Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

24
това, което не е ваше! Ние в СССР вършихме същото през 1918 година, в отделни случай това съществува и сега. Воюват успешно, а който от тях се опита да ни изневери, за него има само една отплата - смърт!
- Нашите офицери не желаят да служат на комунистите!
- На България желаят ли?
- Да, на нея служат!
- Това е прекрасно, използвайте национализма в тях!
- Нашите също служат на Русия, но тя е Съветска - така всеки намира своето удовле- творение! Не забравяйте, зад тях са политическите командири, те са очите и ушите на партията! Сега вие имате същото, можете спокойно да използвате старите. От вас като комунисти, като комитет ние искаме дисциплина и помощ с войските си, нашата кръв изтече в тая жестока война, дайте малко от вашата, която досега беше запазена!.. Иначе... - Той хвана дръжката на нагана и припомни: - Аз съм комендантът!..
Чекистът каза на хората от ОК на БКП това, което те не знаеха или не вярваха, че господар на военното, политическото и икономическото положение в страната не са те - българските комунисти, а хората от СССР. Каза го открито, твърдо и демонстративно напусна заседанието на Окръжния комитет, като остави хората около дългата маса в пълна безпътица и неведение.
Мълчанието след неговото излизане продължи дълго. Най-възрастният от комитета изгледа другарите си изпитателно и като в просъница каза глухо:
- Едни си отидоха - те искаха! Дойдоха други – тези нареждат! Ние ще трябва да слушаме и да изпълняваме, ако не желаем да застанем до кола на стрелбището.
Бай Трифоне, сега е война, умуване няма!
- След войната ще бъде същото! Както започне, така върви!
- Трябва да използваме техния опит, човекът каза - да се използват старите офицери! Ако останат живи след войната, ще им търсим сметка за миналото! Ние какво направихме?
Напълнихме траповете с пагони!
- Ние ще подходим по нашему, но революционно! Ще ги разделим на три категории!
Първите, които са заплаха за нас, ще изчезнат в безотговорните дни на революцията. Вторите, които можем да опетним в нещо, ще ги изправим пред Народния съд! Третите ще използваме във войната и ако останат живи, ще получат заслуженото! -предложи секретарят и останалите единодушно вдигнаха нагоре грубите си ръце.
- Решено - така го записваме! За изпълнението отговаря другарят Недялков - завеждащ отдел военен!
Решенията на партийната организация ставаха закони и всеки се подчиняваше. Останалите три политически организации - участнички в ОФ, разбраха това твърде късно, когато въжето се затегна около шията на политическите им водачи. Някои от тях се опитаха да не ги зачитат, искаха да налагат свое мнение, но получиха следния отговор:
- Ние дадохме за властта кръв и няма да я делим с никого! Който не е с нас, е против нас!
Нека се дистанцира, за да не патят с него други.
Г. М. Димитров и Никола Д. Петков оспориха водачеството на КП в елементарния смисъл на думата. Те искаха равни права в управлението на страната и самостоятелна листа в предстоящите избори, за да се даде възможност на българския гласоподавател да избира по свое желание и воля политическата организация, за която желае да гласува.
Ръководството на Комунистическата партия се компрометира от горе до долу. То съзнава- ше ясно омразата на голямата част от гласоподавателите и не се реши на самостоятелна листа.
Всяко отделяне на комунистите в отделна листа би означавало за тях пълен провал! Тази реалност съществува и днес в така наречените условия на зрелия социалистически строй.
Причината е пълният икономически провал при общественото притежание на средствата за производство.
- Във въоръжената съпротива, доколкото тя съществуваше, участваше и БЗНС и на тая ос- нова искаме равни права - заяви д-р Г.М. Димитров на конгреса през октомври 1944 г.
Отговорът на ЦК на БКП беше: Вие бяхте ни необходими до 9.09.1944 година, от 10 натам оръжието е в нас и ние не се нуждаем от политическа подкрепа. Ние упражняваме диктатурата на пролетарията! Всеки от вас, който не е съгласен с това, минава в лагера на нашите врагове и го очаква тяхната съдба!

25
Този диалог започна в първите дни след самия 9 септември и продължава и до днес. Ще продължава и в бъдеще, докато съществува в страната омразната червена диктатура.
Въпросът с корупцията в полка нашумя. Това се свързва с арестуването на авторитетния полковник Ангелов и комитетът възложи на Недялков да се занимае със случая.
Малограмотният партиен деятел не можеше да направи друго, освен да се скрие зад някой от авторитетните военни и за целта избра Габровски.
- Господин полковник, като член на ОК на БКП и завеждащ отдел военен имам поръчение да ви предложа да поемете отговорността за реда и дисциплината в полка. Настанете се в ка- бинета на полковник Ангелов и поемете неговите права и задължения!
- Как така, господин Ангелов не е уволнен, при нас промените се обличат със заповеди!
- Няма вече това, което е било при вас, важно е какво е при нас! Бюрото има становище по въпроса - действайте! В противен случай ще ви търсим отговорност, а това значи да ви изпратим в Кръстатата казарма!
- Разбрано - отговори Габровски без желание.
- Господин Габровски, позволявам си да Ви дам един съвет, макар да съм по-млад от Вас.
Ако го запомните, ще бъде само от Ваша полза.
- Слушам Ви, господин Недялков.
- Свикнете с промените на времето, разберете, че комитетите на партията на своята територия са държавната власт. Всичко друго е формалност! Ако бяхте отказвали упорито, имам правата да възложа това на друг офицер, а Вие да отидете при полковник Ангелов. Той е толкова виновен, колкото сте и Вие.
Габровски не беше свикнал да му се говори така и по сухото му лице се явиха червени петна, сякаш на страните му горяха удари от широки плесници. Тънките му устни прилепнаха плътно към челюстта. Долната му брада трепна нервно, по челото му като тънки върви се наредиха хоризонтални бразди, по плещите му полазиха студени тръпки. Острият му практичен ум работеше светкавично като кибернетична машина, която решаваше най- сложните интеграли. Нежната му костелива ръка, под кожата на която прозираха кръстосани сини жили с малки възли на ставите, остави писалката в черната мраморна мастилница и той се вгледа в очите на събеседника си. Недялков беше от онези хора, които са освободени от всякакви морални, религиозни и нравствени задръжки.
Средно висок, слаб, с изпъкнало на средата чело, подобно на кози череп. Брадата му силно разделена на две с една дълбока бразда в средата, която той често оставяше недообръсната в дъното и една черна ивица от косми личеше отдалече като белег от сажди. Отблизо черната бразда изглеждаше отвратително, защото кожата му беше мазна и в долния край на браздата, която завършваше с едно разширение, се събираше кална пот. Очите му бяха черни като маслини, но малки за голямата му глава. Те лукаво примигваха в основата на сплеснат нос, в долната част широк, колкото голям син домат, изпъстрен със следи от едра шарка. Ъглите на устните му висяха надолу под прав ъгъл, където често се стичаше слюнка и той се бършеше с опакото на ръцете си. Устата му беше издадена напред и остра като на ловджийски пес. Точно отпред на горната устна липсваха два от предните му зъби. Когато говореше силно, от пролуките на липсващите зъби се показваше езикът му и хвърчаха съчки от слюнка върху събеседника му. За този си външен вид и жестокия характер, който притежаваше, той основа- телно беше получил прозвището - Звяр. Трудно би го открил човек в града, ако пита за него по истинското му име, но прякорът беше известен в окръга.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: