Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 5 Домът на командира на полка се намираше в центъра на града, на втората пряка улица от градският площад. Двуетажна сива къща, с тераси от изток и запад. Дворът не беше голям, но добре подреден. От пътната врата до входа на къщата имаше зелен тунел от лозови пръти, под които висяха кехлибарени гроздове от афуз али и черни от мискет и бемзо. Песъчинките по циментовата пътека скърцаха под твърдата стъпка на полковник Ангелов и всички познаваха този приятен сигнал, който се чуваше във всяка стая на къщата. Лозите бяха посадени от запад, а скелето обърнато на югоизток, за да гали слънцето плодовете. От източния край на пътеката имаше широка алея с цветя. Там винаги ухаеше на цъфнал цвят, от началото на пролетта до късна есен. Карамфилите бяха в отделна алея и пъстрееха през цялата година. В края, в близост до желязната ограда, бяха хризантемите. Те бяха последната украса на скромната градина, но може да се каже, че бяха и нейната перла. Къщата беше с два директни входа - за първия и за втория етаж. За втория се отиваше по бяла мраморна стълба. Освен това, имаше и вътрешна вита мозаична стълба, която свързваше двата етажа. Западните прозорци на къщата гледаха към двора с овощната градина -там също се чувстваше грижата на добрия стопанин и натежалите от плодове клони на ябълките и крушите лежаха на желязното скеле. Обикновено в дома цареше строга тишина с изключение на часовете, в които децата (момче и момиче) посрещаха баща си, хвърляха се на раменете му, прегръщаха го, целуваха го. Всеки бързаше да разкаже най-важното за себе си. Накрая момчето почти винаги питаше за слу- жебния кон на полковника, чието име беше Гранит. Той беше любимец не само на сина на Ангелов, а и на целия град - наричаха го Командирския кон. Много често, когато беше в добро настроение, полковникът спираше в градината, откъсваше по някой цвят по избор и като влизаше в предният хол, където обядваха, подаваше го с целувка на хубавата си, с 12 години по-млада от него жена. - Благодаря, Саше - галено и мелодично отговаряше тя с лек акцент на „р", което правеше речта й приятна за ухото, като винаги връщаше получената целувка в двоен размер. Жената на полковника поставяше подарения цвят във вазата при другите, но го издърпваше малко над тях. Когато оставаше сама, тя го отделяше от другите, опиваше се от аромата му и го даряваше с де- сетки целувки на ден. 18 Тая фатална септемврийска вечер песъчинките по бетонната пътека мълчаха, мълчаха и през нощта... и още продължават да мълчат!... Мълчеше и бравата на пътната врата. Само часовникът в антрето старателно отброяваше часовете, седмиците, месеците и годините от не- възвращаемия ден на полковник Ангелов. Майката на Ангелов отваряше на интервали вратата на спалнята и досадно питаше: - Няма ли го? Дочух песничката на песъчинките! Боже мой, как може да се излъже човек! Тинке, вярвай ми, преди малко тъй ясно чух стъпките му, да не би да е идвал друг, но аз него- вата стъпка в сто ще я позная! Може и от годините тъй нещо!... Когато часовникът в антрето отброи 10,30 вечерта, баба Райна запали кандилото пред Разпя- тието и то плисна трепкаща светлинка през отворената врата. Разтревожената майка произне- се гореща молитва към Бога и упорито зачака да чуе гласа на сина си. След полунощ баба Райна отново попита снаха си: - Тинке, стъпките и гласа му чух - идва си. - Няма го, мамо, тъй ти се струва! Аз също се лъгах, отварях вратите, но там ме посрещна тишината! Момчето беше опряло чело в края на кухненската маса и в здравия си сън дишаше равномерно. Момичето лежеше по очи на миндера и сегиз-тогиз повдигаше глава при най- малкия шум, очаквайки да чуе свистенето на песъчинките по бетонната пътека. - Деца, защо не лягате? Нали знаете - утре училище ви чака - запита бабата, когато провери илюзията на шума след 2 часа в новия ден. - Молих ги, мамо, не искат! Желанието им е да видят тати, да му разкажат лудориите си и тогава!.. - Не му е сега лудории да слуша! Какво проклето време!.. Всеки с грижите си, децата с едни, бащите с други, а майките с трети. Милите ми внучета!.. Хиляди като вас чакат бащите си, но не ще ги видят! Между казармения двор и Дунава пропукват пушки. Там гинат бащи и синове... Проклето време! Много пъти се сменяше една власт с друга, но като тази не е имало!.. - Мамо, не говори така, това е може би учение! Така ли се убиват хора? Никой още не е съден, нали ще има народен съд, народът ще си каже думата. Аз не виждам някой да е виновен с нещо! Война - по-рано минаха германци, сега минават руси, какво ли още ще видим? Какво е виновен Сашо, кметът или учителят, всеки си гледа работата. - Така беше до сега, снахо, сега е друго! Комунистите никога не са били на власт. Сега ще опропастят всичко, защото в живота си никога не са имали нищо! Това са мързеливи и злобни хора, те ненавиждат всеки, който е по-добре от тях, който работи и се труди. Тези два порока, събрани ведно (мързел и злоба), раждат нещо, което се нарича комунизъм. Погледни хората от квартала - кои са комунистите, и ще се увериш! - Мамо, какво говориш, никъде не казвай това. За такива приказки Сашо ще си изпати! -Ако не е вече изпатил! Това закъснение не е добре!.. Ти не излизаш из града и не знаеш какво говорят хората! Казват, че убивали вързани и невинни хора! Просто някой те мрази, посочи те с пръст и други те хващат, арест и без съд разстрел! Жестоко и мръсно време! Те вдигнаха оръжие срещу държавата, убиваха от засади, ограбваха мандри, складове, магазини и пощи и когато ги съдеха, всички викахме: „Простете им, сгрешили са!" Сега те не прощават - убиват невинни, като ограбват насила парите! Сашо се застъпваше за тях, винаги казваше, че не бива да се отнема човешки живот. Тогава го харесваха, ако сега каже това, ще го съдят! „Заблудени хора, мамо! Ние трябва да им помогнем да се оправят, да намерят верния път..." - Все това повтаряше и аз го поощрявах да върши добрини. Често го чувах да казва: „не отнемай на човека това, което не си му дал!" Сега на новите управници руснаците казват: „Убивайте, за да бъдете убивани!" Това е техният бог - техният идеал! - Мамо, лягай си, нали аз ще го чакам. Като дойде, ще ти се обадя - предложи снахата. - За майката няма сън и покой, кога детето й е в неизвестност! По-добре гроб да ми предложиш вместо легло! Сина си чакам. Старата влезе в спалнята си, без да затваря вратите и светлинката на кандилото хвърляше златисти отблясъци на бравата. Погледна през прозореца, без да види нищо, прекръсти се, съблече бархетната си пижама и я преметна през таблата на леглото. Отвори крилото на гар- дероба, където бяха всекидневните й рокли, попипа с пръстите на дясната си ръка две от тях и 19 взе по-новата. Преметна отгоре плетен шал, взе бастуна с гуменото топче накрая и каза твърдо на снаха си: - Отивам, ще го търся! - Мамо, какво правиш! Къде отиваш? Знаеш ли какво време е сега, нали преди малко говори за страшни работи, за лоши хора, за обири и убийства! Виж, часът минава 5 - съмва се, сега се връщат пияни мъже от кръчмите! Има и чужди войници, пияни ходят из улиците! - Всичко знам, снахо, но ти не знаеш, какво значи да не знаеш къде е синът ти! Това е страшно! Дано никога не го изпиташ, това е наказание от бога! Пияния с пиян ще се разбере! Вие стойте тук и заключете вратите, аз отивам! - Бабо, ще дойда с теб! - скочи момчето от леглото и грабна горната си дреха. - Момчиле! Къде? Не бива! Защо ме оставяш? - проплака майка му. - Ще търся тати, искам да го видя, мамо! Бабата застана в рамката на вратите, прегради му пътя и каза повелително: - Аз ще го търся, защото съм майка! - Аз съм син и аз имам право да знам къде е баща ми! - В къщата трябва да има мъжко! Ти не си малък, остани тук!... Не дай си боже... тези две жени какво ще правят?.. Остани, чедо и запомни това проклето време! - каза баба Райна. Спящото момиче се събуди, хвана брат си през кръста и писна силно: -Батко, и аз ще дойда с теб! И аз искам да търся тати! Тинка прегърна момчето и зарида, говорейки с плачещ глас: - Момчиле, не ме оставай сама! Не ме погубвай! Тези думи на майката трогнаха момчето. То се гушна в майчината пазва и отговори: - Тук съм, мамо, няма да те оставя! Външната порта хлопна зловещо в ранното утро. Една майка отиде да търси сина си. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|