Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| санитарките, сестрите и всички болни. От лекарите не се страхувах. След двадесет дни гладуване започнах да пия сокове. Това беше много приятно. Храненето зае първото място. Тази вечер за първи път си легнах, без да се мия. На третия ден сам хващах бравите и пак си легнах, без да се мия. На четвъртия ден спрях професора в коридора и възторжено започнах да говоря, че съм напълно здрав и започнах да пипам с ръце пода, а после лицето си. Разбирах, че това е нехигиенично, но преодолях гнусливостта си и исках да докажа, че съм се избавил от страховете си. Изписаха ме в добро състояние. Показваха ме на конференции на психиатрите. Заминах си у дома здрав, с критично отношение към състоянието си. Макар и да се появяваха опасения, отнасях се към тях критично и успявах да ги преодолея. Като се върнах у дома, постъпих на старата си работа. Преместиха ме на длъжността инженер-технолог. Всичко беше спокойно до съдбоносния за мен ден. Седях вкъщи. Гледам - пълзи паяк. Взех, че го настъпих с крак. Видях белите му вътрешности от този момент у мен започна да нараства болезненото състояние 64 . Мислех само за отвращението, което предизвикаха у мен вътрешностите на насекомото. Започнах да се страхувам да не настъпя жаба. Всичко започна отново... Заминах за Москва, реших да премина повторен курс на лечение. И ето нашият млад „азиатец“, както шеговито наричахме болния Т., отново е с нас. Той откровено ни разказа всичко преживяно отново и чака да му помогнем. Започваме повторен курс на лечение чрез дозирано гладуване. През първите дни болестта се обостри, но постепенно натрапчивите мисли започнаха да отстъпват място на размишленията за бъдещето, на съзнанието за необосноваността на преследващите го страхове. Настроението му се уравновеси. Т. отново се почувства здрав. Започна да мечтае за трудова дейност. Чуди се на неотдавнашния си страх, пита защо отново се е разболял и то толкова скоро? Какво наистина е станало причина за такъв бърз рецидив? За първи път Т. дойде при нас след десетгодишно боледуване; преди това нееднократно беше лежал в психиатрични болници, беше се подлагал на лечение, след което не е настъпвало облекчение. Гладуването му помогна. Обновен и радостен, че е настъпило пълно оздравяване, Т. замина за дома. А там семейството, приятелите, традиционните срещи, източното гостоприемство, вкусната национална кухня, виното. Нашият бивш пациент настървено се нахвърлил върху всички „радости на живота“ и . . . срив: 63 Чрез глада се е осъществявало въздействието на психическата задръжка върху съзнанието. - Бел. на автора 64 Коренът е започнал да пуска „филизите“ на болестотворния процес. - Бел. на автора. www.spiralata.net 134 Вторият курс на дозирано гладуване отново му помогна. А по-нататък? Няма ли болестта да се върне отново? Може би. Но сега Т. знае как да се бори с нея, знае, че може да се справи с нея и къде е сгрешил първия път. И ще се справи. С помощта на жесток режим на живот, периодично въздържане от храна, пълен отказ от пушенето и алкохола, строга растително-млечна диета. Да, за всичко това е необходима издръжливост, характер. Но сега Т. има главното - критично отношение към заболяването си и желание непременно да преодолее болестта. Това е залог за успеха“. А ето още един интересен случай от практиката на Ю. Николаев: „Всичко започнало на 13-годишна възраст. Половото развитие настъпило рано. Момченцето не разбрало какво се е случило с него. Изплашило се, а родителите не забелязали нищо. Серьожа се Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|