Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРЕДГОВОР (от Гордън Алпорт ) Д-р Франкъл, авторът психиатър, понякога пита своите пациенти, страдащи от множество големи и малки терзания: „Защо не се самоубиете?“ От отговорите им той често успява да намери насоките за своята терапия – в един живот има любов към децата, която да го крепи, в друг – талант, който трябва да се осъществи; в трети – може би само тлеещи спомени, които си струва да се запазят. Да се втъкат тези тънки нишки на разбития живот в здрава тъкан от смисъл и отговорност, е целта и предизвикателството на логотерапията, версията на д-р Франкъл на модерната екзистенциална анализа. В тази книга д-р Франкъл обяснява преживяванията, които го довеждат до откриването на логотерапията. Прекарвайки дълго време в зверски концентра - ционни лагери, той се оказва разсъблечен до голото си съществуване. Баща му, майка му, брат му и жена му умират в лагерите или са изпратени в газовите пещи, тъй че, с изключение на сестра му, цялото му семейство загива в тези лагери. Как би могъл той – при загубата на всякаква собственост, при разрухата на всички стойности, страдащ от глад, студ и бруталност, всеки миг в очакване на унищожение, – как би могъл да сметне, че си струва да опази живота си? Заслужава си да се вслушаме в психиатъра, който лично се е сблъскал с такива крайни състояния. Ако изобщо някой е способен да погледне на човешкото ни положение с мъдрост и състрадание, това е той. Думите на д-р Франкъл звучат дълбоко правдиво, защото почиват на преживявания, твърде дълбоки, за да бъдат измамни. Това, което той има да каже, е престижно поради положението му сега в Медицинския факултет на Виенския университет и поради славата на логотерапевтичните клиники, които днес изникват в много страни по модела на неговата прочута Неврологична поликлиника във Виена. Не можем да не сравним подхода на Виктор Франкъл към теорията и терапията с работата на неговия предшественик Зигмунд Фройд. И двамата се занимават главно с природата и лечението на неврозата. Фройд открива корените на тези злополучни разстройства в тревожността, предизвикана от несъзнавани мотиви, които са в конфликт. Франкъл разграничава няколко форми на невроза и проследява някои от тях (ноогенните) до срива на страдащия да намери смисъл и чувство за отговорност в своето съществуване. Фройд акцентува върху фрустрацията в сексуалния живот, Франкъл – върху фрустрацията на „волята за смисъл“. Днес в Европа се наблюдава подчертано отдръпване от Фройд и широко приемане на екзистенциалната анализа в няколко взаимосвързани форми, една от които е школата на логотерапията. Характерно за толерантния възглед на Франкъл е, че той не отхвърля Фройд, а охотно надгражда върху неговия принос; нито пък влиза в пререкания с другите форми на екзистенциална терапия, а приветства родството с тях. 10 Този разказ, макар и кратък, е умело изграден и завладяващ. Чел съм го два пъти от край до край, без да вдигна глава, неспособен да се откъсна от магията му. Някъде след средата на разказа си д-р Франкъл представя своята собствена философия на логотерапията. Той я въвежда така деликатно в потока на разсъжденията, че едва след като затвори книгата, читателят си дава сметка, че това е съчинение с огромна дълбочина, а не просто още една жестока история за концентрационните лагери. Читателят научава много от тези автобиографични фрагменти. Научава какво прави човешкото същество, когато ненадейно осъзнае, че няма „нищо друго за губене освен така странно оголения си живот“. Завладяващо е описанието на Франкъл на смесения прилив на емоция и апатия. Първо идва на помощ отчужденото любопитство към собствената съдба. Скоро обаче идват стратегиите за запазване на остатъците от живота, макар шансовете за оцеляване да са малки. Гладът, унижението, страхът и дълбокият гняв от несправедливостта стават поносими чрез съкровено пазените образи на скъпи хора, чрез религията, чрез мрачното чувство за хумор и дори чрез проблясъците на целителната природна красота – едно дърво или залез. Но тези моменти на утеха не утвърждават волята за живот, ако не помагат на лагерника да извлече по-широк смисъл от своето привидно безсмислено страдание. Тук се натъкваме на централната тема на екзистенциализма: да живееш – значи да страдаш, да оцелееш – значи да намериш смисъл в страданието. Ако животът изобщо има предназначение, страданието и умирането също трябва да имат. Но друг не може да ти каже какво е това предназначение. Всеки трябва да го открие за себе си и да поеме отговорността, която неговият отговор изисква. Ако успее, ще продължи да израства въпреки всички обиди, Франкъл обича да цитира Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с всякакво как.“ В концентрационния лагер всички обстоятелства се съюзяват, за да накарат лагерника да загуби опора. Изтръгнати са всички познати цели в живота. Това, което единствено остава, е „последната човешка свобода“ – свободата да „избереш своя позиция при определени обстоятелства“. Тази последна свобода, призната и от античните стоици, и от модерните екзи - стенциалисти, получава ярка значимост в живота на Франкъл. Лагерниците са обикновени хора, но поне някои, избирайки да бъдат „достойни за своите страдания“, доказват способността на човека да се извиси над външната си съдба. Като психотерапевт авторът, разбира се, иска да знае как може да се помогне на хората да постигнат тази отличителна за човека способност. Как може да се пробуди у пациента чувството, че е отговорен да живее за нещо, колкото и да са мрачни обстоятелствата? Франкъл ни предлага вълнуващо 11 описание на една групова терапевтична сесия, която е провел със сълагер - ниците си. По молба на издателя Франкъл добавя изложение на основните аспекти на логотерапията, а също и библиография. Досега повечето от публикациите на тази „Трета виенска школа по психотерапия“ (предшестващи са школите на Фройд и Адлер) са били главно на немски. Следователно читателят ще приветства приложението на д-р Франкъл към личния му разказ. За разлика от много европейски екзистенциалисти Франкъл не е нито песимистичен, нито антирелигиозен. Напротив, за писател, изправен лице в лице с цялата вездесъщност на страданието и силите на злото, той приема изненадващо оптимистичен възглед за способността на човека да надмогва трудностите и да открива подходяща пътеводна истина. Препоръчвам от сърце тази малка книга, защото тя е перла на драматичния разказ, фокусиран върху най-дълбоките човешки проблеми. Тя има литературни и философски достойнства и предоставя завладяващо въведе - ние в най-значимото течение в психологията на нашето съвремие. Гордън У. Алпорт 1 , 1962 г. 1 Гордън У. Алпорт, в миналото професор по психология в Харвардския университет, е един от най-изявените писатели и преподаватели на Америка в тази област. Той е автор на голям брой оригинални трудове по психология и издател на Journal of Abnormal and Social Psychology. Забележимата теория на д-р Франкъл е въведена в САЩ главно чрез пионерската дейност на професор Алпорт; нещо повече, благодарение на доверие- то към него интересът към логотерапията там бурно расте. |