Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

20
- Говоря това, което е, господин генерал! Къде са, никой не знае, може би само звездите и луната, ако са успели да видят!
- Кой ги взе? Къде отидоха? Не се ли връщат?
- Всеки, който носи на ръката си червена лента или петолъчка, който желае да убива и има смелост да се нарече комунист, може да арестува когото пожелае и да го убие, когато иска!
- Полковник, това е анархия! Защо го допускате? Нямате ли оръжие?
- Нямам! Аз съм без оръжие! Взеха го вчера! Това е комунистически строй, наречете го, както искате! Вие ги подкрепяте, вие предадохте властта в ръцете на ОФ. Спасявайте ни, ако можете! Ние вярвахме и ви следвахме след всяка власт. Може би това е нашата грешка! Сега плащаме с главите си!
- Ще наредя проверка на случаите. Заемете се със задачата за мобилизацията и насочване на частите в определения район!
- Слушам, господин генерал!
Полковникът оставя слушалката и се почувства изморен. Ръката му се видя олекнала и мека, едно общо безсилие - физическо и морално, властваше над него. Той се остави в ръцете на другите и във властта на времето. В тази безпътица той стоя твърде малко. Спомни си думите на генерала, че България има нужда от него и силите и властта му се възвърнаха. Не чувстваше глад, а в устата му се мотаеше някаква горчилка, която той не можеше да преглътне. На миглите си усещаше пак този сладникавопарлив сърбеж от недоспиването.
Натисна копчето на звънеца за адютантската стая. Постоя така няколко секунди - обикновено за това време адютантът заставаше пред него. Изминаха минути, но адютантът не идваше.
Едва сега си спомни за сърцераздирателните викове, които беше слушал вчера. В тях той беше познал гласа на адютанта Фердинанд Симеонов. По тялото му полазиха студени тръпки и пак тази несигурност и страх от неизвестното, от дивата революционна ярост на войнишките комитети. Дясната му ръка потри високото чело и голия лоб. Тъпа болка го сепна и той накъдри кестенявите си вежди. После потри лицето с длан, за да отстрани някакво странно предчувствие или да снеме от лицето си маската на някакъв невидим, но осезаем кошмар.
„Защо адютантът не идва? Наистина ли чух вчера гласа му или това е някаква прилика? Ще проверя, работният ден започва" - реши той и се надигна от стола. В същия момент вратата се отвори бавно и без да чука в рамката застана размъкнат, незапасан войник, с увиснали към вра- та остри върхове на неугледни мустаци. Устата му беше комай широка, колкото да побере четирите пръсти на едната му ръка, слети един до друг. Левият ъгъл на устните му висеше надолу, а другият беше дамгосан с една дълбока кафява бразда, белег от стара рана. Челото му бе низко и се открояваше под килнатото назад войнишко кепе, украсено отпред с петолъчка, вместо с коронован лъв, както беше прието в казармата. Всичко в него говореше за нещо уродливо, нечовешко във външната му фасада. Погледът му беше разноглед, така че, като искаше да се съсредоточи, той поставяше главата си под ъгъл от 30 градуса. Самите му очи бяха големи, но бялото в тях беше размътено и имаше жълтеникав отенък. Миглите на клепките почти липсваха. Само във външните ъгли имаше по няколко прави редки косми от съществували някога естественозащитни средства на очите. Косата му беше гъста и черна, низко остригана, което подсказваше, че скоро е излязъл от затвора или лагера. Под откоп- чания ревер на куртката се виждаше трикольорно бие на офицерска фланелка. Беше фланелката на адютанта, която полковникът позна, защото те бяха първите, които получиха от тях. Ръцете му висяха нескопосано встрани, като лявата беше по-ниско до земята, защото и рамото на тази ръка беше под нивото на другото.
Полковникът се стъписа изненадан от неочакваната среща. Дошлият беше оставил вратата отворена. Запита грубо:
- Оти дзвъниш бе?
- Търся адютанта!
- Онова ли фашиско копиле? Няма да го видиш на тоя свет, на оня белким се срещнете! Язе съм агютантин.
- Как така? Кой ви назначи?
- Не знаеш ли кой назначава - партията, комитета!
- Тук има отговорна канцеларска работа, ще се справите ли?

21
- Мка, не съм писмен, това си е твоя работа. Мен партията е дала задача, имам партийно поръчение!
- Какво сте работили преди в цивилния живот?
- Какво, от фашистите можех ли да намера добра служба! Налбантин бех. Подковавах конете на богатите за парче леб и те са подиграха с мен, ама свърши се то! Откога чакам това време!
Зад новия адютант в рамката на отворената врата застана подполковник Габровски. Той удари токовете на лъснатите до огледален блясък ботуши и вдигна дясната ръка до слепоочието си. Командира прие поздрава и го покани да седне, като му съобщи за мобилизацията.
- Разбрах - отговори Габровски. - В щаба се получи заповед, наредих да Ви се донесе за разпореждане.
Подполковникът затвори вратата и седна на един тапициран стол близо до голямото дъбово бюро, полирано в тъмнокафяво. Без покана „адютантът" се настани в коженото кресло, като започна любопитно да разглежда кожата, после въртеше глава встрани и оглеждаше всичко, което за него беше непознато и ново. Стените на кабинета бяха изографисани с едра шарка от метличини и той започна да ги разглежда отблизо, като ги триеше с пръсти, за да провери качеството на боята.
- Вие сте свободен - обърна се полковникът към третия човек и обясни на Габровски, че е изпратен за адютант.
- Освободи ме Червената армия! Ако не беше тя и сега да съм в дранголника, такива като тебе ме вкараха там!
- Защо сте съден?
- Набедиа ма, че съм ограбил коопирацията, а язе за партията, оти беше бедна.
- Началникът на щаба и двама войници донесоха заповедта за мобилизацията.
Полковникът я прочете и даде съответните разпореждания.
- Габровски, за комплектуване на частите ще отговаряте Вие.
- Слушам! - отговори той отсечено.
- Сега на работа, господа - нареди полковникът и отвори чекмеджето, от което извади папка с преписки.
Когато хората от щаба и Габровски излязоха от стаята на командира, пред вратите чакаха хората от полковия войнишки комитет. Те влязоха, без да искат разрешение. Един от тях смигна на „адютанта" и той измъкна из под куртката си зареден парабел (пистолета на Фер- динанд Симеонов).
- Полковниче, напред, мамицата ти фашистка – каза грубо той.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: