Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| притеснявал да попита по-възрастните, искал сам да научи всичко. Мислел и мислел. Престанал да си готви уроците, пропускал занятия. Станал груб, раздразнителен, потаен, не разказвал нищо за себе си. А имало какво да се разкаже. На ученика не му било до уроци. Той открил, че светът е разделен на мъже и на жени. Жените го вълнували, измъчвали го мислите за тях. Юношата бил обхванат от апатия. Всичко му станало безразлично. Всичко, освен виденията за онова забранено нещо, което влезнало в живота му. По-големите приятели го подтикнали към връзка с жена. Това станало, Когато бил на 17 години. Връзката била без любов: Останало усещане за неловкост, срам и страх 65 . Появил се „комплекс за малоценност“. Бил на 19 години, Когато за първи път постъпил на лечение 8 психиатрична клиника. Пред лекаря седяло високо, красиво момче, здраво на външен вид. Наследствеността - необременена: семейството е нормално. Бащата - сдържан, спокоен, по специалност строителен инженер, майката - общителна, занимава се с децата и с домакинството; братът и сестрата са здрави. И изведнъж такова нещастие: синът се е разболял. За първи път прозвучала думата „шизофрения“. Родителите тъжно питат каква е тази болест, може ли да се излекува, ще успее ли Серьожа да продължи обучението си? Майката си спомня: „В началните класове Серьожа се учеше добре, беше такова весело и жизнерадостно момче“. Усмихва се на спомените си. После през лицето й преминава сянка. Разказва: „На шест години, Серьожа падна, удари си главата, загуби съзнание 66 . Може би това е причината? -И после, неуверено: - Боледува от дизентерия.. .е, и от други детски болести. Ами какво толкова?“ Майката недоумява, така и не е разбрала какво са пропуснали с мъжа си в живота на сина си, какво е станало първопричина за бедата им. При Сергей тласък към заболяването е ранното му полово съзряване, а после и травмата на сексуална почва. Постепенно се развивали апатия, равнодушие, вялост - характерно за шизофренията в проста форма състояние. И така, диагнозата е поставена: проста шизофрения, вяло, бавно прогресираща форма. Обикновено възниква при млади хора в периода на полово съзряване. Далеч не последна роля тук играе прехранването, злоупотребата с месо, хиподинамията. Децата, консумиращи много сладки неща, животински белтъчини, мазнини и водещи застоял начин на живот (училище, четене на книги, седене пред телевизора) са по-застрашени. Родителите, които сами преяждат и се стараят да нахранят сито децата си, им правят лоша услуга. Такъв живот често способства за по- ранно полово съзряване, развитието на такъв порок като онанизма, задълбочаващ положението. Отначало децата изглеждат лениви, неподдаващи се на възпитание. Когато прогресирането и устойчивостта на болезненото състояние вече предизвикат вниманието на семейството и училището, родителите водят болния при терапевт, който, като не открие нищо, го препраща при невропатолог, а онзи, подозирайки психическо заболяване, го праща при психиатър. Дадената форма на заболяването често не може да бъде разпозната дълго време и болните постъпват за лечение понякога няколко години след началото на шизофренията. Така беше и със Серьожа. 65 Ето това са вътрешните прояви на психологическата задръжка, които водят до ненормално циркулиране на енергията. В човека възниква вътрешна спирачка - неловкост, срам, страх. - Бел. на автора 66 Ето го и записът на патологична клетъчна памет, която всеки път ще се активира при постъпването на съответни сигнали отвън. - Бел. на автора www.spiralata.net 135 Двата месеца специално медикаментозно лечение в психиатрията донесли известно облекчение. След изписването младежът постъпил в един от московските институти. Учел без увлечение, формално, само за да не го изключат. Приятели нямал. Изпадал в мрачни настроения, мислел за безсмислеността на живота. Замислял се дали да не приключи живота си със самоубийство, но не се опитвал да реализира тези мисли. Сергей сам търсел начини за лечение. Повторно постъпил в болница. Терапия - с трифтазин, инсулин... Изписали го, смятал да продължи заниманията си в института. Но като се прибрал у дома усетил, че няма нито сили, нито желание да се готви за сесията и си взел академичен отпуск 67 . (.) Отново стационар. Този път клиниката по лечебно гладуване. Сергей стана наш пациент. Той е на 24 години. Зад гърба му са пет години на периодично влизане в психиатрична болница, лечение с медикаментозни средства. Болните реагират различно на снижаването на интелекта си: някои с безразличие и липса на критичност, почти без да съзнават какво се е променило в тях; други - най- съхранените - активно се стремят да се избавят от болезнените признаци, молят да им върнат предишното настроение, остротата на загубените възприятия, работоспособността. Тези болни охотно се съгласяват на РДТ, точно изпълняват всички изисквания, както по време на гладуване, така и във възстановителния период. Сергей беше от последните. Той вярваше в целебността на глада и искаше да се оправи. Имаше мечти; наистина неустойчиви, променливи: ту мислеше за работа като геолог, ту смяташе да стане енергетик. И все пак това го изкарваше от апатията. Но подобно състояние крие в себе си и опасност: терапевтичният неуспех може да предизвика тежка депресия. Именно такива случаи водят до опити за самоубийство. Опитът показва, че ефективността на гладолечението при проста, бавнопротичаща форма на шизофрения при давност на заболяването до две години води до практическо излекуване в повечето случаи; при давност над пет години резултатите, естествено, са по-лоши. Продължителността на заболяването при Сергей беше по-голяма. Но във всеки човек може да има и скрити възможности, обуславящи успеха. Такива имаше и у нашия пациент - първото гладуване донесе положителен резултат. Но Сергей още не умееше да подходи критично към заболяването си, отнесе се несериозно към режима. След кратък период симптомите на болестта отново се появиха. Един от тях беше крайно изостреното възприемане на диагнозата „шизофрения“, за която болният научил случайно. Може би Сергей е имал основания да смята, че тази диагноза му затваря пътя към „голяма“ кариера. Постоянните мисли за това предизвиквали у него такава силна въбуда, че болестта била на границата на рецидива. Но опитът от първото гладуване подсказал на младежа пътя към оздравяването: той дойде в клиниката ни за повторен курс. „Искам да бъда пълноценен човек; трябва да се оправя“, - казваше той. Още на третия ден болният малко се поуспокои. Престана да се мята по коридора, като през първите два дни. Казваше, че Всеки ден на гладуване внася ред в мислите му. Много четеше, играеше на шах, решаваше кръстословици. През възстановителния период отбелязваше, че се чувства добре. Смяташе да се готви за сесията в института. Изписахме Сергей практически здрав. Той може да учи, може да работи.“ Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|