Четиридесет и трето народно събрание комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите

На кръглата маса присъстваха народни представители, г-жа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието, г-жа Даниела Филипова - представител на Министерство на труда и социалната политика, г-н Калоян Дамянов – съветник на министъра на образованието и науката, г-жа Ева Жечева – председател на Държавната агенция за закрила на детето, г-жа Бистра Зографова и г-жа Таня Димитрова – представители на Държавна агенция за закрила на детето, г-жа Даниела Кирчева и г-н Емил Тодоров – представители на Агенцията за социално подпомагане, Омбудсмана на Република България г-жа Мая Манолова, г-жа Нели Стойкова – представител на Националното сдружение на общините на Република България, г-жа Ива Таралежкова и г-жа Мариана Банчева -заместник-председатели на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, г-н Георги Богданов – член на Обществения съвет към Комисията и изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, съорганизатор на събитието, както и 19 представители на неправителствени организации и г-жа Ирина Доброджалиева – гражданка, писала жалба до Комисията, свързана с темите, предмет на разглеждане на Кръглата маса.

Уважаеми народни представители, заместник-министри, уважаема госпожо Омбудсман, председатели на държавни агенции, дами и господа, представители на неправителствения сектор,

Насилието над и сред деца е феномен, който съществува във всяка държава, във всяко общество, етническа или религиозна група, независимо от социалния статус на детето или семейството. Нуждата всяко дете да израсне спокойно и в здравословна среда без насилие е негово неоспоримо право, а не привилегия.

Закрилата на децата срещу всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително и социални престъпления, е основно право, гарантирано в чл.19 на Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г., и ратифицирана с решение на Великото Народно събрание от 11 април 1991 година.

За съжаление насилието се очертава като един от основните проблеми, с който се сблъскват децата в България. Тревожни са фактите и цифрите, които ще чуете днес но тази дискусия. Най-притеснителното е, че не в проценти, а в пъти се е увеличило насилието над деца и сред деца в последната година – 3 пъти и ако това не е притеснителна цифра. Затова и днешната дискусия е фокусирана върху този проблем.

Ние сме се събрали тук не само да си говорим, да констатираме, а и да вземем решения, с които бихме могли да предотвратим или да свалим този факт до някакъв минимум.

Целта на срещата ни е днес, като изслушаме всички -неправителствени организации, гости, представители на министерства - от тази дискусия да изкристализират мерки, било то законодателни, социални, образователни ако щете, с които да преборим този много сериозен проблем.

Аз предлагам след една година отново да се съберем по тази тема и да отчетем какво от набелязаните днес мерки е реализирано, какво предстои и защо не е, какви са причините. Тук визирам не само законодателни мерки, които са в правомощията на Народното събрание, но и административни такива, социални, образователни, които да залегнат в поднормативни актове. Нещо, което ще препоръчаме на всички министерства, които работят по тази тема.

Сред целите, които сме си набелязали са: представяне на актуалната ситуация в страната по отношение на насилието срещу деца; обсъждане на предизвикателствата, с които се сблъскват гражданските организации, специалистите които работят с деца и семейства; споделяне на добри практики, ресурси и възможни решения за тяхното преодоляване; стартиране на дискусия по темата между законодателна, изпълнителна и местна власт и граждански организации, работещи с деца и семейства. Най-важното отново подчертавам, набелязване на стъпки, които ще подобрят актуалната ситуация.

Надявам се, че кръглата маса наистина ще помогне за постигане на тези цели и предлагам, за да бъдем по-оперативни нека в рамките на до 3 минути всеки да изрази своето становище, мнения, добра практика, за да имат възможност всички, които присъстват тук да вземат думата.

Предлагам също към края на дискусията да сформираме, мисля че ще ме подкрепите, една работна група, която да обобщи всички предложения, в която група ще влязат и юристите на двете комисии – Комисия по правните въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствени организации и жалби на гражданите и един представител на администрацията на Омбудсмана. Ще им поставим някакъв срок да ни посочат представители и след това всички, които присъствате на тази дискусия ще бъдете уведомени за тяхното решение.

Предлагам госпожа Ива Таралежкова – заместник председател на Обществения съвет да бъде модератор на днешното събитие, тъй като госпожа Весела Банова, която бяхме определили да модерира днешното събитие, по обективни причини не може да присъства днес.

Бих искала също така да Ви информирам, че се нала след 12.00 часа да напусна кръглата маса, поради неотложен ангажимент, за което предварително се извинявам. Надявам се до тогава вече да има някакви идеи, които да формулираме.

Давам думата на госпожа Таралежкова.

Благодаря, госпожо Маринска.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми представители на държавни институции, госпожо Омбудсман на Република България, уважаеми представители на граждански организации, работещи за подпомагане на децата и семейството,

Темата, заради която сме се събрали тук е с изключително значение по отношение развитието на детето. Обществото е много чувствително на тази тема и затова се надяваме, че след днешната среща ще излезем с някакви предложения за конкретни стъпки.

Това, което планираме като сценарии на събитието е в началото г-н Георги Богданов – изпълнителен директор на Националната мрежа за децата и член на Общесвения съвет към Комисията да представи един анализ по отношение на това как се развива нашето общество и как се развива този проблем, какво се прави срещу него и някои конкретни идеи за промени, за предизвикателствата които срещаме, след което очакваме всички вие и представителите на институциите и представителите на организациите, които работят с деца и семейства да се включите в една наистина градивна дискусия, която да завържи, както каза и госпожа Маринска, с наистина конкретни стъпки и дори ангажименти от различните заинтересовани страни, така че наистина след една година да можем да се срещнем отново и да отчетем някаква промяна. С това давам думата на господин Богданов.
Г-Н ГЕОРГИ БОГДАНОВ – член на Общесвения съвет към Комисията и изпълнителен директор на Национална мрежа за децата:

Благодаря.

Уважаеми колеги и приятели, аз съм Георги Богданов от Националната мрежа за децата. Това е една организация, която обединява над 140 организации в цялата страна, които работят с деца и със семейства.

Да започна по темата. Иска ми се да ви кажа няколко факти за децата не за друго, а за да видите обема от работа, който организациите в мрежата работят. Само през 2015 година мрежата за децата и членовете на мрежата за децата са работили с над 88 000 деца. Ние сме подкрепили 57 000 семейства. Много специалисти сме обучавали, които работят в различни сфери на обществения живот и специалистите, които работят в Националната мрежа за децата са над 3 000 души, които са и специалисти и доброволци, които участват във всички тези дейности, които ние реализираме.

За нас като Национална мрежа за децата темата за насилието е изключително важна. Тъй като това е проблем, който обхваща много сфери в страната ни и това, което ние като Национална мрежа за децата сме винаги настоявали да имаме нулева толерантност към насилието на деца в България.

Ние вярваме, че не можем да помогнем на някого, ако към него се държим унизително, ако към него се държим недостойно, ако го унижаваме, ако го пренебрегваме и да очакваме от този човек наистина да стане човек, който е независим, човек който е отговорен като цяло. Това за нас е много важно, но за съжаление това е проблем, който трябва да се решава както на институционално ниво, така и на ниво строго индивидуално и в семействата.

Това, което срещат като най-голям проблем организациите, които работят с деца, със семейства в които има насилие или след които е упражнено насилие са няколко основи проблема, които ние виждаме.

На първо място това е алкохолизмът, хазарт, наркотици, психически разстройства. Това са следствията, които в най-голяма степен правят насилието в семейството, в училище, в обществото ни като цяло. Един изключително сериозен фактор, за който разбира се ние много малко работим по някоя от тези теми. Няма да влизам в дълбочина какво се прави по отношение на алкохолната зависимост, на хазартната зависимост, на наркотичната зависимост, но само на един щрих бих обърнал тук внимание. Например все още нямаме програми, които са свързани с деца и с млади хора, с деца предимно до 18 години, които имат наркотична зависимост и няма такива програми, които да бъдат лесно достъпни, да бъдат наистина възможни за работа с тези деца. Липсата на тази подкрепа, на адекватната помощ както от страна на институциите, така може би и от наша страна като неправителствени организации, защото ние разполагаме с ограничени ресурси като организации. Всичко това поражда насилието и в много голяма степен ние бихме могли да отговорим на големите потребности, които имаме. В кризисните центрове, които се управляват от неправителствени организации, и не само от неправителствени организации, но и от страна на общинските власти, може да се каже, че тези кризисни центрове са препълнени в голямата им степен от хора, които са преживели домашно насилие, както жени така и деца, хора които наистина имат нужда от конкретна помощ и подкрепа.

Това, което бих искал да кажа като данни е например в националната телефонна линия за деца, през 2015 година има над 108 000 обаждания от деца, като 649 са случаите, в които е регистрирано конкретно насилие към дете. Насилието също така е много стряскащо от гледна точка на училището и може да се каже, че там е най-видимо, тъй като децата са там, те пренасят различни модели от семейната среда в училищната среда. Това, което може да се каже, че например през 2013 – 2014 година са регистрирани 606 случая, а през следващата 2014 – 2015 година случаите са над 1662, т.е. това е едно увеличение от 174 % на случаите на деца, които проявяват агресия в училищна среда. По данни на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, случаите на физическо насилие, вербална агресия, вандализъм, автоагресия, психологически тормоз, виртуален тормоз и противообществени прояви са 4 117.

Това което ние виждаме като организация в Националната мрежа за децата са може да се каже 9 ключови предизвикателства, по които би трябвало да вземем конкретни мерки, за да могат наистина тези случаи да бъдат намалени и ако не бъдат намалени, то наистина да могат да се посрещнат нуждите на хората, които са преживели насилие, по достатъчно добър професионален начин и по адекватен начин от страна на гражданските организации, от страна на държавата, от страна на всички държавни институции.

На първо място необходимо е да се направи събиране на данни за децата, които са пострадали от насилие и това трябва да бъде една унифицирана система, в която да се включват както масивите от данни на Агенцията за социално подпомагане и на Държавната агенция за закрила на детето, така и тези на Министерство на образованието и науката.

Другата голяма тема е свързана с големия проблем и процес, който ние винаги като граждански организации настояваме, нашето законодателство, нашите инициативи, които ние предприемаме са по-скоро ориентирани към децата в риск, т.е. ти вече трябва да бъдеш насилен, за да можеш да получиш някаква конкретна помощ и подкрепа. Фокусът на държавните институции, на цялото ни общество е да лекуваме риска, вместо да имаме превантивни дейности, дейности които да могат да отговорят на това насилието да не се случва. Това е сериозният проблем, по който ние имаме много добри предложения във връзка с бъдеща интервенция в тази посока. Липсват превантивните дейности за борба с насилието, няма достъпни услуги за борба със зависимостите. Както знаете има един процент, който се отделя от тютюновата индустрия, от алкохолната индустрия, от индустрията, която е свързана с хазарта и този процент е доста голям. За съжаление той отива в държавния бюджет и се запълва от бюджета на другите държавни институции.

Темите, които трябва да бъдат адресирани по отношение на хората с алкохолна зависимост, с хазартна зависимост все още не са адресирани. Услугите са изключително неефективни, нямаме достатъчно специалисти, нямаме дори услуги, свързани с детското психично здраве, което е една голяма тема за нас като граждански организации.

Другата тема е свързана с координационния механизъм за взаимодействие. Както знаете през 2013 година, това е преди 6 години, всъщност беше направен този координационен механизъм за взаимодействие, който на някои места работи добре, но за съжаление много учители, професионалисти и лекари не знаят какво представлява този механизъм и все още не знаят какво трябва да се случи, когато имаме конкретно насилие над конкретно дете и наистина да му се окаже много адекватна помощ и подкрепа. Така че това е сериозен проблем.

Шестото ключово предизвикателство е по отношение на преустановената дейност на Националната мобилна група за психологическа подкрепа от училищни психолози, която през 2013 година прекрати своята дейност и това е тема, която за нас като граждански организации виждаме, че е много необходима , тъй като в училищата при сериозни инциденти, при проява на агресия има сериозни проблеми и трудности в тази посока може да се окаже адекватна помощ от специалисти, които са обучени в тази сфера.

В новия Закон за училищното и предучилищното образование има представена идея и е залегнало в нея развитието на центрове за подкрепа на личностно развитие и това е един механизъм, за който и ние гражданските организации много отдавна искаме наистина да се случат такива конкретни действия в училището, които да подкрепят децата с агресивно поведение, деца които са преживели различни трудности и имат различни трудности в семейната среда, но все още за съжаление не е ясно как ще бъдат финансирани тези центрове, какви ще бъдат услугите, как ще си взаимодействат неправителствените организации и училищните институции в предоставянето на такива конкретни услуги за децата и за семействата. Това тепърва вероятно ще става ясно.

Осмото ключово предизвикателство, което ние виждаме е на работещия чл. 155 в Наказателния кодекс за транспониране на директивата 2011/93/ ЕС. Господин Георги Апостолов ще представи по-подробно инициативите в тази посока. Като цяло този член дава възможност да бъдат преследвани хората, които упражняват онлайн тормоз или педофилия.

Другият голям проблем, който ние срещаме е отсъствието на правна дефиниция за детска порнография и това е нещо, което също би трябвало да влезе в наказателния кодекс.

Какви са нашите 11 препоръки?

На първо място, че трябва да се защитават и гарантират основните права на детето и това е тема , свързана със законово регламентиране на ефективните механизми на координация, като трябва вече обществото ни да премине от разглеждане на децата само в риск към цялото благосъстояние на детството и подкрепа на семейството. Така че инициативата за Закона за детето, който беше преди няколко години на дневен ред, той отпадна от политическата програма на управляващите тогава, много важно е наистина да се възобнови темата за детето, за семейството. Да се започне работа в тази насока, защото имаме конкретни недостатъци, които сегашният Закон за закрила на детето не би могъл да посрещне и не посреща поради неговия фокус само и единствено върху закрилата на детето.

Темата за установяване на конкретни дейности по превенция и интервенция при случаи на насилие и тормоз в училище е тема, която трябва да бъде поставена от Министерство на образованието и науката и там трябва да бъдат проведени множество обучения на педагогическия персонал за разпознаване на симптомите на насилие, на психичното страдание на децата и какво поражда това психично страдание в училището и в училищната среда.

Считаме, че е необходимо целият педагогически персонал наистина да премине през такива подготвителни и обучителни програми, за да може наистина да бъде разпознато насилието като такова.

Другата тема е изключително важна и тя трябва да се случи с всички институции, които имат досег с деца, а това е, че трябва да се развият политики и процедури за закрила на детето във всички институции. Това се училища, детски градини, неправителствени организации, центрове за работа с деца, спортни клубове и всички други институции, които трябва да въведат тези процедури за закрила на детето.

В тези процедури за закрила на детето влизат някои основни елемента и аз бих искал да ги кажа.

На първо място това е, какво се случва, когато има насилие от страна на персонала към детето, какво се случва, когато има насилие между децата, какво се случва, когато имаме такъв случай и какви са действията, които трябва да предприемат съответните органи за предотвратяване на насилието, за подкрепа на жертвата и за конкретни механизми за това какво трябва да се направи със съответния насилник в съответната среда, независимо дали това е учител, дали това е социален работник, дали е треньор по футбол или е с някаква друга професия.

На седмо място трябва да се разработи национална програма за превенция на насилието. Тема, която е изключително важна и много необходима. Развитие на достъпни услуги за лечение на зависимости. Преди малко говорих по тази тема. Да се въведат изискванията на директива 2012/29/ЕС за изготвяне на индивидуална оценка на пострадалите деца от насилие. Изменение на наказателният текст на термина детска порнография. Промяна на чл.155 „в” до 6 години затвор в Наказателния кодекс. Поправки в Законът за МВР , да може ГДБОБ да работи по сексуални посегателства срещу деца. Поправки на Закона за електронните съобщения за изискване на графични данни, с цел идентификация на извършител.

Като цяло това са нашите препоръки. Ние сме подготвили една позиция на Националната мрежа за децата. Вие можете да я видите, да се запознаете с по-големи подробности, но темите, въпросите и големите политики, които стоят пред нас са, че ние трябва да дадем крила на децата, а не просто да ги закриляме само и единствено. Трябва да можем да минем от темата на века към крилата и големите теми, свързани с детското правосъдие.

Темата за установяване наистина на едно модерно детско правосъдие в България е важна, защото в настоящата система се възпроизвежда насилие, което е установено и от Омбудсмана, и от Държавната агенция за закрила на детето и от редица други органи в страната. Необходимо е тази система да бъде модернизирана. Вече казахме за мерките свързани с тази тема, които трябва да бъдат предприети. Много е важно лекарите да бъдат свързани със системата на социалните услуги, за да може наистина да има едно добро взаимодействие между здравната и социалната тема. Най-голямата препоръка е за изграждане на единна семейна политика, която в момента е разпокъсана на над 13 нормативни документа, множество стратегии и нямаме ефективен поглед затова как подкрепяме българското семейство, какви са действията, които ние предприемаме, за да може насилието да бъде намалено в най-малката степен.

Отново бихме искали да обърнем внимание на следното: трябва да имаме Закон за детето и семейството, който да се фокусира върху правата на децата в България.

Благодаря ви за вниманието.

Благодаря на господин Богданов.

От кратката, но доста изчерпателна презентация разбрахме и усетихме отново колко е комплексен този проблем и как той се нуждае от комплексен подход от това всички заинтересовани страни, институции, организации, законодателни и изпълнителни институции да си подадат ръка и наистина да начертаят конкретни съвместни стъпки за решаване на проблема.

Първа думата поиска госпожа Манолова - Омбудсман на Република България.

Заповядайте, госпожо Манолова.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА – Омбудсман на Република България:

Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Маринска, уважаема госпожо Таралежкова, господин Богданов, госпожо Мичева, госпожо Жечева,

Не мога започвайки своето изложение да не кажа няколко думи по ужасната трагедия, ужасното събитие, което порази всички нас буквално преди часове в сърцето на Европа, терористичните актове, които по своите размери може би ще достигнат тези в Париж. Това е удар не просто срещу Белгия. Това е удар срещу всяка европейска държава, а очевидно и срещу всички държави, които положиха усилия да бъде прекратен огъня в Сирия и срещу Съединените американски щати, и срещу Европейския съюз, и срещу Русия. На практика се оказва, че Ислямска държава продължава военните действия и мисля, че всеки един от нас няма как да не си даде сметка, че Ислямска държава не е просто територия, Ислямска държава е идеология, която поразява според мен и нашите деца и изобщо децата по света, независимо, дали са в центъра на военните действия в Близкия Изток, независимо, дали са в сърцето на Европа, независимо, дали са в България и наблюдават чрез средствата за масова информация ужасната трагедия в Брюксел.

Според мен трябва да започнем днешната кръгла маса със съболезнования за всички, които загинаха там. Там има и деца и във всички случаи тази ужасна трагедия и в прекия смисъл на думата ще се отрази върху децата, чиито близки са загинали и са засегнати от тези ужасяващи терористични актове. Това показва колко се променя светът и колко голямо е значението и на днешният, и на подобни форуми изобщо за възпитанието на нашите деца, за превенция върху всички форми на насилие.

Аз като Национален омбудсман не случайно обявих за основен приоритет на моята работа през 2016 година защита правата на българските деца, защото наистина те имат право на спокойна и на сигурна среда. Нарекох моят приоритет „В нашите ръце”, защото от друга страна наистина в ръцете на всички възрастни хора, на изпълнителната, законодателната власт, на неправителствените организации е настоящето и бъдещето на нашите деца, тяхното щастливо детство и неговото освобождаване от насилие и всякакви форми на брутални прояви.

Според мен и моят екип най-драстичната форма, с най-широки мащаби на насилие в България е домашното насилие. В случаите няма официална статистика затова, но от всички последни изследвания на неправителствени организации се оказва, че около 27 % от българските жени са жертва на домашно насилие, т.е. даже не всяка четвърта, а всяка трета българска жена, което означава, че и всяко трето българско дете е свидетел на домашно насилие. От началото на тази година бяхме поразени от няколко информации за драстични случаи на прояви на домашно насилие, в които жертви са и жени и техните деца, включително четири смъртни случая, които са приключили в семейството, което показва драстичността и абсурдността на този проблем.

Затова едно от първите действия, което предприех като Омбудсман в края на миналата година беше отправянето на препоръка до министър-председателя и до правителството за предприемане на спешни действия за присъединяване на България към Конвенцията за превенция и за защита от насилие върху жени и върху деца и домашно насилие, по-известна като Истанбулската конвенция. Това не е един формален акт. Изпълнението на ангажименти по присъединяването към Истанбулската конвенция означава конкретни законодателни стъпки, промени в законодателството и конкретни практически действия, които могат да бъдат включени във финалния документ на днешната кръгла маса, тъй като една част от тях засягат народното представителство, друга част от тях изпълнителната власт, а трета част неправителствения сектор. Според мен, като Омбудсман са наложителни промени и в Закона за домашното насилие, а и в Наказателния кодекс, като най-драстичната промяна би следвало да бъде в посока промяна изобщо начина на квалифициране на формите на домашно насилие от частно правен ред за преследване на тези престъпления би следвало да се премине към общия наказателен ред, т.е. да не се поставя в ситуация жертвата на домашно насилие сама да бъде водещата страна в един наказателен процес, а това да се случва по инициатива на Прокуратурата.

Важни са според мен и практическите стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се отговори на изискванията на Истанбулската конвенция. От моите обиколки из страната се убедих, че те са изключително важни. Например центровете, които приютяват жертви на домашно насилие, жени и деца в България са само 17, което означава, че даже не във всеки областен град има кризисен център, който да приюти жертва на домашно насилие. Според мен като Омбудсман е наложително правителството да осигури необходимите средства и от 01 януари 2016 година да има финансиране за създаването на един кризисен център поне във всеки областен град с достатъчен капацитет.

Сблъсках се и с друг парадокс. В процеса на подготовка на областните стратегии за социална политика на всяка една област, тъй като те се структурират на база на статистически данни, идентифициране на конкретни проблеми, се оказа, че по официална статистика в повечето от областите в България изобщо няма регистрирани случаи на домашно насилие, нито над жени, нито над деца.

В същото време неправителствени организации и социални институции ми се оплакаха, че стандартно местното РПУ изпраща жертвите на домашно насилие за подкрепа от неправителствения сектор. Той не разполага в конкретното място нито с възможности за подслон, нито за оказване на психологическа помощ, рехабилитация на жертвите на домашно насилие и единственото, което може да направи е да се опита да ги препрати към столицата, да им окаже някаква косвена помощ, след което жертвата на домашно насилие се връща обратно при насилника в дома и случаите продължават.

Парадоксално, но факт е, че и в столицата има един единствен кризисен център, който има капацитет от 8 легла и който също се стопанисва от една неправителствена организация, с много експертиза по темата. Това е неправителствената организация Анимус. Факт е, че няма как 8 легла за двумилионна София да бъдат достатъчни , предвид и факта, че най-близките градове изпращат жертвите на домашно насилие именно в столицата.

Друг проблем, който идентифицирах в моята работа през първите месеци е липсата на достатъчна координация между институциите за действия при отделните случаи на домашно насилие. Така наречената зона Защита също на една неправителствена организация в столицата, която получава сигнали за насилие сподели, че за разлика от телефонната линия, която работи 24 часа, останалите институции имат работно време, което трудно може да бъде напаснато към работното време на насилието, защото насилието няма работно време. То се случва в събота и неделя, в почивните дни, вечер, през нощта и е задължително да има възможности за реакция от всички институции, които имат отношение за подкрепа на жертвите на насилие и за действия срещу насилника, независимо от това кога се случват те.

Друг проблем по отношение на подкрепата и действията срещу случаи на насилие е липсата на чувствителност и умения за разпознаваемост на случаите на насилие сред различните институции. Това също е една сфера, в която трябва да се работи. Аз мога да онагледя с един пример. Отново към мен се обърнаха от неправителствена организация да разкажат за констатиран случай на сексуално насилие на дете. Сигнализирано е, привлечени са съответните институции, разследващите органи, детето е разпитвано в синя стая, но тъй като насилието от пастрока на детето се е случило в хотел, тъй като детето не е могло да посочи мястото и точното време на този акт, в крайна сметка това е препятствало извършването на последващи действия срещу насилника, т.е. трябва да има и с помощта на неправителствения сектор със сигурност и конкретни действия, обучение, изобщо създаването на среда и на компетентности на съответните органи да разпознават насилието и да работят и с жертви и с извършители на домашно и на друго насилие.

В този контекст искам да дам за пример с положителният случай в Разград, в който НПО Разград е инициатор на създаването на първия с страната областен център за превенция срещу домашното насилие. Един орган, който си поставя амбициозни задачи и би могъл да служи за пример за създаването и на такава национална структура, включително и на такъв национален орган, в който да се включат представители на всички отговорни институции по темата домашно насилие и основните цели, които си е поставил този орган са в няколко посоки – превенция; популяризиране правата и възможностите на жертвите на насилие; пряка подкрепа на жертвите на насилие; мерки по отношение на лицата, които извършват насилие и проследяване на случаите на домашно насилие. Защото просто констатацията на един акт не е достатъчна. Това са човешки съдби и особено когато това се случва в семейството, белезите и пораженията, които оказват на едно дете, което расте в такава среда, наистина са определящи за неговото бъдещо развитие. Така че е необходима една постоянна работа и проследяване на тези случаи.

Безспорно първата стъпка, която трябва да се предприеме е да се разчупи мълчанието, да се разчупят табутата, нежеланието, страха, срама на жертвите на домашно насилие да споделят затова. Това е проблем както за жените, които са жертви на домашно насилие, така и за децата и в този контекст приветствам днешната кръгла маса, защото всяка една такава проява е стъпка към информиране на обществото, даване на кураж, самочувствие и перспектива на жертвите на домашно насилие.

Аз съм отворена като Омбудсман за сътрудничество с всички институции, с неправителствените организации, включително и в подготвянето на предложения за законодателни промени. Така че съм готова да работя госпожо Маринска и с Вашата комисия.