратява излишно клатене на моста.

(6) За да се използват багажни колички или друго товарно оборудване, ширината на моста е необходимо да е от 2 до 2,5 m, като се поставят перила, за предпочитане от двете страни.

(7) За улесняване движението и намаляване опасността перилата да се превърнат в препятствие за крилете, подвижните мостове се изпълняват с наклон от 2,75:1 или по-малък.
Баржи.

Чл. 734. (1) Удобно и практично съоръжение за обслужване на хидроплани е Баржа, закотвена на бреговата линия.

(2) „На борда” й може да има офис, стая за отдих и/или магазин, като плаващите докове могат да се подредят по протежението на баржата.

(3) Баржата може да се закотви направо за брега или за кей с помощта на трупи и подвижни мостове или неподвижно.
Кейове.

Чл. 735. (1) Кейове се изграждат, когато колебанията в равнището на водата са 45 cm или по-малки.

(2) Минимум 30 m водната повърхност свободна от препятствия се осигурява за завиване от посоката, от която обикновено се извършват подходите към кея.

(3) Кейовете се разполагат по такъв начин, че достъпът на хората до тях да не налага да се пресича зоната на перона или на хангарите.

(4) Кейовете се изграждат във водата на такова място, където най-ниското средно равнище на водата е 1 m.

(5) Носещите греди и покритието на неподвижната конструкция, използвани за обслужване на пътници и товари, е необходимо да са проектирани да издържат товари най-малко от 488 килограма на квадратен метър.

(6) Препоръчва се мост за достъп с ширина около 1,5 m с перила от двете страни.

(7) Открита зона за товаро-разтоварителни работи с размери приблизително 9 на 15 m се изгражда в края на достъпна за пешеходци зона, като дава пространство за приемане на четири малки или три големи хидропплана.

(8) Неподвижните кейове са с ширина от 2,5 до 3 m и са стабилно построени, за да издържат товарите.

(2) Доковете, при които разстоянието между дъските е 1,3 cm, позволяват да се дренира водата от повърхността и се поемат разширенията.

(3) Тъй като кейовете се строят с докове над средното ниво на водата, по-голямата част от крепежните елементи е необходимо да са предвидени така, че да издържат на редуващи се цикли на мокрене и сушене.

(4) Използват подпори, обработени с креозот или по другподобен начин, за да се предотврати процесът на гниене.

(5) Уретанът, епоксидът и шеллакът са подходящи бои за всеки вид дървесина, обработена с креозот, и е необходимо да се използват, за да се предотврати напукването на креозота.