Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
| ПЪРВА ЧАСТ. Преживявания в концентрационен лагер Тази книга не си поставя за цел да изложи факти и събития, а лични преживявания, многократно изстрадани от милиони лагерници. Това е историята на един концентрационен лагер, видяна отвътре и разказана от един от оцелелите. В центъра на този разказ стоят не големите ужаси, вече предостатъчно описвани (макар че недостатъчно се вярва в тях), а неиз - броимите дребни разновидности на тормоза. С други думи, търси се отговор на въпроса: Как се отразява всекидневният живот в концентрационен лагер върху съзнанието на средния лагерник? Повечето от описаните тук събития са се случили не в големите и прочути лагери, а в малките, където се извършваше голяма част от истинското изтребление. Тази история не е за страданията и смъртта на велики герои и мъченици, нито пък за прословутите капо – лагерници с особени привилегии на доверени лица, нито пък за известни лагерници. И тъй, тя се интересува не толкова от страданията на силните, колкото от жертвоприношението, кръстните мъки и смъртта на огромното войнство неизвестни за историята жертви. Тъкмо тези обикновени лагерници без отличителни знаци на ръкавите бяха истински презирани от капо. Докато тези редови лагерници се хранеха малко или изобщо не се хранеха, капо никога не оставаха гладни; всъщност мнозина капо изкарваха в лагера по-добре, отколкото през целия си останал живот. Те често бяха по-сурови с лагерниците, отколкото охраната, и ги биеха по-жестоко от есесовците. Разбира се, тези капо бяха избирани само измежду онези лагерници, чийто нрав изглеждаше подходящ за подобни действия, но ако не отговаряха на очакванията, биваха незабавно разжалвани. Скоро те съвсем заприличваха на есесовците и на лагерните надзиратели и поведението им може да се разглежда от подобни психологически позиции. Външният наблюдател на лагерния живот лесно може да добие погрешна представа за него, примесена със сантименталност и жалост. Какво знае той за суровата битка за съществуване, която бушуваше между лагерниците. Това бе безмилостна борба за насъщния хляб и просто за живот, водена за себе си или за добър приятел. 18 * * * Да вземем такъв случай. Официално бе обявено, че определен брой лагерници ще бъдат транспортирани в друг лагер, но не бе трудно да се отгатне, че крайното предназначение са газовите камери. Болните или слабите лагерници, неспособни да работят, се подбираха, за да бъдат изпратени в един от големите централни лагери, снабдени с газови камери и крематориуми. Обявяването на подбора беше сигнал за сблъсък между всички лагерници или между отделни групи. Важно бе само едно – твоето собствено име или това на приятеля ти да бъде зачеркнато от списъка на обречените, макар всички да знаеха, че на мястото на всеки спасен ще трябва да се намери друга жертва. С всеки ешелон трябваше да тръгнат определен брой лагерници. Нямаше значение кои, тъй като всеки от тях не бе нищо друго освен един номер. При приемането им в лагера, такъв поне беше методът в Освиенцим 5 , заедно с другите вещи им се отнемаха и всички документи. В резултат на това всеки лагерник имаше възможност да се представя с измислено име или професия и по различни причини мнозина го правеха. Властите се интересуваха само от номерата на лагерниците. Тези номера често биваха татуирани върху кожата, а трябваше да бъдат зашити и на определено място върху панталоните, куртката или палтото. Когато някой от охраната искаше да обвини лагерник, той просто хвърляше поглед на номера (как се страхувахме само от такива погледи!), но никога не питаше за името. Да се върнем на конвоя, който се кани да потегли. Нямаше нито време, нито желание за съобразяване с морал или етика. Всеки беше обсебен от една-единствена мисъл: да се опази жив за семейството, което го чака у дома, и да спаси приятелите си. Следователно всеки без колебание би уредил друг лагерник, друг „номер“ да заеме мястото му в транспорта. Както вече споменах, подборът на капо се извършваше по отрицателен признак – за тази работа бяха избирани само най-бруталните лагерници (макар да имаше някои щастливи изключения). Но освен подбора, извършван от СС, през цялото време сред лагерниците течеше процес на самоподбор. Общо взето, съумяваха да оживеят само онези, които след години влачене от 5 Освиѐнцим или Ошвѐнчим (на полски: Oświęcim; на немски: Auschwitz) е град в Южна Полша. Оттам Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война. Състои се от Аушвиц I (оригиналният концлагер), Аушвиц II- Биркенау (комбинация от концентрационен и изтребващ лагер), Аушвиц III-Моновиц (трудов лагер) и 45 сателитни лагера. В оригиналния текст е използвано немското название – Аушвиц. – бел. Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|