Да бъдеш свободен
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
| 1990 След като в края на 1989 година бяха възстановени основните исторически партии, през следващата година започна активен процес на създаване на нови, за да достигне безумните 450 за период от 15 години. Разбира се, повечето от тях си останаха в съдебния регистър, без никаква следа в политическия живот на България. Следях с интерес този процес, без да подозирам, че след време ще се занимавам пряко с тези въпроси. Но тогава за мен беше важно какво се случва с партията, в която членувах – БКП, въпреки, че се бях върнал на нулево равнище. Участвах в няколко дискусии и с разочарование установих, че волята на новото партийно ръководство се свежда до това да смени името. Имах достатъчно впечатления от участието сив международни младежки форуми какво представляват социалдемократическите партии в Европа. Освен това темата на докторската ми дисертация беше близка до тази материя (бях спечелил конкурс за задочен аспирант в Института за съвременни социални теории) . Като участник в младежка делегация в Германия (ФРГ) се бях срещал с Вили Бранд, имах преки впечатления и от други социалдемократически лидери. Чувствах, че е дошъл моментът у нас да получат шанс идеите на европейската социалдемокрация, но все още не знаех как може да стане това. БСДП тогава възприемах като история, не като бъдеще. А БКП ми изглеждаше ужасно неприспособима -‐ вече споменах за отхвърления проект за трансформация на младежката организация. И все пак смяната на името беше някаква стъпка напреди аз взех активно участие в допитването до членовете на партията по този повод като организатор в един от столичните райони. Някои от старите комунисти плачеха, като пускаха бюлетините. Извън БСП, за обществото, най-‐интересното политическо събитие беше Кръглата маса. И аз като хиляди други следях репортажите и вярвах, че това е достижение -‐ по толкова спокоен начин да се премине от авторитарно към демократично 13 Сега „докторант” 14 По-‐късно института беше закрит 8 управление. Сега съмна съвсем различно мнение -‐ Кръглата маса е фалстартът на промените в България. Истинската промяна не можеше да дойде без сблъсък. Не поставям под съмнение мирния преход. Твърдя, че у нас истински политически сблъсък нямаше. Той се случи между хората. Между лидерите всичко беше договорено -‐ офиси, вестници и най-‐вече политическо влияние. Вярно е, че Западът искаше от нас и от другите нови демокрации стабилност, но там, където промените не бяха договорени, а извоювани, се тръгна по-‐успешно и сега са значително по-‐напред от нас. Кръглата маса успя да създаде обществена представа, че така се прави политика -‐ като седнат някакви хора и си разпределят дяловете във властта. 15 години по-‐късно със същия манталитет беше създадена тройната коалиция. Предстояха първите демократични избори за Велико народно събрание. Вече няколко месеца без работа, подготвях документите си да започна адвокатска практика, когато Любомир Кючуков ми предложи да се включа в един от екипите за подготовка на изборите. Съставен предимно от международници специално бяха върнали от Рим Елена Поптодорова, този екип имаше за задача да предложи нестандартни идеи, които да направят образа на доскорошната партия-‐монополист по-‐човечен. В този дух бяха и нашите предложения, например бронираният мерцедес на Тодор Живков да бъде сложен на площада пред партийния доми срещу 50 стотинки всеки да може да влезе, да го разгледа, да се снима. Борис Димовски се беше съгласил да нарисува карикатури на членовете на новото политбюро, които да бъдат наредени на фасадата, в същия стил, в който преди подреждаха истинските портрети. Както по-‐късно се убедих, че е трябвало да очакваме, тези и други предложения не бяха приети. Кампанията беше организирана съвсем консервативно. Но БСП спечели изборите. Участието ми в този екип беше съвсем кратко, защото изненадващо получих предложение от Петър Младенов да бъда назначен за негов съветник. Няколкото месеца работа в президентството ми дадоха отлична възможност да погледна на всичко, което ставаше в България от центъра на събитията. 15 По това време заместник-‐председател на БСП 16 Бивш посланик в САЩ, сега ръководител на дирекция в Министерство на външните работи 17 Тогава председател (президент) на Република България 18 Тогава се наричаше канцелария 9 Президентът беше изключително активен и работата на неголемия екип доста напрегната, особено когато се появи касетата с репликата „по-‐добре е танковете да дойдат. Той бе убеден, чене е казвал това, но публичната му реакция се обърна срещу него. Това се дължеше на неадекватни съвети, които получаваше от хора от обкръжението му и партийни другари. Имам много основания да мисля, че Петър Младенов бе свален от поста от ключови хора в самата БСП. След неговата оставка и избора на Желю Желев за президент, новият шеф на канцеларията Ивайло Трифонов ми предложи да остана. Приех само за определено време -‐ чакаше ме ново предизвикателство. Известно е колко драматични бяха събитията от лятото и есента на 1990 година. През тях непрекъснато се опитвах да погледна в бъдещето и него виждах. Имах усещане, че миналото здраво сее вкопчило и не ни пуска. С годините това усещане, вместо да намалява, се засилваше. Социалдемократическото ядро не успя да надделее в БСП. Провеждаха се безкрайни нощни пленуми, на които Александър Лилов винаги съумяваше да се наложи, в интересна истината, с интелектуално превъзходство над тези, които оспорваха поста му на председател. Фракциите не изглеждаха убедителни главно заради своите лидери -‐ така и не се записах в нито една от тях. Професор Чавдар Кюранов поиска периодично да му пращам писмено становището си по това, което се случва. В повечето случаи бележките бяха остро критични. Така се стигна до предложението да започна работа като ръководител на група на Висшия съвет на БСП завръзка с другите политически партии. 19 Тогава заместник-‐председател на БСП |