Изпълнение на наказанията и другите принудителни мерки

4. Изпълнение на наказанията и другите принудителни мерки

От получените 34 365 съдебни акта с наложени наказания, са приведени в изпълнение 34 074, което е 99,2%.

За сравнение, през 2009 г. в прокуратурите в страната са получени за привеждане в изпълнение влезли в сила съдебни актове присъди, споразумения и определения с постановени наказания по НК общо 36 675 акта, от които 9 817 с наказание „лишаване от свобода”, което е 27,0%; 10 991 с наказание „лишаване от права”, което е 29,9%,; 18 567 с наказание „пробация”, което е 50,6%; 1 732 с наказание „обществено порицание”, което е 4,7% и 4 с наказание „доживотен затвор”, което е 0,01%. От получените общо 36 675 съдебни акта с наложени наказания, са приведени в изпълнение 36 283, което е 98,9%.

През 2008 г. в прокуратурите в страната са получени за привеждане в изпълнение влезли в сила съдебни актове – присъди, споразумения и определения с постановени наказания по НК, общо 38 061 акта, от които 10 291 с наказание “лишаване от свобода”, което е 27,0%, 11 247 с наказание “лишаване от права”, което е 29,5%, 19 744 с наказание “пробация”, което е 51,8%, 1 951 с наказание “обществено порицание”, което е 5,1% и 12 с наказание “доживотен затвор”, което е 0,03%. От получените през 2008 г. общо 38 061 съдебни акта с наложени наказания, са приведени в изпълнение 37 248, което е 97,8%.

Сравнението на абсолютните цифри и процентните съотношения за тригодишния период позволява да се направят следните изводи, касаещи работата на прокуратурата по изпълнението на съдебните актове:

Първо – относително запазване абсолютният брой на постановяваните съдебни актове с наложени наказания, които се изпълняват от прокуратурите във възходяща градация. Най-голям е техният брой през 2008 г. – 38 061 срещу 33 591 за 2007 г., 29 399 за 2006 г. и 23 326 за 2005 г. През 2009 г. техният брой е 36 675, а през 2010 г. - 34 365.

Изводът от горното е, че през последните години постоянно се увеличава броя на реално наказаната престъпност – основен критерий за ефективността на правораздавателната система в страната.

Тенденцията за увеличаване на наложените наказания без лишаване от свобода, за сметка на наказанието “лишаване от свобода”, е запазена и през 2010 г.

Тази тенденция ще се запази и за в бъдеще, тъй като с наказанието „пробация” се подобрява корекционно-възпитателната работа с осъдените лица, тяхната по-бърза ресоциализация, а от тук и намаляване на популацията в затворите в страната – основни изисквания, поставени от европейските институции в областта на изпълнението на наказанията.

Наказанието “пробация” се прилага у нас повече от 5 години и видно от анализа на цифрите, през отчетните години, то вече изпреварва по абсолютен брой актовете, с което е наложено наказанието “лишаване от свобода”, което е основното наказание в системата от наказания, предвидени в НК. Дали наказанието “пробация” вече се е превърнало в основно наказание, каква е неговата ефективност, доколко с него се постигат целите на наказанието, как то е повлияло или не за намаляване на престъпността в сравнение с лишаването от свобода и т.н., следваше да се направи едно широко мащабно изследване по горните въпроси от нашата криминологична наука. Това е изключително необходимо, с оглед на прокламираното от държавата намерение за приемането на изцяло нови НК и НПК, които да отразяват новата наказателна политика на държавата, съобразена с ангажиментите ни, приети като страна-членка на ЕС.

През 2010 г. ГД ”ИН”-МП направление „пробация” в изпълнение на решение на Съвета по изпълнение на наказанията при МП е извършила такова мащабно криминологично изследване относно приложението на наказанието „пробация. Основният извод от това изследване е, че пробацията се утвърждава като едно от основните наказания и рецидива при него е в рамките на рецидива при изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, т.е. това наказание следва да се прилага и за в бъдеще като намери своето място и продължи да се утвърждава като такова при предстоящото приемане на изцяло нови НК и НПК.

Дейността на прокуратурата по привеждането в изпълнение на съдебните актове с наложени наказания за 2009 г. по апелативни райони е както следва:

- АП Бургас: получени за изпълнение, 4 021 акта от които приведени в изпълнение 3 993, което е 99,0% и 108 акта останали неприведени в изпълнение с натрупване от минали години;

• 
  АП Варна: получени за изпълнение 5668, от които приведени в изпълнение 5 578 акта, което е 98,4% и останали неприведени от предходни периоди с натрупване 65 акта;
  
• 
  АП Велико Търново: получени за изпълнение общо 5 532 акта, от които приведени в изпълнение 5 506, което е 99,5% и останали неприведени с натрупване от минали години общо 144 акта;
  
• 
  АП Пловдив: получени за изпълнение, 7 007 акта, от които приведени в изпълнение 6958, което е 99,3% и останали неприведени с натрупване от минали години общо 63;
  
• 
  АП София: получени за изпълнение, 12 025 акта, от които приведени в изпълнение 11 927, което е 99,1% и останали неприведени в изпълнение с натрупване от минали години общо 102 акта.
  

През 2010 г. РП-София е привела в изпълнение 5 056 акта, РП Пловдив 1 580 акта, РП Варна 1 447 и РП Бургас 1 036 акта.

И през отчетната 2010 г. са наблюдавани затруднения при изпълнението на наказанията без лишаване от свобода. Необходимо е още по-добре да се стикова работата с органите на МВР-КАТ, с оглед бързото привеждане в изпълнение и получаване на обратна информация на наказанието “лишаване от право да се управлява МПС”. Такива затруднения се наблюдават при изпълнението на горното наказание, постановено спрямо чужденците, с оглед на различният правен режим, приложим за осъдените на това наказание лица от държави-членки на ЕС и такива лица, което са от държава, нечленуваща в ЕС.

И през настоящата отчетна година продължиха проблемите при изпълнението на наказанието “пробация”, както организационно, с оглед на взаимодействието с ОЗ “ИН”, към който са съответните пробационни служби, така и от нуждата по уеднаквяване, както на съдебната практика в страната, касаещо приложението на това наказание, така и уеднаквяването на практиката на прокуратурите по изпълнението на самото наказание. Проблеми, породени от непълнотата на нормативната уредба на това наказание, както в материалното, така и в процесуалното право.

Проблеми за прокурорите има при изпълнението на наказанията “лишаване от свобода” и “пробация”, които са свързани с приложението на чл.23, 25 и 27 от НК по влезли в сила съдебни актове и подлежащи на изпълнение. В много от случаите се налага определяне на общо наказание по правилата на съвкупността при усложнена престъпна дейност, извършена, както в различни райони на страната, така и в различно съотношение на престъпленията – при условията на съвкупност или рецидив.

Това налага прокурорите, работещи по изпълнителните преписки, да извършват допълнителни действия за събиране на необходимите писмени доказателства за осъжданията на лицето, с оглед изготвяне и внасяне в съответния съд предложение по реда на чл.306 от НК за определяне на общо наказание, което пък от своя страна забавя привеждането в изпълнение на съдебните актове.

Тези проблеми са изключително съществени и ще съществуват и за в бъдеще, тъй като през последните години съдилищата, в нарушение на чл.301 ал.1 т.3 от НПК, все по-рядко с произнасяне на присъдата за последното деяние, определят общо наказание по съвкупността, въпреки че предпоставките за това са налице. Считат, че определянето на общото наказание следва да става с определение по реда на чл.306 от НПК, след като са влезли в сила всички съдебни актове, постановени спрямо осъденото лице.

Противоречивата практика на съдилищата относно прилагането на чл.25,23 НК по реда на чл.306 НПК или по реда на възобновяването беше уеднаквена с издаването на Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОС на НК на ВКС на РБ и през отчетната 2010г. нямаше проблеми в дейността на прокуратурите в тази насока.

От 2009 г. при изготвянето на годишните отчети на прокуратурите вече се отчита една изключително важна и трудоемка дейност – изготвянето и внасянето в съдилищата на предложенията по чл.306 НПК, за определяне на общо наказание при множество престъпления и прилагане на правилата на съвкупността.

Дейността на прокуратурата е изключително важна, за точното и правилно приложение на закона при изпълнението на наказанията и навременното определяне на размера на окончателното наказание, което трябва да изтърпява осъденото лице. Това довежда до намаляване на неоснователните задържания на осъдените лица след срока на определеното наказание, а от тук и броя на исковите производства, с оглед отговорността на държавата.

За отчетната 2010 г. прокуратурите в страната са изготвили и внесли в съдилищата общо 4 604 предложения по чл.306 от НПК за определяне на общо наказание при множество престъпления. От тях 3 800 са уважени, 69 не са уважени и 735 предложения са останали неразгледани в края на отчетния период. През 2009 г. предложенията са били общо 3 906.

Дейността на прокуратурите по изпълнението на наказанията и през отчетния период е осъществявана при стриктното спазване Указания И-30/2009 г. на главния прокурор, което е основен ръководен документ в тази насока. Стриктно са спазвани и всички други указания издадени от ВКП, имащи отношение по тези въпроси. През 2009 г. и 2010 г. влязоха в сила поредните промени на НК и НПК свързани с наказанието пробация, както и нов ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Горните обстоятелства породиха множество проблеми в прокуратурите при практическото приложение на новите норми, конкуренцията със старите разпореждания по изпълнението на наказанията и контрола върху тях.

Това наложи и през 2010 г. да се продължи с уеднаквяване практиката на прокуратурите. Поддържаше се традиционно активна връзка между ВКП на Република България и прокуратурите в страната с цел обобщаване на проблемите и даване на конкретни указания за тяхното отстраняване в писмена форма от страна на ВКП на РБ.

Не на последно място е и необходимостта при изпълнението на наказанието прокурора да извърши необходимата проверка относно наличието на законовите предпоставки за приложението на чл.59 от НК, относно приспадането на времето, през което осъденото лице е било с мярка за неотклонение “Задържане под стража” от присъдата, която следва да изтърпи или изтърпява в момента. В повечето случаи се касае за оправдателни присъди и прекратени наказателни производства в райони на други прокуратури, различни от района на изпълняващата прокуратура, което създава допълнителни трудности при установяването на тези обстоятелства. Горното изисква време, което води до забавяне за произнасяне по реда на чл.417 НПК, а от тук и забавяне по привеждане в изпълнение на присъдата с основното наказание.

В края на отчетният период са останали неприведени в изпълнение от прокурорите 482 акта, което е 1,4% от общо получените през 2010г. за изпълнение съдебни актове. От тях 301 са с наказание “лишаване от свобода”, 164 са с наказание “пробация”, 31 с наказание “лишаване от права” и 5 с наказание “обществено порицание”.

От анализа на обстоятелствата в отчетните доклади на прокуратурите е видно, че основните причини за непривеждането на тези съдебни актове в изпълнение са обективни, а именно: По отношение на 470 присъди са направени от прокурорите предложения по реда на чл.306 НПК за групиране на наказанията и се чака решението на съда, за да бъде приведен в изпълнение окончателният съдебен акт с определеното вече общо наказание по правилата на съвкупността.

По отношение на неприведените актове с наложено наказание “лишаване от права” основна причина е извършване на допълнителни проверки относно органа, който е дал съответното право на осъденото лице, за да се установи на коя институция да се изпрати присъдата за изпълнение.

Неизпълнението на актовете с наказание “обществено порицание” се дължи на липсата на нормативно задължение за частните фирми да обявят присъдата публично, където работи осъденото лице, както и отказ на местните средства за масово осведомяване да обявят осъдително решение. Друга причина е, че много често съдът не определя в решението си начина за изпълнението на наказанието “обществено порицание”.

През отчетната 2010 г. с прокурорски актове по реда на чл.415 от НПК е отложено изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” в 65 случая. След изтичане на сроковете на отлагането на изпълнението, тези 65 присъди са били приведени веднага в изпълнение.
Актовете за отлагане се контролират стриктно от окръжните, апелативните и ВКП на Република България.

Определено може да се направи извода, че все по-прецизен е подхода на прокурорите при решаването на молбите за отлагането на изпълнението на наказанието. Постановените актове в тази насока са обосновани и законосъобразни, за което говори и обстоятелството, че само в три от обжалваните актове ВКП на Република България се е произнесла с отменително решение, като е върнала преписките за извършване на допълнителни действия по проверка. Във всички останали случаи обжалваните прокурорски актове са били потвърдени като правилни, обосновани и законосъобразни.

Установява се като трайна практика бързината при привеждането на присъдите в изпълнение, като за 2010 г. до 5 дни са били приведени 90,9% за 2009 г. те са били 89,3% от общо получените за изпълнение актове, през 2008 г. този процент е бил 83,0%, през 2007 г. е бил 87,0%, а през 2006 г. е бил 75%.
4.2. Контрол по изпълнението на присъдите
В края на 2010 г. са останали незадържани 991 лица от органите на МВР и ГД “Охрана” МП по присъди с постановено наказание лишаване от свобода. През 2009г. те са били 835, през 2008 г. те са били 766, а през 2007 г. те са били 950 лица, през 2006 г. са били 863, а през 2005 г. са били 656 лица.

Следва да се има предвид, че в тази бройка са включени незадържаните от полицията лица по стари присъди, от 1993 г. до настоящия момент.

Тези лица се укриват в страната и чужбина и спрямо тях са задвижени процедурите по издирване, както за национално, така и за международно издирване.

От конкретните данни е видно, че най-голям е броя на незадържаните осъдени лица в по-големите градове. В района на АП София те са 367, в АП Варна – 211, в района на АП Пловдив те са 196. Горното обстоятелство се дължи, както на икономическата миграция към големите градове, така и на липсата на законово изискване за адресна регистрация, което затруднява издирвателната дейност и установяване на местонахождението на издирваните лица.

И през 2010 г. основен акцент в работата на прокурорите от сектор “ИН” при отдел “Съдебен” на ВКП е била подобряване на дейността и контрола, с оглед бързото и срочно привеждане на съдебните актове в изпълнение.

С Окръжно И-308/15.10.2008 г. допълнено с И-1981/2010 г. е било указано на прокуратурите в страната актуалната информация, която следва да поддържат по конкретни направления на дейността, с цел осъществяване на ефективен контрол по изпълнението на наказанието “лишаване от свобода”, взаимодействието с другите органи и т.н. Указано е също така каква информация следва да се подава до ВКП, с оглед контрола върху изпълнението, а също така са уточнени и кои разпореждания, издадени от ВКП в тази насока са актуални и следва да се изпълняват.

Съгласно Окръжно И-308/2008 г. на всяко тримесечие окръжните прокуратури изпращат във ВКП справки, касаещи работата на съответната прокуратура по неизпълнените присъди с издирвани лица. Все още обаче, активността на прокурорите по контрола върху изпълнението на присъдите не е достатъчна.

В някои случаи се забелязва известна формалност и инертност при изготвянето на тези справки, без да се сочи в тях какви конкретни действия са били предприети по издирването и задържането на осъденото лице, тяхната честота във време, от кой са били извършени и т.н.

Все още в тези справки се отразяват присъди, по отношение на които е изтекла предвидената в закона изпълнителна давност, съгласно чл.82 от НК, без да е отразено, че на това основание изпълнителната преписка е прекратена.

Наблюдават се случаи, при които е следвало, но не са предприети съответните действия по обявяването на осъдения за международно издирване. В други случаи, при наличието на данни за местонахождението на осъденото лице в чужбина, не е направено необходимото за издаване на заповед за арест, съгласно ЗЕЕЗА или отправяне на искане за екстрадиция на лицето до съответния съд.

На всяко тримесечие, при получаване на справките, за тези пропуски е обръщано внимание на ръководителите на съответните прокуратури, включително и с даване на писмени указания за изпълнение по конкретни изпълнителни преписки.

Не всички прокурори изпълняват стриктно Указание И-308/2008 г. на ВКП, с което е разпоредено провеждане на ежемесечни срещи на прокурорите, определени за работа по изпълнението на наказанията в съответните прокуратури с полицейските звена по издирването на осъдените лица и изискването на отчет за извършените издирвателни мероприятия по всяка една от присъдите.

С цел подобряване на взаимодействията и засилване на контрола при работата с лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, осъдени за извършени престъпления в организирани престъпни групи, е продължило изпълнението на Указание 867/21.01.2008 г. на ВКП и ГД “ИН” МП за прилагане на съвместни правила в тази насока. Основна цел на съвместните правила е засилване на контрола върху тези лица, тяхното диференцирано настаняване в затворите и целенасочена корекционно-възпитателна работа с тях от страна на затворната администрация. От страна на прокуратурата се изисква подаване на пълна и подробна информация за тези лица при постъпването им в затворите за изтърпяване на наказание и последващия контрол относно приложението на закона за промяна на режима, на типа заведение, където изтърпяват наказание тези лица, прекъсването на изпълнението на наказанието, отпуските, условно-предсрочното освобождаване и т.н.

И през 2010 г. е продължила практиката на получаване на сигнали от администрацията на затворите и прокуратурите в случаи на пропуски на съда при определяне на общо наказание при множество престъпления, режима и типа затворническо общежитие или при незаконосъобразно групиране на наказанията. През отчетната година са получени и прокурорите от сектора са работили по общо 224 такива сигнали срещу 164 за 2009 и 154 за 2008 г.

Ефективността на тази сигнална дейност се повишава и от обстоятелството, че продължава положителната практика в сектор “Изпълнение на наказанията” при отдел “Съдебен” на ВКП, копие от полученият сигнал, който се изпраща на компетентната прокуратура, да бъде придружен с конкретни указания, свързани с начина на законосъобразното определяне на общото наказание, включително и до съответния затвор. Изисква се и обратна информация за извършеното по сигнала от съответната прокуратура.

През отчетната 2010 г. в сектора са постъпили общо 170 сигнала от прокуратурите срещу 131 за 2009 г., съдържащи искане за възобновяване на наказателни производства, касаещи определянето на наказанието – определяне на общо наказание при съвкупност, групиране, режим и тип заведения с оглед допуснато нарушение на закона или на процесуалните правила. От затворите през отчетната година в сектора са постъпили и са обработени общо 54 сигнала с искане за възобновяване.

Въз основа на тези сигнали, след преценка и анализ, са изготвени и внесени 167 искания за възобновяване до ВКС на Република България, срещу 106 за 2009 г., 77 за 2008 г., 76 за 2007 г. и 131 искания за 2006 г.

От внесените 167 искания за възобновяване към месец декември 2010 г. от съда са били уважени 137, 5 са частично уважени, а по другите се чака произнасяне от страна на съда.

Осъществяваният в тази насока контрол върху прокуратурите е спомогнал да се подобри качеството на прокурорската работа в тази насока и постановяваните от съда актове, за да не се налага в последствие приложението на института на възобновяването.

Във всички случаи на закононарушения, ВКП писмено е обръщала внимание на участвалия в съдебното заседание прокурор за несвоевременното реагиране чрез протест за отстраняване на допуснатото нарушение на закона, както и на прокурорите, привеждащи в изпълнение съдебните актове.

На добро професионално ниво е дейността на прокуратурите по приложението на института на условното-предсрочно и предсрочно освобождаване на лишените от свобода от изтърпяване на остатъка от наложените им наказания. Прокурорите, упражняващи надзора за законност, активно участват в заседанията на Комисиите по чл.73 от ЗИНЗС към затворите при обсъждането на съответните предложения.

Предложенията, които са изготвени и внесени в съда от самите прокурори по реда на чл.437 НПК вр.чл.70, 71 от НК, които за 2010 г. са 193, са обосновани и законосъобразни, за което говори и обстоятелството, че от съда не е било уважено само 1 предложение.

През 2010 г. по реда на чл.448 вр.чл.447 от НПК с прокурорски актове в 648 случая е било прекъснато изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода” срещу 608 за 2009 г., 659 за 2008 г. и 604 за 2007 г.

Само 9 лишени от свобода през годината не са се завърнали на време от прекъсване в затвора, което е наложило тяхното обявяване за издирване, по данни от ГД “ИН” – МП.

Всички постановления на прокуратурите, с които през 2010 г. са постановени откази за изготвяне на предложения за УПО или прекъсване на наказанието, които са били обжалвани, са били потвърдени от ВКП.

Само в три случая, по реда на служебната проверка, е отменено постановление, с което неправилно и незаконосъобразно е било постановено прекъсване на наказанието.

Прокурорите стават все по-прецизни при решаване на въпросите за прекъсванията на наказанията. Взетите решения в тази насока се обосновават, след обстойна проверка, относно наличието на законовите предпоставки за това, в подкрепа, на което е и големият брой потвърдени актове за отказ да се прекъсне изпълнението на наказанието.

От анализа на прокурорските актове за постановено прекъсване на изпълнението на наказанието “лишаване от свобода”, които се получават по реда на служебният контрол във ВКП е видно, че най-голям брой прекъсвания са постановени с оглед опасността от неоснователно задържане на осъденото лице, по здравословни причини, с оглед лечение във външни здравни заведения и най-малко са постановените прекъсвания по изключителни причини от семеен характер.

През 2010 г., след срока на определеното от съда наказание, неоснователно са задържани общо 65 лица, като през 2009 г. са били 39, през 2008 г. са били 115, през 2007 г. те са били 97, през 2006 г. са били 107 и през 2005 г. са били 90 лица.

По продължителност на неоснователното задържане, разпределението е следното: до 10 дни – 19 лица, до 30 дни – 16 лица, до 3 месеца – 13 лица и над 3 месеца – 17 лица. Най-много са констатираните неоснователни задържания в района на АП София.

За всеки отделен случай на неоснователно задържане ВКП възлага проверка и изисква писмен доклад от съответната прокуратура в района, на която е решено наказателното дело, относно причините, довели до неоснователното задържане и взетите мерки в тази насока, включително и за недопускане на други подобни случаи.

От анализа на резултата от конкретните проверки по неоснователните задържания през 2010 г., могат да се направят следните изводи, относно причините за тези задържания:

1. Неоснователните задържания се получават при лишени от свобода, които изтърпяват наказание за множество престъпления, постановени с отделни присъди от различни съдилища. Това налага по време на изтърпяването на наказанията на няколко пъти да се определят общи наказания, по реда на чл.306 от НПК, което изисква време и при окончателните решения на съдилищата, с оглед обжалването на тези актове и влизането им сила, се допускат неоснователни задържания.

2. През последните години съдилищата, в нарушение на чл.301 ал.1 т.3 от НПК, не определят общо наказание при наличието на данните за другите осъждания и предпоставките на чл.23, 25, 27 от НК при решаване на конкретното дело, позовавайки се на обстоятелството, че присъдата, която постановяват, още не е влязла в сила и това следва да стане, след като всички постановени спрямо конкретно лице присъди са влезли в сила. В тези случаи се налага администрацията на затворите стриктно да следи правното положение на осъдените лица и по реда на параграф 2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС да сигнализира съда и прокуратурата за определяне на общо наказание, което изисква технологично време за произнасяне на съда, през което време лицето се задържа в затвора и при условие, че впоследствие определеното общо наказание е по-малко по размер от изтърпяното от лицето, се получава неоснователното задържане.

3. Друга основна причина за неоснователно задържане е обстоятелството, че определеното от съда наказание е по-малко по размер от времето, през което осъденото лице е било с мярка “Задържане под стража” по същото дело.

4. Друга причина е, че прокурорите при произнасяне, по реда на чл.417 НПК вр. чл. 59 от НК и зачитането на предварителният арест, не се съобразяват с размера на остатъка от наказанието, което търпи в момента лицето, т.е. зачита се период от време, който е по-голям от размера на остатъка от наказанието и така се получава неоснователно задържане.

В следствие на доброто взаимодействие между администрациите на затворите и съответните прокуратури, по предложение на затворите са постановявани прекъсвания на изпълнението на наказанията, именно, с цел да не се допусне неоснователно задържане на лицата, с оглед предстоящо групиране на наказанията, забавени съдебни актове, невлезли в сила и т.н. Това е един от начините за предотвратяване или намаляване на размера на неоснователното задържане при окончателното определяне на общото наказание за изтърпяване, съобразено с размера на изтърпяното към момента наказание.

Необходимо е да се подобри прокурорската работа при участието в съдебни заседания, с оглед отправяне навреме на искане до съда за определяне на общо наказание при наличие на предпоставките за това.

Следва своевременно да се правят предложенията до съда по реда на чл.306 от НПК за определяне на общо наказание по правилата на съвкупността, а също така и навременно произнасяне, по реда на чл.417 НПК вр.чл.59 от НК, като това зачитане следва да става до размера на остатъка от наказанието, което осъденото лице търпи в момента.

В някои от случаите неоснователното задържане бива заличено и признато за изтърпяно наказание при последващи осъждания на лицето и определяне на ново общо наказание по правилата на съвкупността.

По отношение на горните обстоятелства, многократно през отчетната година е напомняно на прокуратурите за стриктното им изпълнение, с цел свеждане до минимум случаите на неоснователни задържания на осъдените лица.

От 01.06.2009 г. е приет и е в сила нов ЗИНЗС, с който е дадена възможност с разпоредбата на чл.179 ал.2, тези неоснователни задържания да бъдат сведени до минимум. Съгласно тази разпоредба, ако едно лице търпи наказание „лишаване от свобода” отделно по няколко групи наказания, определени от съда за множество престъпления, изтърпяното в повече наказание по една от групите може да бъде приспаднато от наказанието, което лицето следва да търпи по следващата група наказания, независимо че не е налице разпоредбата на чл.23 от НК.

По този начин се намаляват и исковите процеси срещу държавата, заведени по реда на ЗОДОВ и финансовата отговорност на държавата.

Указано е на прокуратурите, анализите на тези случаи с неоснователно задържане, по възможност да се правят съвместно със съда, за да се ангажира и неговата отговорност, тъй като в най-честите случаи той е първопричината за неоснователните задържания.

В тази насока следва да е по-активна и затворната администрация с цел навременно сигнализиране на съответната прокуратура за опасността от неоснователното задържане.

През годината прокурорите от страната са участвали в общо 3 954 производства, касаещи изпълнението на наказанията, срещу 4 379 за 2009 г.

Видно от годишните отчети на окръжните и апелативните прокуратури са извършвани планови ревизии на дейността на съответните по – ниско стоящи в йерархията прокуратури. При тези ревизии е проверявана и дейността на прокуратурите по изпълнението на наказанията.

Резултатите от тези ревизии са обобщени на апелативно и окръжно ниво и са разпоредени конкретни действия за отстраняване на констатираните слабости.

Слабостите, които са констатирани по отношение дейността на прокуратурите по изпълнение на наказанията, са предимно от организационно естество, водене на деловодните книги, бързината по привеждането на присъдите в изпълнение и взаимодействието с органите на МВР по издирването на укриващи се осъдени лица.

През отчетната година са изготвени и внесени в съда общо 447 предложения до окръжните съдилища за замяна на наказанието “пробация” с наказание “лишаване от свобода”, по реда на чл.451-452 от НПК. В 430 случая предложенията са били уважени от съда и пробацията е била заменена с лишаване от свобода.

С последните изменения на НК и НПК от 2009г. и 2010г. се решават всички проблеми, които са пораждали тези производства, както в материално-правен, така и в процесуално-правен аспект. Вече производствата по чл.451, 452 НПК могат да се гледат задочно съгласно чл.269 НПК, а също така актовете на съда по тези производства, подлежат вече на контрол по реда на възобновяването. Това гарантира един по-добър контрол за законосъобразност при изпълнението на актовете, с които е наложено това наказание.
4.3. Дейност по надзор за законност в местата за задържане и за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“, „доживотен затвор” и „пробация”
В изпълнение на дадените от ВКП Указания И-42/2000 г. и И-308/2008 г. и през тази година прокурорите са продължили дейността си по ежемесечните посещения в затворите и арестите на страната.

Целта на тези проверки е контрол върху дейността на съответните длъжностни лица за точното прилагане на закона при осъществяване на тяхната дейност по изпълнението на наказанията, включително и лични срещи с лишени от свобода и лица с мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Проверките имат за цел надзор за точно спазване на закона по въпроси, свързани с приемането и настаняването на задържаните лица, спазване на правата и задълженията на задържаните лица и на лишените от свобода, диференцираното настаняване и изолация на лицата, преместването на същите от един затвор в друг, от един арест в друг. Спазват ли се законовите изисквания, свързани с храната, битовите условия, медицинското обслужване, вещи за лично ползване, срещи със защитник, правото на свиждане, наличие на нерегламентирани контакти, ползване на неразрешени вещи и т.н.

При проверките в затворите прокурорите са концентрирали своите усилия за проверка дейността на администрациите и вземаните от тях решения за промяна на режима на осъдените, наказанията и наградите спрямо тях, приложението на института на условното предсрочно освобождаване и т.н. Проверява се и за точното приложение на закона от страна на длъжностните лица при настаняване на лишените от свобода на работа, лишаване от възможността да работят, зачитането на работните дни и т.н.

При тези проверки, видно от докладите на прокуратурите за констатираните слабости и нарушения, са взети съответните мерки за незабавно отстраняване и са отправени необходимите препоръки.

Горните действия се обсъждат на съвместни съвещания, след проверките с ръководството на затворите и арестите. Тези съвместни действия между прокурорите и администрацията на местата за лишаване от свобода са изключително необходими и полезни и през 2010 г., тъй като все още се е утвърждавала практиката по приложението на новите ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като по този начин са съгласувани действията между двата органа и се е осъществявало точното и еднакво прилагане на закона.

За извършените проверки, направените констатации, установени нарушения и какво е предприето, ежемесечно се изпращат писмени справки от съответните прокуратури във ВКП.

В по-голямата си част констатациите са, че правата на задържаните и лишените от свобода се спазват, но проблемите са свързани главно с лошите битови условия, както в затворите, така и в арестите, които в голямата си част не отговарят на европейските стандарти, липсата на възможност за престой на открито и т.н., все въпроси от компетентност на МП, които са били представени на вниманието при всяка проверка на ГД “ИН” – МП, компетентна в тази насока.

Продължава практиката съответната окръжна прокуратура да изпраща справка за всяко произшествие, настъпило в затвора или ареста и най-вече за употреба на сила и помощни средства по отношение на лишените от свобода. В тези доклади се прави анализ на причините и се посочват предприетите от съответните органи действия.

Дейността по надзора за законност се осъществява редовно от прокуратурите в страната в съответствие с указания на ВКП № И-42/2000 г. и И-308/2008 г. и се изпълняват дадените в тях разпореждания.

От множеството проверки на затворите и арестите и резултатите от тях се налага един основен извод, че въпроса с придобиването и ползването на мобилни телефони може да бъде решен кардинално, чрез поставянето на заглушителни технически средства. Горното е започнало от страна на Министерство на правосъдието, като такива заглушители са поставени в затвора гр. Варна, но поради липса на бюджетни средства това не може да стане изведнъж навсякъде, поради което се налага подобряване на пропускателните режими в тези заведения.

Изключително важно действие, имащо пряко отношение при надзора за законност, осъществяван от прокуратурата в местата за лишаване от свобода, е участието на прокурора в работата на комисиите по чл.73 от ЗИНЗС, в които се вземат всички основни решения, имащи отношение към начина на изпълнение и съдържанието на наказанието „лишаване от свобода”.

През отчетния период в затворите и поправителните домове са постъпили общо 7 070 лица, а са освободени 6 721. От общия брой, по изтърпяване на наложеното наказание са освободени 4 727 осъдени, условно предсрочно – 1 014, на друго основание - 862, починали - 43, екстрадирани - 32, помилвани с остатъка - 3, частично помилвани - 20 лишени от свобода.

Към 31.12.2010 г. прекъсване изпълнението на наказанието, на основание чл. 447 НПК, са ползвали 648 лишени от свобода.

Наблюдава се незначително увеличение на настанените в затворите и ЗО през 2010 г., като в началото на отчетния период са били 9006, а към 31.12.2010 г. са 9 379. През 2009 г. пребиваващите в затворническите заведения варират от 9 505 в началото до 9 015 в края на годината.

Обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите, слабо се е увеличили, като към 31.12.2009 г. те са 896, а към 31.12.2010 г. броят им е нараснал до 1 059.

Броят на осъдените на доживотен затвор и тези на доживотен "затвор без замяна през последните години постепенно нараства, като през 2006 г. са били 127, през 2007 г. са 144, през 2008 г. са 146, към края на 2009 г. са 153, а към края на 2010 г. са 157.

От анализа на данните за допуснатите дисциплинарни нарушения, получени от ГД „ИН”-МП и окръжните прокуратури (6 601 лица) от лишените от свобода, може да се направи извода, че най-голям е броят на нарушенията, свързани с внасянето и притежаването на непозволени вещи, на второ място е неспазване на установените правила. Следва неизпълнение на разпорежданията и заповедите на длъжностни лица. По-малък е делът на безвъзмездни услуги, купуване, продаване и употреба на спиртни напитки и наркотични средства. Сравнително е намалял броят на наложените наказания относно организиране и участие в хазартни игри, както и неспазване на трудовата дисциплина. Нарушенията, свързани с употреба на алкохол се извършват най-често на външни работни обекти, където възможностите за надзор на работещите лишени от свобода са по-малки.

Най-често е налагано наказанието изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия, на основание чл. 101, т. 7 ЗИНЗС - в 2 490 случая. По-малък е делът на наказанието извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, на основание чл. 101, т. 2 ЗИНЗС – 2 019. Наложените наказания на основание чл. 101, т. 1 са 861, на основание чл. 101, т. 5 ЗИНЗС са 614, а забраната за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода, на основание чл. 101, т. 4 ЗИНЗС са 223. Сравнително малко се налагат наказанията изолиране в наказателна килия в извънработно време, на основание чл. 101, т. 8 ЗИНЗС - 81 на брой, както и лишаването от право на месечен домашен отпуск на лишените от свобода, изтърпяващи наказания в затворнически общежития от открит тип, за, срок до 3 месеца, на основание чл. 101, т. 6 ЗИНЗС - в 130 случая. Най-малък брой са наложените наказания отмяна на награда, която не е ползвана, на основание чл. 101, т. 3 ЗИНЗС - в 25 случая.

Има изразена тенденция като цяло за увеличение на допуснатите нарушения. Общият брой на наложени наказания на лишени от свобода за 2008 г. е 5 869, за 2009 г. е 6 362, а за 2010 г. са 6 509.

Обжалвани пред съответния съд са 343 заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, 47 жалби са уважени и заповедите отменени, останалите заповеди са потвърдени. Пред главния директор на ГДИН са обжалвани 61 заповеди за наказание, като 5 жалби са уважени, а 56 са отхвърлени и наказанията потвърдени.

С решение на комисията по чл. 73 ЗИНЗС, 30 лишени от свобода от категорията открит тип са преместени в затвор или ЗО от закрит тип. Има значително намаляване с предходната година, когато на това основание е променено правното положение на 132 осъдени. В тази връзка следва да се отбележи, че работата на администрацията относно поправянето и превъзпитанието на посочената категория осъдени е дала доста положителни резултати.

По предложение на комисията по чл. 73 ЗИНЗС, на основание чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС, с решение на окръжния съд, 62 лишени от свобода са преместени от ЗО от открит тип в затвор или затворнически общежития от закрит тип. Този брой е с 20 по-малко от 2009 г., което също потвърждава извода за по-добрата работа на затворната администрация относно ресоциализационното въздействие върху осъдените.

По реда на чл. 120 ЗИНЗС 19 лишени от свобода са изолирани в единична килия за срок до два месеца, без право на участие в колективни мероприятия. На основание чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС 27 обвиняеми и подсъдими са били поставени в постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия, което бележи значително намаление в сравнение с 2009 г. (64 лица).

През отчетния период, на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС на 46 лишени от свобода е променен режимът в по-тежък от първоначално определения от съда (2009 г. - 54), на 68 лишени от свобода е променен режимът в по-тежък в рамките на първоначално определения от съда, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС (2009 г. - 116). На 1 723 лишени от свобода режимът е променен в по-лек, на основание чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС (2009 г. - 1588). От тези данни е видно, че значително са намалели случаите на грубо или системно нарушаване на реда в пенитенциарните заведения, все повече лишени от свобода имат добро поведение и показват, че се поправят, което отново е индикатор за активна ресоциализационна дейност на администрацията.

На 17 лишени от свобода е забранено провеждане на свиждане на основание чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС. Няма лишени от свобода с прекратен домашен отпуск на основание чл. 99, ал. 3 ЗИНЗС.

От образуваните през 2010 г. 4 607 преписки, 2 912 са по чл.155 от ЗЗ; 319 по чл.89 от НК и 1 376 преписки по инициатива на други органи – граждани, медицински органи и т.н.

Въз основа на работата по тези преписки, прокурорите са изготвили и внесли в съда общо 2 561 предложения за налагане на принудителни медицински мерки, от които предложения 1 328 са по чл.155 от ЗЗ и 230 по чл.89 от НК.

През 2008 г. предложенията са били 2 318, през 2007 г. - 2 419, 2006 г.- 2 253, 2005 г. - 2 466.

От внесените през 2010 г. 2 561 предложения, от съда са уважени 1 558, което прави 60,8% и не са уважени 203 предложения, което прави 7,9% от общо внесените предложения. От общо внесените предложения, 468 са били прекратени от съда и към края на отчетния период са останали неразгледани 332 предложения.

През 2008 г. от внесените 2 318 предложения от съда са уважени 1 445, което прави 62,3% и не са уважени 183 предложения, което прави 7,9% от общо внесените предложения.

През 2007 г. от внесените 2 419 предложения, от съда са уважени 1 524 или 63,0% и не са били уважени 245 предложения, което е 10,1% от общо внесените предложения.

През 2006 г. са разгледани 1 911 предложения от съда, като са уважени 1 455 от тях или 76,1% и не са били уважени 456 предложения или 23,9% от всички внесени предложения.

От анализа на цифрите е видно, че през последните години, с малки изключения, работата на прокуратурата в тази насока е почти еднаква по натовареност, с тенденция за леко увеличение.

Основна причина за прекратяването на образуваните от прокурорите преписки и не внасянето на предложения в съда е новата регламентация в Закона за здравето, съгласно което злоупотребата с алкохол не е включено в списъка на психичните заболявания, за които да се постановява принудително лечение, а такива случаи не са малко в обществото и прокурорите почти ежедневно се сблъскват с подобни казуси в ежедневната си работа.Друга основна причина за прекратяването на съдебните производства по чл.155 ЗЗ е обстоятелството, че по време на заседанието лицето изявява желание и доброволно постъпва за лечение в съответното медицинско заведение или се подлага на домашно такова.

Изискването на Закона за здравето лицето да се настанява за освидетелстване от съда, а не от прокурора, както е било до промяната на ЗЗ, допълнително удължава във времето процедурата по постановяването на принудителното лечение, което не е в полза на обществото.

От анализа на отчетите на прокуратурите е видно, че основна причина за неуважените от съда предложения е подобряване на състоянието на болния в периода на неговото наблюдение и освидетелстване, поради което медицинските експерти, въпреки че е констатирано психиатрично заболяване, в съдебно заседание не предлагат прилагането на принудителните медицински мерки за лечението на болния.

Въпреки многократните указания, все още прокурорите при участието си в съдебни заседания при установяване на необходимите предпоставки, не правят предложение до съда на основание чл.92 от НК за постановяване на принудително лечение, една процедура по-бърза и кратка от процедурата по чл.89 от НК.

От обобщените данни е видно, че прокурорите от страната са участвали в общо 6 613 съдебни заседания по 3 749 съдебни производства, образувани по предложение и искания за приложението на принудителните медицински мерки.

В сравнение с 2009 г. през 2010 г. бележат ръст преписките по чл.155 ЗЗ и чл.89 НК, образувани по инициатива на прокурорите, което е добър показател за активизиране дейността в тази насока. Логично през 2010 г. са намалели преписките, образувани в прокуратурите по инициатива на други органи.

Основен принцип в сега действащият Закон за здравето е, че едно лице, което страда от психическо заболяване, може да бъде настанено принудително на лечение само, ако с поведението си е опасно за обществото и общественият ред, поради което много наркомани и злоупотребяващи с алкохол остават без лечение, увреждат здравето си, освен ако сами и доброволно не пожелаят да се лекуват, тъй като принудително това не може да стане.

Срещу горното обстоятелство възразяват близките на лица наркомани и алкохолици, като искат закона да бъде променен и да може тези лица да се настаняват принудително на лечение, независимо че с поведението си не нарушават общественият ред и не са опасни за обществото, тъй като се касае за грижа за тяхното здраве.

Въпросните организации са сезирали Министъра на правосъдието с искане за промяна на Закона за здравето в тази насока, която промяна се подкрепя и от колегите от сектора и прокурорите в страната.