Д о к л а д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи

2.3.2.Оправдателни присъди

През 2010 г. са постановени 1 603 оправдателни присъди и решения. За 2009 г. оправдателните присъди и решения са 1 652, за 2008 г. – 1 618. Спрямо решените дела оправдателните присъди са 3,4%, при 3,5% за 2009 г. и 3,3% за 2008 г. Съпоставени към броя на прокурорските актове, оправдателните присъди и решения са 3,5%, при 3,6% за 2009 г. и 3,7% за 2008 г.

От посочените данни може да се направи извод, че за последните три години относителният дял на оправдателните присъди спрямо решените дела и внесените в съда прокурорски актове е запазен.

По-висок относителен дял на оправдателните присъди и решения спрямо решените дела имат: ОП Монтана – 13,1%, ОП Видин – 11,9% , ОП Силистра – 10,9%, ОП Перник – 10,6%, РП Разлог – 10,8%, СГП – 10,8%, РП Котел – 9, 6%, ОП Разград – 7,3%. Голяма част от прокуратурите имат по-нисък относителен дял на оправдателни присъди и решения спрямо средния процент за страната. Така например за РП Добрич този процент е 0,8%, за РП Ямбол – 0,4%, за РП Шумен – 0,8%, за РП Горна Оряховица – 0,7%, за РП Тетевен – 0,5% РП Карлово – 0,4% и др. В района на ОП Кърджали няма постановени оправдателни присъди. За 2010 г. влезлите в сила оправдателни присъди са 854, което представлява 2,2% спрямо общия брой влезли в сила осъдителни и санкционни решения, при 872 влезли в сила оправдателни присъди за 2009 г. или 2,2% и 782 за 2008 г., което е 1,9% .

Относителният дял на влезлите в сила оправдателни присъди за 2010 г. спрямо предходния период е запазен. Съпоставянето на данните за последните три години, води до извода, че по този показател няма влошаване работата на прокуратурата. От данните на прокуратурите в страната се установява, че с висок относителен дял на влезли в сила оправдателни присъди са: ОП Монтана – 18,2%, РП Котел -16,4%, ОП Смолян – 13,3%, ВоОП София – 12,1%, РП Разлог – 10,7%, РП Елхово – 6,7%, РП Плевен – 6,1%, СГП – 5,4% и др. Необходимо е да се посочи, че въпреки по-високият процент влезли в сила оправдателни присъди за СГП в сравнение със средния процент за страната, работата по този показател на най-голямата прокуратура в страната продължава да се подобрява доколкото през 2009 г.. влезлите в сила оправдателни присъди са били 9,3%, а за 2008 г. - 11,23%. Значително подобрение в работата по този показател показва и ВоОП-София – за 2009 г. относителният дял на влезлите в сила оправдателни присъди е бил 21,1%.

През 2010 г. са постановени 125 оправдателни присъди в съгласие с прокурорското заявление, което представлява 10,0% от постановените 1 240 оправдателни присъди. За 2009 г. тези присъди са били 130 или 9,7% от общия брой оправдателни присъди и 142 или 10,4% за 2008 г. Относителният дял на постановените оправдателни присъди в съгласие с прокурорското заявление е постоянен за тригодишния период.

Най-голям брой оправдателни присъди по искане на прокурор са постановени от: РС Варна – 15 (32,5% от общо постановените 46 оправдателни присъди), РС Берковица – 7 (100% от общо 7 оправдателни присъди), РС София – 80 (21% от общо 383 оправдателни присъди) и СГС – 14 (19,7% от общо 71 оправдателни присъди). Основните причини за постановените оправдателни присъди в съответствие с прокурорско заявление са промяна на свидетелски показания в хода на съдебното производство, събиране на нови доказателства, неподкрепящи обвинението, изключване на доказателства, поради това че не са събрани по предвидения в НПК ред и др., въз основа на което участващият в делото прокурор обосновава изводи за несъставомерност на деянието или за липса на безспорни доказателства за участието на подсъдимия в извършеното престъпление. От изнесените данни се установява, че най-голям брой оправдателни присъди в съгласие с прокурорско заявление са постановени от РС София и СГС – около една пета от постановените оправдателни присъди. Това изисква РП-София и СГП да анализират причините, довели до неподдържане на обвинението в съдебна фаза, да вземат мерки за задълбочено и всестранно разследване по делата, събиране на достатъчно доказателства, а при внасяне на обвинителния акт внимателно да преценяват събрани ли са необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, за да намалее броят на внесените необосновани обвинителни актове.
2.3.2.2.Оправдани лица

През 2010 г. оправданите лица са 2 084, което представлява 4,1% от общо 50 392 осъдени и санкционирани лица. За 2009 г. оправданите лица са 2 188, което е 4,4%, за 2008 г. - 2 147 лица или 4,2%.

Значително по-висок относителен дял на оправдани с влязла в сила оправдателна присъда, спрямо общо осъдени и санкционирани с влязла в сила присъда лица има в: РП Котел – 18,8% (15 оправдани при 80 осъдени), ВоОП Сливен – 17,6% (12 оправдани при 68 осъдени), ОП Смолян -11,8% (2 оправдани при 17 осъдени), ОП Монтана – 18,2% (8 оправдани при 44 осъдени), РП Разлог – 12,5% (38 оправдани при 303 осъдени) др. Окръжните прокуратури във В.Търново, Габрово Русе, Кърджали, София, Стара Загора, както и районните прокуратури в Бяла Слатина, Казанлък, Карнобат, Чепеларе и др. нямат оправдани лица с влезли в сила присъди при наличие на значителен брой осъдени и санкционирани с влязла в сила присъда лица. Запазеният относителен дял за страната на оправданите с влязъл в сила съдебен акт лица, наличието на прокуратури, в които няма оправдани с влязла в сила присъда лица и такива, в които относителният дял е значително по-нисък от средния процент за страната, изисква административните ръководители на прокуратурите, в които относителният дял на оправданите с влязла в сила присъда лица е значително по-висок (посочени по-горе), да предприемат съответни действия за подобряване работата по този показател, като анализират причините, водещи до по-голям брой оправдателни присъди и набележат мерки за отстраняване на слабостите в работата на прокурорите.

Най-голям относителен дял оправдани лица с влязла в сила присъда спрямо осъдени и санкционирани лица с влязла в сила присъда заемат тези, извършили престъпления: по чл.202 НК – 47,0%, по чл.323 НК – 39,3%, чл.282 НК – 33,3%, чл.123 НК- 33,3%, по чл.311 НК – 17,5%, по чл.152 НК- 8,1% и др.

Съпоставянето на данните за оправдани лица по видове престъпления сочи, че продължава да е висок процентът на оправдани лица за престъпления, които не се характеризират с фактическа и правна сложност, подсъдни на районните съдилища. Районните прокуратури следва да засилят контрола при разследване на делата и да подобрят работата си при преценката за наличие на основания за внасяне на обвинителен акт в съда.

През отчетния период е запазен относителния дял на оправдателните присъди и оправданите лица спрямо предходните две години, с тенденция към намаляване. Качеството на работата по този показател за страната не е влошено. За постигане на по-добри резултати е необходимо, прокуратурите в които броят на оправданите лица и оправдателни присъди е голям, да анализират причините за това, да обсъдят ефективността на вземаните до момента мерки и да набележат нови такива, които да доведат до реални резултати.

Причините, посочени в анализите на прокуратурите, довели до постановяване на оправдателни присъди, могат да се обобщят така:

Пропуски при разследването на досъдебното производство: Не се събират доказателства за факти и обстоятелства, включени в предмета на доказването, което води до непълнота на доказателствата. Липса на яснота относно предмета на доказването, а оттам и обема доказателства, които трябва да се събират, както и следствено-процесуалните действия, които трябва да се извършат. Не винаги се извършва правилна преценка относно необходимостта някои свидетели и обвиняеми да бъдат разпитани пред съдия, за да може техните показания респ.обяснения да бъдат приобщени към доказателствения материал по предвидения в НПК ред. Своевременната преценка за разпит пред съдия е необходима, тъй като очевидно е невъзможно всички свидетели да бъдат разпитани пред съдия. Все още на досъдебното производство се допускат нарушения на процесуалните правила при извършване на различните следствено-процесуални действия, което води до невъзможност да бъдат използвани събраните чрез тях доказателства, подкрепящи обвинението. Приемат се непълни заключения по изготвените експертизи, не се назначават повторни или допълнителни експертизи, което води до назначаването им в съдебно заседание като заключенията по тях се различават от тези, дадени на досъдебното производство. Необходимо е наблюдаващият прокурор да упражнява по-ефективен контрол върху действията на разследващите органи, да контролира и изисква събиране на доказателства, подкрепящи обвинението, да следи за отстраняване на допуснати нарушения при извършване на следствено-процесуалните действия.

На следващо място причини, водещи до постановяване на оправдателна присъди са неправилната и незадълбочена преценка на наблюдаващия прокурор в стадия „действия на прокурора след завършване на разследването” относно наличието на достатъчно основания за повдигане на обвинение. Това води до предаване на съд на лица за деяния, които по своите обективни и субективни признаци не представляват престъпление или когато не са налице достатъчно доказателства, обосноваващи обвинението. Прокурорите следва да извършат всестранна и пълна проверка на доказателствения материал, като преценяват събрани ли са необходимите доказателства за извършено престъпление от обвиняемия, за квалифициращите обстоятелства, за субективната страна и специалната цел, когато е предвидена в съставите на престъплението и за всички други обстоятелства, относими към предмета на доказването на престъплението, за да не се стига до необосновани обвинения в съда.

В отделни случаи постановяването на оправдателни присъди е обусловено от промяната на свидетелските показания в съдебно заседание, установяване на нови фактически положения въз основа на събрани в съдебното следствие допълнителни доказателства, различната наказателно правна оценка на приетите за установени фактически положения от съда и прокурора. Прокурорът следва да има по-активно поведение в съдебно заседание, да прави искания за събиране на нови доказателства, за извършване на необходимите следствено-процесуални действия за изясняване на констатирани противоречия, за приобщаване на събрани на досъдебното производство доказателства по предвидения в НПК ред, за да обоснове и поддържа повдигнатото обвинение.

За постигане на по-добри резултати и отстраняване слабостите в работата на прокуратурите, водещи до постановяване на оправдателни присъди, в окръжните и апелативни прокуратури се изготвят анализи на делата, приключили с оправдателни присъди. На съвместни съвещания на прокурорите се обсъждат конкретните причини по делата, пропуските при разследването и в прокурорските действия, за да се набележат мерки за недопускането им с цел намаляване броя на оправдателните присъди.