Църквата, която е оставена
Изтегляне 1.22 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
| Идването на царството
Аз вярвам, че всяка дискусия за библейската есхатология ще бъде неточна без Божието царство да оформя основна част от тази дискусия. Това включва не само неговото идване, но също и неговото продължаващо развиване и консумация. Новия завет говори категорично за царството на Бог като за настояща реалност. Самия Исус заяви: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в Евангелието“.220 То дойде в личността на Исус. Той демонстрира неговата сила над демоничната област,221 вършеше чудеса,222 и дори видя падането на Сатана.223 Но по-късно Исус също предупреди своите слушатели: „Божието царство не идва със знамения, така че да се забележи; нито ще кажат: ‘Вижте, тука е!’ или: ‘Там е!’ Защото ето, Божието царство е сред вас“.224 Неговото царство не беше от този свят (посочвайки произход). В притчите за царството (Матей 13) Исус използва примери като синаповото семе и кваса, за да илюстрира определени аспекти на царството. Царството понастоящем е малко като едно малко семенце, но накрая ще стане като едно голямо дърво. В случая с кваса, цялото тесто втасва през процеса. Същото е с царството. Един ден то ще измести всички други съпернически царства и ще се разпространи из цялата земя. Тази притча, обаче, повдигна някои въпроси в умовете на юдеите по онова време. Нека да зададем въпросите: „Мощния, непреодолим характер на есхатологичното царство ще означава пълна промяна в подредбата на нещата. Настоящия зъл ред на света и на обществото ще бъдат напълно изместени от Божието царство. Проблема беше, че служението на Исус не започна никаква промяна. Той проповядваше присъствието на Божието царство, но света си беше същия като преди. Как тогава това може да е царството?“225 От една страна, царството е настояща и победоносна реалност; от друга, то е нещо от бъдещето и е далеч от победоносното в настоящето. Това е сигналния неуспех на диспенсационализма да схване важността на това (вече/все още не) напрежение между настоящето царство и идващата пълнота на царството, което е довело до разпространяването на един възглед отнасящ Божието царство до бъдещото царуване на Исус Христос. Това бъдещо царуване, според диспенсационализма, ще бъде в Ерусалим по време на един период от хиляда години; познат като милениума след Второто пришествие на Исус. Диспенсационализма, следователно, загатва, че Бог е забавил (или отложил) царството две хиляди години след като юдеите отхвърлиха офертата Му.226 През този период се появи църковната епоха. Ние знаем, че според някои диспенсационалисти, тя се предполагаше да изтече до 2000 година! В тази диспенсация от 2000 години, природата на царството се вижда като „тайна“. Ако този възглед е точен, това означава, че човечеството има явната способност да осуетява изкупителните-исторически намерения на Бог.227 Истината, обаче, е, че Божието царство (което, основно, започва с Неговото управление в живота ни) влиза в сила в сърцата ни в момента, в който прегърнем Словото на царството и станем вярващи.228 Нашето подчинение на Господството на Христос е първо реалност в духа ни, откъдето, като квас, то достига до други области в живота ни. Ние трябва да изработваме спасението си,229 постепенно да даваме всичко от себе си – 30, 60 и накрая 100% под Неговото Господство. Апостол Павел беше, който каза: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а праведност, мир и радост в Святия Дух“,230 и с това изявление той разби всички очаквания породени от погрешното схващане на Старозаветните пророци относно установяването на едно политическо царство. Реформаторските автори са заключили, че Божието царство е скрито под неговата противоположност: „свободата му е скрита под изпитанието, щастието му под страданието, правото му под липсата на право, всемогъществото му под слабостта, славата му под неузнаваемостта“. Аз съм съгласен с Молтман231, че това е истинско прозрение, което не може да бъде изоставено. Това не е, обаче, крайната картина на Божието царство. „Неговата парадоксална скритост ‘под противоположното’ не е вечната му форма“. Обещано ни е, че царствата на този свят ще станат царствата на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува завинаги и винаги.232 Във всеки смисъл, това, което е скрито е предназначено да бъде осветено. Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|