Църквата, която е оставена

Пасхата

Самият Бог беше, който установи Пасхата в нощта на Изхода на народа на Израел от Египет (Изход 12). Най-накрая дойде освобождението на една нация, която беше в робство повече от 400 години, и осъждението върху потисниците, беше съществен елемент. За всяко домочадие трябваше да бъде убито по едно агне без недостатък, и кръвта трябваше да се постави на входовете на къщата на всяко семейство. Това осигуряваше спасение за това домочадие, тъй като Господ порази първородните във всяка къща, където нямаше кръв на входа. Осъждението ‘отмина’, където кръвта беше вярно поставена на определения вход!

Петдесятница

За втория главен празник на юдеите, Празника Петдесетница, свещеника трябваше да размаха два хляба (както и две агнета) пред Господа. Изпълнението на този празник дойде на деня на Петдесетница, както е описано в Деяния 2. Числото ‘2’ в библията често символизира Христос и църквата. Така че размахването на двата хляба просто посочва Христос и Неговото Тяло, развяти пред Татко на деня на Петдесятница. Следователно можем да кажем, че църквата беше родена на Петдесятница.

Този празник съответства на вътрешния двор в Мойсеевата Скиния.

Шатрите

По време на Празника Шатроразпъване (или Празника на Жътвата) на седмия месец, славното Божие присъствие става видимо върху скинията. Целия Израел трябва да стои на палатки гледайки славата през тези седем дена. Бог посещаваше Своите хора по един специален начин.

Когато Исус беше роден – което се случи на Празника Шатроразпъване – беше Му дадено името Емануил, което означава „Бог с нас“. Бог действително дойде да обитава временно с човечеството в личността на Исус. Както превежда Питърсън, Словото стана плът и кръв, и се премести в махалата.³⁷⁹
На това място е много важно да отбележим още един решителен принцип. Христовото въплъщение, разпъване и възкресение не бяха само, за да примирят човечеството с Бог, но, като пионер на нашето спасение, Той също така дойде, за да доведе много синове в слава. Татко постави всичко в подчинение под краката на Исус и Го даде като глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всички.³⁸⁰
Става въпрос за Христос И Неговото тяло! Както е Той, така сме и ние в този свят.³⁸¹ Затова, Пасхата става наше лично преживяване. Вашето и моето избавление, от господството на греха, беше подпечатано когато дойдохме под Господството на Исус и станахме ново създание. По същия начин, когато приехме Святия Дух като залог за нашето наследство, Петдесятница също стана наша лична реалност в личния ни духовен растеж.
Сега какво да кажем за Празника Шатроразпъване, който съответства на Светая Светих в Мойсеевата Скиния?
Има ли някакво приложение на този празник за църквата от 21^ви век?
На първо място, въпреки че някои вярващи християни все още празнуват Пасхата (обикновено съвпадаща с „Разпети петък“) както и Петдесятница (на някои места, събрания на ‘очакване’) на същите дати като тези в юдейския календар, ние знаем, че участието в опитностите символизирани от тези празници, не е ограничено до уговорени дати. Човек може да влезе в реалността на тези празници по всяко време.
По същия начин, Празника на Шатрите е бил една постоянно развиваща се реалност откакто се е родил Исус, преди 2000 години. Празнуването на този празник на определени дати от нашия календар служи само, за да ни напомни и да фокусира сърцата ни на предстоящо славно крайно изпълнение.
От многото красиви теми очевидни в Празника Шатроразпъване, една от най-важните теми е тази за присъствието на Господа. В Стария завет славното присъствие на Господа беше видимо, когато блестеше над Светая Светих, особено по време на празнуването на Празника Шатроразпъване. Представете си всички племена излизащи от къщите си, правещи си малки палатки от палмови клонки и седящи в тях, гледащи славата върху скинията. Каква страхотна гледка трябва да е било това! Небето докосва земята!
Есхатологичната приложимост на този Трети Празник, обаче, се намира в следния принцип. Има едно преживяване, чакащо църквата, което ще стане реалност само когато оставим нашите индивидуалистични стремежи и наистина изявим ТЯЛОТО. По същия начин, както само на първосвещеника му беше позволявано да влиза в Светая Светих в храма на Мойсей веднъж годишно, така също това ще бъде ЕДИНИЯ КОРПОРАТИВЕН ЧОВЕК³⁸² (единството, за което Исус се моли в Своята молитва в Йоан 17:21), който напълно ще преживее крайното изпълнение на Празника Шатроразпъване. Славата ни очаква в онзи ден. И славата на този последен дом ще бъде по-голяма от тази на първия!
Автора на Евреи ни предупреждава, обаче, че докато предишната (външната част на) скинията остава една призната институция и всее още стои, пътя за третия двор (Светая Светих) не е бил открит за всички.³⁸³ Отделно от остарелите манталитети и практики, които ни държат назад, е нужно много покаяние в по-широкото тяло на Христос, за постигане на собствените си (често) разделящи програми. Въпреки че завесата беше съдрана, когато Исус умря на Кръста и вярващите получиха достъп през едни нов и жив път,³⁸⁴ определени човешки структури и амбиции все пак могат да ни ограбват от пълнотата на Божието обитаващо присъствие. Както го казва пророк Агей: „Време ли е за вас да живеете във вашите облицовани къщи_, докато този дом остава пуст? …Домът Ми остава пуст, докато всеки от вас бяга в своя дом“.³⁸⁵
Когато празнуваме този Празник, следователно, това е пророческо събитие. Това е повече от събитие; то е декларация. Докато сме много запознати с историческите аспекти, ние сега се облягаме на последното, корпоративно преживяване на Неговото славно присъствие, изпълващо земята както водите покриват морето. Това означава…НАПЪЛНО! Очаквайки с копнеж Неговото идване, ние ускоряваме деня. Ние излизаме от нашите ‘домове’, всички минаващи по един път, а именно, прегръщайки обещанието на Господа с родилни мъки в сърцата си. И какъв ще бъде крайния резултат? „Последната слава на този (в последното време) дом ще бъде по-голяма от тази на предишния…и в този дом ще дам мир“.³⁸⁶

Изтегляне 1.22 Mb.

Сподели с приятели: