Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията
Изтегляне 3.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1.3.4. Опазване на общественото здраве
- 3.1.3.4.1. Кризисни ситуации
3.1.3.3. Болнична помощРеформата в болничната помощ стартира една година след преобразуването на извънболничната и обхваща всички видове лечебни заведения за болнична помощ: многопрофилни и специализирани - за активно лечение; за долекуване и продължително лечение; за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. През есента на 2000 година болниците бяха преобразувани в търговски дружества и сключиха договор с МЗ за извършена дейност, а от 1 юли 2001 г. станаха и договорни партньори на НЗОК. По статистически данни на НЦЗИ за периода 2000–2007г. се наблюдава постепенно нарастване на броя на лечебните заведения за болнична помощ – от 249 в началото до 292 в края на периода. Оптимизиран е броят на леглата, който намалява от 56 204 през 2000 г. на 44 650 легла през 2007 г. Значително е намалението на броя на леглата в многопрофилните болници за активно лечение. Постепенно нараства броят на частните лечебни заведения за болнична помощ и през 2007 г. те са вече 71 с 3110 легла. През 2007 г. здравната мрежа в страната разполага с 53872 легла, от които 44 650 (82.88%), са в болници. Осигуреността с болнични легла на десет хиляди души от населението през 2007 г. е 58.4 – около средната за страните от ЕС. Структурата на леглата по вид се запазва почти постоянна, въпреки установените факти за ниска използваемост на редица видове легла. Броят на диспансерите, общо и по видове, се запазва постоянен: диспансери за пневмо-фтизиатрични заболявания – 12; за кожно-венерически заболявания – 10; за онкологични заболявания и за психични заболявания – по 12, като леглата в тях се редуцират от 4348 през 2000 г. на 4099 през 2007 г. В структурата на болниците по вид преобладават многопрофилните болници - всичките за активно лечение (123 или 42.13%), следвани от специализираните болници (70 или 23.97%), в т.ч. 30 за активно лечение, 7 за долекуване и продължително лечение, 11 за долекуване, продължително лечение и рехабилитация и 22 за рехабилитация. Психиатричните болници са 12, колкото и предходната година, а болниците към други ведомства - 15. Около 2/3 от болничните легла са в многопрофилните болници за активно лечение (62.12%). Броят на хоспитализираните лица се доближава до средните за страните от ЕС стойности. За периода 2000–2007 г., броят на преминалите болни през лечебните заведения като цяло непрекъснато се увеличава (табл. 15). През 2006 г. този брой е 1 644 672 и е с 28 918 болни повече от предходната година (увеличение с 1.8%) и с 420 564 болни повече спрямо 2000 г. (увеличение с 34.36%). През 2007 г. броят на преминалите болни е 1 606 892 и се отчита снижение с 37 779 болни. Формира се средно висок показател за хоспитализация – 22.65%, доближаващ се до средните стойности за ЕС. Най-силно е изразено увеличението на преминалите болни в частните лечебни заведения – почти осемнайсет пъти (от 7825 през 200 г. на 137639 през 2007г.), в диспансерите – почти двойно (от 59633 на 109442). Намалява броят на преминалите болни в психиатричните болници и псиатричните диспансери както и специализираните болници за активно лечение в сравнение с предходната година. Табл. 135. Брой преминали болни за периода 2000-2007 г.
Използваемостта на леглата за 2000-2007 г. (табл. 16 и 17) показва също положителна тенденция на увеличаване, макар и с различни темпове за отделните болници – за многопрофилните болници от 251 (68.58% спрямо 365 дни) на 302 дни (82.74%) за 2005 г., като през 2006 г. и 2007 г. се наблюдава спад до 286 дни (78.36%) и 283 дни (77.53%); за специализираните болници за активно лечение - от 239 (65.3%) в началото на периода на 268 дни (73.15%) през 2007 г. Табл. 16. Използваемост на леглата по видове болнични лечебни заведения за 2000-2007 г. (в дни)
През 2007 г. използваемостта е най-висока в онкологичните (338 дни – 92.60%) и в психиатричните диспансери (295дни – 80.82%), а най-ниска- в диспансерите за кожно-венерически заболявания (255 дни – 69.86%). Подобрена е използваемостта и в частните лечебни заведения, въпреки че е значително под оптималното ниво - през 2000 г. тя е само 72 дни или 19.67%, през 2007 г. достига 191 дни (52.32%). Табл. 17. Използваемост на леглата в % (спрямо 365 дни) за периода 2000-2007 г.
Положителен факт е, че лечебните лечебни заведения за болнична помощ съкращават продължителността на престоя и по този показател България достига нивото на среден престой в страните-членки на Европейския съюз. Това обаче не отразява разликите в показателите за дейността на отделните болнични заведения в различните райони на страната. Средният престой за многопрофилните болници намалява от 10.1 дни за 2000 г. до 6.4 дни за 2007 г., а за специализираните болници за активно лечение - от 10.4 до 6.5 дни (табл.18). Запазва се най-висок среден престой в психиатричните болници – 61.1 дни и психиатричните диспансери – 23.6 дни през 2007 г. Висок е средният престой и в диспансерите за пневмо-фтизиатрични заболявания – 12.9 дни, което се обуславя от лекуваната патология в тези лечебни заведения. Табл. 18. Среден престой в болничните лечебни заведения за периода 2000-2007 г.
В резултат на подобрената използваемост на легловия фонд и намаляващия среден престой на болните се наблюдава постепенно увеличение и на оборота на леглата (табл. 19). Табл. 19. Оборот на леглата в болничните лечебни заведения през 2000-2007 г.
Болниците извършват традиционните дейности за лечение на болни, нуждаещи се от хоспитализация, но в много случаи изпълняват и други функции, изчерпващи финансовите ресурси на болниците - грижи за терминални пациенти, дългосрочни медицински грижи и продължителна рехабилитация. В повечето случаи това се дължи на липсата на алтернативни заведения, които да поемат пациентите, нуждаещи се от специфични услуги. Посочените данни обаче са обобщени и не отразяват различното ниво на показателите, както в отделните райони на страната, така и за отделните болнични заведения. За вземането на конкретни решения за преструктуриране на легловия фонд се изисква провеждането на анализ за всяко отделно болнично заведение, за да може да се прецени адекватността и ефективността им в локален, регионален и национален аспект. Това определя необходимостта от мониторинг на показателите за дейността на всяка болница. Анализът на болничната дейност през 2007 г. по договор с НЗОК е направен по данни на НЗОК. Методологичните различия в годишните отчетни доклади на Здравноосигурителната каса обаче затрудняват сравнителния анализ на дейността на болничните лечебни заведения, сключили договор с НЗОК за болнична помощ. Броят на лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за дейност по клинични пътеки по НРД 2006 за 2007 г. е 333, от които – 141 многопрофилни болници (42.34% от всички лечебни заведения, сключили договор за болнична помощ), 68 специализирани болници (20.42%), 33 диспансера (9.91%), 29 МЦ (8.71%), 14 ДКЦ (4.20%), 4 национални специализирани болници за активно лечение (1.20%), 1 МДЦ (0.30%), НЦХТ и 42 други. Броят на договорите спрямо 2006 г. е нарастнал с 20. Общият брой на случаите през 2007 г. по клинични пътеки е 1 483 657, като от тях най-много са реализирани в УМБАЛ „Св. Георги” - Пловдив – 60 533, МБАЛ - Плевен ЕАД - 36 561, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД – 34 996, МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна – 35 687, МБАЛ - Русе АД – 29 885 и МБАЛ „Александровска” ЕАД – 26 936. Специално внимание заслужава фактът, че някои от договорните партньори са отчели по малко от 200 случая за разглеждания период. Нарастването на хоспитализираните случаи може да се обясни с по-големия брой обхванати диагнози по НРД (299 за 2006 г.). За 2007 г. най-голям брой случаи са отчетени по следните клинични пътеки, отразени със съответния относителен дял:
Наблюдава се макар и непълно съответствие между клиничните пътеки, за които са заплатени най-много средства и тези, по които са отчетени най-висок брой случаи. При анализа на данните от НЗОК се установява, че изпълнението на утвърдените прогнозни обеми на дейностите за болнична медицинска помощ по РД-УС-0412/2.2.2007 г. по 155 клинични пътеки възлиза над 100% от предвидените обеми. Клиничните пътеки с преизпълнение на прогнозния брой случаи над 100% формират 59,1% от всички отчетени случаи и за тях са заплатени 67,8% от всички средства, изплатени по КП. С най-висок относителен дял на хоспитализиране е населението от района на РЗОК Пазарджик – 26,3%, РЗОК Монтана – 26,2%, РЗОК Кюстендил – 26,1%, а най-нисък е този показател в РЗОК Варна и Бургас – 17,1%. По данни на НЦЗИ за периода 2000-2006 г. се установява тенденция за увеличаване на абсолютния брой на всички хоспитализирани случаи в стационарите на лечебните заведения, а не само заплатените от НЗОК по клинични пътеки. В началото на периода този брой е 1 181 097 или 14456.2%ооо и нараства до 1 637 902 за 2006 г. (21274.2%ооо). От всичките хоспитализирани случаи за 2006 г. само 1379 хил. (84.19%). са отчетени по клинични пътеки по договор с НЗОК. Трудностите при сравнителния анализ по години произлизат от факта, че от 2005 г. класовете болести са вече по МКБ 10. Въпреки това различие, се наблюдава, че едни и същи класове болести, независимо от тяхното ранжиране, обуславят 2/3 от хоспитализациите (табл. 20): бременност, раждане и послеродов период; болести на органите на кръвообращението; болести на дихателната система; на храносмилателната система; новообразувания; на пикочо-половата система, а за 2006г. и 2007 г. и фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта с лечебните заведения. Табл. 20. Водещи класове болести в структурата на хоспитализираните случаи за периода 2000-2007 г. и относителен дял
За всички анализирани години се наблюдават съществени различия в честотата и структурата на хоспитализираните по възрастови групи. През 2007 г. при хоспитализираните на възраст от 0 до 17 години честотата е 23269 на 100 000 души от населението, като 4 класа болести обуславят 70% от хоспитализациите. Водещи са болестите на дихателната система – 1/3 от всички хоспитализирани случаи (33.6%), следвани от клас ХХІ – фактори, влияещи върху здравното състояние и контакта със здравните служби – 1/5 от хоспитализираните (20.1%), някои инфекциозни и паразитни болести – всеки десети хоспитализиран (10%) и на четвърто място са травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6.6%). Другите класове болести са представени с много по-ниски относителни дялове. Запазва се структурата по класове болести, както за предходната година, но делът на болестите на дихателната система е значително снижен (37.4% за 2005 г.) за сметка на останалите 3 класа болести. При хоспитализираните на възраст 18-64 години честотата е по-ниска – 18662 на 100 000 души от населението, като 6 класа болести обуславят близо 2/3 от хоспитализациите. Водещи в структурата са бременност, раждане и послеродов период (15.2%), и болести на органите на кръвообращението (12%). Следват болести на пикочо-половата система (9.1%), на храносмилателната система (8.9%), на органите на кръвообращението (8.5%) и новообразувания (7.7%), които общо съставляват 61.4% от всички хоспитализации от тази възрастова група. При лицата над 65 години честотата на хоспитализациите е най-висока – 37229 на 100 000 души от населението. Пет класа болести обуславят 2/3 от всички хоспитализации, като водещи са болести на органите на кръвообращението (29%). Следват болести на дихателната система (10.7%), на храносмилателната система (10.4%), фактори, влияещи върху здравното състояние (9%) и новообразувания (8%). Посочените класове болести съставляват 67.1% от всички хоспитализирани случаи при тази възрастова група. Във финансирането на болничната помощ могат да се откроят следните недостатъци: “цените” на КП най-често не са съобразени с реалните разходи, като значителна част от КП са “подценени”, а друга – “надценени”. Много често стойността на КП не е обвързана с тежестта на заболяването, придружаващите заболявания и качеството на предоставеното лечение. Тези ситуации създават реална възможност за увеличаване хоспитализацииите на болни по “доходоносни” КП, стремеж за вписване на диагноза, която е включена в КП с по-добро финансиране; ограничено хоспитализиране на възрастни, полиморбидни и рискови пациенти; генериране на загуби от лечебни заведения за болнична помощ, които лекуват „тежки” според хода на протичането или комплицирани случаи. Тъй като КП не са финансов инструмент и не отчитат наличието на придружаващи заболявания и усложнения, един епизод на грижи често се разделя на няколко хоспитализации по различни КП като се увеличават ненужно здравноосигурителните плащания към изпълнителите, пациентите не се диагностицират и лекуват комплексно и се ограничава болничния прием на възрастни и/или полиморбидни пациенти. Контролът, упражняван от НЗОК като купувач на услуги, е свързан с преглед на отчетната документация и спазване разпоредбите на НРД. Контрол върху качеството на предоставените услуги и доколко тези услуги са действително извършени, на настоящия етап е невъзможен. Отсъствието на задълбочена оценка на потребностите на населението от болнична помощ и на неблагополучията в отделните болници, създава трудности при формулиране на правилни управленски решения. Проблемите във финансирането и издръжката на болниците са едни от основните в системата, при това някои от болниците не са ограничили разходите си в съответствие с получаваните приходи и изразходват повече, като очакват допълнителни средства от държавния бюджет. Редовна практика през последните години е погасяването на преразходите със средства, предоставени от Министерството на финансите. Това създава възможност за нецелесъобразни действия и липса на стимулиране на управленските умения. Продължаващото съществуване на нерационална структура на болничния леглови фонд по специалности и недостатъчният брой профилирани лечебни заведения за пациенти със завършило активно лечение (за долекуване и рехабилитация и др.) натоварват небалансирано и нефективно заведенията за болнична помощ. Недобрата координация и връзка с лечебните заведения за извънболнична помощ и съсредоточаването на пациентите в големите болници увеличава листата на чакащите в тях и ограничава достъпа до болнични услуги. Липсата, или недостатъчните инвестиции за болнична помощ, създават предпоставки за неудовлетворително качество на предлаганите услуги. Допълнително негативно влияние върху обема и качеството на услугите има и ниското заплащане на труда на лекарите и сестрите и е предпоставка за наличие на нерегламентирани плащания. Като определен недостатък може да се посочи и недостатъчното участие на пациентски организации в обсъждането и предлагането на мерки за повишаване на достъпа и ефективността на болниците. Посочените проблеми изискват:
3.1.3.4. Опазване на общественото здравеПрез последните десетилетия европейските страни ориентират политиките си за по-добро здраве все повече към развитие на системата за общественото здравеопазване и създаване на устойчиви модели, осигуряващи качествени здравни услуги при неголеми разходи. Преходът в развитието на страната от преди две десетилетия увеличи негативните въздействия на редица фактори върху здравето, особено силно при лицата с ниски доходи и групите с висок риск. Системата за опазване на общественото здраве също беше поставена на изпитание. За разлика от извънболничната и болничната помощ, които претърпяха решителни реформи, тя запази своята централизация, като промените в структурата и функциите й, а също в редица дейности, се извършиха постепенно. Обхватът на работа на системата се приведе в съответствие с новите условия на развитие; промоцията на здравето и профилактиката на болестите са приети като приоритетни за системата; въведени са дейности за предотвратяване на риска за здравето; приета е необходимостта от прилагане на европейското законодателство (свързано с някои аспекти на здравето); усъвършенства се вътрешната организация на системата; актуализира се законодателството и нормативната основа, подобрява се материалната база, част от дейностите се децентрализирани. Повечето от дейностите за промоция на здравето и профилактика на болестите през 2006 г. се реализират в рамките на повече от 24 национални програми и проекти, вкл. демонстрационни. Мероприятията за опазване на общественото здраве могат да се обединят общо около три главни подхода: образоване и информиране на населението, профилактика на болестите и протекция на здравето. • За информиране на населението за здравето и болестите са реализирани разнообразни по тематика, форма и съдържание мероприятия, главно от РИОКОЗ, с участие на партньори от лечебната мрежа, локалните общински структури и организации и НПО. Целта е изграждане у хората на база от знания за здравето и умения за неговото опазване. Образоването е ориентирано предимно към поведенческите фактори на риска в различни възрастови групи: тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици; към биологичните фактори на риска: повишено кръвно налягане, повишен серумен холестерол, повишено телесно тегло; към стреса, а също и към най-честите форми на хроничните болести (ИБС, МСБ, рак, БДС, травми, остеопороза и други). Информацията се предава с помощта на медиите, множество беседи, лекции, видеопокази, аудио и видеоклипове, дискусии на кръгли маси, тематични дни и кампании и т.н., спортни мероприятия, викторини, разпространение на печатни материали и други. Изключително широка е информационно-обучителната дейност за контрол на тютюнопушенето в страната, а също и за вредната употреба на наркотици. Значителни по обем са дейностите, насочени срещу злоупотреба с алкохол и за повишаване на двигателната активност – предимно в младата възраст. През последните години нараснаха образователните дейности за здравословно хранене, които ще се разширяват в рамките на съответната национална програма. В различните региони на страната активността на образователната дейност е различна, което се определя от капацитета и броя на локалните специалисти в РИОКОЗ, партньорите им, работещи в тази насока и наличните финансови средства. За населението са проведени над 2000 семинара, 1600 курса, 2500 беседи, 3400 видеопокази, 280 масови кампании, над 2000 ТВ предавания и 5000 радиопредавания за здраве. Публикувани са 1453 материала в пресата, проведени са 131 пресконференции. Издадени и разпространени са над 290 материала, финансирани от бюджета на МЗ и РИОКОЗ. Следва да се отбележи обаче, че на много места образователните мероприятия нямат добра насоченост и достатъчен интензитет, за да доведат до промени в поведението. Най-добре провеждани образователни дейности има в демонстрационните зони на програмата за профилактика на хроничните неинфекциозни заболявания – СИНДИ.
Профилактиката на редица инфекциозни болести се осъществява чрез имунизациите. Те се извършват съгласно имунизационния календар на страната. През 2006 г. имунизациите са проведени успешно за всички определени нозологии и съответни контингенти население, като обхватът е 95-96%. Положителен факт е, че у нас се поддържа висок имунизационен обхват, предоставят се безвредни и ефективни ваксини, съблюдават се изискванията за контрол с оглед безопасна имунизационна практика, полагат се усилия за подобряване системата за регистрация и проследяване на нежеланите реакции след ваксинация. На този етап все още е твърде нисък, според изискванията на СЗО, обхватът на имунизациите срещу грип. За добрите резултати от специфичната профилактика се съди по регистрираното трайно снижаване на инфекциозната заболеваемост в страната. Изключително важен раздел от профилактичната дейност е и контролът на хроничните неинфекциозни болести. Ролята на ОПЛ в тази насока е много отговорна. През 2006 г. регистрираните при ОПЛ здравноосигурени лица (ЗОЛ) се увеличават, което създава добри възможности за обхващане на повече хора в профилактичните мероприятия. Може да се каже, че ОПЛ действително извършват определен обем профилактика на болестите в рамките на своята практика, който би трябвало да нараства ежегодно. През 2006 г. обаче, средномесечните профилактични прегледи при ОПЛ са намалели с 3% за всички възрасти (с изключение .на децата от 0 до 1 г.), което е тревожен факт. От друга страна, осигурената възможност за достъп до специализирана помощ на лицата до 18 г., бременните и родилките доведе до значимо нарастване на посещенията при изпълнителите на тези услуги с над 80%. Намалял е и броят на диспансеризираните лица с 2%. Най-честата диспансеризация в ПМП е за хипертония (62%). Липсва обаче система за оценка на качеството на диспансеризацията. Трябва да се признае, че ОПЛ не може да се назове основен изпълнител на дейности по промоция на здравето и профилактика на болестите. Контролът на профилактичната му дейност (нейното качество и обем) остава недостатъчно изяснен. Това налага изясняването на подходите за проследяване и оценка на извършваните профилактични дейности на фона на ясни задължения. СИМП набляга предимно на лечението на болестите и вторичната профилактика, като образователните и обучителните дейности с болните и лицата в риск са на по-заден план. Реализират се и различни скрининги за намаляване на някои тежки заболявания: рак на гърдата, на шийката на матката, на простатата, за остеопороза и други. Неонаталният скрининг в рамките на националната програма за профилактика на наследствените болести обхваща 95% от новородените. Откритите деца с хипотиреоидизъм и фенилкетонурия се лекуват успешно. Активно се работи и по програмата за пренатална диагностика на най-честите хромозомни болести. Много добре се реализират мероприятията по програмата за йоддефицитните състояния. От голямо значение е и създадената възможност за безплатни анонимни изследвания по програмата за превенция на ХИВ/СПИН. В болниците профилактичната дейност също е недостатъчна, въпреки наличието на добри модели, които могат да се използват. За профилактика на отделни болестни форми на ниво популация се реализират значителен обем мероприятия и от РИОКОЗ, които обхващат голям брой население, разпространяват се и много материали за контрол на различни болести. Като цяло дейността на повечето структури на здравните и лечебните заведения в областта на профилактиката на болестите не е достатъчно агресивна и усилията за намаляване на рисковете за здравето на населението не са с достатъчен интензитет и продължителност.
• Протекцията на здравето е важен елемент от грижите за по-здрава нация. Осъществява се чрез държавния здравен контрол, законите и нормативните актове и други документи в тази насока. Здравният контрол в основни линии се изпълнява от специалистите на РИОКОЗ. През 2006 г. броят на обектите с обществено предназначение, имащи отношение към здравето, подлежащи на контрол е нарастнал с 16 006 (в сравнение с 2005 г.) до 240 287 обекта. Проверките на обектите обаче, са намалели с 32 736 броя. Средната кратност на проверките и обследванията на един обект също е намаляла. По-малък е и броят на предписанията за отстраняване на нередностите. Драстично е спаднал (с 50%) броят на съставените актове за глоби и имуществени санкции. Тази ситуация не може да се счита за приемлива, поради което трябва да се установят факторите, свързани с нея, с оглед корекция. Здравно-техническите експертизи (от РИОКОЗ) са нараснали в сравнение с 2005 г., както и участието на техни представители в експертни съвети. Лабораторният контрол върху храните на пазара показва, че има групи/видове храни, които се контролират рядко, в някои случаи - много рядко. От групи храни, обект на повишено внимание, са взети минимален брой проби за анализ. Количеството взети проби за някои храни не отразява техния пазарен дял и потреблението им. Може да се каже, че при контрола на храните има редица немалки проблеми. Почти двойно е увеличен броят на издадените актове и заповеди за спиране пускането на пазара на химикали, препарати и други подобни, поради нарушения на изискванията за формата и съдържанието им. Голям е броят на нарушенията за етикетиране и опаковане, за които също са издадени актове и заповеди за спиране. Проследяването на някои параметри на околната среда показва, че за атмосферния въздух пробите със замърсители за прах и аерозоли над пределно допустимите концентрации (ПДК) са - 7.2% по-малко в сравнение с 2005 г., за газове над ПДК показателят е 2.8%; нивото на шума в градовете запазва високите си стойности – 76.4% от направените 4707 замервания са със стойности над допустимите. Съответствието на питейната вода със стандартите, по данни на провеждания през 2006 г. мониторинг от РИОКОЗ, е високо – 97.7%. Процентът на несъответствие за водите в плувните басейни е 7.65% - малко по-нисък в сравнение с 2005 г. Здравно-радиационният контрол е активен - проверени са над 200 обекта, дадени са 173 заключения на нови обекти, над 200 предписания редица актове и наказателни постановления. Създаването на регистър на всички лица, работили в среда на йонизиращи лъчения е в ход, за да бъдат наблюдавани те продължително време (до навършване на 75-годишна възраст и не по-малко от 30 години след прекратяване на работа в среда на йонизиращи лъчения), с оглед ранно откриване и профилактика на евентуални късни радиационни ефекти. Специализираният радиационен контрол в атомната електроцентрала “Козлодуй” не е установил отклонения от нормативните граници. Съдържанието на радиоактивни елементи в изследваните хранителни продукти е многократно под установените норми за радиоактивност на храни в Република България. Надзорът за заразните болести над обектите, свързани с него, показва занижени показатели по редица параметри. Намалели са силно не само проверките, но и броят на издадените в обектите предписания, по-малко са и наказателните постановления и т.н. Дейности за протекция на здравето, свързани с околната среда (вкл. работната), се реализират в рамките на редица проекти, програми и отделни задачи с участието на много партньори. С оглед по-добро опазване на здравето, а също за определяне на подходи и механизми за работа по укрепването му или профилактика на болестите през 2006 г. са внесени поправки в четири закона и са разработени и обнародвани 33 нормативни акта – самостоятелни разработки на МЗ или съвместно с други ведомства. Важно е да се отбележи, че 21 от тези актове са хармонизирани с европейското законодателство. Както се отбеляза, програмите за промоция на здравето и профилактиката на болестите у нас са значителен брой. Анализирането и оценяването на резултатите от тях е трудно поради редица причини. Въпреки определен напредък в реализацията на редица програми, проблемите, които те решават остават. Необходим е по-дълъг период от време и повече средства за работа по програмите. Едва ли ще бъде пресилено да се каже, че в този си вид и с наличното финансиране те няма да могат да решат ускорено стратегическите проблеми на здравеопазването, към които са насочени. Единични са съществуващите програми, които имат интегриран подход, ясна политика, цели, задачи и показатели за мониторинг и оценка. Въпреки декларираната приоритетност на промоцията на здравето и профилактиката на болестите и реализацията на редица програми, епидемиите от хронични болести у нас не показват тенденции към овладяване. Проблемите при осъществяване на дейностите по промоция на здравето, профилактика на болестите и здравната протекция, са свързани основно с доминиране на лечебния подход в реализацията на здравната политика и недостатъчно прилагане на принципите за развитие на модерното обществено здравеопазване. Наличието на негласна съпротива на опитите за промяна на съотношението профилактика/лечение се основава от една страна на непознаване на успехите на профилактиката в Европа и в света и недостатъчното разбиране на дългосрочните човешки и финансови ползи от профилактиката и нейната ефективност спрямо разходите, а от друга - поради ориентирането към най-прости решения за съществуващите проблеми, търговски натиск и особено нетърсене на отговорност за постигане на целите в областта на общественното здравеопазване. Недостатъчното инвестиране в промоцията на здравето и профилактиката на болестите във вертикален и хоризонтален разрез на национално и регионално ниво създава определени трудности. Наличието на конфликт на търговски и пазарни интереси – подържане на производства, вредни за здравето (напр. производство и търговия с тютюн, алкохол и други), субсидиране на производства на храни, които не са полезни за здравето, както и недостатъчното спазване на съществуващото законодателство и нормативните уредби, създава определени рискове за функционирането на системата. Всичко това налага реформите в областта на опазване на общественото здраве да продължат, като се подготви консенсусна стратегия за политиката в тази област, която разпределя дейностите между всички участници в процеса. 3.1.3.4.1. Кризисни ситуацииКлиматичните особености на Р. България създават възможност за възникване на кризисни ситуации, причинени от бури, урагани, прекомерни застудявания и заледявания, проливни дъждове, наводнения, необичайно затопляне на времето, засушавания, земетресения и др. Тези стихийни бедствия освен огромния риск за околната среда и населението водят до огромни материални щети, които дават значително отражение върху икономиката на страната. В резултат на наводненията от 2005 г нанесените щети са на стойност – 622 млн. лв.; разрушени пътища – 2 470 км; разрушени мостове – 219; унищожена земеделска земя – 1 млн. 126 хил. декара. Материалните и човешки загуби при кризисни ситуации определят необходимостта превенцията на вредните за здравето въздействия да намери място сред националните приоритети. Необходимо е основната дейност на всички министерства да бъде превантивната, като се разчита и на частния сектор и на обществените организации. Медицинското осигуряване на населението при кризисни ситуации е регламентирано със Закона за здравето (раздел V, чл. чл. 114, 115 и 116). Организацията на медицинското осигуряване на населението при бедствия, аварии и тероризъм се изгражда на възможностите на органите за управление на различни нива (МЗ, РЦЗ, РИОКОЗ, ЛЗ), наличните медицински сили и средства и съществуващата нормативна база. За по-доброто регулиране и взаимодействие между институциите от началото на 2005 г. действа Закон за управление при кризи и Закон за защита при бедствия от 2006г. Организацията, ръководството, координацията и контролът на дейностите по недопускане, намаляване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи се провежда от МС чрез Съвета по сигурността, респ. Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА). Създадената Междуведомствена комисия за взаимодействие и подпомагане към МС изпълнява своята дейност чрез министерства, ведомства, местните органи на властта, правителствените и неправителствените организации. За организиране и координиране на медицинското осигуряване на населението при кризи е създаден Съвет по сигурност и управление при кризи към Министерството на здравеопазването. За своевременно и адекватно реагиране при възникване на кризисни ситуации през 2007 г. е приет Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. Откритият през 2006 г. Национален медицински координационен център (НМКЦ) към МЗ и Единния телефон за спешни повиквания – 112 (въведен пилотно за гр. София), подпомагат комуникационно и информационно медицинското осигуряване. Следва да се отбележи, че рискът от кризисни ситуации и екстремални климатични явления и свързаните с тях опасности за здравето в много райони се увеличава под действието на редица климатични фактори (изменения в хидро - и екосистемите, а така също и в социално-икономическите системи, изменение в характера на земеползването, изсичането на горите, урбанизацията и др.). В същото време информацията за оптималните мерки за самозащита, която да се предостави на населението е оскъдна.Това налага превенцията на вредните за здравето въздействия от кризисните ситуации да се включи сред националните приоритети.
|