Два века
Терминологията за два века се намира в поученията на Исус. Когато пита за наградите за това, че са оставили всичко, за да следват Исус, на Петър му беше казано: „Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или братя или сестри или майка или баща или деца или ферми, заради мен и заради Евангелието, който да не получи стотици пъти повече сега в настоящия век, къщи и братя и сестри и майки и деца и ферми, заедно с преследвания; а в идещия век, вечен живот“.212 Идния век в това изявление, следователно, е свързан с вечен живот.
В Евангелието от Лука, Исус противопоставя „синовете на този век“ със „синовете на светлината“.213 В кумранската литература ние откриваме „синовете на светлината“ противопоставени със „синовете на тъмнината“.214 В Матей намираме един допълнителен паралел, където синовете на светлината са идентифицирани като синовете на царството, а синовете на тъмнината като синовете на злия.215
Исус направи ясно разграничение между този век и идния век в Своя отговор на подвеждащия въпрос на садукеите: „Синовете на този век се женят и омъжват, но тези, които са счетени за достойни да достигнат до оня век и до възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват; защото те дори повече не могат да умрат, понеже са като ангели, и са Божии синове, бивайки синове на възкресението“.216 Тука виждаме, че идния век се отнася за възкресенския живот, когато смъртта е поразена.
Тази терминология също се среща и в посланията на Павел.217 Когато разглеждаме някои от текстовете, в които Павел споменава идния век, става ясно, че той говори за един период след възкресението, съда и възстановяването на всичко. Например, злодеите няма да наследят царството (1 Коринтяни 6:9-10), докато плът и кръв не могат (1 Коринтяни 15:50). Претеристкия възглед, който определя „този век“ като юдейската ера, а „идния век“ като това, което е последвало Божия съд върху Израел през 70 г. сл. Хр., е несъмнено съмнителен, в светлината на тези Писания. Повече за този възглед ще дискутираме по-нататък в тази глава.
Ридълбъргър обяснява, че Второто пришествие на Христос е събитието, което бележи края на този век, какъвто го познаваме (с всички негови временни качества) и слага началото на идния век (с неговите вечни качества).218
Новия завет, следователно, ни представя едно отчетливо есхатологично напрежение между неща, изпълнени в Исус в настоящия век и неща, които предстои да бъдат изпълнени, когато царството е напълно консумирано. Автора на посланието към Евреите ни напомня да държим фокуса си на правилното място: „Защото в подчиняването на всичко на Него, Той не остави нищо, което да не Му е подчинено. Но сега все още не виждаме всичко подчинено на Него. Но виждаме Него, който беше направен за малко по-долен от ангелите, именно, Исус…“219
Това напрежение също така е започнало много дебати относно Божието царство: То настояща реалност ли е или все още е бъдеща надежда?
Сподели с приятели: |
