Четиридесет и трето народно събрание комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите

Благодаря много на госпожа Манолова.

Записваме си обещаното. Така се надяваме да завършим тази кръгла маса с един конкретен план и ангажименти.

Госпожа Ева Жечева, от Държавна агенция за закрила не детето, заповядайте.

Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Маринска, уважаема госпожо Национален омбудсман, господин Богданов, госпожо заместник-министър, уважаеми представители на неправителствени организации, с изключителното ми уважение към Вас и към проектите, които реализирате и изпълнявате, към тази висока чувствителност, която имате към проблема и разбира се ще се обърна към представителите на медиите, защото насилието и повишаването на чувствителността е изключително важно с подкрепата на националните медии, с цялата ангажираност на журналистите.

Госпожо Маринска, благодаря Ви затова, че Вие като представител на законодателния орган фронтално се обърнахте към темата за насилието към деца и давате възможност за една среда, в която да могат всички институции, гражданският сектор, медиите, да работят по проблема на насилието.

Аз ще се опитам да вляза в тези 3 минути, като по-голямата част от данните, които са подготвени от Държавната агенция за закрила на детето във връзка с насилието, част от тях бяха споменати, ще бъдат предоставени за работата на комисията и за обобщаване на този феномен на насилието, защото е много важно ние да можем да работим с данни.

Още в началото бързам да отбележа този изключително фундаментален въпрос по отношение на данните, събирането на данните върху които всъщност ние наистина да правим своите анализи, да търсим къде са тесните места, да планираме мерки, дейности, политики, мониторираме всички тези въпроси. Ще се позова на изказването, на думите на Марта Сантос Пайс, специален представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на насилието над децата, която пристига в България в периода 4–6 април т.г., по време на Международната конференция, която се организира от Държавната агенция за закрила на детето и Министерство на труда и социалната политика. Защо го казвам, защото на тази конференция освен представители на 47 държави на Съвета на Европа, които ще дискутират проблема за насилието, проблема за изслушването на децата, проблема на децата в движение, проблема на децата в риск. Тук за първи път ще бъде представено 10-годишното изследване на ООН, което е върху насилието и тук всъщност ще бъде и неговият специален докладчик.

Какво всъщност е основното в думите на Марта Пайс, които ми дават основание да направя един съвсем кратък анализ за ситуацията в България? Тя казва така: „Трябва да измерваме това, което искаме да съхраним”. Събирането на адекватни данни е от решаващо значение, за да се постави край на скритото насилие, да се оспори неговото социално приемане, да се установят неговите причини и да се подобри защитата на децата.

Информацията по отношение насилието над деца за съжаление в България остава разпокъсана, с недостатъчно налични данни за неговата степен на въздействие, както и за рисковите форми и свързаните с тях нагласи и социални норми, които затвърждават този феномен. Затова аз имах възможността и на други форуми да кажа, че в България се събират и обработват данни на базата на различни определени показатели и трябва политически да бъде подкрепен процеса на изграждане на стабилна система за събиране на данни и убедителни доказателства за предотвратяване и справяне с насилието срещу деца, както и разработването на инструменти за мониторинг и индикатори за установяване на инциденти и пренебрегване на деца. Това, което всъщност каза и господин Богданов по отношение на различните процедури, които трябва да бъдат разработени във всички сектори и да бъдат обхванати наистина всички места, където се работи с деца, където се отглеждат деца, където се възпитават деца, където се образоват , обучават и имат досег с деца.

Ще припомня още, че преди 25 години България ентусиазирано ратифицира Конвенцията по правата на детето. В чл.19 Конвенцията категорично поставя изисквания към държавите да вземат различни мерки законодателни и административни, социални, образователни, за да се защитят децата от всички форми на насилие и определя всъщност стандартите на защитните мерки, които държавата трябва да предприеме.

Комитетът по правата на детето излезе с Коментар № 13, в който всъщност казва, че най-ефективни срещу насилието са тези подходи, които са основани на правата на децата.

Отново ще цитирам позицията на Националната мрежа за детето, че ако ние наистина искаме да бъдем ефективни, ако наистина искаме да ограничим феномена насилие от и срещу деца, то ние трябва стандартите на Конвенцията и всички подходи да бъдат наистина основание върху правата на децата.

Няма да се спирам върху профила на феномена насилие. Аз ръководя и Националния съвет за закрила на детето към който има специална работна група, в която влизат различни институции, неправителствени организации и експерти, която всъщност работи по ограничаване, по превенция на насилието. Няма да спестя да ви кажа някои данни, защото госпожа Маринска започна с това.

От 2001 година Държавната агенция за закрила на детето е разработила информационни карти, на база на които и на специално разработени индикатори, показатели, аз държа да ви ги кажа, защото това е професионална представяне: брой случаи на насилие над деца; вид на насилието; място на извършване на насилието; възраст и семеен статус на децата, жертви на насилие; профил на подателя на сигнала; профил на извършителя на насилието и предприетите мерки.

Данните, които обработва и за които държавната агенция има съответната информация са за съжаление до 2013 година, защото след 2013 година бе преустановено продаването на данни от системата за закрила от отделите за закрила на детето. От 2013 година досега не се събират данни по тези показатели, по които показатели България представя данните си пред Евростат и пред всички европейски и международни организации. По тези данни всъщност се включва и България в различни изследвания, анализи и доклади.

Може би на много от вас ви прави впечатление, че когато се цитира България по отношение на данните, тя се цитира с една условност по отношение на това, че данните не са реални, не са достоверни, има условност в данните. През 2013 година случаите, които са регистрирани са 1973, като както каза и Националният омбудсман, най-висок дял на насилието е извършено в семейството.

Има години, които имат много по-висок дял на данни за насилието над деца, но това наистина е един много интересен феномен. Дали ние сме станали по-чувствителни, дали системата е станала по-сензитивна към случаите на насилие, дали сме започнали да работим по-добре на ниво превенция и ранна интервенция или чувствителността на обществото вече е достатъчно висока. Медиите са тези, които отразяват с една изключителна напоритост всички случаи, свързани с насилието над деца. Това са анализи, които трябва да направим заедно.

Разбира се, че насилието в училище е следващото по показател. На улицата, в специализираните институции имаме данни за насилие в приемни семейства, над деца, настанени при близки и роднини и на обществени места, но най-тревожно е насилието в собственото семейство, защото когато едно дете е всъщност жертва на насилие в друга среда, то може да се обърне за подкрепа в семейството, а когато най-силната доверителна връзка е загубена, това дете наистина е в изключително тежка ситуация и може би задава и въпроса за развитието на модела на българското семейство, за ценностите в българското семейство и затова ценност ли е българското дете в семейството си.

Няма да се спирам върху ролята на различните институции. Аз ще предоставя целият този доклад на Комисията. Бих искала само да кажа коя е стратегическата рамка в България. Това е Националната стратегия за детето 2008–2018 година, Национален план за превенция на насилието за периода 2012–2014 година и решението, което Националният съвет за закрила на детето взе да бъде разработена Национална програма за превенция на насилието, което ще бъде предложено на правителството.

Вече споменах за националната информационна система, която поддържа Държавната агенция за закрила на детето и върху данните на която се базират голям брой от дейностите и мерките в Националния план за действия.

Важна част от функциите на Държавната агенция за закрила на детето, които наистина имат ефективност това е контролната дейност. Само за 2015 година са разглеждани 2 490 преписки, като отново водещият дял в тези жалби е всъщност насилието, 412 са преписките във връзка с физическо насилие, психическо насилие 100, системен отказ за полагане на грижи или незачитане на основни нужди на детето, сексуално насилие и блудство с деца са 55 случая, един от които е много тежък случай – натрапник с цел сексуална експлоатация. Разбира се също така е важна контролната дейност това са плановите проверки, проверките по сигнал, но ще спестя тези цифри.

Много важен инструмент това е координационният механизъм за взаимодействие при работа в случаите за деца, жертва на насилие или в риск от насилие, за което мисля че и Агенцията за социално подпомагане и колегите от Министерството на труда и социалната политика ще вземат отношение. Функцията, която има държавната агенция, това е мониторинг на предлагането на координационния механизъм за взаимодействие, който се извършва по утвърдена методология за и сравними индикатори.

С риск да повторя това, което господин Богданов каза за координационния механизъм, ще посоча всъщност кои са основните изводи, които са направени за действието на координационния механизъм за 2014 година. В момента се обработват всички информационни карти от всички места, от които получаваме информация за работата на координационните механизми. От всички попълнили информационните карти 99 % споделят, че това е наистина припознат, добър инструмент, който има нужда от внимание, от фокусиране и от инвестиции, разбира се.

Кои са всъщност основните проблеми на координационния механизъм за взаимодействие в случаите на деца, жертви на насилие? Недостатъчна обезпеченост, недобро взаимодействие и координация. Срещите, които са проведени при постъпване на сигнал са 918, което показва, че наистина този инструмент се използва все по-активно, има увеличаване на проведените срещи, като най-активни са областите Враца, Велико Търново и София град, което означава, че има скрито насилие в голяма част от районите на страната.

Отново данните от координационният механизъм. Най-много са случаите на физическо насилие, следвано от психическо насилие, сексуално насилие над дете и пренебрегване. Недостатъчно развити социални услуги, част от които да подкрепят всъщност децата и семействата. Това са част от констатациите на колегите, които работят по координационния механизъм – кризисните центрове, липсата на места, което беше посочено, нерегламентираните ангажименти при транспортирането на детето, жертва на насилие. Това вече показва всъщност трудните връзки между секторните политики, между образованието, между социалния сектор, между здравеопазването и всички други сектори, които имат ангажимент към детето и защита на неговите права, липсата на психолози, липсата на детски психиатри, специализирано обучение по прилагането на координационния механизъм. Това е изключително важно, за да могат наистина тези хора да бъдат овластени в действията, които ще предприемат. Участието на Прокуратурата и въобще тези органи, които са изключително важни в координационните механизми.

Един от тежките проблеми е процедурата при извършване на медицински преглед от лекар от съдебна медицина, като за основни причини се посочват липсата на съдебни лекари и предвидено финансиране.

Това всъщност е един наистина работещ механизъм, който изисква интегрираните ни усилия, за да може той да стане опора и да стане наистина средство, което може да ни гарантира превенция на насилието и нашите адекватни действия.

Вече беше казано за сигналите от националната телефонна линия, която се управлява от Държавната агенция за закрила на детето. Освен 649 случая на насилие, по които е работено от отдела Закрила на детето, националната телефонна линия е консултирала още 720 консултации за връзка с насилието. Разбира се тук трябва да се запитаме защо във всички случаи, за които се съобщава, не се отварят случаи в системата за закрила. Един въпрос, който много често се поставя от неправителствените организации. Кои са всъщност новите предизвикателства, които ние изведохме в работната група пред Националната програма за превенция? Това са част от мерките и дейностите, които ще бъдат разписани, но тези мерки и дейности би било добре да станат част от програмата, за която тук се говори. Актуализиране на правната рамка в областта на закрилата на детето, включително на децата в конфликт със закона. Развитието на социални услуги на територията на цялата страна. Подобряване на координацията мултидисциплинарният подход в работата на ангажираните институции. Укрепване и инвестиции в отделите Закрила на детето и осигуряване на регулярна супервизия на социалните работници. Планиране и прилагане мерки, насочени към професионалисти, работещи с деца. Лични лекари, учители и треньори. Своевременно изпълнение на задължението за сигнализиране. И разбира се още някои мерки, за които мога да кажа, но мисля че отдавна излязох извън определените 3 минути.

Най-важна е работата с общността и всъщност този срам, който има по отношение на насилието, осветяването на проблема и отново казвам когато работим с децата, когато осветяваме проблема, нека да не забравяме за личното пространство на детето, за този етикет, който може да се сложи на детето при обявяване и разгласяване на лични данни и информация за детето и за семейството.

Благодаря ви за тази среща още веднъж и за вниманието.
Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА:

Благодаря на госпожа Жечева.

Преди да минем нататък, госпожа Маринска иска да каже няколко думи.

Заповядайте, госпожо Маринска.

Аз мисля, че от станалата до тук дискусия у никой не остава съмнението за необходимост от мерки, било то законодателни, образователни, административни и т.н. Аз само ще ги формулирам по следния начин.

Законодателни промени на вниманието на групата, която предстои да бъде избрана в края на нашата среща. Първо Наказателен кодекс, Закон за МВР, Закон за електронни съобщения, Закон за домашно насилие, нов Закон за детето и семейството. Други мерки, които на вниманието на представители на министерствата искам да фокусирам тук. Психолози във всяко училище, охраната в училището, камери. Мисля, че се предприемат някакви мерки в тази посока. Мобилни групи. Възстановяване на работата на мобилните групи. Национални програми, господин Дамянов за преодоляване на агресията срещу насилието. Сега предстои да бъдат одобрени такива национални програми. Няма да е лошо Министерство на образованието и науката да помисли за една такава, която да бъде насочена точно в този фокус. Повече центрове за приютяване на жертви от насилие. По един в областен град, чухме и госпожа Манолова и за тази необходимост. Преодоляване на липсата на координация между институциите при случай на насилие. Спешни центрове във всяка една институция в извън работното й време, за да има възможност за реакция на такива случаи. Като добра практика може да се посочи Разград, което също да се вземе предвид в работната група.

В общи линии до тук аза така ги виждам нещата и много се надявам, че в края на срещата ще подберете подходящите хора и от неправителственият сектор, и от администрацията на омбудсмана , от нашата комисия, от Комисията по правни въпроси.

Аз много се извинявам, но имам ангажимент след 15 – 20 минути и трябва да тръгвам. Оставам с много добри впечатления от работата, от всички, които взеха отношение по темата и пожелавам успех.
Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА:

Благодаря.

Тъй като чухме много неща, свързани с образованието, ще дам думата на господин Дамянов от Министерство на образованието и науката.
Г-Н КАЛОЯН ДАМЯНОВ – съветник в Политическия кабинет на миистъра на образованието и науката:

Здравейте на всички,

Госпожо Маринска, господин Богданов, госпожо Манолова, госпожо Жечева, колеги, приятели,

Ние се познаваме в различни роли, но днес аз съм тук в качеството си на съветник на министъра на образованието и науката -госпожа Кунева, която приветства всички усилия, направени от неправителствения сектор, от държавните институции в сферата на насилието над детето. Не е случайно, че още в първите дни от встъпването й в длъжност като пълен, тотален приоритет тя си постави именно работата с насилието.

Ние си даваме сметка, че в рамките на своя училищен живот всяко едно българско дете може да има период, в който да бъде жертва на насилие. Това може да се случи както в рамките на училището, така и извън него. Затова и политиките на Министерство на образованието и науката са насочени именно в тази насока.

Знаете, че пред нас като администрация предстои през новата учебна година да стартираме работата по новият Закон за училищно и предучилищно образование. Повече от 10 години всички в този сектор говорят за готвените промени, чуха се различни мнения, но в крайна сметка ние вече имаме готов продукт и с него ще започнем да работим през новата учебна година.

Аз прочетох много внимателно препоръките от Национална мрежа за децата. Абсолютно ги адмирираме и приемаме всички направени констатации в тях. Не само това, ние сме готови да отговорим на почти всички, които бяха посочени. Министерство на образованието и науката вече планира конкретни дейности и не само това, вече има приведени такива за изпълнение. Както сте разбрали в последните дни и особено вчера, Министерство на образованието и науката отдели 1.5 милиона лева за изграждане на защитни механизми в училищните сгради, както за охрана, така и за осигуряване на видеонаблюдение в тях. Допълнително обаче от това аз бих искал да кажа, че наистина ние сме напълно наясно и приемаме това, че много често усилията на държавата идват след като вече се е случило насилието.

Какво обаче прави Министерство на образованието и науката в периода преди това да се случи или по-скоро, какви механизми ние изграждаме в училищната среда, за да не се стигне до тези резултати?

На първо място трябва да имаме реална представа затова, което ни очаква. Нашата училищна система е поставена пред радикално нови предизвикателства. Това, което и днес се случи в Брюксел е едно предизвикателство, пред което и училищната система трябва да стои. Затова и осигуряването на охрана на училищата за нас е доста важно, но не само това. Ние сме готови да предложим механизъм за превенция на училищния тормоз. Ние и към този момент имахме такъв. Разбираме, че на много места той не се е спазвал и е бил ефективно приложен и това в голямата си част се дължи на факта, че няма достатъчни послания за провеждане на този механизъм. Ние имаме само около 1080 училищни психолози и педагогически съветници общо в цялата страна или 746 са педагогическите съветници, 344 са училищните психолози. Сами разбирате, че няма как за повече от 2 500 училища в системата те да бъдат достатъчни. Затова и в новия Закон за училищното и предучилищното образование се осигурява възможност и в подзаконовите нормативни документи, а именно стандартите за неговото приложение на практика да се осигури психологична подкрепа във всяко едно българско училище. Това ще се реализира с подходът за допълнителна образователна подкрепа, т.е. ние приемаме, че всяко дете би могло да има нужда от допълнителна образователна подкрепа. За разлика от времето, когато ние основно такава подкрепа осигурявахме на децата със специални потребности, сега училищното законодателство разширява изключително този кръг, като за първи път въвеждаме в училище работа по случай. Това, което беше практика в социалната система вече ще бъде интегрирано и в училищната система и в тази посока ние виждаме много възможности за сътрудничество.

Планира се въвеждането на центрове за подкрепа на личностното развитие. Една дълго очаквана мярка, на което поле би трябвало да се срещнат както неправителственият сектор, така и местната власт, т.е. ние знаем, че вече има интерес към изграждането на центровете за подкрепа на личностно развитие, но също така както господин Богданов изрази тук, има все още опасения как точно те ще бъдат структурирани от новата учебна година.

На практика тяхната регламентация ще се случи в стандартите към Закона, които в момента се разработват. Знаете, че вече сме готови с някои от тях. Те бяха качени на сайта на министерството, има срокове които ние следваме. На първо място трябваше да се ангажираме с учебните програми, с учебниците, за които всички сте свидетели за обществения интерес към тази сфера, но разбира се до края на учебната година ще представим всички останали стандарти и разбира се всеки един ще може да участва в общественото обсъждане към тях.

На практика и към момента в министерството работят множество работни групи, в които участват и неправителствените организации. Допълнително като усилия бих искал да насоча вниманието и към посоченото тук спиране на така наречената група за мобилна психична подкрепа, което се е случвало през 2013 година. В рамките на своята дейност мобилната група работи с повече от 2 000 случая докато тя съществуваше. Добрата новина е, ако някой не е разбрал, аз днес съм добрият посланик, че Министерство на образованието и науката ще възстанови нейната дейност и на практика от 1 май т.г. тя вече ще функционира. Мобилната група ще бъде локализирана в шест региона на страната и към нея ще работи екип от обучени психолози за оказване на кризисна интервенция. Нещо повече, във всички наши регионални инспекторати по образованието, към всички организационни експерти има такава длъжност, която отговаря за организиране на процесите в средното образование в съответния регион вече преминаха по обучение превенция , обучение и тормоз от връстници в училище, подходи и измерения.

Ние бихме искали и регионалните инспекторати по образованието да бъдат включени в процесът, защото чрез тях нашето министерство оказва постоянен контрол и мониторинг на училищната система.

Имаме планирани действия и с Министерство на вътрешните работи, като в края на месеца ще организираме работна среща, вече сме в доста непосредствени разговори с министерството по отношение на прилагане на Програма „Детско полицейско управление“.

Всъщност на тази работна среща ние сме поканили всички институции, които са обвързани със сферата, защото знаем, че само в един такъв междинен и съответно в период на интеракция ние бихме могли да направим някакви устойчиви резултати, затова апелира и госпожа Жечева. Ние разбира се сме готови и за това участие.

В общи линии Министерство на образованието и науката във всички свои политики, които планира да започне много активно да прилага и вече прилага, поставя в центъра наистина ученика, детето и на практика около него ние развиваме нашата дейност. Ние не бихме искали да поставим под риск по какъвто и да бил начин благосъстоянието на детето, а на първо място това е неговата сигурна среда, т.е. ние ще инвестираме изключително много в осигуряване на среда, която да предразполага всяко едно българско дете да развие напълно своя потенциал и политиките на Министерство на образованието и науката и нашия екип са в тази посока.

Благодаря ви.
Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА:

Благодаря много на господин Дамянов. Колеги, имаме 15 минути до края на срещата. Чухме доста за предизвикателствата, от друга страна препоръките, чухме за конкретни ангажименти и стъпки, с които различните отговорни институции се наемат да изпълнят или да подпомогнат и организират изпълнението им.

Сега отваряме дискусията. Ще помоля за кратки изказвания и то по посока бъдещето. Предложения за конкретни стъпки и действия за изпълнение на тези препоръки.

Заповядайте.

Добър ден на всички. Искам да благодаря на организаторите за тази среща и за да може наистина в рамките на следващите минути да бъдем максимално ефективни, ще се опитам да разгранича някои неща, които е изключително важно да имаме предвид тогава, когато решаваме да планираме нещо. Като училищен психолог и като човек, който дълги години е работил за образованието съм дълбоко свързана с политиките, свързани с превенция на насилието както в образованието, така и в процеса на изграждане на услугите за деца.

Много е важно да си даваме сметка, че тогава, когато започнем да правим различни мерки, било то законодателни, административни или чисто организационни в различните равнища, т.е. детска градина, училище, различните видове институции е добре всъщност да изхождаме от много важни данни и от много важни научни подходи, които няма нужда да откриваме.

Много е важно да разграничим това, което може да се направи и начините, по които може да се направи тогава, когато говорим за насилие в семейството и тогава, когато говорим за насилие в различните видове институции. Общите принципи могат да са едни и същи, но конкретните мерки за интервенция със сигурност трябва да бъдат много различни.

Едно от нещата, които силно провокира е свързано и беше казано на различните равнища, това е липсата на достатъчно кадри. Ако всъщност не работят определени механизми, то е свързано с това, че на големи територии и в много населени места всъщност липсват специалисти, липсват услуги, към които да бъдат насочвани или да бъдат осъществявани различните мерки. Тогава когато има този дефицит, всъщност всякакъв вид йерхаиране, всякакъв вид подкрепа за справяне с дадено поведение, което или генерира риск от насилие или вече е свързано със съществуваща форма на насилие крие своите опасности.

Много е важно да преразгледаме отношението си и начинът, по който отправяме посланията си към родителите и към семействата. Аз ще взема повод и от това, което каза и Калоян Дамянов , свързано с изграждане на всякакви системи за контрол на достъпа. Ние не се замисляме, че всъщност по този начин държейки и казвайки на родителите навън и дотук, отправяме едно много сериозно обвинение и всъщност казваме, че родителите всъщност са опасни за децата и за българското училище. За мен това е много опасно послание, защото всъщност по този начин ние решаваме всяка една от тези институции, в които системно и ежедневно пребивават деца, от най-естественият им съюзник, който са родителите.

Така че, тази политика може да изглежда сега много смислена и даваща бързи резултати, но всъщност данните за насилието в училищата и в детските градини е под 5 % насилие, което е внесено отвън, насилие което би могло да бъде предотвратено с контрол на достъпа на входа.

Всички системи, свързани с насилието във всичките му измерения в училище са свързани с насилието вътре в училищната среда. Камерите могат да изместят насилието от класната стая, но ще го пренесат на двора или на улицата, но то отново остава между децата и отново остава свързано с училищната система. Така че много е важно когато правим някакви мерки и вземаме политически решения, те да са през призмата на това какви са посланията, които ние отправяме и начинът по който създаваме очаквания държавата да реагира.

Второто нещо, което е изключително важно и пак е свързано с училищното насилие е начинът, по който ние наистина караме училищата да се замислят за начините през които се генерира и поддържа всъщност различното по вид насилие в тези институции. Това означава всъщност да могат различните национални програми и системи, които ще бъдат използвани за финансиране да помогнат на училището да се вгледа само в себе си като организация, а не като обучения, които са изнесени на няколко човека извън училището, правени в някаква друга среда, защото механизмите на създаване и на поддържане на насилието в различните училища са различни.

Картата на насилието, т.е. къде са местата, които се случват, какви са видовете насилие, колко често, от кой се случват, са различни за различните училища и всъщност тук става въпрос за изграждане на сериозна система във всяка една институция, дали ще е детска градина, училище или някакъв вид социална институция за настаняване на деца, трябва да могат да правят този рефлекс и тази вътрешна самооценка и да го приемат като част от своето организационно развитие и отговорността си, която носят към децата и към родителите, а не като изпълняващи съответни разпоредби, идващи по административен път. Ако това нещо не успеем да го направим, с никакви административни, наказателни, контролиращи мерки ние няма да можем да го решим, защото понякога начинът, по който си затваряме очите е заради начинът, по който малките деца в детската градина реагират. Всъщност ние подкрепяме насилието, което след това като пораснат малко децата става много по-видимо и много по-тежко. Затова моето предложение е тъй като темите са изключително много, от осигуряването на възможност за лечение на децата до 18 години и достъпът до програми, свързани с предотвратяване на наркотичната зависимост, до начина по който възрастните продължават да толерират употребата на алкохол и на тютюневи продукти от децата на всякакви равнища и липсата на какъвто и да е институционален контрол в продажбата на алкохол и на цигари на деца под 18 години, особено в малките населени места, през системите в които се вижда какво се случва в семейството, до системите в училищата и в детските градини, това са много различни теми.

Така че, ако ние искаме наистина да има адекватни мерки, ние трябва да разделим тези теми и да направим отделни срещи, с оглед на различните аспекти в дълбочина. Да се помисли как могат да бъдат направени истински оценки на ситуацията и на ефектите от въздействие на дадени политики и чак след това да вървим към конкретни мерки, защото през последните години има много мерки. Част от тях бяха в различни национални планове и програми, но ние продължаваме да констатираме едни и същи неща.

Може ли, както каза госпожа Жечева, тези данни са част от повишаване на чувствителността и активността на системата, но така или иначе всички тези начини, по които се генерира насилие съществуват.