Аз: Какво се получава, когато кръстосаш гъсеница с папагал?

Кимнах нервно, а той се усмихна. – Просто седни, поръчай си напитка и гледай шоуто, както правиш, когато си при нас. Няма страшно. –
След малко продължи: – Няма да е зле да смениш тази физиономия,
която издава, че не си на мястото си.
– Млъквай, Вик. – Пернах ръката му и той се разсмя.
Бях готова да тръгна. Облегнах се на седалката, стиснах ризата на
Лев и го привлякох към себе си.
– Слушай, не се тревожи. Ще се върна след час, нали? – Той изръмжа и дори не ме погледна. Затова се принудих да привлека вниманието му. Наведох се към него и притиснах леко устни с гланц към бузата му.
– Докато се усетиш, ще съм се върнала.
„Целувката на Афродита“ ме шокира. От начина, по който говореха момчетата, очаквах някаква дупка, но се оказа великолепно място.
Гръцката тема означаваше стратегически разположени бели колони с нежни цветя и зеленина по тях, големи дървени маси с изящен дизайн, обточени със златен кант; възглавниците в сепаретата бяха украсени с типичните гръцки извити шарки (в златно, разбира се), а пък сцената… леле! Изглеждаше така, сякаш бе създадена в драматичния стил на двайсети век, с тежка червена кадифена завеса.
Останах впечатлена.
Направих точно както каза Вик. Поръчах си напитка, настаних се така, че да виждам сцената. Половин час по-късно шоуто започна.
Светлините бяха приглушени, прожекторите бяха насочени към сцената, завесата се дръпна и аз ахнах.
Четирима мъже – великолепни, изваяни, с бели хитони, които покриваха горната част на бедрата и разкриваха задниците им, –
държаха жена, полегнала на малко канапе, поставено на платформа.
Всеки беше хванал по един край на платформата и я носеха без всякакво усилие.
Шоуто беше невероятно.
Жената бе прикрила лице зад ветрило. Отпусна го, когато мъжете положиха канапето на земята.
– Мама му стара – прошепнах.

Това беше Ча Ча. Беше облечена като гръцка богиня. Тя, разбира се,
се представи като Афродита.
Наблюдавах изпълнението ѝ. Може да се каже, че беше пародия,
смес от стриптийз, драма и хумор. Не ми се искаше да призная, но тя беше добра актриса. Вадеше душичките на мъжете с памук с обсипаните си с брокат ръце и навеждаше лъскавите си гърди към тях.
Всичко приключи, когато Ча Ча стигна до оскъдно прикритата си пеперудка.
Мъжете аплодираха, докато завесата падаше. Пуснаха отново музиката и други две жени се качиха на сцената за доста посредствено изпълнение на пилон. Бях виждала по-добри в „Кървящи сърца“.
Половин час по-късно последва друг номер.
Вече ми ставаше ясно защо мъжете се тълпят тук. Беше различно.
Смехът, който номерата предизвикваха, беше заразителен,
подобряваше атмосферата в клуба. Не беше просташко, ами приятно,
не чак толкова евтино.
За съжаление, вече ми се изясняваше защо привличат повече клиентела.
Бях видял предостатъчно. Изправих се, понечих да си тръгна, но един мъж едва не ме събори. Изписках, но успях да се изправя, преди да падна. Мъжът се обърна.
– Мама му стара, извинявайте. – Той се усмихна извинително.
О, мили боже.
Сърцето ми се сви и потъна толкова дълбоко, че се озова в стомаха.
Мъжът от заведението за сандвичи присви очи към мен.
– Я, че аз те познавам. – Той ме огледа. – Ти си оная бездомница.
Поклатих глава, опитах се да си придам обиден вид, задето ме нарича бездомница.
– Май бъркате. Съжалявам.
Понечих да се отдалеча, но той ме стисна за ръката и ме дръпна назад. Беше очевидно, че е пийнал добре. Изсмя се високо.
– Я стига. Познавам те, момиче. Нито един мъж не би забравил това лице. – Той ме погледна похотливо. – Сега изглеждаш много по-добре.
– Пусни ме веднага – озъбих се аз.

Т
Той зацъка с език.
– Жалко, че вече не си гладна. – Поклати глава със съжаление. – По дяволите, красавица си ти. – Наведе се и заговори до ухото ми: –
Съжалявам, че не приех предложението ти онази вечер. Кура ми направо тръпне от желание да усети устата ти, сладурано. – След това добави: – Какво да направя, за да получа същото предложение?
– Адът да замръзне, мръсен скапаняко. – Изблъсках го с всички сили.
Той изгуби равновесие, падна назад и вниманието на всички се насочи към мен.
Стотици очи се впиха в мен. Изчервих се, погледнах към охранителите, които се канеха да се намесят.
– Така ли позволявате на мъжете да се държат с жените във вашия клуб? – сопнах се грубо аз.
След това допуснах огромна грешка.
– Не, благодаря – провикнах се, докато се отдалечавах. – Ще отида в
„Кървящи сърца“.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: