Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията
Изтегляне 3.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Образование
- Санитарно-хигиенни фактори на бита
- 3.3.1.5. Околна среда
- Питейни води
- Нейонизиращи лъчения
- 3.3.1.6. Безопасност на храните
- 3.3.1.7. Козметични продукти и детски играчки
- 3.3.1.8. Трудова среда: осигуряване здравословни и безопасни условия на труд
3.3.1.4. Социални факториДоходиНивото на доходите е една от най-важните детерминанти на здравето. То влияе върху формирането на показателите за смъртност и заболеваемост, като в условията на прехода се разширява диапазонът на влияние върху показателите за смъртност. Нараства разликата в очакваната продължителност на живота сред мъжете и жените с най-високи и най-ниски размери на дохода. Лицата с по-големи размери на дохода имат значително по-големи възможности по отношение на контрола върху здравето си и осъществяването на здравословен избор. Намаляването на неравенствата в доходите може да осигури повишаване на ефективността на многобройните инициативи в областта на здравеопазването и социалната политика. Като отражение на реалната икономическа ситуация у нас, прирастът на доходите се движи около и под равнището на инфлацията. Това има за резултат чувствителен спад в покупателната способност и значително снижаване на жизнения стандарт на населението. Така например, през 2007 г. паричният доход средно на домакинство е 7 130 лв., а на лице – 2 831 лв., което средномесечно съставлява 235.91 лв. при размер на линията на бедност през същата година – 152 лв.
Събраните в обществената канализация отпадъчни води през 2007 г. са 541 млн куб.м. . Налице е нарастване с 25 млн куб. м. Делът на населението, свързано с обществената канализационна система от общото за страната през 2007 г. е 69.6% . Този дял през последните години остава все още на сравнително ниско ниво, което създава повишен риск от разпространение на чревни инфекции. В същата връзка делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води от общото за страната през 2007 г. е 42.0% - спрямо предходната година увеличението на този дял е 0.9%. Образуваните битови отпадъци, в т.ч. и събраните в депа през 2007 г., са 3 324 хил. тона тона . Спрямо предходната година се установява нарастване с 221 хил. тона. 3.3.1.5. Околна средаАтмосферен въздухЗдравната политика, провеждана в Република България, е насочена към осигуряване на добро качество на атмосферния въздух, гарантиращо нива на вредните емисии от транспорта, индустриалните и битовите дейности в рамките на международно приетите стандарти. Реализацията на тази политика е свързана с разработването и въвеждането на ефективно законодателство, административни и технически мерки за контрол качеството на въздуха, свеждащи се до:
Въпреки наблюдаваните през последните години положителни тенденции към намаляване на вредните атмосферни емисии и подобряване качеството на въздуха, резултат от преструктурирането на промишленото производство и предприетите мерки за подобряване качеството на околната среда, все още съществуват райони, определени като “горещи” екологични точки, в които концентрациите на замърсителите на атмосферния въздух периодично превишават възприетите като “безопасни” нива и представляват потенциален риск за здравето на населението. Проблемите в тези райони се дължат основно на емисиите от серен и азотен диоксид и аерозолите на прах и тежки метали. Съществуват и локални проблеми, дължащи се на емисиите на амоняк, въглеводороди, сероводород и фенол. Проблем за цялата страна все още е замърсяването с общ суспендиран прах и фини прахови частици (ФПЧ), нивата на които в повечето населени места са около или над установените норми, съответно за пределно допустими концентрации на общ прах и за съдържание на ФПЧ във въздуха. В последните години, особено след 2000 г, съществено намалява съдържани-ето на серен диоксид в атмосферния въздух, но не са изключени случаи на превишаване на допустимите норми в отделни райони. Отчита се неблагоприятна тенденция към увеличаване съдържанието на азотен диоксид в атмосферния въздух на големите населени места, което е свързано с нарастване броя на личните моторни превозни средства. С въвеждане употребата на безоловен бензин за МПС се постигна значително намаляване на нивата на оловни аерозоли в атмосферния въздух. Изключение прави само районът на община Кърджали – с локален източник на емисии на оловни аерозоли, където нивото на този замърсител е близо до установените норми. Оценка на експозицията на населението се извършва по основните, включени в системата за мониторинг, атмосферни замърсители. Районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми и съществува потенциален здравен риск за експонираното население, подлежат на оценка и управление на качеството на атмосферния въздух чрез задължително разработване на локални програми, целящи намаляване нивата на вредните емисии. В съответствие със Закона за здравето, предвиждащ периодично актуализиране на екологичните проблеми в отделните райони, се разработва система от критерии за категоризиране на населените места с екологични проблеми, в които под ръководството на експерти от НЦООЗ се провеждат епидемиологични проучвания за оценка на риска за здравето на населението. Питейни водиОпазване качеството на питейните и природните води е първостепенна задача за гарантиране на здравословни условия за живот и висок стандарт на общественото здраве. През последното десетилетие нормативната база в Р. България в областта на водитe постепенно е хармонизирана с европейското законодателство. МЗ носи отговорността за прилагането на част от новите национални документи и по-специално на Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30/2001). Тези специфични отговорности са разписани ясно в Закона за здравето и Закона за водите. Акцентът в усилията понастоящем е националните документи с междусекторен обхват да работят синхронно за пълно прилагане на транспонираните директиви. Разделението на страната на четири басейнови региона е първата стъпка за въвеждане на европейския подход за единно управление на водните ресурси, както и качеството на различни категории води на ниво речен басейн. Целта е постигане на балансирано управление, с приоритет устойчиво осигуряване нуждите на населението с достатъчно количество питейна вода с безопасни за здравето качества, недопускане влошаване на качествата на природните води от настоящето им състояние и постигане на трайна тенденция към подобрение. В обхвата на специфичните отговорности на МЗ по безопасността на питейните води и с неговото одобрение НЦООЗ за периода 2004-2007 г. реализира съвместни проекти с Германия, Белгия, Холандия. Конкретни дейности във връзка с прилагането на резултатите в практиката са предвидени в актуализирания през 2006 г. Национален план за действие по околна среда и здраве. Над 98.8% от населението на страната е с осигурен достъп до течаща питейна вода, като относителният дял на централно водоснабдените населени места е около 85%. Във връзка с въведените нови икономически механизми във водния сектор, решително се подобри ситуацията с отчитането на изразходваните водни количества, което се отразява благоприятно за намаляване на нецелесъобразното изразходване на питейна вода. Проблем за общественото водоснабдяване у нас е лошото състояние, неподходящи материали и крайна амортизация на разпределителните мрежи с генериране на огромни загуби на питейна вода и последващо влошаване на нейното качеството по пътя й до консуматорите. Чрез язовири се осигурява с питейна вода около 1/3 от населението на страната, поради което качеството на тези води е от изключителна важност за общественото здраве. Преобладаващата част от тях са без изградени пречиствателни съоръжения, а там където има изградени, технологичните схеми се нуждаят от цялостно оптимизиране. Най-многобройни са подземните водоизточници с лимитиран дебит, които захранват водоснабдителните системи на малки населени места )с население, вариращо от по-малко от сто до няколко хиляди жители). Природният състав на питейните води в България е твърде разнообразен. Специфични за страната са флуорният и йодният дефицит, като свързаните с тях ендемии понастоящем могат да се управляват ефективно и успешно чрез системно поддържане на насочени профилактични програми. За някои малки водоизточници в Дунавската равнина проблем е трайното присъствие на нестандартни стойности на шествалентен хром от геогенен произход. Високото съдържание на манган в отделни питейни водоизточници, локализирани в поречията на реките Марица и Дунав, също е известно от години. Нитратното замърсяване на подземните питейни води е най-масово представеният хигиенен проблем за общественото водоснабдяване. В североизточна България и югоизточната равнинна част на Тракийската низина са съсредоточени трайно замърсените водоизточници, някои от които са без друга алтернатива за водоснабдяване. В рамките на проведено епидемиологично проучване в села от Пазарджишка област, ситуирани в йоддефицитна географска област, е доказана по-висока честота на струма сред подрастващите, експонирани на високи стойности на нитрати в питейната вода. Дискутираните в дългогодишната хронология на проблема единични случаи, суспектни за “водно-нитратна метхемоглобинемия”, не бяха впоследствие клинично изяснени и /или потвърдени. Сравнително малко и несистемни са данните за наличие на пестициди в подземни питейни води, което затруднява оценката на експозицията на населението и прогнозирането на здравния риск. Схемите и съоръженията за технологичната подготовка на питейната вода в страната преди предоставянето й на населението, с малки изключения, са на ниско равнище, не се справят и/или не са предвидени за проблемите на качеството на водата, особено в екстремни ситуации на обилни валежи.
ПочвиПочвената покривка на България се характеризира с голяма пъстрота поради значителното разнообразие на факторите на почвообразуване - почвообразуващи скали, силно разчленен релеф, различни биоклиматични условия, антропогенна дейност и включва 42 почвени вида, обединени в 16 почвени типа52 . Почвените ресурси на България притежават висок потенциал от продуктивни, регулаторни и буферни функции. Почвената ерозия (водна, ветрова, иригационна) е най-сериозният деградационен процес за страната. Водната ерозия засяга около 65%, а ветровата ерозия около 24% от площта на стопанисваните земи. Перспективата е към повишаване интензитета на ерозионните процеси върху почвите от земеделските земи. В горските територии общата площ на засегнатите от водна ерозия земи е около 291 838 ha. Дехумификация. Налице е трайна тенденция към намаляване на запасите на почвено органично вещество в обработваемите земи. Това намаление е между 10 и 40 % за по-голямата част от почвите. Вкисляване. В обхвата на земеделските територии с висока податливост към вкисляване (рН<5.0) са почви, заемащи над 4 300 000 ha Към 4.5 % от вкислените почви в земеделските земи са с вредна за растенията почвена киселинност. Очертава се трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност в антропогенно вкислените почви от обработваемите земи при намалено потребление на хидролитично кисели минерални торове. Техногенно замърсяване. Замърсените земеделски земи с тежки метали и металоиди от промишлена дейност обхващат площ от 44 900 ha, като 61,3 % от тях са в близост до промишлени предприятия. През последното десетилетие няма регистрирани нови замърсявания на почвите от земеделски дейности в резултат на намалено потребление на торове и препарати за растителна защита. Засоляване. В България са регистрирани около 35 500 ha обработваеми земи, засегнати от процесите на засоляване. Голяма част от засолените почви са ниви, които не се обработват поради силно намалено почвено плодородие. Антропогенното засоляване в урбанизираните територии бележи тенденция на увеличаване. Нарушени земи. В България площите, засегнати от минното дело и депа за промишлени отпадъци, формират 0,29% от територията на страната. Засегнатите от промишлеността и енергийното производство площи са 0,59%, а 1,86% са физически унищожените почви за изграждане на транспортни мрежи (пътни, въздушни, плавателни). По отношение на почвените замърсители, съвременните изследвания доказват прогресиращото замърсяване с тежки метали от промишлеността (металургична, стъкларска, химическа), трафика и енергетиката. В отличие от органичното химично замърсяване, тежките метали не се разграждат, а само транспортират в околната среда, като почвата се явява най-трайното им депо. Антропогенното замърсяване на почвата с тежки метали е предпоставка за екологичен и здравен риск, което е подробно описано от редица изследователи. Най-крупните предприятия от сферата на цветната и черната металургия у нас са разположени в местности с интензивно земеделие и скотовъдство. През последните десетилетия са извършени редица обстойни проучвания, обхващащи значителни по размери региони на предприятия като КЦМ – Пловдив, ОЦЗ – Кърджали, МК “Кремиковци”, “Юмикор” АД, гр. Пирдоп и други. В България битовите отпадъци от населените места и някои промишлени и строителни отпадъци се третират единствено чрез почвено депониране, което изпълнява своето принципно предназначение, но в конкретни случаи поради неспазване на технологиите и изчерпване на капацитета на сметищата, води до замърсяване на екосредите и потенциално влияе върху здравното състояние на населението. Все още са рядкост депата, използващи съвременното “санитарно депониране”. Друг съществен, от комунално-хигиенен характер проблем, е правилният избор на подходящи площадки за изграждане на депа за твърди битови отпадъци (ТБО) – факт, повсеместен за всички населени места в териториално ограничената България, включително за столицата - гр. София. Едва в последните три години по програми на Европейската общност се изграждат депа за ТБО в страната, отговарящи на всички съвременни здравно-екологични изисквания, включващи:
ШумАнализът на съществуващите данни от контрола на шума в страната говори за трайно запазване на неблагоприятната акустична обстановка в урбанизираните територии. Като цяло нивото на шума в градовете запазва високите си стойности, особено в техните централни части. Увеличеният брой МПС, неудовлетворителното им техническо състояние, увеличената интензивност и скорост на движението, недобрата пропускателна способност на пътната мрежа, лошото състояние и вида на пътната настилка, са явни градоустройствени грешки и фактори, които допринасят за повишаване нивата на шума. От 527 контролирани пункта през 2006 г., 358 са с нива над 60 dBA, което показва повсеместно наднормено шумово натоварване. Това са 67,9% от всички контролирани пунктове. Отбелязва се тенденция за увеличаване броя на пунктовете с наднормен шум и съответно намаляване броя на тези, които удовлетворяват хигиенната норма. Спрямо предходната година (2005), през 2006 г. се отбелязва намаляване броя на пунктовете с шумови нива под 58 dBА /под лимита на хигиенната норма за шум/. Запазва се броят на пунктовете в диапазон 58-62 dBA; пунктовете в диапазон 63-67 dBA са се увеличили с 29; пунктовете в диапазон 68-72 dBA са намалели през последната година с 39 броя.
Решаването на проблемите с шума в населените места е свързано с изграждане на нова стратегия в посока подобряване на градоустройствените показатели при управлението на общините. Базата за действие в тази насока е заложена в Закона за защита от шума в околната среда, както и в новите наредби и нормативни актове към него. Нейонизиращи лъченияХармонизацията на стандартите по въздействие на различни нейонизиращи лъчения (НЙЛ) с тези на Европейския съюз е в период на дискусия със страните-членки. Препоръката на Европейската комисия за защита на населението от въздействие с ЕМП е в период на въвеждане в много страни-членки при условие, че се прилага превантивния подход на СЗО при нормирането, което позволява намаляване на страховете в населението от облъчване и на съответни здравни неблагополучия. У нас са разработени нормативни актове за защита на работещите и населението от вредното действие на шума, вибрациите, електромагнитните лъчения, микроклимата в работна среда, оптичните и лазерните лъчения. В страната се извършва планирана и насочена оценка на експозицията и риска за работещите и населението от въвеждането на нови технологии (мобилни системи, компютърни и интернет технологии, енергийни системи, нови алтернативни източници на енергия и др.), нови уреди и продукти, като мобилни телефони, интернет WI-FI системи, лазерни източници, източници на оптични лъчения за козметични цели и др. Проблеми съществуват с оценката на естественото ултравиолетово лъчение (УВ); на експозицията на работещите и населението от изкуствени източници на УВ радиация. При изследване на въздействието на физичните фактори е прилаган епидемиологичният подход, провеждани са и „провокативни” изследвания с доброволци в експериментални условия. Изследвано е влиянието на електромагнитните полета в различни отрасли на стопанството, като работещите във физиотерапии, радио и телевизионни станции, открити и закрити разпределителни устройства в енергийните системи, операторите, които обслужват базовите станции за мобилна комуникация. Установена е висока степен на риск за персонала, обслужващ системите за мобилна комуникация; за работещите във физиотерапиите; както и умерен риск за инженерно-техническия персонал, обслужващ системите за електроразпределение. Изследването на симптоми за „чувствителност” при облъчване на доброволци с нискоинтензивни ЕМП, подобни на тези от облъчване с ЕМП от базови станции и мобилни телефони показват, че в настоящия момент не може да се говори реално за съществуването на подобен феномен, както и че няма ясна диагностика за описание на подобно „заболяване”. В областта на оценката на риска от въздействието на УВ-лъчение върху човека се набират данни за източниците, използвани в медицината – дерматология, физиотерапия, за козметични цели, както и в индустрията. Тези данни ще бъдат използвани като основа за епидемиологични изследвания в страната с цел оценка на риска от въздействието на УВ-лъчение върху работещите с изкуствени източници на УВ-лъчение. В страната са създадени условия за осигуряване на контрол на качеството и на добра лабораторна практика, като е развито “референтно звено” на МЗ в рамките на НЦООЗ. С помощта на това звено може да бъде разработена мрежа от лаборатории към МЗ, които да спазват европейските изисквания за контрол на физичните фактори на средата. Въведени са и дозиметричните подходи при експозиционната оценка на физически фактори, което е изискване на ЕС при прилагане на новите гранични стойности. Усъвършенства се и контролът на ЕМП в национален мащаб чрез осигуряване на апаратура, методи, обучение и създаване на национални бази данни. Събирането и поддържането на бази данни за източници на вредни физически фактори на средата от цялата страна, с цел оценка и управление на риска, е една основна дейност, която у нас е разработена на достатъчно ниво за мултиплициране в контролните органите на МЗ. Разработена е и се прилага Национална програма по комуникация и управление на риска от въздействието на нейонизиращи лъчения, която се разширява и към останалите физически фактори на средата. Явлението “свръхчувствителност” към електромагнитно въздействие, и по-специално симптомите, синдромите, разпространението, методите за изследване и третиране, се проучва върху части от населението. Разработва се национална политика за намаляване на риска от свръхнискочестотни и УВ лъчения и превенция на злокачествените новообразувания на кожата, левкемии и други онкологични заболявания сред децата, свързани с това въздействие. Същата ще бъде прилагана в рамката на Националния план за действие по детско здраве и околна среда. Въвеждат се превантивният принцип и система за комуникация и управление на риска от въздействието на нейонизиращите лъчения върху децата и техните майки в периода на бременността и при кърмене. В областта на здравното нормиране все още няма хармонизирани гранични стойности за работещи и население, облъчвани с различни нейонизиращи лъчения – ЕМП, оптични (УВ) лъчения и др. Не се работи достатъчно по проблема за връзката между различните НЙЛ (свръхнискочестотни полета и УВ лъчения) и раковите заболявания. Тук основно значение има оценката на риска от въздействието на нейонизиращи лъчения върху деца и подрастващи и особено между въздействието с нискочестотни електромагнитни полета и левкемии при деца и подрастващи. Националната програма по комуникация и управление на риска, която е свързана с въвеждането на „превантивния подход”, не може да бъде прилагана в пълния й вид поради липса на средства. Освен това страната не разполага с достатъчно на брой техническите средства за извършване на контрол на голяма част от физическите фактори – нейонизиращи лъчения, вибрации, оптични лъчения. Подготовката на кадрите от здравната мрежа е на ниско ниво, поради липсата на специалисти с подходящо образование за извършване на контрол на физическите фактори, а именно физици, инженери с насоченост в областта на измерванията и контрола. Липсва адекватна компютърна система в рамките на НЦООЗ, със съответни характеристики, за да поеме изцяло базата данни за източниците на вредни физически фактори, с цел прилагането й в здравната политика. Не се планират средства за експериментални и епидемиологични изследвания на въздействието на факторите на средата върху човека, а те са необходими за оценката на риска. При въвеждането на Европейските здравни норми, ще се наложи определянето на основни ограничения, за които у нас липсват както компютърни системи, софтуер, така и кадри в здравната мрежа, които да ги прилагат. Недостатъчно внимание на физическите фактори, емитирани от източници на нови технологии, въпреки че част от тях се считат за приоритет на СЗО и на ЕС.
Въз основа на тези документи и решенията на ЕС в тази област се изгражда националната система за безопасност на храните. Здравното законодателство, което е съществен елемент на тази система, е напълно хармонизирано с изискванията на ЕС. През 2006 г. влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. Бяха въведени изискванията на т.нар. „хигиенен пакет” регламенти на Европейската комисия за хигиената на храните и провеждането на официалния контрол на храните. Според тях основната отговорност за спазване на законодателството и гарантиране безопасността на храните носят производителите и търговците с храни. За целта те са задължени да въведат и прилагат определен кръг принципи и дейности за нейното управление. Изменението на Закона наложи известна промяна в подхода за провеждане на контрола от отговорните институции, респективно РИОКОЗ. Той се основава на оценка на риска като приоритетни са обектите, дейностите и храните, които могат да бъдат най-опасни и застрашават здравето и живота на потребителите. Усилията са насочени към проверка на готовността на хранителния бизнес за спазване на хигиенните изисквания, осигуряване проследимост на храните по цялата хранителна верига, въвеждането на принципите и процедурите на НАССР, като е извършена огромна разяснителна работа и са дадени редица указания. Издадени са редица предписания - 36 199 за 2006 г. при 25 200 за 2005 г. Отчита се значителен спад на броя съставени актове за хигиенни и административни нарушения, които за 2006 г. са два пъти по-малко (12 426) спрямо съставените през 2005 г. (29 732). Лабораторният контрол е насочен към изследването на проби храни по специфични регионални приоритети и проби за проверка на съответствието на произведените храни с изискванията на действащото законодателство за безопасност и ефективността на въведените системи за самоконтрол. Програмата включва химически замърсители: тежки метали, нитрати, натурални токсични вещества: микотоксини, пестицидни остатъци, радионуклеиди, микробиологични замърсители; добавки в храните. Анализирани са общо 10 104 проби хранителни продукти за съдържание на тежки метали, нитрати, микотоксини, пестицидни остатъци. Само при 43 проби (0,68%) са установени наднормени количества химични замърсители – нитрати, тежки метали, микотоксини. За остатъци от пестициди са взети общо 3 663 проби, от които 14 проби (0,38%) са с отклонения от нормите. Установяваното съдържание на пестицидни остатъци в храните е ниско, но данните не са достатъчно репрезентативни, тъй като анализите включват ограничен кръг активни вещества на препарати за растителна защита. Извършени са анализи на 2409 проби хранителни продукти за съдържание на добавки в храните. За съдържание на рекомбинантна ДНК или белтък в Столична РИОКОЗ са изпратени и изследвани 173 проби, при 92 проби за 2005 г., от храни, за които има най-голяма вероятност да съдържат ГМ материал, като произведените от соя и царевица. Отклонения са отчетени при 18 проби срещу 7 проби за 2005 г. По микробиологични показатели през 2006 г. са анализирани 9327 проби хранителни продукти с общо 29868 изследвания при 8 477 проби и 29 039 изследвания за 2005 г. Най-честата причина за несъответствие с нормите е установяване на т.нар. „индикаторни микроорганизми, присъствието на които показва нарушаване на принципите на ДПП и ДХП.Установяват се патогенни микроорганизми в готови за консумация храни, предимно патогенни стафилококи (в 55 проби) и листерия моноцитогенес (в 7 проби), което носи риск за здравето. Лабораторният контрол е свързан с необходимостта от съвременна техническа и методична въоръженост. В това отношение е направена крачка напред, тъй като в рамките на проект по програма ФАР през изтеклата година бе доставено съвременно лабораторно оборудване на 6 РИОКОЗ: Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и В. Търново. В процес на изграждане е система за мониторинг на химическите замърсители и добавките в храните. Страната ни е включена в изпълнението на програмата на ЕС за мониторинг на пестицидните остатъци в хранителните продукти от растителен произход. Крайната цел на тази програма е оценка на риска за здравето на европейското население. В страната ни функционира Система за наблюдение и изследване на хранителните заболявания. През 2006 г. в страната са регистрирани 22 взрива от хранителни заболявания при 28 взрива за 2005 г. Общо са заболели 316 лица, като има регистриран един смъртен случай.В етиологичната структура на хранителните заболявания на първо място са взривовете, причинени от причинители от група ”други” – 9 взрива, следвани от Салмонела ентеритидис - 8 взрива, по 2 случая на Стафилококус ауреус и Ешерихия коли, Трихинела 1 взрив и 1 взрив с неизвестен причинител. Чрез туининг проект по програма ФАР и в партньорство с Австрийската агенция по околна среда е осъществен контрол върху генетично модифицираните храни и новите храни с разкриването на референтна лаборатория и обучение по инспекционни практики, контрол и пробовземане на нови храни, обучение на експерти за извършване на оценка на безопасността и управлението на новите храни. Навременната информация и обучението са елемент на системата за безопасност на храните като се поставя акцент и върху навременната информираност на потребителите по различните аспекти на този въпрос. Изградена е система за ранно предупреждение, за да се осигури бързо разкриване на инцидентите с контаминиране и навременен сигнал за тревога за населението. Извършена е доставка на офис оборудване, предназначено за функционирането на Системата за бързо съобщаване. Контактните точки от системата – МЗ, Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, Националният център по опазване на общественото здраве и Националният център по радиобиология и радиационна защита, МЗП и неговите регионални структури и национални центрове, ще бъдат свързани в една мрежа за бърз обмен на информация между страните-членки и Европейската комисия в случай на опасност, предизвикана от храни или фуражи. По българо-холандски проект е създаден Център за координация и подкрепа на обучението по контрол върху безопасността на храните със седалище НЦООЗ, функциониращ под ръководството на НСБХ, пред когото се отчита. Главната цел на Центъра е да допринася за изграждане на система за безопасност на храните в България, която може да посрещне изискванията на Европейското законодателство по безопасност на храните и на Световната търговска организация сега и в бъдеще. През 2006 г. бе проведен първи основен курс с участници от РИОКОЗ, ДВСК/РВМС, НСРЗ, НСЗФ, БАХПИ. Общо 34 човека са получили сертификат за обучители. През същата година са проведени и еднодневни регионални курсове с общо 500 участници. Влияние върху здравето и въздействие върху икономическото развитие: Храната е опасна, когато може да увреди здравето на човека или когато е неподходяща за консумация поради развала или замърсяване. Опасностите в храната биват микробиологични - бактерии, протозои, вируси, приони; химически - замърсители и добавки; нови технологии-генно инженерство, облъчване на храните. През 2002 г. СЗО съобщава, че всяка година до една трета от населението на развитите страни страда от остри хранителни заболявания като вероятно проблемът е много по-сериозен в развиващите се страни. Те се причиняват от Салмонела, ентерохеморагичната Ешерихия коли и др. Наблюдаваните взривове вероятно са само видимият аспект на един много по-дълбок и траен проблем. Уязвими групи от населението са децата, бременните, старите и болните, хората с имунна недостатъчност. Тези заболявания не само увреждат общото физическо състояние и здравето на отделните индивиди, но имат и икономически последици за отделния индивид, семейството, обществото, бизнеса и държавата. В условията на глобализация на търговията с храни, страните претърпяват икономически загуби вследствие наличието на опасна храна. Можем да споменем, че установяването на болестта “луда крава” в Канада и САЩ доведе до загуби в експорта на говеждо месо и съответно загуба на 5 милиарда за Канада и 2.6 милиарда – за САЩ през 2004 г. Това може да компрометира туризма на страната с тежки икономически последствия. Това показва тяхната значимост за съвременното здравеопазване и социалната политика. Мерките в областта на микробиологичната безопасност предпазват от острите хранителни заболявания и техните усложнения, водещи до временна неработоспособност, а понякога и до летален изход. Мерките в областта на химическата безопасност предпазват населението от продължителното действие на ниски дози от химическите вещества. В тази област все още няма отговор на редица въпроси, най-важните от които са възможността за синергизъм и кумулиране на еднопосочните ефекти, въздействието върху следващите поколения. Подобряването на дейностите в областта на безопасността на храните изисква усъвършенстване на системата за мониторинг на замърсителите и добавките в храните и осигуряване на подходящо обучение за участващите в процеса, успоредно с изграждане на система за събиране и анализ на данните от дейността по контрола и мониторинга. От съществено значение е и координацията между отговорните институции. 3.3.1.7. Козметични продукти и детски играчкиИзвършено е цялостно хармонизиране на българското законодателство за изискванията към козметичните продукти със законодателството на ЕС. Съгласно Закона за здравето, РИОКОЗ осъществяват контрол по спазването на здравните изисквания към продуктите и стоките със значение за здравето на човека, към които спадат козметичните продукти. Съгласно чл. 82 от Закона за защита на потребителите, контролните органи по отношение на безопасността на козметичните средства и продукти, са контролните органи по Закона за здравето. Държавният здравен контрол се извършва систематично – без предварително уведомяване, и насочено – при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти. Съгласно отчета на МЗ за 2006 г., през годината са извършени насочено проверки по 17 писма, получени в МЗ по Европейската система за бързо съобщаване за наличие на пазара на опасни стоки (РАПЕКС) за общо 67 нотифицирани продукта (козметични, химични и др.). Всички РИОКОЗ са извършили проверките и са информирали МЗ в определения срок. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за здравето, при провеждането на държавния здравен контрол, държавните здравни инспектори имат право: на свободен достъп до обектите, продуктите и стоките, подлежащи на контрол; да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или електронен носител; да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за извършване на изследвания; да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение; да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 39 от Закона за здравето; да съставят актове за установяване на административни нарушения; да правят предложения за принудителни административни мерки, предвидени в закон. Съгласно отчета на МЗ за 2006 г., върнатите за преработка и унищожените козметични продукти през годината са 1680 единични опаковки. Ежегодно в НЦООЗ се провеждат експресни научни проучвания с предоставяне на информацията на МЗ, РИОКОЗ, БНАЕМПК и на производителите на козметични продукти. Проучванията касаят: антимикробна активност на козметичните продукти с антимикробни съставки (2004 г.), съдържание на фталати в козметични продукти (2005 г.), съдържание на нитрозамини в козметичните продукти (2006 г.). Разработени са валидирани методи за проверка на съдържанието на UV филтри в козметичните продукти, както и физическа методика за оценка на защитата от UV радиацията на козметичните продукти (2007 г.). Необходимо е бързо внедряване на тези методи в практиката на РИОКОЗ, за недопускане на фалшиви слънцепредпазни козметични продукти на пазара и създаване на риск за потребителите. В процес на провеждане (2006-2008 г.) е Национално проучване по въздействието на UV слънчева радиация върху човека и използването на слънцепредпазни средства, по национална извадка от НСИ, от НЦООЗ с участието на всичките 28 РИОКОЗ в страната. Необходимо е контролът да се насочи предимно към козметичните продукти, които по-често биха могли да представляват риск за здравето на човека, а именно:
Играчките не фигурират в Закона за здравето в списъка на продуктите и стоките със значение за здравето на човека и не подлежат на държавен здравен контрол по Закона за здравето. Надзорът на пазара се осъществява от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор въз основа на следното законодателство: от 2001 г. българското законодателство е изцяло хармонизирано с европейската Директива 88/378/ЕЕС за изискванията към играчките. Със Закона за защита на потребителите и “Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на играчките” се установява режим на пускане на пазара на играчките, след оценяване и удостоверяване на съответствието им със съществените изисквания и поставяне на маркировка за съответствие върху играчката. Съгласно действащото законодателство, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на пазара оказва съдействие и сътрудничи на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като им предоставя информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара и ги информира за предприетите от него мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите. МЗ , по искане на Комисията за защита на потребителите, във връзка с нотифицирани по системата RAPEX играчки, провежда контрол на пазара за наличие на тези играчки, като прави изпитване и оценка. 3.3.1.8. Трудова среда: осигуряване здравословни и безопасни условия на трудУсловията на труд (УТ) се определят от състоянието на безопасността, трудовия процес, организацията на труда, качеството на работната среда - наличност на опасности от различно естество на работното място – физични, химични, биологични, ергономични, психо-социални. Реформата в сферата на здравето и безопасността при работа (ЗБР) има няколко важни характеристики: а) Хармонизация на националната нормативна база с европейското законодателство и утвърждаване на превантивните подходи за осигуряването на ЗБР, с въвеждане на трудово-медицинско обслужване (ТМО) на работещите от Служби по трудова медицина (СТМ). Те имат превантивни функции и са предназначени да подпомагат работодателя за формиране и изпълнение на Фирмена политика по ЗБР, насочена към дейности за предотвратяване на трудови злополуки, професионални заболявания и „свързани с труда заболявания”. б) Изграждане на съвременна Национална система за здраве и безопасност при работа (НСЗБР) – на принципа на междусекторното сътрудничество и социалния диалог. в) Осигуряване на специалисти, методология и обучение за НСОЗБР. Понастоящем условията на труд в България се различават от тези в европейските страни по следните параметри: По-голям е относителният дял на: заетите в традиционно рисковите икономически сектори - селско стопанство, транспорт, добивна промишленост, работещите при удължено работно време, сменна и нощна работа и с висока експозиция на рискови фактори за ЗБР: шум, вибрации, химични, ергономични, биологични, психо-социални опасности, сред които множество предпоставки за високо ниво на стрес при работа; работещите със здравни оплаквания, свързани с работата. По-нисък е относителният дял на: работещите във висококвалифицирани дейности и с използване на компютърни технологии; работещите, които получават обучение по ЗБР - само 11%, докато в европейските страни, Словения, Полша, Чехия, Унгария – 80 - 90%. Като причини за недобро качество на условията на труд в България може да се посочат:
Влиянието върху здравето и въздействието върху икономическото развитие на условията на труд се характеризира с нарастване на честотата на „свързаните с труда заболявания”, произтичащи от ергономични несъответствия на работното място (мускулно-скелетни заболявания, болести на периферната нервна система), на свързаните със стреса при работа (нарушения в психичното здраве, ендокринни, сърдечносъдови и ракови заболявания), с експозицията на прах и химични опасности на работното място, с азбест. Нивото на трудовите злополуки продължава да бъде високо, нивото на професионалните заболявания не съответства на степента на съществуващия риск, поради несъвършенства в системата за откриване, признаване и регистриране. Разходът (% от БВП) за компенсации и обезщетения за работа при неблагоприятни УТ и последствията от това в България е значително по - висок от европейските страни, в които се прилагат превантивните подходи в продължение на много години. Проблемите в тази област са основно поради недостатъчното прилагане на новото законодателство, отсъствието на култура за превенция на всички нива, недостига на човешки ресурси за дейностите по ЗБР (медицински и технически), недостатъчната инфраструктура от добре функциониращи СТМ, липсата на стандарти за качество по отношение на базовото съдържание на ТМО от СТМ, отсъствието на проучвания и наблюдение на условията на труд, оценката на риска и мониторинга на здравето. Развитието и укрепването на Националната система за здраве и безопасност при работа изисква:
Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 3.71 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||