Цветана Генчева, превод от английски

– Жалко, че вече не си гладна. – Прехапах вътрешната страна на устната си, а сърцето ми блъскаше диво. – По дяволите, красавица си
ти. – Гърлото ми се стегна и аз обвих ръце още по-силно около тялото си. – Съжалявам, че не приех предложението ти онази вечер. Кура ми
направо тръпне от желание да усети устата ти, сладурано. – Очите ми се напълниха със сълзи и аз ги стиснах, тъй като нямах намерение да му доставя удоволствието да плача пак заради действията му. –
Какво да направя, за да получа същото предложение?
– Адът да замръзне, мръсен скапаняко.
Чух проскърцване, когато някой стана от стола си. И без да отварям очи, знаех, че той е пред мен. Стиснах ги още по-силно.
– Съжалявам – казах му аз.
Чух гласа си от лаптопа.
– Така ли позволявате на мъжете да се държат с жените във
вашия клуб? – Свих се и покрих лицето си с ръце, тъй като знаех какво следва. – Не, благодаря. Ще отида в „Кървящи сърца“.
– О, господи – рекох приглушено изпод дланите си.
Чух как някой се засмя тихо.
– Изобщо не е смешно! – разсъска се Нас и те млъкнаха, преди да ме унижат още повече.
– Знам, че не е смешно – заговори Саша. – Не се смея, защото е смешно. – В гласа му имаше подигравка. – Не само че е вдигнала скандал, ами тази луда е заявила ясно, че ще дойде тук. – Той се намръщи. – Да. Сега ще изгубим и останалите си клиенти.
– Млъквай, Саша – изсъска Нас. Гласът ѝ омекна, когато се обърна към мен. – Мина, познаваш ли този тип?
Поклатих глава.
Когато Лев заговори, усетих яростта му.
– Нали каза, че нищо не се е случило? Това не е нищо.
Едва тогава отворих очи и колкото и да бяха тъжни, те се спряха на
Лев.
– Не исках да чуете какво ми казва.
– Защо? – попита той, като едва прикри раздразнението си.

Прехапах вътрешната страна на устната си и заговорих с надебелял глас.
– Защото онова, което каза… – О, господи, толкова се срамувах. –
Истина е. – Подсмръкнах и първите от пороя сълзи се застичаха по пламналите ми бузи. – Той има заведение за сандвичи. Помолих го за храна. Поиска да му духам. Първо отказах, но… – изпуснах накъсано сдържания дъх – …но бях толкова гладна, Лев. Толкова гладна –
натъртих. – Когато най-сетне се съгласих, той ми каза, че било късно и ме остави да плача на улицата. – Сведох очи към пода. – Не получи свирка. А аз не получих нищо за ядене. – Продължих да шепна. –
Случи се в деня, преди да се запозная с теб. Тогава откраднах портфейла на Саша. Вдигнах подпухналите си очи и срещнах погледа на брат му. Шепотът ми беше дрезгав. – Бях напълно отчаяна.
Известно време всички мълчаха. Не исках никой да проговаря. Не исках да ме гледат със съжаление. Не исках съчувствие. Исках да се прибера у дома.
– Добре – каза спокойно Лев и изглежда, прочете мислите ми, защото се обърна към другите в стаята. – Ще заведа Мина вкъщи – заяви той.
Въпреки че не искаше разрешение, Саша му го даде по единствения начин, по който умееше.
– Все тая. И без това нямаме клиенти, на които да сервираме.
Пътувахме в приятно мълчание, стиснали ръце над централната конзола.
Когато пристигнахме у дома, се приготвихме да си лягаме. Лев се съблече, остана по боксерки. Вече не се страхуваше, че може да ме шокира, а аз си облякох „ужасната“ жълта пижама. Лев заключи вратата на спалнята, разгъна канапето, легна си и угаси лампата. Аз изключих другата лампа и се отпуснах в гигантското му легло.
Лежах дълго, не можех нито да си намеря място, нито да заспя.
Трябваше да се убеждавам дълго, но накрая взех решение.
Измъкнах се от леглото, отидох при канапето, качих се на матрака и никак не се изненадах, че Лев е предвидил какво се каня да направя,
защото вдигна чаршафа, за да се настаня до него. Прегърна ме през кръста и ме притисна до топлото си силно тяло.

Миришеше на топлина и мъж. Усещането беше страхотно,
стегнатото му тяло обгърна моето. Това ме успокои. Спокойствието дойде веднага и аз се прозях.
Усетих устните на Лев, притиснати във врата ми.
– Лека нощ, Мина.
– Лека нощ, миличък. – Очите ми натежаха и скоро заспах.
Спахме така до сутринта.
***
На следващата сутрин излязох от банята облечена с черен клин и бяла тениска с едно голо рамо, но се заковах на място, когато видях, че Лев е седнал на ръба на леглото и ме чака.
Пригладих мократа си коса и му се усмихнах. Беше по долнище на анцуг и суитшърт.
– Добро утро.
Той се намръщи, стана и пристъпи напред, стиснал малка тюркоазена кутийка в ръка. Пристъпи отново с решително блеснали очи, а когато спря на два сантиметра от мен, разбрах какво ще последва.
Лев се наведе съвсем близо и аз вдъхнах топлия мъжки аромат;
затворих очи в очакване на целувката, която бях чакала цял живот.
Вдигнах се на пръсти, обърнах лице нагоре, готова да я получа.
По тази целувка щях да преценявам всички останали. Усещах го дълбоко в костите си. Тази целувка щеше да разтърси света. Тази целувка щеше да ме тласне от ръба и да ме остави в ръцете на Лев
Леоков.
Тази целувка…
Така и не я опитах.
Ръцете му действаха бързо, закопчаха нещо на врата ми.
Сведох очи.
Сребърна котва на дълга, нежна, сребърна верижка се спускаше над гърдите ми. Бях разочарована, че няма целувка, но не много.
– Нямам рожден ден – рекох аз.

Оказа се, че нямам нужда от разтърсваща целувка, за да се влюбя в
Лев Леоков. Знаех това, защото следващите му думи предопределиха всичко.
– Това е за всички рождени дни, които си пропуснала. – Той вдигна ръка, за да приглади висулката котва и пръстите му случайно докоснаха гърдата ми. – За рождените дни, които не са били отпразнувани, когато е трябвало.
Очите ми започнаха да парят.
Гадост! Не и отново.
Превръщах се в ревящо мекотело. Не исках да плача, но този момент беше повече от всичко, което бях очаквала през живота си, а искреността на Лев направо ме изправи на ръба.
Този мъж нямаше представа колко е нежен и го доказа, когато ме привлече по-близо, прегърна ме и заговори тихо:
– Моля те, Мина, не плачи. Извинявай. Не ме бива с думите.
Засмях се през сълзи на нелепото му изказване. Притиснах длани към бузите му, наведох главата му и притиснах устните му в нежна,
бавна целувка. Отдръпнах се и забелязах, че е малко шокиран, но реших да не обръщам внимание. Докоснах висулката и се усмихнах широко.
– Много ми харесва, Лев. Благодаря. Никога няма да я сваля.
***
По-късно същата вечер в клуба дойдоха едва шепа лоялни клиенти.
Двамата с Лев си тръгнахме малко след два.
Забелязах, че се оформя нещо като традиция.
Докато пътувахме, се държахме за ръце, а щом се прибрахме, се съблякохме и си легнахме в отделните легла. Угасихме лампите и се отпуснахме.
Минаха петнайсет минути, а аз така и не успях да заспя.
Прехапах вътрешната страна на устната си и заговорих в мрака.
– Лев?
Той веднага изръмжа, за да ми покаже, че още не е заспал.
– В това легло има предостатъчно място и за двамата – изтъкнах.

Последва дълго мълчание и ми се прииска да се плесна по челото.
Бях прекалила.
Тъкмо се канех да кажа лека нощ, макар и с неудобство, когато чух шумоленето на чаршафите. Видях го как приближава леглото. Той дойде от лявата страна и се пъхна под завивката. С неприкрито облекчение се приближих към него, притиснах се към тялото му,
положих глава на гърдите му и отпуснах ръка върху корема му.
– Така добре ли е? – попитах, макар много добре да знаех, че е съвършено.
Силната му ръка ме прегърна и Лев въздъхна.
– Съвършено.
Усмихнах се до голите му гърди, вдъхнах топлия му мирис и заспах с надеждата по-често да заспивам усмихната.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: