Човек в търсене на смисъл
ПРЕДГОВОР (от Харолд Кушнер)
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРЕДГОВОР (от Харолд Кушнер) Книгата „Човекът в търсенето на смисъл“ на Виктор Франкъл е една от най-големите книги на нашето време. Обикновено, ако една книга има един пасаж, една идея със силата да промени живота на човек, това само оправдава четенето ѝ, препрочитането ѝ и намирането на място на нечии рафтове. Тази книга има няколко такива пасажа. Това е на първо място книга за оцеляването. Подобно на много германски и източноевропейски евреи, които се смятали за обезопасени през 30-те години, Франкъл беше хвърлен в нацистката мрежа от концентрационни и изтребителни лагери. По чудо той оцелява, с библейската фраза „главня изтръгната из огъня“ Но неговата история в тази книга е не толкова за неговите премеждия, какво е претърпял и изгубил, колкото за източниците на силата му да оцелява. Няколко пъти в хода на книгата Франкъл одобри- телно цитира думите на Ницше: „Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да понесе почти всяко КАК“. Той описва затрогващо онези затворници, които са се отказали от живота, които са загубили всякаква надежда за бъдеще и неизбежно били първите, които умират. Умиращи по-малко от липса на храна или лекарства, отколкото от липса на надежда, липса на нещо, за което да живеят. За разлика от това Франкъл се запазва жив и поддържа надежда жива, като призовавал мислите на съпругата си и перспективата да я види отново и като мечтае в един момент да изнася лекции след войната за психологическите уроци, които трябва да се научат от опита на Аушвиц. Ясно е, че много затворници, които отчаяно са искали да живеят, умират, някои от болест, други – в крематориите. Но безпокойството на Франкъл е не е толкова в това защо повечето умират, отколкото с въпроса защо изобщо някой оцелява. Колкото и да е ужасно, опитът му в Аушвиц подсилва това, което вече е била една от ключовите му идеи: Животът не е преди всичко стремеж към удоволствие, както вярва Фройд 2 , или стремеж към сила, както преподава 2 за Фройд принципът на удоволствието, т.е. преследването на удоволствие, съвпада със самата цел и същност на живота. Живата материя се отличава от неживата, защото поражда устрема към изпитване на наслаждение. Колкото е природно по-първично и грубо наслаждението, толкова е по-интензивно. – бел. http://4eti.me 13 Алфред Адлер 3 , а търсене на смисъл. Най-голямата задача за всеки човек е да намери смисъл в живота си. Франкъл вижда три възможни източника за смисъл: в работата (правене на нещо значимо), в любовта (грижа за друг човек) и в смелостта през различни времена. Страдането само по себе си е безсмислено; ние придаваме на страданието си смисъл от начина, по който реагираме на него. В един момент Франкъл пише, че човек „може да остане смел, достоен и безкористен или в ожесточената борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство и да се принизи в нещо не повече от животно.“ Той признава, че само няколко затворници на нацистите издържат и успяват да постигнат това, „но дори един такъв пример е доказателство, че вътрешната сила на човека може да го издигне над неговата външна съдба.“ И накрая, най-трайното прозрение на Франкъл, към което често съм призовавал в собствения си живот и в безброй консултантски ситуации: Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|