Дейност на отдел „Инстанционен контрол”

2. Дейност на отдел „Инстанционен контрол”

С всекидневно упражнявания инстанционен контрол и с другите видове произнасяния и указания, отделът и през отчетния годишен период е осигурявал правилното прилагане на наказателното право по разгледаните от него преписки и дела и пряко съдействаше за усъвършенстването на актовете и на цялостната наказателно-правна работа на прокуратурите в страната.

Основните направления в работата на отдела са:

• 
  Извършва инстанционен контрол, включително служебен, върху прокурорските актове по преписки и по досъдебни производства от неговата компетентност, която обхваща преобладаващия брой от всички правни случаи в страната, отнесени до ВКП;
  
• 
  Решава споровете за компетентност между прокуратурите в страната по преписки и по досъдебни производства, които не са взети на специален надзор от специализираните отдели във ВКП;
  
• 
  При поискване и по своя инициатива незабавно оказва помощ на прокуратурите в страната при прилагането на закона, както и за решаването на всякакви други възникнали правни проблеми.
  

През отчетния период отдел „Инстанционен контрол” във ВКП е осъществявал контрол по 8957 преписки, от които 133 секретни. От тях останали от предходния отчетен период са 299 преписки, новообразувани за периода са 3652 и 5006 от предишен период, с постъпили по тях нови материали за произнасяне.

Общият брой на решените преписки е 8691 /от тях 86 секретни/, което в процентно изражение е 97,0% от общия брой преписки на отдела. Решените инстанционни преписки за отчетния период са 1248 (1223 за 2009 г. и 1345 за 2008 г.), като по 1086 от тях проверените актове са потвърдени (87,0%), а отменените актове са по 162 преписки.

Процентът на отменените актове от общия брой на инстанционните преписки е 13,0%, като за 2009 г. е бил 19,1%, а за 2008 г. – 19,0%, като по тях е била възложена допълнителна проверка или е разпоредено да се образуват досъдебни производства. Този показател може да се приеме еднозначно като подобряване на качеството на прокурорската работа в страната, което се дължи преди всичко на по-високите изисквания, наложени от ВКП и от европейските стандарти. Съществено значение за подобряване на този показател има обстоятелството, че в отдел „Инстанционен контрол” в продължение на две години работят, макар и малко на брой, едни и същи прокурори, които с контактите си с прокуратурите, с произнесените прокурорски актове и с даваните указания са изградили критерии за формата и съдържанието на произнасянията на прокурорите. Този факт се потвърждава в отчетните доклади на някои от апелативните прокуратури, които изрично отбелязват, че подобряването на качеството на техните инстанционни актове се дължи и на проявената висока взискателност от страна на прокурорите в отдел „Инстанционен контрол” във ВКП.

През отчетния период в отдел „Инстанционен контрол” не са вземани преписки и дела на специален надзор, с оглед функционалната компетентност на отдела, определена със Заповед № 3202/25.09.2008 г. на главния прокурор на Р България. Независимо, че тази заповед не ангажира отдела с конкретно наблюдаване на дела и съответно даване на указания по тях, с оглед на качественото разследване, прокурорите от отдела почти ежедневно са били ангажирани с отговори на запитвания на колеги от страната относно правилното решаване на определени казуси, стоящи пред тях. В много случаи прокурорите от отдела са оказвали пряка методическа помощ, както по прилагането на закона, така и по стратегията и тактика на разследване на дела с обществена значимост, които не са били обект на наблюдение от специализираните отдели във ВКП.

Общият брой на нерешените преписки в края на отчетния период е 266, от които 104 са били чакащи за комплектуване, 135 са били при прокурор за решаване в едномесечен срок, а 27 са останали нерешени извън този срок.

През периода на отчитане отдел „Инстанционен контрол” във ВКП е осъществявал контрол по 133 секретни преписки. От тях 86 са били решени и архивирани.

Срочността на решаването на преписките в отдел „Инстанционен контрол” за отчетната 2010 г. е както следва:

- в срок до 3 (три) дни са решени общо 5230 преписки, от които 86 секретни;

- в срок до 1 (един) месец са решени 3379 преписки;

- в срок до 6 (шест) месеца – 81 преписки.

В отдела има една решена преписка със срок над 6 (шест) месеца, произнасянето по която е направено от прокурор от друг отдел.

През отчетната година общият брой на прокурорите в отдела до месец октомври е бил 14, а от месец октомври до края на годината бройката е увеличена с още един прокурор и сега е общо 15. През цялата 2010 г. обаче двама от прокурорите са били ангажирани с дела на специален надзор на други отдели и освободени фактически от редовното разпределение на работата в отдела. Този факт до месец октомври осезателно се отразяваше на натовареността на останалите прокурори, работещи в отдела, а увеличаването на бройката от месец октомври доведе до известно облекчение в ежедневния доклад на работещите прокурори. Посоченият брой преписки в отдела през 2010 г. е значително по-малък от този, отчетен през 2009 г. Това се дължи на отбелязаното законодателно изменение в разпоредбата на чл.234 от НПК, което доведе до отпадане на значителен брой преписки, които са имали за предмет удължаване на срока за разследване. Така от общия брой 8957 преписки през 2010 г. 1562 са се отнасяли до удължаване на срока за разследване, което представлява 17,4% от общия брой преписки (за сравнение през 2009 г. от общия брой 13135. преписки 4049 са имали за предмет удължаване на срока за разследване и са представлявали 31,2% от общия брой преписки). Тези показатели сочат обективно увеличение на натовареността в отдела с по-сложни преписки от правна страна и изискващи произнасяне с прокурорски акт. С обема на извършената от него работа, отделът и работещите в него прокурори са едни от най-натоварените структури в страната.

Най-голям брой инстанционни преписки са образувани по актове на АП София – 373 (371 за 2009 г.), от които са потвърдени 315 , представляващи 84,5% от всички проверени инстанционни актове на тази прокуратура. (За сравнение през 2009 г. потвърдените актове са били 279 , представляващи 75,2% от общия брой.)

За АП Велико Търново те са 291, като тук следва да се отчете намаление в броя на проверяваните актове на тази прокуратура, тъй като през 2009 г. те са били 325. За АП Велико Търново са били потвърдени 268 акта при инстанционния контрол, което е 92,1% от броя на всички актове. Това е един много добър показател, като се има предвид, че през 2009 г. броят на потвърдените актове на АП Велико Търново са били 265 и са представлявали 81,5% от всички проверени актове.

За АП Пловдив 242 преписки са били предмет на инстанционна проверка, от които са потвърдени 212 или 87,6% от всички постъпили актове за проверка. В сравнение с 2009 г. този брой е бил общо 251, а потвърдените актове – 183, представляващи 72,9%.

За АП Варна броят на инстанционните преписки по техни актове е бил 221, от които 194 са били потвърдени или 87,8%. Сравнявайки данните от 2009 г. прави впечатление повишаването на образуваните инстанционни преписки относно актове на тази прокуратура, тъй като тогава те са били 174, от които потвърдени 131 (75,3%).

Традиционно най-малък е броят на образуваните инстанционни преписки от Апелативен район Бургас. Проверени са 99 актове на Апелативната прокуратура, от които потвърдени 84 или 84,8%. В сравнение с 2009 г. се отбелязва спад, тъй като тогава са били 127, от които 86 потвърдени (74,8%).

По актове на Военно-апелативна прокуратура в отдел „Инстанционен контрол” са били образувани 22 преписки. Потвърдените актове са 13, което представлява 59,1% и говори за един твърде влошен показател за законосъобразност и обоснованост, тъй като през 2009 г. от общ брой 61 са били потвърдени 45 акта, изразяващи се в 73,8%.

Обективният анализ на тези данни сочи на значително увеличение на потвърдените актове, спрямо общия брой инстанционни преписки за всички апелативни райони. Те са съответни и на резултатите от инстанционния контрол, извършван от апелативните и от окръжните прокуратури и са още едно потвърждение за повишеното качество на прокурорските актове при извършването на инстанционния контрол от различните по степен прокуратури.

Посочените данни с висок процент на потвърдителни актове обаче не трябва да отслабват вниманието ни по отношение на изискванията към формата и съдържанието на изготвените актове от долустоящите прокуратури. Те не винаги отговарят на критерия за достатъчна обоснованост и за законосъобразност. Често се среща непълнота при излагането на фактическата обстановка и съответно пропуски в изводите и констатациите от правна страна при решаването на казусите. Не са редки случаите, когато горестоящите прокуратури се позовават с бланкетни изрази на установеното от долустоящите, без да обсъждат направените пред тях конкретни възражения от жалбоподателите и без да излагат аргументи в подкрепа на възприетата теза. Прокурорите от отдел „Инстанционен контрол” във ВКП в повечето от тези случаи са излагали допълнителна мотивировка, за да дадат конкретен отговор на жалбоподателите, независимо че са възприемали извода на долустоящите прокурори като правилен. Макар и изолирано, все още в актовете на различните по степен прокуратури практически липсват мотиви. Това обстоятелство ограничава възможността на прокурорите от отдел „Инстанционен контрол” да проверяват правилността на постановения акт и съответно на формално основание такива постановления са били отменявани и връщани за ново произнасяне по същество. Голямата натовареност на всички прокурори в страната не може да бъде оправдание за формалното изпълнение на служебните задължения. Такъв формализъм личи както при провеждане на разследването, така и в действията на прокурора след приключването му, когато се отнася до досъдебно производство, а също и при решаване на преписки, свързани с предварителни проверки. Все още не е избегната тенденцията на повтарящи се грешки от едни и същи прокурори. И през този отчетен период се отбелязват фрапиращи грешки относно неправилното прилагане на закона, а също и относно изложението и обосноваността на произнасяните актове. Макар в изолирани случаи, прокурори от отдела са сигнализирали отдел „Инспекторат” с копие от порочните актове с оглед проверка на професионалните качества на определени прокурори.

При упражняването на инстанционен контрол, констатацията за постановени лаконични и формални прокурорски актове без посочване на процесуалното основание за произнасяне, незадълбочено или изобщо липсващо мотивиране на изведения правен извод, е ежедневна. Впечатляващ е фактът, че първоинстанционните актове често са по-задълбочени и фактологично по-издържани, докато горестоящите прокуратури се задоволяват с бланкетни изрази, пропускайки да анализират на собствено основание установеното. До този извод прокурорите от отдел „Инстанционен контрол” достигат не само на базата на собствените си наблюдения, а и от жалбите на гражданите, в които това обстоятелство е изрично подчертано. Анализирайки формата, съдържанието и законосъобразността на проверяваните актове отново следва да се подчертае, че все още има случаи, в които прокурорите посочват като правно основание за произнасянето си само разпоредбата на чл.199 от НПК и не правят разлика между разпоредбите на чл.200, чл.213, ал.1 и чл.243 ал.9 от НПК. Действащото и през 2010 г. Указание № 281/2006г. на главния прокурор на Р България за възлагането, извършването и приключването на предварителните проверки в страната масово не се изпълнява. Продължава практиката голяма част от извършените проверка да са формални, да са извън предмета на жалбата, да са възлагани без конкретни указания, определяне на задачите, които трябва да бъдат изпълнени от проверяващия орган, както и обстоятелствата, които следва да се изяснят. Грешките в тази насока се дължат преди всичко на незадълбочено проучване на жалбите на гражданите и определяне на евентуалното престъпление, за признаците на състава на което следва да се събират данни. Резултатите от проверките много често не могат да обосноват становището на прокурорите при произнасянето им. Основната грешка при възлагането им е лаконичността на постановленията, както и това, че дори не се посочва евентуален текст от НК. Проверките приключват непълни и в някои случаи това води до фактически необосновани откази да се образува досъдебно производство. Произнасянето при неизяснени фактически обстоятелства предопределя последващите жалби на гражданите до всички прокурорски инстанции. През изминалия отчетен период с оглед усложнените казуси, предмет на решаване, се наблюдава стремеж на прокурорите да възлагат проверки на компетентните контролни органи. Този стремеж трябва да се насърчава, тъй като в тези случаи специфичната материя се изследва професионално, правят се точни констатации за допуснати нарушения и облекчават работата на прокурорите при вземането на решения по преписки със специфичен предмет.

Прокурорите от отдел „Инстанционен контрол” през изминалата 2010 г. са решавали всички спорове за компетентност между прокуратурите в страната по преписки и по досъдебни производства, които не са наблюдавани от специализираните отдели. Констатациите, които се налагат относно тази дейност, са свързани както с недоброто познаване на закона от долустоящите прокуратури, така и до видимо нежелание за поемане на отговорност, относно окончателно решаване на дело или преписка и стремеж за прехвърляне на отговорността на друга прокуратура. Примери в тази насока се свеждат до случаи, в които по конкретно досъдебно производство, при извършени почти всички процесуални действия и предстоящо уточняване на обвинението и предявяване на материалите, делото да се изпраща някъде по компетентност. Още по-драстичен е случаят, когато след приключване на разследването, производството се изпраща на друга прокуратура за произнасяне по същество. Не са единични случаите, при които приемащите прокуратури намират събраните доказателства за недостатъчни и прекратяват производствата, без да са вникнали в дълбочина на разследването и на събраните доказателства, тъй като производството не е било под техен надзор.

През отчетния период в отдела е продължила утвърдената практика, при отмяна на постановление, да се дават задължителни указания относно приложението на закона, а и в много случаи да се цитира съдебна практика. Такива указания са се давали, както от решаващите прокурори в отдела, така и от неговия завеждащ, не само при осъществяването на контрол върху инстанционните актове, а и при непрекъснатия контакт с прокуратурите. Тази функция е от съществено значение за правилното провеждане на досъдебното производство, което от своя страна предопределя крайния положителен изход в съдебната фаза. Отговорността, която следва от задължителния характер на указанията, дадени при осъществяване на инстанционен контрол, налага много добро познаване на материалното и процесуалното право, както и на актуалната съдебна практика. Независимо от натовареността на прокурорите от отдела всеки един, на собствено основание, непрекъснато повишава професионалната си квалификация и с актовете си рамкира верния критерий за произнасянето на долустоящите прокурори. Необходимо е да се отбележи, че в значителната си част актовете на прокурорите в отдела бележат подобрение, свеждащо се до задълбоченост в обсъждането на изводите на долустоящите прокуратури, законосъобразност и обоснованост на възприетата теза. Ясно трябва да се подчертае, че дейността на отдела се изразява в реално извършвана, ясно процесуално очертана и с видим резултат – а не само свързана с очакване на евентуални бъдещи резултати – т.е., същностна, производителна, истински прокурорска работа на касационна инстанция.

Структурирането на отдела съгласно Заповед № 3202/25.09.2008г. на главния прокурор на Р България по сектори обуславя обективно неравномерна натовареност на прокурорите в различните сектори. С промяната на компетентността на сектор „Военни престъпления”, ангажираността на прокурорите от този сектор значително намаля. Изискването за правилно разпределяне на работата в отдела доведе в средата на 2010 г. до решение за вътрешно преразпределяне с оглед равномерна натовареност и относителна справедливост. Така прокурори от Трети сектор са решавали преписки и дела от Първи и Втори сектор на принципа на случайното разпределение.

Първи сектор в отдел „Инстаницонен контрол” наблюдава и работи по преписки и дела от регионите на АП София и на АП В. Търново. До 20.10.2010 г. в него по щат са работили петима прокурори, но фактически от основната тежест са поемали четирима, след отделянето на един прокурор за работа по дела на други отдели. От 20.10.2010 г. в сектора работата се е разпределяла между шестима прокурори. Броят на решените преписки от този сектор е 4703 , от които 556 са били инстанционни и 4147 са били преписки от различни други видове. Разпределението на преписките на прокурор е 940,6 преписки, от които инстанционни 111,2, възложени на всеки един прокурор. Приключените с прокурорски акт инстанционни преписки в края на отчетния период в Първи сектор са били 664, от които 108 са били решени от прокурори от сектор „Военни престъпления”.

Втори сектор в отдел „Инстаницонен контрол” наблюдава и работи по преписки и дела от регионите на АП Пловдив, на АП. Варна и на АП Бургас. По щат през цялата година секторът се е състоял от петима прокурори, но и в него фактически са работили само четирима поради ангажирането на петия прокурор за работа по дела на други отдели. Приключените преписки като общ брой от този сектор са били 3653, от които 486 са били инстанционни, както и други 3167 с различен предмет. Разпределението на преписките средно на прокурор е било по 730,06, от които 97,2 инстанционни. Приключените с прокурорски акт инстанционни преписки в края на отчетния период на този сектор са били 562, от които 76 са били решени от прокурори от Трети сектор.

Независимо от фактическата помощ, оказана от прокурорите от Трети сектор, прокурорите от Първи и Втори сектор, извън работата по стотиците други преписки, след съответно проучване на делата са се произнасяли всеки втори работен ден с инстанционно постановление, един окончателен и сериозен прокурорски акт.

Трети сектор („Военни престъпления”) в отдел „Инстаницонен контрол” наблюдава преписки и дела и работи с Военно-апелативна прокуратура, контролираща военно-окръжните прокуратури в страната. По щат прокурорите в този сектор са трима, които са работили по 601 преписки – 296 свързани с тяхната пряка дейност и отнасящи се до Военно-апелативна прокуратура и 305 преписки, получени от регионите на Първи и на Втори сектор. От общия брой преписки, 206 са били инстанционни (22 от пряката им компетентност и 184 от другите два сектора в отдела) и 395 други преписки с различен предмет. Разпределението на преписките на прокурор осреднено е било по 200,3 преписки, от които 68,6 инстанционни преписки, възложени за работа на всеки един прокурор. Приключените с прокурорски акт инстанционни преписки в края на отчетния период са били 206. Фактът, че инстанционните преписки от тясната компетентност на този сектор са били само 22 и произнасянето върху още 184 инстанционни преписки на другите сектори сочи на реалната помощ, оказана от прокурорите в този сектор на другите два сектора в отдела и съответно по-добрата организация и разпределение на работа в отдела като цяло. В този сектор се наблюдава увеличение на броя на решените преписки, но същественото е, че намалява общият брой на образувани и водени преписки и производства от военно-окръжните прокуратури (респективно Военно-апелативна прокуратура), като от 480 за 2009 г. през 2010 г. този брой е спаднал на 296. Това се дължи на изменението на ЗИДНПК от 23.12.2008 г. с промяна на подсъдността на делата за престъпления, извършени от служители и граждански лица от МВР и ДАНС (през 2009 г. прокуратурите са приключили вече образуваните и започнати преписки и досъдебни производства по старата подсъдност), но и отразява общата тенденция във военно-окръжните прокуратури за значително намаляване на натовареността.

Наложително е да се отбележи и обстоятелството, че по наблюдавани преписки и досъдебни производства от Първи, Шести, Осми и Девети отдел на определен по-късен етап се променя правната квалификация и делата и преписките преминават за решаване с окончателен прокурорски акт в отдел „Инстанционен контрол”. Това допълнително натоварва прокурорите в отдела с проучване и вземане на решения по преписки и дела, които продължително време са били наблюдавани от специализираните отдели и имат значителен обществен интерес.

В един отчет обаче, акцентът не трябва да се поставя само на посочените бройки. От съществено значение е качеството на постановените актове от прокурорите в отдела. Не трябва да се отминава без внимание и фактът, че инстанционните актове на отдела са официални публични постановления, а не справки, доклади, писма, оперативни указания и пр., с които след проучване на често пъти многотомни дела окончателно се решават сложни правни въпроси. При произнасянето си, прокурорите от отдела решават всички поставени въпроси от жалбоподателите, като по този начин в много случаи допълват постановленията на долустоящите прокуратури. Задълбочено се анализират правни норми, посочват се законодателни уредби, засягащи специални закони, относими към конкретния случай. Тези постановления стигат до широк кръг граждани, вълнуващи се от защитата на правата им по съответните правни случаи. По този начин отделът единствен във Върховната касационна прокуратура е ангажиран в такава висока степен с противодействието на общата престъпност в страната и с всекидневната наказателно-правна защита на българските граждани.

Подчертаната натовареност в отдел „Инстанционен контрол” е свързана и с натовареността на служителите, работещи в канцеларията. Канцеларията на отдела освен по ежедневния най-голям доклад в рамките на Върховната касационна прокуратура работи и по стари преписки на всички бивши следствени отдели, като на служителите им се налага да боравят със 120 дневника, по които ежедневно се правят справки.

През 2010 г. завеждащият отдела е удължил срока за разследване по 1562 досъдебни производства в страната. Тази негова функция отпадна след законодателната промяна, влязла в сила от месец май 2010 г. До момента на изпълнение на това задължение, завеждащият отдела при установяване на допуснати отклонения от законовите изисквания и проявено несериозно отношение към работата при искането за удължаване на срок с индивидуални писма и със съответни указания е посочвал най-често допусканите грешки и способът за тяхното отстраняване.
Решения по спорове за компетентност по преписки и по досъдебни производства

През отчетния период прокурорите в отдел „Инстанционен контрол” са се произнасяли и по повдигнати спорове за компетентност по преписки и образувани досъдебни производства с оглед възложената им компетентност при спорещи прокуратури от различни апелативни райони. Тези преписки не са изведени в самостоятелен брой, тъй като независимо от спецификата им, представляват част от решените инстанционни преписки в отдела.

Въпреки собствената му претовареност, отделът и през този отчетен период продължи да оказва правна помощ на прокуратурите и на конкретни прокурори в страната по досъдебното производство както по определени дела, така и по принципни правни въпроси, когато това е било поискано или когато отделът е установил нужда от такава помощ. Независимо, че структурата на прокуратурата се различава от традиционната организация за работа с прокуратурите на териториален принцип, все още продължава непрекъснатото поддържане на оперативна връзка с апелативните и с другите прокуратури за преодоляване на възникнали в работата по досъдебното производство затруднения. Прокурорите от отдела почти ежедневно са били ангажирани с отговори на запитвания на колеги от страната относно правилното решаване на един или друг казус, стоящ пред тях. В много случаи в резултат на такива обсъждания са били изготвяни указания с оглед уеднаквяване на практиката по конкретен проблем в цялата страна. Извършването на тази дейност е изисквала допълнително време за правна подготовка и прецизно редактиране, което извънредно е натоварвало прокурорите, изготвяли подобни становища. Като положителен елемент от работата на отдела трябва да се оцени създадената практика за почти ежеседмични обсъждания в разширен състав от прокурори при завеждащия отдела на правни проблеми, на нови законодателни уредби, на внесени законопроекти и конкретни проблемни преписки и дела. През отчетния период отдел „Инстанционен контрол” е издал 1524 указания, разпореждания и обстоятелствени обяснителни писма, а 373 преписки са изпратени по компетентност (на долустоящите прокуратури, на други отдели и на органи на изпълнителна власт).

Завеждащият отдела през отчетния период е изготвил указания и становища до прокуратурите в страната по различни наказателноправни въпроси. Прокурори от отдела са се произнасяли със становища по приложението на разпоредбите на чл.384, във връзка с чл.381 от НПК, както и по проект на Споразумение за полицейско сътрудничество по наказателно-правни въпроси между Р България и Р Естония.

Прокурори от отдела по разпореждане и в изпълнение на резолюции на главния прокурор и на ресорния заместник на главния прокурор са извършвали проверки, проучвали са дела, изготвяли са справки и са давали становища по съществени въпроси, свързани с конкретни преписки и дела, както и такива, отнасящи се до цялостната дейност на прокуратурата.

Въпреки очертаната приоритетна компетентност на отдела – осъществяване на инстанционен контрол, той продължи постоянно да оказва съществена правна помощ по висящите преписки и дела до приключването им.
Обобщени проблеми, предложения, приоритети

В изпълнение на Указание № И-249/2009 г. на главния прокурор на Р България относно ДНК-анализите, трябва да се отчете, че прокуратурите в страната се стремят да го спазват стриктно. Съществуват обаче проблеми, които се отразяват на хода на разследването на голям брой дела. Основен проблем е забавянето на ДНК-експертизите. Поради високата доказателствена стойност на тези експертизи, честото им назначаване по различни дела води до оскъпяване на наказателното производство, тъй като цената на тези изследвания е твърде висока.

Друг важен проблем е липсата на консумативи за изземване и съхранение на материала по места, както и липсата на регионални звена за извършването му, а също и нуждата от привличане на специалисти с научни познания в тази област.

Развитието на прокуратурата е един непрекъснат процес, обусловен от интензитета в промяната на обществените отношения и във всеки един етап е наложително да бъдат обсъждани постиженията в работата и да се набелязват евентуални мерки за преодоляване на пропуските.

Във връзка с решаването на общите и на някои специфични проблеми в прокуратурата е необходимо да се направи следното:

• 
  да се създадат условия за постоянното утвърждаване и развитие на професионализма на прокурорите;
  

• 
  административните ръководители в страната трябва:
  

• 
  да създадат организация за ефективен контрол върху работата на прокурорите в своите звена, както и да проявяват взискателност към прокурорските актове за законосъобразност и обоснованост;
  
• 
  да създадат атмосфера за работа на прокурорите с необходимата отговорност и с пълния си капацитет;
  
• 
  да поставят акцент върху личната мотивация на всеки един прокурор;
  
• 
  да се запознават с проблемите на всяко едно производство и да осигурят по-експедитивно, срочно и качествено извършване на необходимите процесуални действия, като реално подпомагат прокурорите с по-малък стаж, с оглед по-находчиво и своевременно събиране на доказателства;
  
• 
  да изискват и да се стремят към подобряване на качеството, културата и стила на прокурорските актове, включително чрез изчерпателно мотивиране и точен правен стил;
  
• 
  да създадат организация, по-опитните прокурори да подпомагат в нужда колегите с по-малък стаж.
  
• 
  да отличават прокурорите с доказани качества и съответно да посочват конкретните недостатъци в работата на прокурори, които не са се справили с поставените им задачи;
  
• 
  на преден план да извеждат правната подготовка на всеки един прокурор и да създават условия за реална творческа работа;
  
• 
  да се подобрят условията за работа, като се акцентира на организацията на дейността на всяка една структура и на равномерното натоварване на отделните прокурори в нея;
  
• 
  да осигурят възможност всеки прокурор самостоятелно и свободно да взема своите решения и да носи пълна отговорност за тях;
  
• 
  да не допускат отслабване на вниманието към делата за многобройните престъпления, свързани с бита и ежедневието на гражданите.