Четиридесет и трето народно събрание комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите

Благодаря много.

Аз само имам един уточняващ въпрос. Понеже много пъти се каза, че събирането на актуални данни е от решаващо значение за решаването на проблемите, просто исках да попитам кой трябва да се ангажира като институция най-вече с организирането на това, тъй като Вие казахте, че до 2013 година това се е случвало, после вече е преустановено.
Г-ЖА ЕВА ЖЕЧЕВА:

Съвсем кратка ще бъда. Законът за детето го е регламентирал този въпрос и той го е вменил на Държавната агенция за закрила на детето, която създава и поддържа национална информационна система за деца в риск.

Благодаря.
Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА:

Заповядайте.

Благодаря.

Искам да се съглася с това, което госпожа Банчева каза и да отида една крачка по-нататък. Темите са различни, има различни предизвикателства, но когато човек се разболее тежко има десетки симптоми, не вземаме десет вида хапчета. Някак си се боим да погледнем в дъното на нещата. Госпожа Банчева каза нещо, с което няма да се съглася, че нямаме достатъчно специалисти и ресурс, за да работим по темата за децата. Имаме ги, но те са разпръснати. Един от огромните проблеми е, че системата ни за закрила на детето, въобще всички системи, които се занимават с деца – координационни механизми, комисии за противообществени прояви са разхвърляни в различни области. Нямаме единна система, единна държавна политика и единна програма. Това е според мен първото нещо, с което трябва да се заемем.

Агенцията за закрила на детето, нищо че си свърши добре работата дотук, но за мен е отмряла институция. Ние имаме нужда от Министерство на детето и семейството. Не може семейството да бъде обект на едни програми и законодателни рамки, детето да го гледаме тук, пък да гледаме тормоза в училище отделно. Обобщаваме нещата и тогава ще бъдем способни да предприемем сериозните мерки. Министерство на образованието и науката получи нашите препоръки, но както върви подготовката на новия закон, в него се репродуцират стари проблеми, стария проблем с урочния план, стария проблем с ненужно съдържание, но необръщане внимание на нашите реални деца, къде реално живеят. Осемдесет процента от времето те са в интернет. Припознава ли Министерство на образованието и науката интернет, социалните умения и медийно дигиталните като някаква тема. Не, не ги припознава. Наистина г-н Диан Стаматов реагира остро на проект за бележника на ММД, като извади за начален курс компютърно моделиране, компетентност и т.н. Осемнадесет компетентности. Отново те са свързани с терминологията, само четири от тях могат да имат някакъв досег с развитието на социални умения, медийна дигитална грамотност.

Един от важните проблеми е медийно информационната среда, в която растат децата. Нашата медийна информационна среда е изпълнена със секс и насилие. Какво очакваме тогава? Медиите паднаха доста под нивото си. Съветът за електронни медии не си върши работата. Обществото става все по-толерантно към всякакви прояви на насилие. Бройките, които отчитаме 500 случая на сексуално насилие срещу деца са абсолютно неадекватни. Имаме хиляди, хиляди случаи. Ние просто не ги регистрираме, нямаме система. Другата болка. За да предприемеш някакви мерки трябва да ти е ясна картината.

Агенцията за закрила на детето има последни данни от 2013 година. Работи се по различни информационни системи на различни места. Министерство на вътрешните работи разработва една информационна система за деца жертва и извършители на престъпления. В Министерство на правосъдието се работи пак по швейцарски механизъм на друга информационна система. Те не искат да си говорят помежду си. Никой не иска да се замисли за свързване на тези системи. Ние не знаем колко деца имаме в страната. Вие знаете колко деца се раждат от родители, които нямат лични карти, нямат адресна регистрация и съответно тези деца са несъществуващи. В интерес на истината този проблем започва отдолу да се разрешава сам по себе си и ще се отнемат много години, ако ние не погледнем нещата в лицето.

В ромските махали все повече родители стимулират децата си да ходят на училище, вие знаете ли го това нещо. Само преди година – две това го нямаше. Имаме промяна в тези общности, които са един от големите ни проблеми. В същото време към така нареченото средно статистическо семейство нямаме адекватни мерки за подкрепа. Колко процента от децата са деца на родители емигранти? Когато отидох в Сливен в една от престижните гимназии директорът каза: „Седемдесет процента от учениците в тази най-престижна гимназия нямат родител до себе си” и това не е само в Сливен. Видин, Враца, Лом, Русе, Силистра. Какво правим с тях? Как подкрепяме родителството, било то дистанционно? Как се грижим за цялата система? Мисля, че разбрахте смисъла.

Благодаря.

Благодаря много.

Отново се завърта въпросът с точната информация, актуалните данни. Има ли представител на Агенцията за социално подпомагане. Може ли да вземете отношение по този въпрос?
Г-Н ЕМИЛ ТОДОРОВ – дриректор на Дирекция „Закрила на детето“ в Агенция за социално подпомагане:

Здравейте.

На няколко пъти стана въпрос на тази среща за нещата, свързани с данните, които следва да се събират, за да може активно и адекватно да се противодейства на насилието, което се случва в нашата страна.

Аз искам само да поясня нещо по отношение на данните, които ние предоставихме на Държавна агенция за закрила на детето. Действително през 2013 година представихме информация, която е по разработени карти на колегите от АСП, но в тези разработени информационни карти данните, които се събират се отнасят за всеки един случай, за всяко едно дете, което е постъпило като сигнал в системата за закрила на детето, имам предвид в отделите за закрила на детето и в рамките на годината.

Това изключително затруднява работата на колегите от отделите за закрила на детето и по-скоро от гледна точка на това, че численият състав е изключително недостатъчен. Отделите за закрила на детето работят в условия на свръхнатовареност. При среден брой случаи в западния свят за работа по случаи 25–30, социалните работници от отделите за закрила на детето работят по над 45 случая, което е много.

Всъщност последната кореспонденция, която течеше с Агенцията за социално подпомагане с Държавната агенция за закрила на детето беше в контекстът на това, че ние от тази година сме въвели интегрирана информационна система, чрез която в момента набираме данните, които са свързани със случаите на деца в риск, като беше отправено послание от страна на Агенцията за социално подпомагане към Държавната агенция за закрила на детето след като приключи този процес по набиране на цялата информация да направим една работна среща и да преценим какво информационната система може да генерира като данни, за да можем да ги предоставяме на Държавната агенция. Все още тече този процес по набиране на данните в самата електронна информационна система и се очаква до средата на годината процесът по набирането на данните да приключи. Това мога да кажа.

Благодаря.
Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА:

Благодаря Ви.

Да разбирам ли, че отново ще има обмен на данни между Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за защита на детето. Това не е прекратен процес, а по-скоро предстои модернизация на технологията.
Г-Н ГЕОРГИ БОГДАНОВ:

Виждаме и в момента абсолютно всички сме свидетели на това как две институции, ръководени от един заместник-министър председател имат сериозен проблем и това е от години проблем, заложен в Закона за закрила на детето. Това нещо трябва да се прекрати. Ние като Национална мрежа за децата многократно сме казвали, че закрилата на децата не е собственост на Агенцията за социално подпомагане и не е собственост на Държавната агенция за закрила на детето. Има деца, които имат нужда от помощ и подкрепа сега. Това, което се случва е пълно безобразие бих казал защото не може да бъде прекратено подаването на данни, които са свързани с Евростат. Не може да бъде прекратено подаването на данни, което злепоставя страната ни и злепоставят изобщо правенето на каквато и да било политика, свързана с детето и семейството.

Госпожо Манолова, заповядайте.

Според мен в случаите, в които се установяват проблеми всеки трябва да реагира съобразно неговите правомощия и компетентности. Ако директорът на дирекция Закрила на детето в Агенцията за социално подпомагане не е убеден, че трябва да изпълнява своите ангажименти по Закона за закрила на детето аз като Национален омбудсман ще ви напиша препоръка още днес след обяд и ще ви я изпратя да изпълнявате ангажиментите си, предвидени в закона по отношение събирането на информация на абсолютно всички случаи на насилие над деца, защото един от изводите на днешната дискусия е, че информацията е задължително условие за предприемане на адекватни мерки от различните институции. Като нормална европейска държава дължим подаването на такава информация на съответните статистически институции към Европейския съюз. Така че независимо какви са ви отношенията с другите звена в Министерство на труда и социалната политика, това е важно, около това се обединяваме всички присъстващи. Така че лично аз моят принос ще го дам в изписването на една ясна, конкретна и незабавна препоръка още днес след обяд.

Благодаря много за предложените конкретни стъпки.

Само да попитам можем ли да удължим срещата с 15 минути, тъй като очевидно има още неизказани неща.

Благодаря ви.

Аз ще се опитам да бъда кратък. Центърът за приобщаващо образование е неправителствена организация, която наскоро стана регионален център на Keeping Children Safe, организацията разработила международните стандарти за детска закрила преди повече от 10 години, разпознати от Европейската комисия. Съответно Европейската комисия иска грантидата си да се съобразяват с тези стандарти. Това е доказателство за сериозността на въпросните стандарти.

Искам да обърна внимание на три неща, които от разговорите дотук ми правят впечатление. Имаме нужда от политики навсякъде. Политики за закрила на детето, вътрешни политики, не само в училище, защото България е една от малкото страни в Европа, където училищата нямат практика да разработват училищни политики за вътрешна закрила на детето и това е сериозен проблем, а там където има такива политики, те не са били консултирани нито с родители, нито с деца, т.е. съществуването на тези документи обикновено не стига до децата, тъй като те не разбират какво е написано в тези документи, ако въобще ги има. Онези, заради които се събираме да си говорим тези неща не знаят, че ние го правим, което е най-големият проблем според мен. Ако влезете в едно училище и питате какво прави социалният работник, много често ще получите отговор, ако въобще някой от децата знае, че той разнася храна на възрастните хора или взема децата от родителите им.

Нещо друго, което също е много важно. Ние от неправителственият сектор влизайки в общностите, в които работим също създаваме рискове за себе си. Не винаги неправителствените и правителствените структури, които работят с деца имат нужните документи и механизми за спазването на тези документи за работа с деца и за закрила на децата. Също така ние от училищата искаме ужасно много неща. Искаме да се съобразяват с различни механизми за противодействие на тормоза. Искаме да правят оценка на риска. Никой никога не показва на училищата как точно се прави оценка на риска. Каква е методиката за правене на оценка на риска? Искаме от тези хора да правят всичко, но никога не им даваме никакви компетентности. Учителите трябва да бъдат обучени, когато започват да разработват своите политики за вътрешна закрила на детето, които съответно трябва да бъдат консултирани с родители и с деца, да има експерти, които да им помагат в разработването на тези документи и осъществяването на мониторинга след това, какво се случва. Всяко училище би трябвало да има план за действие по политиката за закрила на детето. Това е което ми се искаше да кажа.

Последното нещо е координационният механизъм. Аз си спомням времето, когато Центърът за приобщаващо образование, заедно с експерти от Държавната агенция за закрила на детето ходихме в четири общини, за да представяме координационния механизъм и още тогава всъщност излязоха основните проблеми на координационния механизъм, които си стоят и до днес. Някои от тях госпожа Жечева вече спомена. В крайна сметка този координационен механизъм се основава на една наредба и споразумение и някак си няма законова сила, съответно и финансово обезпечение. Това притеснява хората на много места да изпълняват този механизъм. Другото са дупките в законодателството. Хората, които се подчиняват на този механизъм се подчиняват на различни закони и различните закони помежду си се различават в някои неща и съответно те използват закона , като примерно ще кажа полицаите, че много често казват: „Да, но Законът на детето не е това, което мен ме движи. Мен ме движи друг закон, който казва еди какво си”. Така че това са неща, които според мен би трябвало да бъдат изчистени и вярвам, че ще се съгласите с тях.

Благодаря ви.

Благодаря много. Топката отново е в Министерство на образованието и науката.

Аз също ще бъда съвсем кратък. Имаше няколко реплики към образованието и това е съвсем нормално, тъй като голяма част от времето децата биват в училище или в детските градини. Аз само с няколко думи искам да кажа за политиките, които конкретно правим за тези неща.

В момента вие знаете, че ние за първи път имаме собствена Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Готвим няколко схеми за програми за квалификация на педагогическите специалисти, като ще има възможност включително и неправителствените организации да предоставят обучение за учители. Сумата, която се отпуска за тези обучения е значителна. Няма пречки тези обучения да се случват не както беше посочено изнесено по един представител. Ние говорим за обучения, които ще бъдат в училищната среда, в самите училищни екипи. Тези обучение между впрочем са и в подкрепа на нещо друго, което ние за първи път изграждаме. Това е по отношение на репликата от Стефан за екипите за личностно развитие.

Ние за първи път казваме, че в едно училище трябва да има задължително екип за подкрепа за личностно развитие и в този екип трябва да фигурират задължително всички тези специалисти – психолог, логопед, ресурсен учител, общообразователните учители и въвеждаме, което е много важно, координатор, който да може да координира това цялостно усилие на училищната политика. Аз смятам, че това е училищна политика. Друг е въпросът, че действително като цяло работещите в системата на образованието все още имат доста нагласи, които е особено интересно да ги наблюдаваш, когато си външен наблюдател. Например по отношение автономността на самия учител. Той и сега има право сам да избере средствата по какъв начин да преподава например. Много учители не го правят. Те очакват да има указания от министерството, процедура, не че някой ги задължава да го правят.

Беше казано от господин Апостолов за обемът на учебното съдържание, който е доста тежък. Този проблем ние си го говорим от години, но нали всички станахме свидетели какво се случи, когато се опита да се намали този обем, т.е. това че ние по тези форуми тук 50 – 100 човека се познаваме вече до болка и се срещаме постоянно изобщо не означава, че хората които са в обществото споделят нашето виждане по тези въпроси. Изключително чувствителна е тази сфера, свързана с учебното съдържание и опитите за промяна в него. Всеки един опит на министерството през последните години винаги е срещал сериозна обществена опозиция. Затова ние изключително внимателно искаме да направим предварително много сериозно обществено обсъждане и в момента господин Стаматов и екипа на министерството обикалят буквално всеки един областен град, за да се срещнат с местните учители, с обществените организации, за да говорят именно за учебните програми. За нас в момента те наистина са много важен приоритет. Ние на 15 септември започваме работа, след няколко месеца.

Като финал бих искал да кажа, че се въвежда за първи път стандарт за качеството, т.е. ние вече няма да произвеждаме само едно образование на килограм, а ще има качество за оценка. Това е външна оценка на самото образование, което се предоставя в различните организации и в тази посока се създава и Националният инспекторат по образованието, който дори няма да бъде чисто юридически структура на самото министерство. Ние нямаме нищо против да има външен мониторинг и контрол дори на самата ни администрация в министерството. Ние сме съгласни на това.

Благодаря.
Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА:

Благодаря много.

Заповядайте, ще помоля пак за конкретни предложения.
Г-ЖА ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА – парламентарен секретар на Българската стопанска камара и член на работната група на МОН:

Таня Желязкова, парламентарен секретар на Българската стопанска камара и член на работната група на Министерство на образованието и науката по създаването на новият държавен образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование.

Вземам думата по идеята, че всъщност тук всичко това, което казахме е нашата визия за нещата, нашата визия на възрастните. Само че госпожа Ева Жечева обърна много сериозно внимание върху това, че най-ефективни мерки са тези, които се основават на правата на детето. Както и представителят от Националната мрежа за децата каза буквално: „Да дадем крила на децата, а не да ги закриляме”.

От тази гледна точка искам да обърна внимание върху това, че ние в момента имаме една прекрасна, отворена възможност да включим децата в процесът, в който те сами помагайки на деца, да се включат в своето оцеляване и в своето израстване. Какво имам предвид? Заедно с представители на Национална мрежа на децата, с подкрепата на Държавна агенция за закрила на детето, с подкрепата на Синдиката на българските учители, с организации от мрежата за иновативно образование ние успяхме да убедим народните представители и Комисията по образование и наука, с участието на госпожа Маринска, да направим така, че ученическото самоуправление да влезе във всеки клас, във всяка паралелка.

Дадохме възможност децата да участват при създаването на правилника на училището. Дадохме възможност училищното самоуправление да влезе в часът на класния ръководител. Ето ви един работещ механизъм, при който ние можем да активираме децата, така че те сами да си помагат, да създаваме ценности, да даваме образци на поведение, да създаваме нетърпимост към неприемливото поведение и така да се каже за създаване на една емоционална интелигентност, без която днешните деца ако не бъдат включени в този процес трудно ще се справим. Трябва да престанем да гледаме на децата като обекти на нашето въздействие, а те да станат активно субекти в собственото си израстване.

Аз лично бих приела всякакви предложения като член на тази работна група за включване в този стандарт, защото там му е мястото на ученическото самоуправление и то е изключително ефективен и мощен лост, който може да бъде използван за тази цел. Крайно време е да включим и децата в процесът, в който те всъщност трябва да бъдат максимално активни. Всички, които сме преди 1950 година родени знаем за какво става въпрос, но в същото време съвременните демократични ценности предполагат нови методи на работа, нови подходи и най-вече колегата което каза за интернет. Ние не познаваме условията, в които нашите деца живеят и работят. Трудно ще се справим с проблемите. Би трябвало да лекуваме предварително нещата, т.е. да правим превенция на нещата, а не след това да лекуваме последиците. Благодаря.

Благодаря Ви и аз.

Има ли други желаещи? Заповядайте.
Г-ЖА МАРИЯ АНГЕЛОВА – представител на Фондация „Анимус“:

Като неправителствена организация ние си партнираме с всички институции и сме част от координационните механизми. Искам да кажа, че много програми са развити, много политики също са развити и са подпомогнати от неправителствени организации. Много обучения са направени в училищата специално и сме правили такива обучения. Училището показва, че отговаря на огромен натиск и на изисквания и те са препълнени с твърде много отговорности. Те са част от органите по закрила. Статистиката показва, че те подават много малко сигнали за насилие или за тормоз в училището. Тук стана дума за регистрирането и за статистика Боят се да подават нататък сигнали, защото те самите стават много уязвими. Има родители, които активно търсят от тях отговорност за децата, когато са на тяхна територия. Ние можем да си сътрудничим. Има много разработени програми, които могат да се превърнат в част от учебното съдържание. Има такива програми, които са свързани със социални учения, с общуване, с ненасилствена комуникации. Децата са чувствителни. Родителите, учителите, ръководните органи са чувствителни, това е видно, казаха го и тук на дискусията. Самите деца понякога нямат учението затова как да отиграват такива ситуации и как самите те да се справят. Детето е в центърът, но то трябва да бъде обучено и овластено да може да се справя.

Аз виждам приносът на неправителствените организации към тези програми, които са разработени и които могат да се разпознаят и да бъдат включени в учебните планове и да бъдат някак наместени, да им се отреди специално място в обучението на децата в училищата.
Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА:

Благодаря много.

Както чухме има и възможности в оперативната програма да участват в изпълнението и неправителствени организации. Надяваме се, че ще се включим активно и със съдействието на министерството.

Заповядайте.

Предлагам вече да се ориентираме към приключване.
Г-ЖА ДАРИНКА ЯНКОВА – изпълнителен директор на Институт по социални дейности:

Благодаря. Институтът по социални дейности е организация, която е с 15 годишен опит и с фокус на внимание изключително към деца жертва на насилие и техните семейства. Името на Института се свързва с една целенасочена политика и опити за лобиране щадящо правосъдие и се свързва с 11 от съществуващите досега доколкото съм запозната 14 сини стаи.

Също така в последно време успяхме да развием интегрирана индивидуална оценка, с която да подкрепим държавата за прилагане на директивата (ЕО) № 29/2012 за защита правата на жертвите.

Включих се в този диалог не толкова да представя организацията, колкото да кажа, че по някакъв начин се свързах и с това „Сега накъде?”. Много неща се отчетоха тук, посочиха се факти, инициативи на държавни институции и неправителствени организации, но сякаш не можем да не си дадем сметка, че трябва да опитваме и нови модели на практики, особено в работата с децата жертви на насилие и пострадали от престъпление.

В тази връзка ние имаме удоволствието в партньорство с УНИЦЕФ и с Анимус, и партньорство с три общини да прегледаме два от новосъздадените детски центрове за застъпничество и закрила на децата, жертви в Шумен и в Монтана.

Аз няма да навлизам повече в подробности, защото и времето ни притиска, но това е един център, в който ние правим усилия да интегрираме междуведомственост, взаимодействие и да пилотираме интегриран модел, т.е. модел в който от една страна да осигурим закрила на децата, да осигурим достъп до медицинска грижа ако има нужда, да осигурим щадящо правосъдие и да осигурим психотерапевтична подкрепа за възстановяване и разширяване на травмите.

Работим както с родителите, които не са извършители, така и с малтретиращи родители, като развиваме групови програми затова.

Въпросът, който възниква от нашия опит е, как е възможно да легитимираме такива нови модели и практики, така че всички институции да бъдат спокойни, че насочват към тези центрове децата, съгласно българското законодателство?

Другият въпрос, който също бих искала да повдигна и да се дискутира в работната група е въпросът за междуинституционалното взаимодействие. Да, факт е координационният механизъм. Той е доста широк, но не е ограничителен, но на практика на места трудно се постигат тези споразумения, които хората трябва да направят помежду си, за да могат да погледнат интегрирано и комплексно към специфичните проблеми на децата и техните родители.

Благодаря за вниманието.

Аз също благодаря.

Има ли други желаещи да се изкажат. Всъщност работата сега започва, така че всеки който желае да се включи.

Аз записах някои съвсем конкретни ангажименти от Омбудсмана на Републиката - препоръка за ОСП и готовност за съдействие, включително за законодателни промени.

От Държавната агенция за закрила на детето - за заселване работата на координационния механизъм и Националната програма за превенция на насилието.

От Министерството на образованието и науката чухме затова, че се възстановява мобилната група, че се отделя бюджет за превенция на риска в училищата, че имат намерение за включване на РИО в по-активна роля и взаимодействие с МВР в различните общини, включване на децата и въвеждане на училищни политики за превенция на насилието и справяне с насилието, обучение на учители и педагогически персонал, включително и по Оперативната програма „Наука и образование“ и чрез неправителствени организации, където могат да се включат тези нови модели, нови подходи, нови практики от различни други страни, които работят.

Разбира се има и други. Тук записах доста закони, които подлежат очевидно на прекрояване и преработка, но сега това, което трябва да направим е по предложение на госпожа Маринска е да видим кой има желание да се включи в тази работна група към Комисията за взаимодействието с граждански организации и жалби на гражданите, чиято цел ще бъде разработване на предложения за законови промени и механизми за взаимодействие за справяне с насилието и агресията сред и срещу децата.
Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:

Ние предлагаме домакинство.

Имаме предложение от Омбудсмана на Републиката за домакинство и предполагам, че някой ще се включи от Вашия екип в работната група. Добре е да има представители на други институции и организация, които присъстват.

Ние започваме от следващата седмица работата по Националната програма за превенция на насилието, в която ще бъдат адресирани мерки за всички целеви групи, свързани с насилието. Работната група ще обединява представители на всички държавни институции, които имат отношение, неправителствения сектор и това ще бъде всъщност отправната точка, която ще обедини усилията и от там вероятно ще излязат потребности от законодателни промени. Ние сме готови да сътрудничим.

Благодаря на всички. Малко пресрочихме времето, но мисля, че завършихме с много конкретни резултати.

Довиждане и приятен ден!


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
/п/ Бойка Маринска

СТЕНОГРАФ: