25 заявено, че в България има консенсус по конфликта в Югославия. Мястото за изработване на консенсуса беше само едно -‐ парламента. Нито правителството, нито президентът можеха да постигнат това. През февруари Народното събрание ме избра за ръководител на делегацията завръзки с Европейския парламент, съставена от десет народни представители,
сред които Атанас Папаризов, Ивайло Калфин, Стефан Софиянски, Филип Димитров, Венцислав Димитров и др. На 6 септември в София се учреди Съвместен парламентарен комитет между България и Европейския съюз. Избраната преди това делегация се превърна в българската половина на комитета и, в съответствие с
възприетата практика, станахме съпредседатели с евродепутата Николаос Папакириазис от Гърция. Проблемът, по който обществото проявяваше най-‐голяма чувствителност бяха визите. България и Румъния бяха включени в така наречения негативен списък на 101 държави, за които се изискваха визи. Още като делегация ние инициирахме изработването на проекторезолюция на Европейския парламент, която да поиска изваждането на двете държави от списъка. След много активна работа главно на нашата делегация, Комисията за граждански свободи и вътрешни работи на европарламента прие проекта, но Съветът на министрите ни остави в списъка. Реакцията ни в България бе веднага да поканим насреща в комисията
посланиците на Тройката, председателстваща Европейския съюз -‐ Испания, Франция и Италия ида внесем проект за декларация на Народното събрание, която то прие на 5 октомври. Реакцията ни в Европейския парламент беда намерим нови вносители и в лицето на двама германски евродепутати -‐
Вилмия Цимерман и Клус Лене ние спечелихме трайни привърженици на нашата кауза. Усилията ни се увенчаха с успех. На 26 октомври с поименно гласуване 305 депутати от Европейския парламент подкрепиха резолюция, в която призоваха за изваждането на България и Румъния от списъка на
ЕС за визовия режим. Макари политическо, това решение
промени коренно атмосферата, в която се обсъждаше този проблема двамата германски евродепутати не престанаха да повдигат този въпрос чрез целия парламентарен
64
В. „24 часа, в. Труд, в. Континенти в. Дума от 29 юни 1995
26 инструментариум. Години по-‐късно в личен разговор с колегата ми от Бундестага разбрах как всъщност стоят нещата. Да, Николай -‐ ми каза той -‐ всички държави-‐членки ще казват, чеса западането на визите, но въпросът няма да бъде решен, докато едно ведомство не се произнесе положително. И това е нашето министерство на вътрешните работи. В Съвместният парламентарен комитет се обсъждаше и друг изключително важен въпрос -‐ съдбата на АЕЦ Козлодуй. През октомври група френски депутати внесоха проект за резолюция в европарламента за незабавно затваряне на Първи блок. Като съпредседател на комитета още на
първото заседание заявих, чене си представям по този начин подготовката на България за
Сподели с приятели: