Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

139
Заключително обръщение
Убеден съм, че много хора не желаят вие да знаете това, което току що прочетохте. То е едно страшно обвинение срещу тяхната идеология и срещу самите тях. Много от инквизиторите са още живи и не само че никой не им е потърсил сметка за техните кървави деяния, а се осмеляват да убиват и ликвидират малкото останали инкви-зирани живи свидетели, които почти простиха на мъчителите си.
Описаните зверства са изповед на един ремсист, когото може би съвестта гризе. Такива срещнах много. Никой не е щастлив. Последната им изповед е - вярвахме в нещо, което ни излъга.
Всичко това е само една много малка част от страданията и унищожението на нашия народ. Къде ни води настъпилата днес апатия? За това, че повечето наши управници и политици не са повече наши, не бива да се предадем на пораженство. Те, както са дошли, така ще си отидат. Личните амбиции отново отживяват. Старото ще си отиде. Надеждата е в младото ни поколение.
В народа ни са настъпили морална криза, апатия и страх, въпреки че комунизмът не се ползва със симпатиите и подкрепата на народа ни, над който вече властваха. Нека това вече никога не се повтори. Всички знаят откъде идва нашето зло, но малцина изразяват публично своето недоволство. И това се дължи не на симпатия, а на страх. Не е ли това едно обезличаване и обезценяване на личността, което води към окончателното ни заробване - единствената цел на нашите поробители. Всички световни революции, диктатури и човешки катаклизми са ставали единствено поради човешка и национална апатия.
Да престанем да се самозалъгваме. Опасността е несъмнена, продължителна" и много страшна. Застрашени са всички без изключение, дори и тези, които ни подвеждат. Ако твърдо и непоколебимо се противопоставим на съзнателните и несъзнателните заговорници, те ще ка- питулират. Те се мобилизират, но нека се мобилизираме и ние. Не само сме болшинство, но и моралното право е на наша страна. Огромният политически вакуум трябва да бъде запълнен от едно общонародно движение за национално обединение и възход. Едно обединение не само за права, но и за задължения.
Необходими са една нова духовна демокрация и раз-крепостяване. Всеки български патриот е длъжен със себеотрицание да поеме социалната си роля.
Монархия или република - ще решим, след като премахнем врага. Всяка пасивност и апатия са дезертьорство към нашата държава и самите нас.
Спасението е само в обединението на всички патриотични сили за едно по-добро бъдеще.

140

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: