Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията
В момента се разработва национална програма в тази област, със срок на приемане 2008 г
Изтегляне 3.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.3.1.3. Поведенчески фактори
- Злоупотреба с алкохол
- Вредна употреба на наркотици
- Ниска физическа активност
- Затлъстяване
В момента се разработва национална програма в тази област, със срок на приемане 2008 г.3.3.1.2. Биологични факториЧаст от големите фактори на риска за най-честите хронични неинфекциозни болести са биологични: възраст, пол, наследственост, хипертония, дислипидемии, диабет. Повечето от тях могат да бъдат повлияни чрез адекватни интервенции. За честотата на тези фактори на национално ниво може да се съди от редица изследвания по различен повод, най-големи, от които са в рамките на програма СИНДИ-България след 1996г., извършени по критерии, сравними в региона. Хипертонията е разпространена широко сред населението на страната. Изследвания показват, че по средата на миналия век честотата й е била около 5%, а през 1985-86 г. 21% (Мерджанов, Ч. 1995). Изследване през 2002 в рамките на праграма СИНДИ сред население на възраст 25-64 г. показва хипертония (≥ 140/90мм Hg) при 42.2% от мъжете и 32% при жените. Най- често се среща хипертония във възрастта 55-64 г. – над 50% при двата пола. Неприятен е фактът, че в младата възраст всеки шести мъж и всяка десета жена е с хипертония. Данните от изследването позволяват да се предположи, че в страната има към 1594120 души хипертоници на възраст 25-64 г. Като се прибавят и случаите над тази възраст, а също и при децата и юношите посоченият брой ще нарасне значително над 2 млн. Много често е съчетанието на хипертония със затлъстяване, повишен холестерол в серума и тютюнопушене. Хиперхолестеролемията е друг голям фактор на риска за възникване на тежки болести - най-вече сърдечносъдови и злокачествени новообразувания. Резултатите от изследване на 9600 мъже и жени на възраст 25-64 г. в рамките на програма СИНДИ показват, че 59.6 % от мъжете и 55.1% от жените са с умерено повишен и повишен холестерол. С възрастта нивото на повишения холестерол нараства. Екстраполиране на показателите на ниво страна в този възрастов диапазон показва, че възможният брой на лицата с холестерол над 5.2 ммол/л е за мъжете и жените между 2 279 892 и 2 394 052 души. Най-често е съчетанието на повишен холестерол с повишено артериално налягане, повишен индекс на телесна маса и тютюнопушене, като при над 60% от мъжете комбинацията е дву/трифакторна. Честотата на диабета у нас също е висока. Счита се, че в България страдат от диабет над 240 000 души. Регистрирани са за наблюдение към 175 000 диабетици. Доминира диабет тип 2, който според данните е по-чест при жените. Диабетът води до сърдечносъдови усложнения, от които болните умират най-често, до нефропатии, невропатии и ретинопатии. Практиката в света показва, че посочените фактори на риска подлежат на корекция и това може да стане в рамките на интервенционни програми на популационно ниво с използване на интегриран подход за интервенция. 3.3.1.3. Поведенчески факториТютюнопушенеТютюнопушенето в България е широко разпространено и показва тенденция към нарастване. Относителният дял на пушачите сред населението над 15 години (епизодично и редовно пушещи) е нараснал от 31.1 % (1986 г.) на 40.5 % през 2001 г. Нарастването е изцяло за сметка на редовно пушещите, докато делът на епизодично пушещите остава на същото равнище. Мъжете пушат значително повече от жените (51.7%, 2001 г.), но броят на пушещите жени е нараснал почти двукратно през периода 1989-2001г.(от 16.3% на 29.8%), докато този на мъжете практически не се е променил (от 49.2% на 51.7%). Същевременно след 2001 година в България не е правено национално репрезентативно проучване на разпространението на тютюнопушенето и основно се използват данните, получени по време на преброяването на населението през 2001 г. Тютюнопушенето сред децата и юношите се характеризира с ранно начало и рязко нарастване във възрастта 13-16 г. По данни от проекта “Глобално проучване на тютюнопушенето сред младите” (GYTS), през 2002 г. пушат 42.7% от момичетата и 31.3% от момчетата, в т.ч. ежедневно или почти всеки ден - съответно 18.8% и 16.3%. Отчита се увеличение на броя на пушачите с възрастта, намалява долната възрастова граница на пропушване (под 13 г.), на пасивно пушене в дома си са изложени 68.5% от изследваните деца. Проучването в рамките на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD, 2003) показва, че експериментите с цигарите са широко разпространени сред българските ученици: 69.1% от анкетираните (64.4% момчета и 73.4%-момичета) са правили опити да пушат, а над половината от учениците са пробвали цигари преди да навършат 13 години (48.5%). Сред учениците от IX до XII клас 74.7% от анкетираните поне веднъж в живота си са пушили цигари. Относителният дял на непушачите е по-висок при момчетата (27.8% срещу 22.7% при момичетата) и намалява постепенно с възрастта. Тревожен е фактът, че една трета от българските ученици (33%) са изпушили първата си цигара на и под 13 години. Данните за тютюнопушенето сред по-големите братя и сестри и пушенето в приятелския кръг са категорични: около и над 50% от момчетата и момичетата посочват, че техните по-големи братя и сестри пушат, а 3/4 от тях сочат, че повечето или всички техни приятели пушат цигари. Данните от проучване на разпространението на тютюнопушенето сред лекарите в страната (2005г.) показват, че 33.9% от тях пушат редовно, а всеки десети – епизодично. Делът на мъжете е малко по-голям от този на жените (37.7% срещу 30.6%). При мъжете-лекари най-висока е честотата на тютюнопушене във възрастта 35-44 години, а при жените – 45-54 г. Данните за тютюнопушенето сред училищния персонал (2002г.) посочват, че 52.7% от анкетираните са пушили редовно, а 42.9% са пушили или понастоящем пушат в училище. Тютюнопушенето е поведенчески фактор с изключително неблагоприятни здравни последици и преждевременна смърт. Понастоящем тютюневите изделия предизвикват смъртта на 3 милиона души в света или около 6% от всички смъртни случаи. До 30-те години на 21 век се очаква те да бъдат причина за 10.9% от общия брой на смъртните случаи в развиващите се страни и на 17.7% от тези в развитите страни, или на повече хора, отколкото от всяко друго отделно заболяване. Само за региона Югоизточна Европа се счита, че към 2020 година приблизително ¼ от всички умирания ще бъдат свързани с тютюнопушенето. Според последните публикувани данни на националния раков регистър за 2002 г., са регистрирани 3572 нови случая на рак на белия дроб, като заболеваемостта е 45.4 на 100 000 души население. Показателят е значително по-висок в сравнение с този през 1970 г. – 26.7 и през 1990 г. – 39.2 на 100 000 население. През 2002 г. от рак на белия дроб са починали общо 3006 лица, като показателят на смъртността е 38.2 на 100 000 население. За сведение, през 1970 г. този показател е бил 25.0 на 100 000, а през 1990 г.- 34.8 на 100 000 от населението. Тютюнопушенето причинява икономически загуби не само на пушачите и техните семейства, но и на цялото общество. По оценка на Световната банка, загубите през 2000 г., формирани от медицинските разходи, загубите от временна и трайна нетрудоспособност, загубено работно време и непроизведена продукция по причина на заболявания, свързани с употребата на тютюневи изделия, възлизат на 200 милиарда щатски долара.
Употребата на алкохол при учениците се характеризира с ранно начало: 27% от 16-годишните са употребявали алкохол 40 и повече пъти в живота си. По пол - 33% от момчетата и 21% от момичетата попадат в тази група. По отношение на злоупотребата с алкохол България се нарежда на 5-то място по “запойно” пиене- 1/5 от младите хора (21%) показва такава консумация през последния месец; по пол 26% от момчетата и 16% от момичетата (данни от проучване ESPAD, 2003 г.). Национално проучване сред ученици от IX до XII клас (2003г.) посочва, че 84.5% от анкетираните са употребили алкохол поне веднъж в живота си. Само 9.9 % твърдят, че никога не са консумирали алкохол. Относителният дял на въздържателите е по- висок сред момчетата (10.3% срещу 9.4% при момичетата) и намалява постепенно с възрастта. Повече от една трета (38.4%) от учениците са изпили първото си самостоятелно питие преди 12-ата си година. Средната възраст при първата употреба на алкохол е около 12.5 години, без значими разлики между двата пола. Голяма част от учениците смятат, че нямат проблеми с достъпа до алкохол. Подчертано е влиянието на роднинския и приятелския кръг за формиране на навика за пиене. Около 2/3 от учениците признават, че са се напивали поне веднъж в живота си, а 4.2% от учениците са се напивали преди 12-ата си година. Всеки трети ученик е имал поне веднъж някакви проблеми, дължащи се на употребата на алкохол - лични, междуличностни, сексуални, с полицията. Освен, че предизвиква зависимост, алкохолът причинява и различни заболявания и патологични състояния, в това число физически травми, психични и поведенчески разстройства. Отчита се каузална връзка между употребата на алкохол и повече от 60 вида заболявания и увреждания. За повечето от тях алкохолът се оказва рисков фактор пропорционално на количеството, в което се употребява. Консумацията на алкохол е свързана и с други фактори на риска за здравето: тютюнопушене, повишен холестерол, хипертония, повишен индекс на телесна маса (ИТМ). Европейският доклад “Алкохолът в Европа” (2006 г.) определя алкохола като третият най-сериозен от 26-те рискови фактора за влошено здраве в рамките на ЕС след тютюнопушенето и хипертонията. Злоупотребата с алкохол обуславя 9.2% от общото бреме на болестите в развитите страни. СЗО определя, че 76.3 милиона души в света понастоящем са диагностицирани със заболяване или разстройство, свързано с употребата на алкохол. Злоупотребата с алкохол създава проблеми, свързани с работното място и производителността на труда, семейството и обществото; насилията, самоубийствата, престъпленията (вкл. убийства), разходите за медицински грижи и материални щети. Вредите, причинявани от пиенето на някой друг, варират от нарушения на обществения ред до по-сериозни последствия като влошаване на брачните взаимоотношения, злоупотреба с малолетни, престъпления, насилие и убийства. Колкото по-високи са равнищата на алкохолна употреба, толкова по- сериозни са пораженията или престъпленията, които биват нанасяни. Нараства броят на пътнотранспортните произшествия (ПТП), водещи до тежки наранявания и смърт вследствие употреба на алкохол. По данни от МВР само за периода от 01.01.2007 г. до 31.08.2007 г. са регистрирани 201 ПТП, извършени вследствие употреба на алкохол, които представляват 4.1% от всички ПТП за периода. Броят на убитите вследствие управление на МПС след употреба на алкохол е 33 (5.6% от всички ПТП, довели до смъртен случай), а ранените са 240 (или 3.9% от всички за периода).
По данни от проучвания, извършени от Националния фокусен център, около 315 000-330 000 български граждани от 15 до 60 г. поне веднъж в живота си са употребили някакво наркотично вещество. Показателен факт е, че при различните вещества (с изключение на приспивателните и транквилизаторите) употребата сред младите хора е 2 пъти по-голяма (като относителни дялове), отколкото сред цялото население. Може да се направи оценката, че младите хора на възраст между 15 и 34 г. представляват около 88-90% от всички лица във възрастовия диапазон 15-60 г., които поне веднъж в живота си са употребили някакъв наркотик. В София делът на опитвалите наркотик е по-висок от този в другите градове и селата. Марихуаната е най-масово използваното незаконно вещество. Като втора по размер по отношение на незаконните наркотици може да се определи групата на употребилите синтетични стимуланти, като данни от проведени през последните години изследвания показват увеличаваща се употреба на този вид вещества. Приблизително 35,2% от студентите в страната (около 75 000 лица) са опитвали някакъв наркотик поне веднъж в живота си. Прави впечатление леко увеличаващата се употреба на кокаин. Сравнително най-висок дял употребили каквото и да е незаконно наркотично вещество поне веднъж в живота сред учениците от 9 до 12 клас има в училищата в трите най-големи града на България – София, Пловдив и Варна, както и във В. Търново, Габрово и Добрич. На базата на данни от проучвания един обобщен профил на хората с поне една употреба на наркотично вещество в живота си може да бъде изразен така: по-скоро мъже, отколкото жени; почти задължително млади; по-скоро добре осигурени материално; по-скоро живеещи в големите градове. Наличните данни и продължителните наблюдения показват, че в България хероинът е вещество, което е най-силно свързано с проблемната вредна употреба на наркотици (над 90% от търсилите лечение в специализираните звена са го посочили като основно вещество). Сборната оценка за броя на проблемно употребяващите хероин в България е между 20 000 и 30 000, а в София - около 12 000. На основата на достъпните данни може да се направи общата оценка, че броят на проблемно употребяващите хероин през последните няколко години остава сравнително постоянен и стабилен, дори с леки индикации за започващо намаляване. Това обаче не важи за проблемно употребяващите като цяло, тъй като в същото време се наблюдават индикации за нарастване на броя на проблемно употребяващите амфетамини и вещества от типа “екстази”. Продължава да нараства употребата на канабис (най-вече марихуана), вкл. интензивната форма на употреба. Леко се увеличава присъствието на канабиса като съпътстващо на основното вещество (най-вече хероин) при търсещите лечение. По-голямата част от проблемно употребяващите хероин използват инжекционната форма на прием. Продължават да се наблюдават признаци на постепенно намаляване на използването на употребявани игли и спринцовки от инжектиращите, което е добра предпоставка за намаляване на здравните щети от употребата на наркотици. Форма на специализирано извънболнично лечение на зависимости са програмите за субституиращо и поддържащо лечение с опиеви агонисти.В страната са създадени 18 субституиращи и поддържащи програми с общ брой места 3110, от които 2505 за лечение с метадон и 605 – за лечение с морфин сулфат пентахидрат (Субститол). С оглед подобряване на координацията между различните програми за лечение и разширяване на възможностите за информация към Националния център по наркомании са създадени и се поддържат следните регистри:
Рехабилитация и ресоциализация на лица, зависими към наркотични вещества, се осъществява в 7 рехабилитационни програми с общ капацитет 125 места, разположени на територията на София-град, София - област и Варна. Елемент от развитието на съвременната система за лечение и рехабилитация в България е разкриването на защитено жилище за пациенти, успешно преминали през стационарни програми за лечение на зависимости. Форма на дългосрочно резиденциално лечение и рехабилитация представляват терапевтичните общности (комуни). В момента функционират две дългосрочни рехабилитационни програми тип “терапевтична общност” с общ капацитет 50 места. Изградени са програми за намаляване на здравните щети при лица зависими от наркотични вещества (раздаване на игли, спринцовки, работа на терен и др.). Изготвена е карта на лечението на наркомании в България, за оптимизиране на лечебната система в областта на наркоманиите. Дейностите за повишаване на превантивно-информационната работа по проблемите с вредната употреба с наркотични вещества сред млади хора, ученици, учители, родители са насочени предимно към:
Сред основните направления на работа на национално ниво е осигуряването на възможности за достъп до здравно образование в системата на средното образование. Предвидени са учебни модули, свързани с превенцията на вредната употреба на наркотични вещества. Програмата подкрепя превантивните дейности сред младите хора в повече от 100 училища, както и превантивни дейности сред младите хора извън училище в 13 общини. В страната са разкрити и работят 5 групи за взаимопомощ и помощ на родители по проблемите, свързани с наркотичните вещества. Изградени са 27 областни съвета по наркотичните вещества (ОСНВ) и 22 превантивно-информационни центрове към тях. Тези структури провеждат политиката в областта на борбата с наркотиците и координират дейностите на местно равнище. Основна дейност на ОСНВ е разработване и координиране изпълнението на общинските програми за борба с вредната употреба на наркотични вещества. Ниска физическа активностНиската физическа активност е един от седемте основни фактора на риска за възникване на хронични неинфекциозни болести (ХНБ) в Европейския регион, като формира 3.5% от глобалното бреме на болестите (от 1.8% до 5.6% за отделните страни) и е причина за 3.3% - 11.2% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 4.3% и 7.7%48 49 . Редица изследвания през последните десетилетия показват, че ниската физическа активност е широко разпространена у нас сред всички възрастови групи на населението. Делът на лицата с висока и средна физическа активност намалява от 64.4% през 1996 г. на 59.9% през 2001 г., като тази тенденция продължава. Намалението при мъжете е по-силно изразено в сравнение с жените (съответно 5.8% и 3.9%). Сред селското население физическата активност е по-висока в сравнение с тази в градовете (67% срещу 57.3%). Особено сериозен е този проблем при учениците. От 18-25% от момчетата и 30-48% от момичетата на 7-19 години са с недостатъчна физическа активност, като относителният им дял се увеличава с възрастта. Близки до посочените данни за нивото на физическа активност са и тези за населението на възраст 25-64 г. в зоните на програма СИНДИ-България.50 Проучвания през последните 3-4 години показват, че 45-60% от мъжете и 60-75% от жените в различните зони на програмата са с ниска физическа активност през работното време и съответно 40-45% и 48-70% през свободното време, което показва, че над 2/3 от лицата в активна възраст в зоните на програмата са с ниска и средна физическа натовареност в ежедневния си живот. Комбинацията на ниска физическа активност с повишено артериално налягане, повишен холестерол, наднормена телесна маса или затлъстяване увеличава многократно риска за здравето. Мерките, необходими за повишаване на физическата активност на населението, са едни от най-ефективните и икономични подходи за подобряване на общественото здраве. В приетата от СЗО Глобална стратегия за храненето, физическата активност и здравето се препоръчва създаването на национални координиращи механизми, в рамките на комплексен план за профилактика на ХНЗ и укрепване здравето на населението, което е възможно и в нашата страна, при участието на всички сектори в държавата - икономика, образование, финанси, околна среда и др. Това ще позволи реализирането на популационно базирани, широко подкрепени действия в различни структури от държавния, частния сектор и неправителствените организации, съобразяване на тези дейности с културата на хората, с възрастта, начина им на живот в ежедневието, използване на различни мероприятия за масово участие.
Наднорменото тегло е свързано не само със свръхприема на храна с висока енергийна стойност, но и с установената ниска физическа активност сред голяма част от населението, включително и при децата. Националните проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България, проведени през 1998 г. и 2004 г. от НЦООЗ, показват тенденция за увеличаване разпространението на свръхтеглото и затлъстяването при възрастното население. Със свръхтегло през 1998 г. са 36.6% от мъжете и 28% от жените над 18 г., а през 2004 г. съответно 38.5% от мъжете и 32.4% от жените. При първото проучване е установено, че със затлъстяване са 9.5% от мъжете и 10.2% от жените, през 2004 г. честотата на затлъстяването при мъжете нараства до 21%, а при жените до 17% (Фиг.15).
Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата. През последните години се наблюдава положителна тенденция за намаляване, специално при момичетата. Със свръхтегло през 1998 г. са 18.9% от момчетата на 7-18 г. и 15.7% от момичетата, през 2004 г. 17.5% от момчетата и 11.9% от момичетата. Затлъстяване при първото проучване е установено при 4.1% от момчетата и 2.9% от момичетата, през 2004 г. то е съответно 4.7% и 1.7% (Фиг.16). Ф  иг. 16 Свръхтегло и затлъстяване при момчета и момичета на 7-19 години в България (Национално проучване храненето на населението, 2004 г.)
Разпространението на свръхтеглото и затлъстяването се повлиява от социално-икономическия статус на населението. Проучването през 2004 г. показва, че във всички възрастови групи, най-рискова по отношение на свръхтеглото и затлъстяването е популацията с нисък социално-икономически статус. Групата с най-високи доходи е с по-голямо разпространение на затлъстяване в сравнение с популацията със средни доходи. При лицата с ниско образование разпространението на свръхтегло и затлъстяване е по-голямо. Размерът на домакинството оказва отрицателно влияние върху честотата на наднорменото тегло. По-голямото разпространение на затлъстяването в групите с нисък социално-икономически статус може да се свърже с ограничените възможности за достъп до здравословни храни и спорт, по-ниската информираност по отношение на здравословния начин на живот. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.71 Mb. Сподели с приятели:
|
