Коментар: тревожното усещане говори за наличието на психологическа задръжка в полевата форма на човека. Наред с гладуването е необходимо да се приложи методиката за пречистване на полевата форма. Из практиката на Ю. Николаев: „Роден съм през 1941 година в Средна Азия. Бяхме три деца - аз съм най-малкият. В детството си бях импулсивен, впечатлителен. Плачех по всякакви лободи, дори за глупости. Приказките ми правеха силно впечатление. Бях затворен, в първите класове на училището бях отличник, по- нататък се учех добре. Завърших. Детството ми беше трудно: баща ми беше пияница, груб с децата. Скандалите на майка ми с пияния ми баща предизвикваха страх 61 . След като се уволних от армията започнах да работя като главен майстор в завода. Работата ми харесваше. Ходех на кино, срещах се с момичета и живеех нормално. После изведнъж се появи натрапчивото желание да си мия ръцете: страхувах се да не се заразя от венерическа болест 62 . Отначало миех ръцете си веднъж, после 2-3 пъти, а после 15-20 пъти на ден. Обърнах се към лекар. Даваха ми елениум, аминазин, но всичко това изобщо не ми помогна и лекарят каза, че трябва да постъпя в психиатрията. В болницата ми направиха 30 инсулинови шока, които не помогнаха. Изписаха ме във влошено състояние: обща физическа отпадналост, треперещи ръце, започнах да се страхувам от цифрата „Г, защото първото отделение в болницата беше най-тежкото. После започнах да се боя от цифрите „5“ и „9“. Година по-късно заминах за Москва и постъпих в психиатричната болница „Ганушкин" където останах 5 месеца и излезнах в още по-лошо състояние: боях се от кръста, от църквите, от 61 Така е възникнала патологичната клетъчна памет. - Бел. на автора. 62 Активиране на клетъчната памет, получена още в детството по време на скандалите между родителите. - Бел. на автора
www.spiralata.net 133 цифрите след 10, от цифрата „3“, от буквата „С“. Прибрах се у дома в такова състояние, че не можех да се докосна до нищо, не можех да се храня сам, тъй като се страхувах от заразяване. Хранеше ме майка ми- с лъжичка. Състоянието ми непрекъснато се влошаваше... Боях се от „тройката“ и се насапунисвах по 4 пъти. Всяка вечер започвах да се мия 810 часа и приключвах в един през нощта. Струваше ми се, че пръските със заразни микроби ми попадат ту в лицето, ту на шията, ту на гърдите и се стигна дотам, че веднъж ударих с юмрук мивката - толкова ми беше омръзнало това безкрайно миене. Пишех с лявата ръка, за да запазя дясната чиста. Страхувах се от книгите на Джек Лондон: той описваше прокажени, беше ги виждал сам и можеше да пренесе инфекцията в ръкописите си, а от тях тя, чрез типографията, би могла да попадне върху книгите и да ме зарази, ако ги чета. Майка ми се измъчи с мен. През същата година ме приеха в клиниката по лечебно гладуване. През първия, втория и третия ден от гладуването състоянието ми беше тежко: мъчеше ме остър глад, на четвъртия ден апетитът ми малко се притъпи, но гладувах много трудно - през цялото време ми се ядеше, даже звънът на съдовете предизвикваше у мен мисли за храна. На 7-ия ден много ми се ядеше63. До двадесетия ден здравословното ми състояние непрекъснато се влошаваше: като видех, че някъде мият подовете, бягах, защото усещах, че пръските, съдържащи микробите на рака, проказата, трахомата и всички други страшни болести, попадат върху мен. Усещах пръските като убождания. Докато лежах 6 леглото, завивах се презглава, за да не попадат инфектирани капки от Сподели с приятели: |