Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията


ЗДРАВЕ ВЪВ ВСИЧКИ ПОЛИТИКИ 4.1. ПАРТНЬОРСТВО И МЕЖДУСЕКТОРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО



страница17/23
Дата10.04.2018
Размер3.71 Mb.
#66112
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23

ЗДРАВЕ ВЪВ ВСИЧКИ ПОЛИТИКИ

4.1. ПАРТНЬОРСТВО И МЕЖДУСЕКТОРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО


Министерството на здравеопазването си взаимодейства с всички министерства, имащи пряко или косвено отношение към здравето на обществото, най-вече при разработването и изпълнението на редица стратегии и програми от национално и международно значение.

Всички министерства, институции и организации, които колаборират с МЗ, допринасят за изпълнението на целите и задачите на общественото здравеопазване. Отговорностите на отделните министерства в осъществяваното междусекторно сътрудничество най-общо са следните:




МИНИСТЕРСТВА

ОТГОВОРНОСТИ

Министерство на финансите


Контролира финансирането на здравния сектор и дава своя принос при определянето на здравните цели и задачи на здравната политика и произтичащите от нея задачи на здравната стратегия. Важна е ролята му като орган, който се произнася по заемите, подкрепящи реформата в здравния сектор.

Министерство на околната среда и водите


Отговаря за всички аспекти на околната среда и осигурява необходимата защита срещу химически, физически и биологични замърсявания. Най-важната колаборация с МЗ е по отношение на осигуряването на здравословна жизнена среда във всичките й аспекти.

Министерство на образованието и науката


Предоставя на учениците и студентите възможност за знания и умения, необходими за изграждането на независимо и добре информирано заключение по отношение на подобряване на тяхното здраве и безопасност; има отговорността за въвеждане на модерни здравни обучителни програми, които да поставят базата на новото индивидуално поведение, включващо необходимия респект към здравословния начин на живот; развива спорта в училищата в контекста на промоцията на здравето по време на обучението и през целия живот.

Министерство на земеделието и продоволствието

Гарантира безопасността на храните за масова консумация, производството и продажба на мляко и млечни продукти, съответстващи на европейските стандарти; извършва дейности, за предпазване от заболявания , предавани чрез домашните животни (туберкулоза, бруцелоза, салмонелоза и др.), осигурява и извършава изследване на риска от хранителните добавки и методите за тяхното предпазване.

Министерство на транспорта и съобщенията

Повишава чувствителността на обществото към пътната безопасност със специално внимание към най-уязвимите при пътнотранспортните произшествия деца и стари хора; създава пътна инфраструктура, гарантираща висока степен на безопасност; съвместно с други ведомства (МВР, МОН и МЗ) провежда кампании за пътна безопасност под най-различен надслов.

Министерство на труда и социалната политика

Отговоря за организацията, координацията и контрола на осъществяването на дейности по повишаване на жизнения стандарт, социалната защита, защита в случай на безработица, политиката по заетостта, социалното подпомагане, социалната подкрепа и закрила на децата, по внедряването и на политиката за безопасни и здравословни условия на труд.

Изключително важната роля на междусекторното сътрудничество в областта на общественото здравеопазване се реализира в практиката чрез създадени механизми за взаимодействие. Обикновено партньорството е на съответни йерархични нива – между министерства, между отдели на министерствата, между министерства и други институции, между национални институции и международни такива, между национални, регионални и локални нива на управление.

Eфективното сътрудничество в областта на общественото здравеопазване се осъществява чрез определяне на отговорностите на участващите в конкретни закони (Закон за здравето, Закон за храните и др.). В подзаконови актове (наредби, инструкции) се определят по-подробно специфичните отговорности. Когато става дума за определена област за интервенция, въпросите на сътрудничеството са отразени в списъка на включените институции, както и в съответния план за действие. Съществуват и постоянни органи за взаимодействие - национални съвети, постоянни междуведомствени съвети, консултативни съвети, постоянни експертни групи, работни групи. Добра практика в тази насока е тяхното фиксиране в съответни нормативни документи, с посочване и на състава им. Към съществуващите национални програми, които като правило са междусекторни, има създадени национални съвети, изпълнителни комитети или други координиращи органи.

Договореностите между различните министерства също могат да се отчетат като добър пример за междусекторно сътрудничество например, наличието на рамков договор между МЗ и МТСП за осъществяване на координация между ангажираните институции за подобряване на положението на хората с ментални увреждания.

При междусекторното сътрудничество се определят отговорностите на всяка държавна институция. Това обикновено се отразява в план за действие към съответната стратегия или програма, като в плана са определени отговорностите на всяка институция, задачите, които трябва да изпълни, сроковете, мероприятията, показателите за оценка (следва да се отбележи, че те не винаги присъстват), както и финансовия ресурс.

Ролята на НПО все още не може да се определи като доминираща, но въпреки това могат да се посочат редица примери на добро участие, именно в областта на общественото здравеопазване.

Много добър пример за ефективно изградено партньорство е дейността на Националния координационен комитет на Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, който координира националния отговор по проблемите на ХИВ/СПИН в България. Негов председател е вицепремиерът и министър на държавната политика при бедствия и аварии. Членове на НКК са министърът на здравеопазването, заместник министри от министерствата на труда и социалната политика, на културата, на образованието и науката, на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи, на финансите и на транспорта, заместник председателят на ДАМС. В комитета членуват още представители на академични институции (Национален център по заразни и паразитни болести и Национален център по наркомании), на неправителствени организации (Националното сдружение на общините в Република България, БЧК, Коалиция АнтиСПИН, Фондация “Инициатива за здраве”, Фондация „Здраве и социално развитие”, Българска асоциация по семейно планиране, Фондация „Каспар Хаузер” и Сдружение „Деца и юноши”) и международните организации - Американска агенция за международно развитие (USAID), УНИЦЕФ, Програмата за развитие към ООН.

През месец юни 1998 г. от Правителството на Р. България е приет първият Национален план за действие по околна среда – здраве (НПДОСЗ). Планът е претърпял три актуализации. Освен МЗ и НЦООЗ в изпълнение на задачи по НПДОСЗ са включени и МОСВ, МЗП, Министерство на енергетиката, Министерство на транспорта, Министерство на икономиката, Министерство на туризма и др.

Сътрудничеството в областта на здравословните и безопасни условия на труд също е уредено по типа на партньорството. Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в тази област. Политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се определя и осъществява след съгласуване в рамките на структурите на тристранното сътрудничество на национално, отраслово и регионално равнище. Постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на национално равнище е НСУТ. Председател на НСУТ е министърът на труда и социалната политика.

МЗ ръководи и координира дейността по опазване и укрепване на здравето при работа, като анализира състоянието на работната среда и на трудовия процес и влиянието им върху здравето и разработва задължителни мерки за намаляване на професионалните и свързаните с труда заболявания; разработва Национални програми за опазване и укрепване на здравето и работоспособността и подпомага методически изпълнението им; утвърждава норми, правила, изисквания и методи за опазване здравето на работещите и за оценка на здравния риск; оценява здравословното състояние на работещите лица; методически ръководи дейността и определя условията, реда и изискванията за извършването на обучение, измерване и консултации в областта на професионалното здраве и трудовата медицина; осъществява контрол върху дейността на службите по трудова медицина чрез органите на държавния здравен контрол.

Друг положителен пример за междуотрасловото сътрудничество е политиката по отношение на психичното здраве. За да се гарантира успехът на тази политика е предвидено изграждане на широка социална база, което означава включване на различни институции и ведомства, поради което изпълнението на националната политика за психично здраве се осъществява чрез координиране работата на две нива - национално и местно. Съществуващите най-различни механизми и процедури на сътрудничество, разнообразните форми на коопериране, както и вкючването на многобройни отговорни институции, очертават мноогообразието и изключителните възможности за общи действия. Интерес представлява както вътрешното вертикално взаимодействие (между поделенията на МЗ), така и осъществяваните общи дейности при изразено хоризонтално взаимодействие между различните институции и организации.

Прегледът на съществуващите практики показва, че са налице разнообразни по вид и обем общи дейности, осъществявани чрез най-различни форми на сътрудничество на МЗ и неговите поделения (Национални центрове по проблемите на общественото здраве, Регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, Регионални центрове по здравеопазване, лечебни и здравни заведения) със следните институции:



  • Министерство на земеделието и продоволствието

На законова основа на национално равнище се осъществява сътрудничество между Министерство на здравеопазването (респ. НЦООЗ) и Министерството на земеделието в областта на оценка на химическите средства за растителна защита (пестициди) и торове, както и за регулацията на тяхното приложение около водоизточници за питейни води с оглед на: недопускане на замърсяване на водите, контрола на храните, в областта на паразитните заболявания, по въпросите на безопасна работна среда и др.

Сътрудничеството по въпросите за безопасни условия на труд при изготвяне на ежегодни анализи (съвместно с МЗ) за състоянието, тенденциите и проблемите на дейността по осигуряване на ЗБУТ и предлаганите мерки за подобряването; утвърждаване на правила и изисквания за осигуряване на ЗБУТ (съвместно с МЗ), координиране и участие в разработване на нормативната база; осъществяване на интегриран контрол (чрез Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”) по спазване на законодателството и изпълнението на задълженията по ЗБУТ във всички отрасли и дейности; определяне на условията, реда и изискванията за извършване на обучение, измервания и консултации в областта на безопасността на труда; оценяване самостоятелно или съвместно с други министерства на съответствието между здравни норми и изисквания по безопасност на труда; участие в Национален съвет по условия на труд (заедно с други институции). Политиката за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се определя и осъществява след съгласуване в рамките на структурите на тристранното сътрудничество на национално, отраслово и регионално равнище.

  • Министерство на околната среда и водите

Сътрудничество в дейността на Национална система за мониторинг на атмосферния въздух. На регионално (РИОКОЗ) и на национално ниво (МЗ и НЦООЗ) се осъществява сътрудничество в областта на регулиране на санитарно-охранителните зони около водоизточниците за питейни води с цел недопускане на замърсяването им. Има координираща роля за дейността на другите министерства( МЗ, МРРБ, МЗП ) по прилагане на Закона за водите.

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Чрез издаване на нормативни актове регулира и координира дейността на водоснабдителните компании в страната, които са задължени да подготвят, мониторират и разпределят във водоснабдителните зони питейна вода за населението с качества, съответстващи на изискванията на националната наредба.

Участие в работни групи за междусекторно сътрудничество съвместно с МОСВ, ДАЗД (Държавна агенция за защита на детето), обучение и консултации на специалисти, общинска администрация, участие в работата на Висшия медицински съвет към МЗ по отношение на образованието (студентско, следдипломно и продължаващо). Участие в консултативни съвети към съответните министри. При определяне на приоритетите в областта на науката, предоставяне на грантове за научни разработки, междусекторно сътрудничество при научни разработки.

  • Министерство на вътрешните работи

При осигуряване на условия за безопасност, при наличие на кризи и аварии - координация и съдействие. Постоянно взаимодействие при осигуряване на безопасността на пътното движение.

  • Министерство на отбраната

При наличие на кризи и аварии - координация и съдействие.

  • Министерство на правосъдието

При разработване на всички нормативни актове, при налагането на санкции, при решаване на спорове. Така например, обществените отношения по ЗБУТ са регулирани от законодателството в тази област и издаването на решения относно нарушенията на разпоредбите на закона са изключително от компетенцията на съдебните органи. Имуществените санкции и глобите за нарушения на трудовото законодателство, в т.ч. на разпоредбите за осигуряване на ЗБУТ, наложени с административни актове на държавните контролни органи, могат също така да бъдат обжалвани пред съда.

  • Други

Сътрудничество с Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите, Министерството на администрацията и териториалното устройство, Областните и общинските администрации, Министерството на транспорта и съобщенията, Агенцията за защита правата на детето, Агенцията за младежта и спорта, Националния статистически институт, Синдикатите, Национално представени организации на работодатели, Митници.

Въпреки отбелязаните успехи, все още недостатъчно е оценено значението на междусекторното сътрудничество за подобряване на здравето на нацията и за влиянието върху социалните детерминанти на здравето. Отсъства обратна връзка и не се извършва оценка на резултатите от поставянето на въпросите за здравето във всички политики. Наличието на много участници в даден процес води в някои случаи до размиване на отговорността, а липсата на оценка на резултатите от прилаганите стратегии и програми може да доведе до незаинтересованост от страна на участващите в процесите. Това създава определена заплаха недостатъчно добрата координация да доведе до икономически неефективни дейности.


Междусекторното сътрудничество e област, която следва да се развива интензивно и многопосочно. От особено значение е подобряването на дейността по оценка на резултатите от многосекторните дейности, свързани със здравето на населението и социалните детерминанти.




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница