Да бъдеш свободен
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
| 1992 Годината започна с избора на Желю Желев за президенти завърши спадането на правителството на Филип Димитров 28 Между тези събития станах популярен главно като говорителна парламентарната група на левицата. Регламентът на националната телевизия позволяваше след основните новини да се правят изявления от парламентарно представените партии и всички използваха това доста активно. Особено когато сив опозиция, това е добра възможност да запознаеш широка аудитория със становището на твоята политическа сила подаден въпрос. Случвало сее през вечер да правя декларации по телевизията. Често имах публикации в пресата, водех колонка в седмичника „С-‐форум”. Изглежда съм се справял добре, защото, освен одобрението на своите съпартийци, получавах признание и от лагера на опонентите. Това се отнасяше за колегите в парламента, на улицата преживяванията никак не бяха приятни. Политическата конфронтация беше ожесточена. Разпознавайки ме, някои даже не се съобразяваха, че с мен са малките ми деца и изливаха по най-‐грозен начин омразата си. Понякога се обаждаха по телефона и заплашваха. В тези трудни години дължа изключително много на съпругата си Магдалена за куража, с който реагираше и затова, че нито веднъж не поиска от мен да се откажа заради сигурността на семейството. Политическият говорител е принуден да се произнася по широк спектър от проблеми и ако иска да го прави компетентно и въздействащо, трябва да полага много усилия. За няколко реда текст ми сее налагало да изчитам десетки страници и допълнително да се консултирам със специалисти. Никога не си позволявах да говоря без да съм сигурен и вътрешно убеден в това, което казвам. Практически позициите, изказвани от мен, са изразявали и личното ми убеждение. Имало е случаи в един и същи ден да защитавам правото на протестна хората от село ида пиша за предизвикателствата пред европейската сигурност 28 Министър-‐председател на България 1991-‐1992 29 Коментар за в. Земя от 7 май 1992 30 Статия за в. Дума от 7 май 1992 15 Знанието на чужди езици и натрупания международен опит ме включиха в малобройната група на народните представители, които се занимаваха с външна политика. Още в края на 1991 г. участвах в семинарна НАТО в Брюксел, а през април в международна конференция за предотвратяване на нестабилността в Европа, организирана в Хага от Холандската атлантическа комисия и Института за външнополитически анализи -‐ САЩ. Поради заболяване на Николай Слатински 31 се оказах единствен представител от българска страна. На конференцията присъстваха ключови фигури отстраните членки на НАТО и външнополитически наблюдатели на влиятелни световни издания. Форумът беше организиран заради нас -‐ представителите на новите демокрации в Европа и бъдещи членки на НАТО и Европейския съюз. Отношението беше изключително доброи нашите изказвания се посрещаха с много въпроси и коментари. Тогава ентусиазмът отпадането на Берлинската стена не беше отминали Западът гледаше на нас с много надежда и доверие. Бях се подготвил много добре. Преди подобни участия имам навика да се консултирам със специалисти вдадената област. Този маниерна работа мие помагал много. Изказванията на повечето от колегите от другите делегации се свеждаха до тезата, че за демократичните промени ще бъдат необходими много средства. Да, така е - посочих в моето изказване - но аз бих ви посъветвал да направите сериозни инвестиции във вашето собствено незнание за нас. Бях решил да говоря директно и откровено, възползвайки се от значителната свобода, която парламентарната дипломация предоставя. След дискусията водещият и основен домакин Ханс ван ден Брук 32 дойде специално да ме поздрави. Така се запознах се с човека, който по-‐късно щеше да отговаря за разширяването на Европейския съюз. Споменатата по-‐горе статия написах под впечатленията на тази конференция. В нея, между другото, споделих и свое убеждение Въпросът къде започва и къде завършва Европа все още няма отговор. Но ние, българите, тръгнали по своя път към Европа, трябва, преди да вземем равноправно участие в търсенето на този голям отговор, да го намерим за себе си, засвоите политически и човешки отношения. 31 Тогава депутат от СДС 32 Тогава външен министър на Холандия, по-‐късно еврокомисар по външните отношения 16 През май същата година в Брюксел започна първият кръг от преговори за асоцииране на България към Европейските общности, през юли в София беше изпратени официален представител, а през декември бе парафирано споразумението между България и ЕО. Включих се в този започващ процес на интеграция по много особен начин. Филип Димитров бе поискал вот на доверие за своето правителство. Тъкмо по това време за Брюксел трябваше да замине първата парламентарна делегация на демократична България, за да се срещне със свои колеги от Европейския парламент. Един по един колегите се отказваха отпътуване и когато разбрах, че съм останал единствен, поисках среща с Александър Йорданов и му заявих, че е невъзможно да пътува парламентарна делегация с един представител. Той категорично отказа да отмени посещението и ми обеща участие поне на един представител от СДС. Това, обаче, не стана. На летището в Брюксел чакаха три автомобила, защото никой от Народното събрание не беше предупредил, че няма да пътуват представители на СДС и ДПС, а домакините знаеха, че отношенията са влошени и бяха осигурили отделни коли. Спомням си потресената физиономия на човека от протокола на Европейския парламент, който не можеше да повярва, че това е възможно. От летището веднага ме закараха насреща, на която присъстваха двеста души в зала за не повече от сто. Последва второ, вече масово изумление, че демократичните българи ги няма в делегацията. Даже баронеса Патриша Ролингс 34 възмутена напусна. Бях в изключително конфузна ситуация. Усмихнах се и обясних, че в момента има правителствена криза и тя е задържала в последния момент колегите ми в София. Седна уместна шега атмосферата се разведри и срещата продължи три часа. 33 Тогава председател на Народното събрание 34 Тогава евродепутат от Великобритания |