Цветана Генчева, превод от английски

Тя кимна със съчувствие.
– Добре, тогава. – Заговори отново мило, състрадателно. – Не мога да направя много без преглед преди това.
Знаех си, че така ще стане. Разбира се, че трябваше да погледне там долу. Нали там щеше да сложи противното нещо.
Доктор Хенли ме заведе зад ограден със завеса кът и ми каза да си събуя дънките и бикините. После ме зави с чаршаф от кръста надолу.
Направих каквото ми беше казала и усетих, че ми е по-лесно, след като знаех, че Нас е до мен.
Прегледът беше кратък и сравнително безболезнен. Доволна от резултата, доктор Хенли ме пусна да се облека и остави чаша вода и две болкоуспокояващи на масата-поднос. Аз ги глътнах и когато излязох, тя пишеше нещо на един лист. После ми го подаде.
– Идете на съседния адрес и потърсете Мериан. Тя ще изпълни рецептата за няколко минути.
Мериан се оказа набита жена, която, изглежда, не се усмихваше много. Както каза доктор Хенли, поръчката ми беше изпълнена за няколко минути и скоро след това се върнах отново на магарето, гола от кръста надолу, покрита с чаршаф.
Нас остана от другата страна на завесата. При нас с доктор Хенли дойде Джейн, сестрата, която ме въведе в манипулационната. Джейн ми стискаше здраво ръката, казваше ми да дишам дълбоко, докато бях разтворена с намазан с лубрикант пластмасов спекулум. Доктор
Хенли ме предупреди, че когато шийката на матката се свие сама, ще ми причини силни стомашни спазми. Тя беше честна и откровена и изглежда, знаеше за какво говори. Болката не продължи дълго.
Всъщност, сложиха ми нещото срещу забременяване за по-малко от пет минути и щом махнаха спекулума, болката изчезна.
– Това ли е? – попитах изненадана, че се чувствам толкова добре,
след като нещо е било пъхнато в матката ми.
Доктор Хенли дръпна чаршафа, за да ме покрие.
– Това е – заяви тя. – Не се заблуждавайте. По-късно ще имате ужасни спазми, докато спиралата се намества. Съветвам ви да вземате

по един ибупрофен на всеки четири часа, дори да си мислите, че нямате нужда. Ще ви помогне с възпалението.
Двете с Джейн ме оставиха да се облека и ми дадоха превръзка. Аз се облякох бързо и отидох при тях.
Нас вдигна поглед.
– Всичко готово ли е, слънчице? Нали знаеш какво казват хората?
Няма гумичка, няма любов.
Погледнах я накриво.
– Млъквай, Нас.
Тя се ухили.
– Ти млъквай. Знам, че ме обичаш.
Наистина я обичах. Тя бързо ставаше най-добрата ми приятелка.
Нямаше значение, че беше единствената ми приятелка. Подкрепяше ме винаги, беше забавна, изслушваше ме. Бях ѝ благодарна за приятелството.
– Имате нещо като гумичка, но никаква любов една седмица,
разбрахме ли се? Не и без презерватив.
Лицето ми стана огненочервено.
– Че аз дори нямам гадже. Няма да има любов. – Обърнах се към Нас.
– Няма да има любов.
Доктор Хенли се усмихна.
– До понеделник ще бъда готова с цитонамазката и теста за болести,
предавани по полов път. Ще помоля Джейн да ви се обади. Освен това съм ви записала за контролен преглед след пет седмици. Очаквам да си водите дневник за това колко често има кръв. – Отворих уста, за да протестирам, но тя явно го очакваше, защото вдигна ръка и ме прекъсна. – Това е стандартна процедура. Трябва да се уверя, че спиралата се е наместила добре. – Доктор Хенли не пропусна да ме уплаши. – В противен случай може да се срасне с матката и тогава ще трябва да я изрежем. Елате на прегледа, Мина.
Тактиката ѝ даде резултат, дяволите да я вземат. Съгласих се да си запиша час.
От мига, в който двете с Нас излязохме от клиниката, аз се почувствах по-добре и нещо ми подсказа, че нещата ще се оправят.

***
Трябваше да послушам доктор Хенли, но тъй като съм несериозна мърла, не го направих.
Не послушах съвета ѝ и сега почти се превивах на две от болката,
която пронизваше корема ми. Имах чувството, че ще ми прилошее от самите спазми.
Хванах се за парапета на стълбите и заслизах бавно, стъпало след стъпало. Открих Лев в кухнята. В мига, в който ме видя, той хвърли вестника, който четеше, и скочи от стола си.
– Мина, какво има?
Изпъшках и се хванах за корема.
– Трябват ми болкоуспокоителни. Ибупрофен.
Той ми помогна да седна и бръкна в шкафа с лекарства.
– Имам само парацетамол – каза Лев и ми го донесе с чаша вода.
Поклатих глава.
– Не. Ибупрофен. Трябва да е противовъзпалително.
– Какво има? – попита отново той, но аз не му обърнах внимание.
– Обади се на Нас. – Направих гримаса, когато ме присви пак и от болка стиснах зъби.
Той ѝ се обади и тя дойде след малко с бяла кутийка с таблетки.
Поклати глава, когато ме видя.
– Не си послушала лекарката, а?
– Каква лекарка? – попита Лев.
Простенах от болка, по челото ми изби пот, превих се.
– Носиш ли хапчета или не?
Нас въздъхна.
– Да, да. Ето. – Остави кутийката. Отворих я с треперещи ръце и лапнах две таблетки. Преглътнах ги на сухо.
Нас зацъка с език.
– Я се виж. Не слушаш и сега си напълно безполезна. Тази вечер няма да работиш. Върви да си легнеш.
– Какъв лекар? – не се отказа Лев.
Нас се смили над мен и излъга брат си.

– Онова време от месеца. Заведох я в клиника, за да видим дали не могат да направят нещо за болката.
Надявах се той да се смути като повечето мъже. Не ми беше приятно да го лъжа. Лев обаче коленичи до мен и отпусна ръка на коляното ми.
– Защо не каза?
– Беше ми неудобно – изграчих и започнах да масажирам слепоочията си бавно, с кръгови движения, както правеше мама,
когато ме болеше глава. Никога не беше същото, след като тя почина.
Получаваше се единствено, когато някой друг го правеше.
Лев поклати глава и се намръщи към мен.
– Защо? Ти си жена, Мина. Не можеш да спреш менструацията си.
Така е при жените. – След това ме шокира още повече. – Искаш ли да отскоча до магазина за нещо?
Беше готов да отиде да ми купи дамски продукти, сякаш не беше нищо особено.
Лев Леоков бе истинско олицетворение на думата мъж. Той си го беше заслужил. И се държеше като такъв. Не беше като глезените момчета, които се дърпаха и стряскаха, когато чуеха думата „цикъл“.
Работата бе там, че бях използвала единствената превръзка, която ми дадоха, а ми трябваха още, тъй като кръвотечението беше доста силно.
Погледнах Нас.
– Да имаш превръзки?
Тя поклати глава.
– Съжалявам, кукличке. Аз използвам тампони.
Обърнах се нещастно към Лев и кимнах.
– Трябват ми превръзки.
Погледът му омекна.
– Добре. – Ако не бях наясно, бих казала, че е доволен, че може да ми помогне. – Кажи ми от какво имаш нужда.
Казах му единственото, от което имах нужда и Лев ми помогна да си легна. После излезе. Върна се след половин час с кутия превръзки.
Изглежда, това положение не му се струваше неприятно. Тъй като знаеше какво ми трябва, той легна до мен и държа ръката ми, докато не заспах.

С
По-късно през нощта се събудих за кратко, колкото да усетя как топлото тяло на Лев се отпуска до мен. Той ме привлече внимателно към мястото, което сякаш бе създадено единствено за мен. Положи брадичка върху главата ми и въздъхна тихо.
Тъй като вече не ме болеше и се чувствах съвсем като у дома, аз се усмихнах и се предадох отново на съня.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: