Механизъм на суаповите операции с български брейди облигации

3

2 2 7 3 4 6

На развиващите се

страни

1. Агенцията по приватизацията или съответното отраслово министерство сключват с инвеститора приватизиционен договор, в който е предвидено плащане и с брейди облигации. Инвеститорът закупува от своята банка брейди облигации, като получава сертификат, който депозира при приватизиращия орган, упълномощен да приеме плащането. Сертификатът удостоварява, че:

- инваститорът е пълноправен собственик на ценните книжа в пълен вид;

-ценните книжа са свободни от ипотеки, залози, обезпечения и други задължения;

- трансфериращият ценните книжа има пълните правомощия да извърши трансфера съгласно условията на размяната.

За покупката е необходимо резрешение на МФ и БНБ.

2. Инвеститорът нарежда на своята банка да преведе закупените брейди облигации в пълен вид (лицева стойност и лихвени купони) в полза на МФ по сметка на БНБ в Сити Банк, Лондон, Морган Гренфел, Лондон, или друга доверителна сметка на БНБ. Инвеститорът поема съответните комисионни разходи. Едновременно с това той представя на приватизиращия орган сертификат за трансфера на ценните книжа.

3. Приватизиращият орган уведомява МФ – управление “Държавно съкровище и дълг”, и БНБ – управление “Валутни операции”, за сумата и вида на облигациите, с които ще се извърши плащането по определената сделка, името на инвеститора, обекта на сделката и срока на трансфера на ценните книжа.

4. Приватизиращият орган прехвърля документите за трансфера на брейди книжата на МФ.

5. БНБ уведомява МФ, че ценните книжа – платежно средство по приватизиционната сделка, са приведени на нейна доверителна сметка.

6. МФ изготвя протокол, че трансферът на брейди облигациите е перфектен, и уведомява приватизиращия орган.

7. Приватизиращият орган приключва приватизационната сделка.

8. Министерството на финансите чрез БНБ канцелира брейди облигациите по сметката на БНБ или ги използва при други финансови операции.

Една от основните цели на Брейди сделката е замяната на дълга, съществуващ по първоначалните кредити или в резултат на споразумението за преструктуриране, да се извърши срещу свободно търгуеми облигации.

Брейди инструментите могат свободно да се търгуват, както всичси Еврооблигации. Те се регистрират на Люксембурската фондава борса и по правило клирингът с тях се извършва посредством международните системи за клиринг EUROCLEAR и CEDEL.

Вторичният пазар на брейди облигации се регулира от правилата на Асоциацията на брокерите за търговия с книжа за зараждащите се пазари.

Българските банки не са активни участници на брейди пазара и не се очаква да изиграят значителна роля при посредничеството на подобни сделки. Това се дължи както на липсата на достатъчен валутен ресурс, който банките да инвестират в деноминирани във валута ценни книжа, така и на политиката на правителството и централната банка, ограничаваща подобни инвестиции с цел спирането на изтичането на капитал от страната.

Интерес към брейди облигациите се проявява от широк кръг инвеститори. Най-интензивно търгуват специализираните инвестиционни и доверителни фондове. Други активни участници на пазара са застрахователните дружества и хеджинговите компании. В по-малка степен интерес към брейди книжата проявяват търговските банки и някои централни банки. В отделни случаи на пазара участвуват и отделни корпорации с интерес към суаповете дълг – собственост, и държавни агенции, заинтересовани от изплащането на дълговете, отпуснати на развиващите се страни.

През последните години търговията с брейди облигации бързо се разрасна. Няколко основни фактора допринесоха за интереса към този сравнитено нов инструмент:

- Високата възвръщаемост на инвестициите в брейди облигации ги прави далеч по-привлекателни от редица нискодоходни ценни книжа. Всички брейди облигации се търгуват под номинал, с отстъпка между 20 и 85 %, в зависимост от вида книжа и страната емитент. Цената на облигациите се възстановява бързо от плащинията на лихвите по тях: за около 6-7 години.

- Големите колебания на цените на брейди облигациите увеличават възможностите за спекулиране с тях.

- Много инвеститори считат инвестицията в брейди облигации и като възможност за участие в приватизационните процеси в страната емитент при евентуалното наличие на програми за конверсия на дълг срещу собственост.

- Положителните промени в политикоикономическия климат в повечето от държавите – емитенти на брейди облигации, увеличават доверието от страна на инвеститорите.

- Приблизително 45% от цената на облигациите с отстъпка и на 3% от цената на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания се обезпечават с безрискови ценни книжа. По този начин дори при просрочие по обслужването от българска страна тези облигации ще имат остатъчна цена.

- Цените на новоемитираните брейди облигации не достигат веднага ревновесната си точка и съществува неизчерпан потенциал за тяхното нарастване спрямо номинала на книжата. Поради тази причина инвестициите в по-нови брейди облигации носят по-голяма възвръщаемост от тези в по-рано емитерани Брейди инструменти. Освен по-доходоносно, инвестирането в новоемитирани брейди облигации е и значително по-рисково.

Вътрешен пазар на брейди облигации в България на практика не съществува. Причините са липсата на информация и опит в търгуването на международните дългови пазари и валутните ограничения за износа на капитал, какъвто предполагат подобни сделки. Независимо от това, български банки и компании, особено частните, са потенциални големи купувачи на брейди облигации, по няколко основни причини:

- високата доходност на тези инструменти, която ги превръща в привлекателна инвестиционна алтернатива;

- фактът, че заедно с валутно деноминираните облигации, издадени по Закона за уреждане на необслужваните кредити, са най-изгодните платежни инструменти в приватизационния процес;

- възможността да бъдат използвани като обезпечение на кредитите;

- банките подобряват своите баланси и отчетите за приходи и разходи, тъй като в тях облигациите се осчетоводяват по номинална стойност, а разликата между покупната цена и номинала се записва като приходи за съответния отчетен период;

- повишават се качеството и доходността на техните активи.

Покупката на брейди облигации от страна на българските лица може да доведе до проблеми с платежния баланс. Тъй като може да се осъществи единствено на международните капиталови пазари, тя ще доведе до изтичането на капитали от страната и влошаване на капиталовата сметка на платежния баланс. Този негативен ефект обаче ще бъде най-вероятно краткосрочен, тъй като в дългосрочен план лихвените плащания и погасяването на главниците на облигации, държани от български физически и юридически лица, ще останат в страната, вместо да се насочат към дъражатели извън граница и да създадат напрежение с платижния баланс и валутния курс.

Търговия с български брейди облигации

Секюритизацията на българския външен дълг значително уласнява търговията с него. Задълженията на Българската външнотърговска банка се търгуват и преди подписването на брейди сделката, но цените са силно спекулативни и варират между 8 и 40 цента за долар дълг според вида му. След емитирането на стандартизираните брейди облигации част от държателите им веднага ги предлагат на пазара. Интерес към книжата приявяват предимно институционалните инвеститори: инвестиционни и доверителни фондове, застрахователни дружества, пенсионни и хеджингови компании. Често българските брейди облигации не се купуват отделни, а в пакети заедно с дългови облигации на други страни. Това се налага от невъзможността на някои инвестиционни компании да следят детайлно икономиките на отделните страни длъжници и от избора им на стратегия на диверсификация, при която залагат на средния риск на брейди облигациите.

Като правило институционалните инвеститори винаги използват услугите на посредници – не само за покупката или продажбата на брейди облигации, а и за инвестиционни съвети и понякога за управление на портфейлите им. Някои финансови институции, като Deutsche Morgan Grenfell, са разработили финансови продукти за инвестиция в портфейл от дългови книжа на различни страни. Посредници се използват и при покупката на брейди облигации за целите на суаповете дълг-собственост.

Българските брейди облигации са сравнително ликвидни. Облигациите с отстъпка обикновено се търгуват без проблеми в обеми 10-15 млн. долара. Обичайните пакети от облигации с първоначално намалени лихвени плащания са 5-10 млн. щатски долара, а от облигациите по просрочените лихви – 10-15 млн. долара.

Въпреки че в момента българските брейди облигации се търгуват в скромни обеми, големите финансови институции очакват активизиране на търговията с тях.

Механизъм на търговия

Схемата на покупка на български брейди облигации от международните пазари е универсална. Тя най-често се осъществява чрез финансов посредник и се състои от следните етапи:

1. Клиентът се свързва с международния финансов посредник. Съгласно изискванията на българския закон, ако крайният купувач е българска компания, брейди облигациите трябва да се купуват посредством българска банка с пълне лиценз. Ако купувачът не е българско лице, не е необходим втори посредник.

2. Договаря се откриването на сметка в брейди облигации. Тази услуга обикновено се извършва от самия посредник.

3. Договарят се условията на плащане с посредника.

4. Финансовият посредник купува брейди облигациите. Те се търгуват “на гише”, като сделките се договарят по телефона. Има два възможни метода:

а) Даване на поръчка от крайния купувач “по пазарни цени”. Рискът от промени в пазарните цени в този случай остава за купувача.

б) Даване на поръчка от крайния купувач при фиксирани цени за цялото количество. В този случай, ако я приеме, финансовият посредник поема риска от промени в пазарните цени.

в) Комбинация от горните.

5. Финансовият посредник изпраща потвърждение за сключването на сделката на другата страна, в която посочва количеството закупени брейди облигации, цената и общата сума на сделката, платежните си инструкции, датата, до която трябва да бъде извършено плащането.Сетълментът по сделката се осъществява в срок от 5 работни дни, в които клиринговата система трябва да получи инструкции от двете страни по сделката.

Фактори, които влияят на брейди пазара

По правило цените на българските брейди облигации са обвързани с тези на останалите брейди книжа, които от своя страна се влияят от движенията на световните финансови пазари. Съществено е влиянието на Мексико – първият емитент на подобни инструменти в света. Цените на мексиканските брейди облигации предопределят танденциите на пазара на брейди облигации като цяло. Това влияние е резултат на ирационалното поведение на инвеститорите и дилърите на тези книжа и страховете им за възможен общ срив в цените на облигациите на зараждащите се пазари.

Типичен пример е мексиканската криза през декември 1994 г. – февруари 1995г., която се отразява и върху останалите пазари на брейди книжа.

Известно откъсване от тази зависимост се наблюдава след средата на 1996 г., когато значително нарства влиянието на страновия риск върху цените на българските облигации по външния дълг. Сериозните икономически трудности на страната и рискът от изпадане в невъзможност за обслужване на дълга се отразяват в цените и на трите вида брейди облигации.

Откъсване от общата тенденция в обратната посока, т.е. към повишаване на цените, се наблюдава след нормативното регламентиране на възможността за участие на облигациите с отстъпка и облигациите с първоначално намалени лихвени плащания всуаповете дълг- собственост.

Още няколко фактора влияят съществено върху цените и търговията с български брейди облигации:

- Кредитният риск на държавата емитент и вероятността тя да изпадне в просрочие по обслужването на дъга.

-Общият растеж на Източна Европа.

- Макроикономическите показатели на страната емитент.

-Високата възвръщаемост на брейди облигациите.

- Текущият доход на брейди облигациите.

- Психологическите фактори.

- Възможността за използване на брейди облигациите в програмите за конверсия на дълга срещу собственост.

- Наличието на обезпечение на главниците и лихвените плащания.

- Големи трансакции.

Стимулирането на инвестициите в ценни книжа по външния дълг на страна и либерализирането на режима за покупка на брейди облигации от български физически или юридически лица, най-малкото чрез премахването на бариерите към международните пазари, може да се окаже добра стратегия от гледна точка на управлението на държавния дълг – разходите по обслужването им ще остават в страната; въпреки първоначалното изтичане на капитали в дългосрочен план ще бъде наблюдавано задържане на приходите и главниците на тези инвестиции.

Брейди сделката, подписана между България и частните банки кредиторки от Лондонския клуб, позволява значителна редукция (48%) на българския външен дълг. Това я прави една от най-изгодните за страната длъжник сделки за разсрочване и редуциране на външния дълг, с условия по-благоприятни от тези в брейди сделките на Полша и редица латиноамерикански страни.

Сделката намалява дълговото бреме за България и улеснява провеждането на икономическите реформи. В същото време от тяхното успешно осъществяване до голяма степен зависи дали страната ще съумее да посреща задълженията си по брейди облигациите. Единствено правилното управление на външния дълг и оптималното прилагане на различните механизми за облекчаване на обслужването му ще позволят България да се възползва ефективно от постигнатото при преговорите с кредиторите.

V. Глава пета. ЗУНК – облигации, като специфична форма на ДЦК

1. 
   Облигациите по ЗУНК в структурата на вътрешния държавен дълг
   

Преоформянето в държавен дълг на несъбираемите кредити към търговските банки натоварва в занчителна степен разходната част на държавния бюджет. Проблемът придобива особена важност, предвид факта, че през 1998 г. започва погасяването на главниците по валутните и левовите облигации.

Динамиката на лихвения процент, бюджетният дефицит и нарастващите кредитни потребмности на правителствата са едни от факторите, които оказват влияние върху размера и структурата на вътрешния държавен дълг. Чувствителното влошаване на дълговите индикатори се дължи също така на неблагоприятните тенденции в реалния сектор, обезценката на националната парична единица и спада на брутния вътрешен продукт.

В структурата на вътрешния държавен дълг голям относителен дул заемат държавните ценни книжа, емитирани за структурната реформа.

I. Вътрешният държавен дълг съдържа три основни части (елементи):

- първата част от дълга са дългосрочните и краткосрочните държавни ценни книжа, емитирани с цел финансиране на бюджетния дефицит;

- втората съставка на дълга са преките кредите от централната банка, ДСК и други финансово-кредитни институции;

- третият елемент на вътрешния държавен дълг са ДЦК, емитирани съгласно постановления на Министерския съвет и закони, т.е. ДЦК, емитирани за структурната реформа. Съотношението между отделните съставки на вътрешния държавен дълг (Таблица 1) дава основание да се направят следните изводи и оценки:

Структура на вътрешния държавен дълг (млн.лв.)

- държавни облигации, емитирани съгласно Закона за държавната защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност;

- държавни облигации, емитирани с цел укрепване финансовото състояние на някои търговски банки;

- ДЦК, емитирани съгласно постановления на Министерския съвет и съгласно Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (ЗУНК).

В края на 1993 г. парламентът гласува ЗУНК. В българската практика същията е известен като Закон за “лошите” кредити. По силата на неговите разпоредби необслужваните повече от 180 дни към 1993 г. кредити от търговски банки с над 50 % държавни участие към държавни предприятия се преоформят в държавен дълг.

Веднага следва да се отбележи,че към групата на необслужваните кредити по смисъла на този закон се включват сато тези, договорени до 31 декември 1990 г. Издадените съгласно закона дългосрочни държавни облигации са безналични, свободно прехвъляеми, със срок на погасяване 25 години и 5 години гратисен период. Изплащането на главницата става с равни годишни погасителни вноски след изтичане на посочения гратисен период. Договорените във валута дългосрочни облигации носят лихва в размер на 6-месечния либор за щатския долар за съответния период. Анализът на лихвите по дългосрочните държавни облигации в лева, емитирани по ЗУНК, показва, че същите са по-ниски или равни на основния лихвен процент. В същото време лихвите по ДЦК, емитирани с цел финансиране на бюджетния дефицит, са равни или по-високи от основния лихвен процент. Разминаването в лихвените проценти при двата вида дългосрочни държавни облигации е закономерно, като се има предвид, че ДЦК, издадени по ЗУНК, могат да се използват като платежно средство при касовата приватизация.

Дългосрочните държавни облигации, емитирани съгласно ЗУНК, дават възможност за покупка на акции, дялове и цели предприятия – държавна собственост. В касовата приватизация, използавайки този инструмент, участват търговските банки, заменили несъбираемите кредити с облигации, и всички юридически и физически лица, държатели на изследваните ДЦК. По този начин едновременно с процеса на раздържавяване се осъществява и фактическата редукция на вътрешния държавен дълг. Всъщност облигациите по ЗУНК, използвани при приватизационни сделки, представляват ДЦК с настъпил падеж.

Преоформянето в държавен дълг на несъбираемите кредити към търговските банки натоварва в значителна степен разходната част на държавния бюджет. Проблемът продобива особена важност, предвид факта, че през 1998 г. започва погасяването на главниците по валутните и левовите облигации. Активното използване на ДЦК по ЗУНК в процеса на косова приватизация е една реална възможност да се облекчи държавният бюджет в разходната му част и да се увеличат приходите.

Предприятията, чиито задължения към банки са преоформени в ЗУНК – облигации в началото на 1994 г. също могат да се улеснят управлението и обслужването на вътрешния държавен дълг. За целта е целесъобразно последните да увеличат погашенията си по ползваните банкови кредити.

В структурата на ДЦК, емитирани по министерски постановления и ЗУНК, деноминираните в щатски долари облигации заемат първостепенен дял (Таблица 2). Същите, изчислени в лева по курса за деня съставляват 67.37% от общия размер ДЦК, емитирани по постановления на министерския съвет и ЗУНК към 31 декември 1995 г.

Таблица 2

ДЦК, емитирани по министерски постановления и ЗУНК (млн.лв)

Дванадесет месеца по-късно делът им достига 93-84 %, а за първите 6 месеца на 1997 г. – съответна 98.59 %. Причината за ръста на емитираните валутни облигации по ЗУНК през 1997 г. в сравнение с 1995 г. и 1996 г. следва да се търси в динамиката на валутния курс и тенденцията към обезценяване на лева спрямо щатския долар.В същото време абсолютният размер на тези ценни книжа, изразени във валута, намалява.

Тази тенденция е резултат от засиленото търсене на валутни облигации с цел участие в касовата приватизация. Активизирането на този процес през последните месеци води до намаляване и на абсолютната сума на дългосрочните държавни облигации, емитирани в лева. От 22 613.9 млн.лв. към 31 декември 1995 г. техният размер достига 13 482.2 млн.лв. към 30 юни 1997 г. Засиленото търсене на емитираните в лева дългосрочни облигации с цел участие в процеса на косова приватизация е едно от причините за резките промени на относителния дял в структурата на ДЦК, емитирани по ПМС и ЗУНК – от 22.20 % към 31 декември 1995 г. на 0.87 % към 30 юни 1997 г. Основната причина обаче следва да се търси в обезценката на националната парична единица през изседвания период.

Частични решения за преоформяне в държавен дълг на несъбираеми кредити към търговски банки на държавни фирми се вземат от правителствата преди и след обнародване на ЗУНК. В този смисъл следва да се отбележат ПМС № 244 от 1991 г., ПМС № 234 от 1992 г. и ПМС № 3 от 1994 г. (Таблица 2). Тези постановления са насочени най-вече към изчистване кредитните портфейли на търговските банки. Техният относителен дял в структурата на ДЦК, емитирани по ПМС и ЗУНК, е 10.43% към 31 декември 1995 г. и едва 0.54 % към 30 юни 1997 г. Анализираните данни показват приоритетното значение на облигациите по ЗУНК в сравнение с ДЦК, емитирани по ПМС.

Анализът на преоформените в държавен дълг необслужвани кредити, изисква да се отчита влиянието на същите върху реалния сектор и финансово-кредитната система.

ДЦК, емитирани съгласно ПМС и ЗУНК, имат за цел подобряване ликвидността на държавните предприятия и укрепване на финансовата им стабилност. Доказателството в тази насока е заложеното в цитираните нормативни актове изискване да се изготвят програми за финансово оздравяване на търговските дружества, чиито задължения към кредитните институции се преоформат в държавен дълг. Търговските банки отпускат нови кредити на резглеждните държавни предприятия само след анализ на предоставените програми за финансово оздравяване и преструктуриране.

Внимателното запознаване с конкретните резултати от практическото приложение на ЗУНК и ПМС обаче налага извода, че целта се измаства в посока изчистване кредитните портфейли на търговските банки. Независимо от поставената цел “в резултат от прилагането на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., в няколко големи държавни банки възникнаха значителни несъответствия между доходността и срочността на техните активи и пасиви….Оскъдността на парични ресурси неизбежно доведе до общо нарастване на лихвеното равнище в страната”. Следователно заложените в ПМС и ЗУНК разпоредби не решават проблемите с ликвидността и загубите на търговските банки и допълнително затрудняват достъпа на държвните предприятия до нови кредити.

2. 
   
   Каталог: files
   files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
   files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
   files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
   files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
   
   
   
   Изтегляне 0.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: