Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията
Намалена работоспособност, трудови злополуки и смърт
Изтегляне 3.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.3.3. Национални здравни програми
- 3.3.4. Разход-ефективни интервенции за здраве
- 3.3.5. Нарастване на разходите за здравеопазване – необходимо, но недостатъчно условие за подобряване на здравето
3.3.2. Намалена работоспособност, трудови злополуки и смъртНамалената работоспособност и трудовите злополуки оказват негативно влияние върху трудовия потенциал в страната. Те затрудняват или правят невъзможно участието на една част от работоспособното население в процеса на икономическо развитие. По данни на НЦЗИ през периода 2001 – 2004 г. броят на лицата с първично намалена работоспособност над 16-годишна възраст нараства и достига 133251 или 20.2 на 1000 души от населението. След 2005 г. е налице намаление, като през 2007 г. този брой спада до 70859 души или 10.8 на 1000 души от населението. В зависимост от степента на намалената работоспособност, както през предходните години, така и през 2007 г., най-висок е делът на загубилите 71% - 90% от работоспособността си (33.8%); следва делът на тези загубили работоспособност 50% - 70% (29.0%) и на загубилите над 90% от работоспособността си (23.1%). През периода 2001 – 2007 г. нараства делът на лицата с първично намалена работоспособност, които са загубили от работоспособността си до 50% и от 50% - 70%. Два класа болести водят до най-тежка степен на увреждане-“Новообразувания” и “Някои инфекциозни и паразитни болести”. През 2007 г. 46.1% от лицата с новообразувания са загубили над 90% от работоспособността си, а 46.3% - от 71% до 90%. През 2007 г. 33.6% от лицата с увреждания поради “Болести на органите на кръвообращението” са загубили 71% - 90% от работоспособността си; съответно 31.2% от тях са загубили 50% - 70%, а 20.6% са загубили над 90% от работоспособността си. Лицата, получили увреждания поради “Болести на дихателната система”, “Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан”, “Болести на пикочо-половата система” и “Вродени аномалии”, са загубили до 50% и от 50% - 70% от работоспособността си. Около 60% от лицата със заболявания, включени в класовете “Психични и поведенчески разстройства”, ”Болести на окото и придатъците му” и “Болести на нервната система”, са свързани също с висок процент загуба на работоспособност. Относителните дялове на лицата с увреждания поради “Травми и отравяния” са с близки стойности според четирите категории степен на намалена работоспособност. Друга причина за нарушение на здравето, пряко свързана с икономически активното население в страната, са трудовите злополуки и предизвиканите от тях смърт или намалена работоспособност. По данни на НОИ през 2007 г. в страната са станали 3706 трудови злополуки. Това означава, че ежедневно през годината са ставали средно 10 трудови злополуки на ден. Те са предизвикали смъртта на 157 души; 18 лица са били с намалена работоспособност вследствие на трудова злополука. Броят на загубените календарни дни от трудовите злополуки възлиза на 184 038 дни. Трябва да се отбележи, че от общо 3706 трудови злополуки през 2007 г., 1180 (31.8%) са станали с жени. От тях 4 са предизвикали намалена работоспособност, а 21 – смърт. 3.3.3. Национални здравни програмиНационалните здравни програми са приети от Министерския съвет по предложение на Министъра на здравеопазването и се финансират от републиканския бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването, като могат да бъдат подпомагани и чрез други финансови източници. 3.3.3.1. Програми, насочени към осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика на заболяванията:
Извършена е оценка на ефективността на съществуващите кабинети за отказване от тютюнопушенето; изготвени са анализи на разпространение на тютюнопушенето, динамиката на смъртността от заболявания, свързани с него и за ефективността на извършваните здравно-образователни дейности. Разработен е стандарт и методология за здравно образование по проблемите на тютюнопушенето за младите хора в и извън училище, обучителни материали за учители от младежките центрове. Провеждани са кампаниите “Спри и спечели” и за детска рисунка “Не на цигарите”, тематични дни, свързани с 31 май – Световния ден без тютюнопушене. Издадени са информационни материали на национално и областно ниво, разпространявани сред учениците и възрастното население. Със средства на програмата са финансирани малки проекти на училища, неправителствени организации, РИОКОЗ за превенция на тютюнопушенето. Във всяка РИОКОЗ са създадени кабинети за отказване от тютюнопушенето, като работещите в тях бяха предварително обучени. Проведоха се обучения и за общопрактикуващи лекари и специалисти по методите за консултиране за отказване. България ратифицира Рамковата конвенция за контрол на тютюна (07.11.2005 г.) и участва в работата на Първата конференция на страните членки през месец февруари 2006 г. в Женева. В сила е Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения. Национално изследване показва, че 71.5% от анкетираните одобрява предприетите от правителството мерки за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места.
През периода 2002-2006 г. са реализирани дейности в следните приоритетни области:хармонизиране на националното законодателство с правото на ЕС и осигуряване на условия за неговото ефективно прилагане; усъвършенстване на мониторинга на факторите на околната среда; разработване на мерки и реализация на дейности за подобряване на екологичните, социалните и физическите условия на живот в населените места, с оглед повишаване качеството на живот и предотвратяване на заболяванията; проучвания за оценка на здравния риск, свързан със замърсяването на жизнената среда; определяне на рискови групи от населението, подложени на негативни въздействия на факторите на риска за здравето от околната среда; изграждане на система за комуникация и управление на риска;осигуряване на подходяща информация, необходимост на всички заинтересовани институции и организации. През 2006 г. стартира втората ревизия на Плана за действие, както и разработване на нов раздел “Детско здраве и околна среда”, което е в изпълнение на решенията, приети на Четвъртата пан-европейска конференция на министрите на здравеопазването и на околната среда, проведена в Будапеща, Унгария през м. юни 2004 г., както и в съответствие със Стратегията и плана за действие по околна среда и здраве на ЕС.
Със заповед № РД 09-564 от 11.12.2006 г. на министъра на здравеопазването е определен съставът на Националния съвет за ограничаване на остеопорозата-25 члена, представители на научни медицински дружества, министерства, ведомства, пациентски организации. Утвърден е Правилник за дейността на съвета. С обявен конкурс са определени 53 центрове по остеопороза. Проведено е Пето национално изложение на стоки и услуги с насоченост към профилактиката и лечението на остеопорозата. Реализирани са три семинара за общопрактикуващите лекари и един за представители на РИОКОЗ. Разработена е методика за първоначална и периодична оценка на качеството на измерванията на апаратите за диагностика и скрининг на остеопорозата и проект за Методическо указание за контрол на качеството на апаратите за диагностика и скрининг на остеопорозата. Отпечатани са листовки с “Едноминутния тест за оценка на личния риск от остеопороза”, плакат и брошура “Добър апетит”, обучителен материал по здравословно хранене. Заснет е обучителен филм за остеопорозата за журналисти. Разработено е методично ръководство за нуждите на центровете по остеопороза, общопрактикуващите лекари, специалистите от РИОКОЗ, детските и учебните заведения за промоция на костното здраве и профилактика на остеопорозата. Оценено е въздействието на рисковите фактори за разпространение на остеопорозата. Разработен е комплекс от критерии за текуща оценка и анализ на работата с подрастващите по профилактика на остеопорозата.
МЗ е основната национална институция, отговорна за изпълнението на Националната програма за борба със СПИН и полово-предавани болести (ППБ), 2001-2007 г. За подпомагане на нейната реализация през 2003 г. МЗ подписа споразумение с Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария за безвъзмездна помощ от 15,7 млн. щат. долара за изпълнение на програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” за периода 2004-2008 г. Целта на Програмата е да се задържи ниското ниво на разпространение на ХИВ в страната чрез укрепване на инфраструктурата и изграждане на капацитет в националния отговор по проблемите на ХИВ/СПИН; намаляване на рисковото поведение сред уязвимите групи; осигуряване на достъп на целевите групи и хората, живеещи с ХИВ/СПИН, до грижи и качествено лечение. Партньори на МЗ при изпълнението на Програмата са редица национални и международни институции и неправителствени организации, някои от които са НЦООЗ, НЦЗПБ, НЦН, всички РИОКОЗ в страната, повече от 40 неправителствени организации, UNAIDS, UNFPA, UNICEF и др. Съгласно Споразумението между МЗ и Глобалния фонд компонентите на Програмата се реализират в 19 общини (областни центрове) в страната. В 9 от общините Програмата обхваща всички или преобладаващата част от уязвимите групи. Финансовата 2006 г. е третата година от реализирането на Програма, в която се отчита висок процент на изпълнение на предварително заложените в Споразумението параметри.53 Конкретните резултати са свързани с развитието на капацитета на структурите на МЗ на национално и регионално равнище и на местни координационни офиси по СПИН в 10 общини (Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, София и Стара Загора). В рамките на осъществяваното трета година в България второ поколение епидемиологичен надзор са събрани анкетни карти за знанията и поведенията и кръвни проби от 4 168 представители на пет уязвими групи – интравенозни наркомани, проситуиращи, млади мъже от ромски произход, лица, лишени от свобода и мъже, които правят секс с мъже. В края на 2006 г. мрежата на КАБКИС се разшири до 18 кабинета. От началото на тяхното разкриване (2003 г.) до края на 2006 г. през тях пълния процес на консултиране и изследване са преминали 30 778 лица, като само през 2006 г. техният брой е 15 043. Програмата работи със 131 училища от 13 общини за поетапно въвеждане на здравно образование и развитие на политики за сексуално здраве и превенция на ХИВ/СПИН; 4 350 нови ученици са включени в групите по здравно образование (СИП) през учебните 2005/6 и 2006/7 г. Безплатно от МЗ се предоставя съвременна антиретровирусна терапия на всички нуждаещи се хора, живеещи с ХИВ/СПИН, както и лечение на опортюнистични инфекции със средства от Глобалния фонд. С финансиране от него бе създаден четиримесечен резерв от антиретровирусни медикаменти за лечение на хора, живеещи с ХИВ/ СПИН, с цел да не се допусне прекъсване на терапията, както и за осигуряване на постекспозиционна терапия на медицински специалисти. Разкрит е четвърти за страната сектор за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН към УМБАЛ-Плевен. Финансово са подкрепени дейностите на три кабинета за психо-социална подкрепа за хората, живеещи с ХИВ/СПИН, техните близки и партньори – два в София и един във Варна. В допълнение на дейностите, финансирани от Програмата, UNAIDS инициира и реализира поредица от обучения, насочени към развитие на капацитета за по-голямо включване на хората, живеещи с ХИВ в процесите на планиране и реализиране на националната политика. Стартира издаването и разпространението на тримесечен бюлетин за ХИВ/СПИН “Позитивно за ХИВ/СПИН”. През 2008 г. в тази област се работи по нова програма.
Мониторира се имунизационното покритие чрез сероепидемиологични срезови проучвания; осигурява се допълнителна възможност за имунизация срещу морбили и рубеола на възприемчиви групи от населението, вкл. жени в детеродна възраст, чрез целеви ваксинални кампании; незабавно се проучва и задължително се потвърждава лабораторно всеки съмнителен случай на морбили.
Работи се за установяване честотата на заболяването сред населението на Рбългария Изгражда се система от профилактични и скринингови мерки с цел намаляване на заболяемостта от ехинококоза. Актуализират се и синхронизират нормативните документи за контрол на ехинококозата сред хората и животните. Повишава се качеството на диагностично–лечебните възможности чрез приложение на съвременни средства за химиопрофилактика и въвеждане на нови методи за лабораторна диагностика; подобрява се нивото на здравната и ветеринарно–санитарната култура на населението по профилактиката на ехинококозата.
Извършен е епидемиологичен надзор над КПИ - разкриване, картотекиране и картографиране на природните огнища. Изготвени са кадастър на природните огнища на КПИ в България и анализи за състоянието на профилактиката и борбата с КПИ, с препоръки за своевременно предприемане на съответните мерки. Укрепени са структурите на биологичните, микробиологичните и вирусологичните лаборатории в РИОКОЗ, както и на референтните лаборатории в НЦЗПБ и ВМА, с цел осигуряване на висококачествена референтна лабораторна помощ. Децентрализирана е лабораторната диагностика на КПИ: създадени са възможности за лабораторна диагностика на КПИ в медицинските университети в градовете Пловдив /2004г./, Варна /2004г./, Стара Загора /2005г./, Плевен /2005г./ и в РИОКОЗ Бургас /2004г./ и РИОКОЗ Русе /2005г./. Осигурена е съвременна диагностична апаратура, тестове и консумативи за нуждите на лабораторната диагностика. Въведена е „клинична пътека” за заболели от КПИ пациенти. Проследява се динамиката на числеността, видовия състав, сезонността на кърлежите и са извършени репрезентативни изследвания на кърлежи от природните огнища с цел установяване на тяхната заразеност. Проведена е широка здравно-просветна дейност сред населението: издадени са брошури за здравни кадри, за ветеринарномедицински кадри и за населението – през 2004г.; преиздадени през 2005 г.; създаден е телевизионен клип – през 2004г.
Стандартизирани са методите за определяне на чувствителността към антимикробни средства. Работи се над система за надзор на разпространението, честотата, динамиката и механизмите за разпространение на резистентните микроорганизми; над съвременни стандарти в профилактиката и борбата с ВБИ.
Ориентиран е към осигуряване на надеждна диагностика на грипа и острите респираторни заболявания; осигуряване на противогрипни ваксини от пандемичния щам за целевите групи; осигуряване на надеждна информация за целите на епидемиологичния надзор над грипа и острите респираторни заболявания; изработване на стратегия за осигуряване на страната с ваксини и антивирусни препарати в условията на пандемия, когато се очаква възникването на глобален недостиг; създаване на национални запаси от лекарства, ваксини и диагностикуми за работа в условия на грипна пандемия; оборудване със съвременна диагностична апаратура и технологии на референтната лаборатория в НЦЗПБ и вирусологичните лаборатории в РИОКОЗ; развитие на националната информационна мрежа за грип и остри респираторни заболявания.
Дейности и резултати: Развита е система от програми и служби за лечение на зависимости на национално и общинско ниво и улесняване на достъпа до тях. Създадени са и функционират 7 програми за субституиращо и поддържащо лечение на лица, зависими от наркотични вещества. Изградени са и функционират дневни центрове за рехабилитация и реинтеграция на зависими. Внесени са изменения и допълнения на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и подзаконовите нормативни актове. Осъществява се ефективен контрол на всички дейности с наркотични вещества и техните препарати, използвани за медицински цели. Подобрена е координацията на дейността на звената, ангажирани с контролна дейност. За повишаване професионалната квалификация на лицата, занимаващи се с контрол е осигурено обучение и участие в местни и международни форуми в областта на контрола на наркотиците. Изграден е и функционира Националния център по наркомании (НЦН), Национален фокусен център (Focal point) за събиране на информация по наркотиците и връзка с Европейския мониторинг център по наркотиците и наркоманиите (EMCDDA).
Съгласно декларираните приоритети на СЗО за психичното здраве, правителството на Република България прие политика за психично здраве 2006 - 2012 г. и Национален план за действие. Политиката интегрира в себе си постигнатите резултати и насоки за по-нататъшно развитие от предшестващата я Национална програма за психично здраве на гражданите на Република България 2001 - 2005 г.
Изградена е информационна база данни за самоубийствата и на опитите за самоубийство, която ежегодно се допълва. Ежегодно се изготвя оперативна информация за самоубийствата и опитите за самоубийство на национално и на областно ниво през съответната година. Издадени са методични материали, дипляни, здравно-образователни филми. Проведени са лекции сред ученици, беседи и дискусии с родители, както и дейности с уязвими групи (безработни и социално слаби лица и други) за суицидно поведение. Анализът на информацията от базата данни към програмата сочи, че през периода 2000 – 2006 г. е налице снижение на суицидната смъртност – от 17 на 100 000 души от населението през 2000 г. на 12.7 на 100 000 души през 2005 г. През 2006 г. смъртността поради самоубийства се задържа на 12.0 на 100 000 души. Налице е и снижение и на честотата на опитите за самоубийство – от 2935 през 2000 г. на 2144 през 2006 г., т.е. със 27.0%. Показателят на 100 000 души от населението спада до 27.92.
Осигурени са мамографски апарати (закупени са общо 18 мамографи през отчетния период и консумативи мамографски филми за тях); разработват се модули за обучение и провеждане на курсове за семейни лекари, цитотехници, мамографисти и патолози; провеждане на национална кампания за борба с рака.
СИНДИ е международна, интервенционна програма за интегрирана профилактика на хроничните неинфекциозни болести. Програмата се развива в осем демонстрационни зони на страната с население около 700000 души. Целите и задачите на програмата се базират на точна епидемиологична рамка от изследвания за здравното състояние на населението и носителството на фактори на риска. Има изградена система от показатели за мониторинг на целите и задачите. Фокусът на интервенциите за контрол на хроничните болести е ориентиран към факторите на риска (поведенчески, биологични, психосоциални, фактори на околната среда, икономически фактори и др.). При интервенциите се прилага високорисков и популационен подход. Интервенциите се реализират в рамките на следните по-важни стратегии: информиране и здравно образоване на населението, изграждане на капацитет у специалистите за добра профилактична практика, мобилизиране на локалните общности в дейности за здраве, разработка на ръководни принципи и ръководства за работа и други. През 2006 г. в зоните са реализирани около 500 ТВ предавания, 736 радиопредавания, над 600 излъчвания на аудио и видеоклипове, над 500 публикации в пресата, 51 пресконференции, 500 лекции и беседи, около 212 семинара, множество дискусии и др. Много са мероприятията за високорисковите групи – вкл. ТВ училища за хипертоници, диабетици, затлъстели, обучителни семинари и други. Голям е броят на образователните дейности за малки деца, а също и в училищата. За изграждането на капацитет у ОПЛ и другите професионалисти за добра медицинска практика в областта на профилактиката на болестите и промоцията на здраве, диагностиката и добрата терапия на болестите се провеждат средногодишно около 20-22 семинара с тях на различни теми свързани с изпълнението на програмните цели. Общо са проведени над 150 семинара и курсове. На участниците в семинарите са предоставени над 10 ръководства и ръководни принципи за добра практика.
Проведените три мониторинга за оценка на промяната в поведението на населението за здраве – през 2000, 2002 и 2004 г. (вкл. нивото на факторите на риска), показват, че има положителни промени на популационно ниво в поведението на населението за здраве в зоните (от 2000 г. насам), което продължава. В резултат на интервенционните дейности около 34% от мъжете и 30-40% от жените правят опит за контрол на факторите на риска на които са носители, като успяват в тази насока средно около 30-35% от тях (спиране на цигарите, намаляване консумацията на мазнини и сол, увеличаване на двигателната активност и други). Има положителни промени и в нивото на биологичните фактори на риска, а също и в показателите за смъртност от редица тежки заболявания. Цената на получените резултати е многократно по-голяма от предоставените средства. Нов етап в развитието на програмата е стартът на детската й компонента „Здрави деца в здрави семейства” в зона В. Търново.
Транспониране и въвеждане постиженията на европейското право в националното законодателство в областта на храните; повишаване професионалната квалификация на специалистите, извършващи държавния контрол върху храните чрез обучение за прилагане на въведеното европейско законодателство; създаване на Център за координация и подкрепа на обучението по безопасност на храните, разположен в НЦООЗ; оборудване на лабораториите в системата на държавния здравен контрол със съвременна лабораторна техника.
Разработени са Интернет страници на програмата и са разпространени Национални препоръки за хранене и Пирамида на здравословното хранене, нова компютърна програма за оценка на храненето. Проведени са Национална седмица за борба със затлъстяването, Национална седмица в подкрепа на кърменето, организирано е отбелязването на Световния ден на храните, подготвено е Национално проучване на храненето на деца 0-5 г., разработени са методични указания, отпечатани са информационни материали. Извършено е обучение на лидери на групи "Майки обучават майки", създаден е консултативен център по кърмене. Разработена е Национална програма за мониторинг на химични замърсители в хранителните продукти. Създаден е Учебен център по безопасност на храните с база НЦООЗ. Проведени са курсове за обучение, разработени са наръчници; създадена е и оборудвана лаборатория по генномодифицирани храни. Създадена е национална система за бързо съобщаване за наличие на опасни храни на пазара.
Проведени са конкурси за малки проекти в областта на повишаване безопасността на движението по пътищата и информационни кампании 3.3.3.2. Програми, насочени към предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях.
Разработени са проекти на медицински стандарти по специалности и значими интердисциплинарни проблеми. Изгражда се нормативна уредба за управление на качеството в здравната система на базата на медицински стандарти, създаден е и функционира програмен “Координационен и интернет център – Медицински стандарти” на МЗ, web сайта “Медицински стандарти” и web базираната Информационна система за медицинските стандарти. Информира се обществеността (информационни услуги за медицинската и немедицинската общественост) в България и чужбина за медицинските стандарти на МЗ, с използване на компютърни комуникационни технологии.
През 2005 г. са проведени здравно-информационни кампании, а през 2006 г. са направени профилактични гинекологични прегледи в областите Бургас, Монтана, Видин. 3.3.3.3. Програми, насочени към подобряване на взаимодействието между извънболничното и болничното обслужване
Във всички области в страната е въведена стратегия ДОТС на СЗО. На всички болни, независимо от здравноосигурителния им статус е осигурена адекватна терапия с необходимите туберкулостатици за стационарно и домашно-амбулаторно лечение, предоставени от МЗ. На болни с полирезистентност е осигурено лечение с „Микобутин”. Предоставени са необходимите количества Изониазид за химиопрофилактика на подлежащите контингенти. Закупени са от МЗ и предоставени на определените микробиологични лаборатории консумативи за експресна микробиологична диагностика на ТБ и определяне на лекарствена резистентност. Създадена е и работи Национална референтна лаборатория по туберкулоза към НЦЗПБ, като МЗ е осигурило лабораторията кадрово с щат от 5 души, закупени са и са предоставени необходимата диагностична апаратура и лабораторно оборудване. Стартира външният контрол за качеството на работа на микробиологичните лаборатории. От МЗ са осигурени финансови средства за провеждане на квалификационни курсове за микробиолози по диагностика на ТБ.
Оптимизира се нормативната база и се работи над консенсусно становище за добра клинична практика на субституиращите програми. Стимулира се създаването на нови метадонови поддържащи програми и увеличаване на капацитета на съществуващите такива, осигуряване на Метадон хидрохлорид. Извършва се оценка на ефективността на метадоново поддържащите програми, създава се информационна база данни за лечебните заведения, осигуряващи субституиращо поддържащо лечение и за пациентите, включени в тях. Повишава се професионалната квалификация на екипите на метадоново поддържащата програма, повишава се информираността на пациентите и техните семейства за философията и основните принципи на метадоново поддържащото лечение, повишава се информираността на обществото.
Създава се нормативна база, регламентираща спешната диагностика и лечение при пациенти с остър инфаркт на миокарда, намиращи се на територията на областите София и Пловдив. Работи се над регламентирането на медицинските аспекти на поведение при пациенти с остър инфаркт на миокарда и организационните взаимоотношения между лечебните заведения, участвуващи в терапевтичния процес. Реализирани са редица промоционални и организационно-технически мероприятия, необходими за успешното стартиране и изпълнение на програмата. Създава се web страница на програмата за популяризиране на дейностите. Проучва се световният опит в областта на инвазивната кардиология относно медицинската практика, правните, организационните и икономически аспекти. Създава се нормативна база, регламентираща обучението и продължителната квалификация на специалисти по инвазивна кардиология. Лекуват се над 60% от пациентите с остър инфаркт на миокарда от територията на гр. София и гр. Пловдив чрез методите на инвазивната кардиология. Работи се над свеждане на смъртността при болни с остър инфаркт до минимум, именно в резултат на лечение чрез инвазивни процедури. Въвежда се нов съвременен метод за стентиране с “drug eluting stents”, който предопределя по-високо качество на лечебния ефект, особено добре изразено при пациенти със силно увредени коронарни артерии и придружаващи заболявания, като диабет. Повишава се квалификацията на специалистите и специализантите по инвазивна кардиология във водещи европейски центрове. 3.3.4. Разход-ефективни интервенции за здравеВъпросът колко и какви инвестиции да се правят в здравето изисква да се вземе под внимание фактът, че ресурсите (хора, пари, оборудване, др.) са ограничени и недостатъчни. Това налага да се направи икономическа оценка, т.е. сравнителен анализ на разходите и ползите от алтернативни здравни интервенции и/или програми с цел да се предостави необходимата информация на вземащите решения. Последните трябва да направят избора коя от интервенциите да бъде изпълнена, така че да се получи максимален ефект с наличните ресурси. Също така, икономическата оценка позволява приоритизиране на решенията. Съществуват няколко начина за икономическа оценка на здравни програми и/или интервенции54 55 :
Прилагането на един или друг анализ до голяма степен зависи от информацията, която се използва и е налична за неговото извършване. Това е процес, който отнема време (извършва се наблюдение на резултатите или ефекта от приложените интервенции в продължение на години) и изисква добре подготвен екип от специалисти. Но една цялостна оценка от прилаганите здравни интервенции и/или програми е от важно значение за нашата страна, защото би позволила приоритетно и правилно разходване на ограничените ресурси. Освен това, ако се цели да се привлекат допълнителни инвестиции, включително и от международни партньори, демонстрирането на подобрена ефективност на използването на финансовите ресурси би гарантирало успеха на проекта. Посланието на основните техники за извършване на икономическа оценка в здравеопазването е следното: изборът на която и да е здравна интервенция и/или програма трябва да се основава на доказателство за нейната ефективност. В действителност, мерките за подобряване на здравето на населението невинаги са се характеризирали с висок приоритет, защото на тях се гледа предимно като консумиращи много финансови средства (високи разходи), без да се очаква определена икономическа възвръщаемост. Анализирането на връзката “здраве-икономически растеж” показва, че това виждане е погрешно. Необходимо е прилагането на качествено нов подход, при който разходите за подобряване на здравето трябва да се възприемат като инвестиция в човешкия потенциал, който е важен фактор за икономическото развитие. 3.3.5. Нарастване на разходите за здравеопазване – необходимо, но недостатъчно условие за подобряване на здраветоКогато се говори за здравеопазване, един от основните въпроси, върху които се акцентира, е размерът на отделените средства. Това е така, защото се счита, че финансовите ресурси са в основата на желанието на правителството да „направи нещо” за здравето на хората, например като осигури поне минималните основни здравни услуги. Обаче, през последните няколко години все по-често се задава въпросът дали повече пари, изразходвани за здравната система, означава по-добри здравни резултати. Извършени са проучвания, които показват слаба емпирична зависимост между здравните разходи и получените резултати58 . Според експертите, тази незначителна връзка се дължи на факта, че публичните ресурси се използват неефективно и несправедливо, което обяснява и незначителния ефект върху благосъстоянието на хората в неравностойно положение. Следователно, ако здравните разходи имат наистина ограничено влияние върху здравните резултати, необходимо е извън тях да се търсят начини за ефективно и ефикасно подобряване на здравето. Отговор може да се потърси в две области, които винаги са били игнорирани, когато е ставало въпрос как да се инвестира в здравето: качеството на управление и ролята на социалния капитал.
Най-общо, когато се говори за „управление” се имат предвид институциите, чрез които се реализира властта в страната. Това включва 59:
Счита се, че колкото по-добро е качеството на управление, толкова е по-силна връзката между здравните разходи и здравните резултати. С други думи, по-високите здравни разходи могат да доведат до по-добри здравни резултати, само ако е налице добро управление на системата. Световната банка (2004 г.) потвърждава тази хипотеза на базата на проучване на определени здравни показателя (смъртност сред деца под 5 г., майчина смъртност и смъртност от туберкулоза), извършено в няколко страни. Авторите намират, че зависимостта между здравните разходи и резултати е значителна, когато качеството на управление достигне определен праг. В страните, които са под този праг, увеличаването на здравните разходи не води до здравни подобрения. Подобно проучване се извършва и през 2005 г. за източноевропейските страни: Фиг. 17. Ефективност на управлението на правителството, 2002 г. 
Изт.: WHO, стр. 181 Фиг. 17 показва, че голяма част от анализираните страни са разположени под приетия праг, т.е. ефективността на правителствата в тези страни (с изключение на Литва, Латвия и Естония) е по-ниска. Следователно повечето пари, отделени за здравеопазване, не водят до по-добри здравни резултати. Това предполага да се инвестира в подобряване на качеството на управление както на самата здравна система, така и в другите сектори на икономиката, което като цяло би могло да доведе до по-добри икономически и социални резултати.
Съществуват доказателства, че организацията на обществото и взаимодействието със социалните групи има значително влияние върху здравето и най-вече върху хората в неравностойно положение. Под „социален капитал” се разбират „всички институции, взаимодействия, ценности, чрез които се управляват връзките и взаимоотношенията между хората и които допринасят за икономическото и социалното развитие”. Социалният капитал се проявява чрез формални и неформални (неправителствени) мрежи.60 В България, подобно на други източноевропейски страни, все още е трудно да се говори за някаква роля на социалния капитал в управлението на процесите в страната. Проучване на Световната банка между 1999 и 2002 г. в източноевропейския регион потвърждава този факт. Данните показват, че степента на участие в неформални мрежи и организации е средно 25% в страните в преход в сравнение със страните с висок икономически растеж (54%). За България този процент е 13%, докато в по-добре развитите страни в региона (Чехия, Словакия, Словения, Унгария) той надхвърля 50% 55 Следователно значението и ролята на социалния капитал в обществения живот се повишават с подобряване на икономическото развитие на страните. По отношение на влиянието на социалния капитал върху здравето, редица изследвания показват, че колкото е по-добра социалната кохезия, толкова повече може да се говори за подобрения в здравето. Социалният капитал оказва влияние върху здравето по различни начини и на различни нива:
Следователно необходимо е да се търсят начини за стимулиране на участието на неформалните институции в здравно-промотивни дейности. Усилията, обаче, не трябва да се ограничават само до подобряване на здравната инфраструктура, а да се насочат и към други аспекти, които на пръв поглед не се отнасят до здравето. Тук се включват възможностите за социално взаимодействие и колаборация, като например създаване на институции, които да ускорят приемането от Парламента и прилагането на съответни и необходими законодателни промени и действия. Това не само ще има пряк ефект върху здравето, но и върху икономическите резултати като цяло.
|