Да бъдеш свободен
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
| 1991 Политическите архитекти на правителството на Димитър Попов, колкото ида са се стремили да прикрият участието на БСП, него бяха постигнали. Основното недоволство на обществото се насочваше именно към партията, която бе омръзнало на всички да е на власт. В такива условия партньорството й с други формации беше изключително трудно. А задачата на групата беше именно тази -‐ да намери приятели в агресивна среда. За кратък период от време организирахме ежедневно следене и архивиране на цялата информация, която излизаше в пресата за и от политическите партии -‐ към средата на годината те вече наброяваха деветдесет. Голяма помощ ми оказа Стефан Господинов, тогава завеждащ служба Куриер на БТА. Беше изградил информационна система, която поддържаше с постоянство и чувство за отговорност предисторията. В бюлетините на пресслужбата се архивираше всичко, което произвеждаха партийните машини -‐ декларации, обръщения, позиции по текущи въпроси, документи от партийни форуми и какво ли не още. Главното в нашата работа, обаче, бяха срещите с представителите на ръководствата на политическите партии. Имахме амбицията да се срещнем с всички, с които е възможно, с пълното съзнание, че в повечето случаи няма да произтече нищо конкретно. Но предстояха избори и идеята бе БСП да се яви на тях в коалиция, не сама. По този начин да се покаже, че тя не е в изолация. В интервю за вестник Дума достатъчно подробно изразявам впечатленията си от тези срещи. Виждах се с всякакви хора. Най-‐толерантни към нас бяха най-‐пострадалите от комунистическия режим. Имал съм случаи дами показват белезите от побоищата в Белене, придружени с думите Момче, вие сте отговорни това никога да не се повтори Мога да цитирам доброто отношение на много от тогавашните лидери на партии от СДС, но най-‐силно ме впечатли сърдечното отношение на Милан 20 Министър-‐председател на България 1990-‐1991 21 Главен директор на БТА 1993-‐1995 22 В. Дума от 6 май 1991 11 Дренчев, който много държеше лично дами осигури достъп до техния конгрес в зала „Универсиада”. Не вярвах на очите си, когато ме посрещна на входа име заведе в залата. По повод на работата ми в групата, разбрах нещо изключително важно за самата БСП. При едно докладване в Секретариата, който тогава се ръководеше от Александър Томов, трябваше да информирам за извършената от групата работа. Между другото споменах, чене проумявам защо пречим на няколкото комунистически партии да развиват своята дейност, след като имаме интерес от това. Дадох за пример гръцката партия ПАСОК 24 , която е получила своята социалдемократическа идентичности благодарение на присъствието на комунистите в политическия живот. След заседанието ми се обади Александър Маринов, за дами предаде, че веднага трябва да се явя при председателя на партията. Лилов с хладно изражение ме попита дали наистина съм предлагал да не пречим на комунистическите партии, за да утвърждаваме своята идентичност. След положителния ми отговор, вече следен тон, той каза Запомни, Николай, живо месо от партията няма да късаме. Тогава разбрах, че у нас няма да се случи това, което направи Дюла Хорн в Унгария, или което в някаква форма стана във всяка една от новите демокрации -‐ бившите компартии да се разделят на комунисти и социалдемократи. Всъщност Лилов не можеше да бъде упрекван -‐ това беше неговата лична концепция за единството. Проблемът бе, че тя се прие като официална стратегия на цялата партия и никой сериозно не се противопостави на това, колкото и фракции да бяха създадени. БСП се яви на изборите за то Обикновено народно събрание в предизборен съюз от шест политически партии на 13 октомври и загуби с малко от СДС 26 . Общо в изборите участваха 61 политически партии, половината в коалиции, и на избирателя бяха предложени 38 разноцветни бюлетини. Тогава за първи път бях избран за народен представител. Малцина ще повярват, но аз не желаех да се кандидатирам. Тъй като се занимавах с коалицията, намирах за неморално да бъде решаван въпросът с моето участие преди да бъдат решени проблемите с партньорите. 23 Тогава главен секретар на БЗНС Никола Петков 24 Общогръцко социалистическо движение 25 Тогава началник на кабинета на Александър Лилов 26 Резултатите са СДС -‐ 110 мандата, БСП -‐ 106, ДПС -‐ 24. 12 Но от Добрич настояваха, дори областният председател на БСП-‐ Добрич потърси намесата на председателя на партията. В Добруджа открих друга България, срещнах прекрасни хора. Огромна несправедливост е, че този район остана в периферията на държавното управление по времена целия преход. На я конгресна БСП през декември бях избран за член на Висшия съвет. В доклад, който бе поискан от менза подготовката на конгреса е записано По-ясното профилиране на партията е необходимо условие и за пълноценното й участие в междупартийните отношения. Определението модерна лява партия” доби гражданственост, но все още не определя достатъчно ясно мястото на БСП в политическия спектър. Тезата сега е „БСП=БКП”. Антитезата „БСП не е БКП” трябва в много убедителна форма да бъде подкрепена с отговори какво е БСП”. Едно възможно определение е „БСП е партия от социалдемократически тип. 27 Интересното за този конгрес е, че в обществото остана една голяма заблуда за избора на Жан Виденов. Каквато и справка да направите днес, вие ще прочетете, че Жан Виденов е избран за председател на БСП по предложение на Александър Лилов. Истината е друга. След като десетината номинирани за председател на партията си направиха отвод, останаха да се състезават трима -‐ Лилов, Пирински и Виденов. Гласовете на първи тур се разпределиха приблизително поравно, но най-‐малко бяха за Пирински и той отпадна. Беше ясно какво ще се случи при окончателното гласуване -‐ нямаше как подкрепилите Пирински да дадат гласа си за Лилов. Той искаше да остане председател, но загубата беше неминуема. Намери изход от ситуацията, като призова да се гласува за Виденов. Така се роди един мит. Най-‐важното политическо събитие през 1991 година бе приемането на новата Конституция от Великото народно събрание. Разделенията, които тогава се проявиха в парламента и в самото СДС, щяха да сложат отпечатък на политическите процеси по-‐нататък. За мен остава открит въпросът дали България трябваше да започне демократичните промени именно с Конституцията. Един парламент от 400 души загуби безценно време за да обсъжда текстове, които, вместо да обединят, 27 Доклад до Александър Лилов от 21 ноември 1991 13 разделиха, а и впоследствие не бяха прилагани. Мисля, че беше по-‐ разумно да се започне с конкретните въпроси насмяната на системата и по-‐късно да се постави въпроса за нова конституция, заедно с ликвидиране на институцията Велико народно събрание. Така българският преход може би нямаше да е по-‐ успешен, но можеше да е по-‐кратък. |